Решение по дело №231/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 264
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700231
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 264

 

гр. Враца 29.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.07.2021 г. /двадесети юли, две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                      КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 231 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.Й. ***, чрез пълномощник – * Е.М. ***, против Решение № 260024 от 12.03.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 542 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № Вр-53-54/19.11.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Враца.

С цитираното НП на касатора А.Й.Й. в качеството му на *** за нарушение на чл. 148 ал.4 вр. чл.161 ал.1 вр. чл.193 ал.7 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и на основание чл.239 ал.1 т.2 вр. чл.222 ал.1 т.15 и 232 ал.2 т.1 от ЗУТ  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуално-правните норми и в несъответствие с материалния закон, като същото е и необосновано, за което се излагат подробни съображения. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на НП. Претендират се разноски. Касационната жалба се поддържа пред съда от пълномощника.

Ответникът по касация – РДНСК-Враца, чрез процесуален ** Ц. Х., служител с юридическо образование, е ангажирал становище по касационната жалба пред съда същата да се отхвърли и решението на РС Мездра, да се остави в сила, като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Представителят на ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила на решението на РС-Мездра, по мотивите и съображенията изложени в него.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 260024 от 12.03.2021г. на Районен съд-Мездра, постановено по АНД № 542 по описа на съда за 2020 г., е потвърдено наказателно постановление № Вр-5354/19.11.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Враца, с което  за нарушение на чл. 148 ал.4 вр. чл.161 ал.1 вр. чл.193 ал.7 от ЗУТ и на основание  чл.239 ал.1 т.2 вр. чл.222 ал.1 т.15 и чл. 232 ал.2 т.1 от ЗУТ, на  жалбоподателя А.Й.Й. в качеството му на *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 / хиляда/ лева.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че е същото е издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията му, няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и оспореното НП е правилно и законосъобразно, като не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя А.Й. е ангажирана в качеството му на ***, затова, че на *** е издал Разрешение за строеж /РС/ № 16/11.08.2020г. за строеж „Преустройство на част от сутерена на сграда със смесено предназначение и подземен паркинг за когенерация и изграждане на БКТП 20/0.4 kV до 1000 kVa“ /трафопост/, за сграда находяща се в ** /*** без изискващото се съгласно чл.193 от ЗУТ, учредено в полза на вписаното РС за възложител на строежа „***, право на прокарване през п.и. 47714.500.2265, представляващ второстепенна улица – публична общинска собственост, на ново предвидената кабелна линия 20кV, свързваща БКТП със съществуващ ТП 112  – нарушение по чл.148 ал.4 вр. чл.161 ал.1 вр. чл.193 ал.7 от ЗУТ.

Прието е от РС Мездра, че гласните и писмени доказателства установяват фактическата обстановка на нарушението отразено в НП. Безспорно е установено, че не е налице „право на прокарване“ в полза на изпълнителя ***. Становището на първоинстанционния съд е, че дружеството може да придобие качеството на „възложител“ по смисъла на чл.161 от ЗУТ във вр. чл.62 ал.4 от ЗЕ след като в негова полза се учреди от компетентните общински власти възмездно право на строеж върху имот – частна общинска собственост.Единствено съгласно чл.67 от ЗЕ, лицата които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право на безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти,като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Т.е. когато сервитутите попадат в имоти, чиято собственост има публичен характер, независимо дали е общинска или държавна, тази специална норма следва да дерогира приложението на чл.64 ал.4 от ЗЕ и по отношение на собственика на имота – общината или държавата, върху който възниква сервитутът, не следва да се определя, нито се държи еднократно обезщетение, за да възникне специфичното право. Но в случая се касае за имот – публична общинска собственост и първоинстанциония съд не е възприел възражението на жалбоподателя  А.Й., че сервитутът възниква по силата на Закона.

Решението на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и АУАН, и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на постановлението. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е надлежно установена. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС, че от страна на касатора не е допуснато съществено процесуално нарушение, както в АУАН, така и в НП, както и че е налице административно нарушение по смисъла на чл. 148 ал.4 вр. чл.161 ал.1 вр. чл.193 ал.7 от ЗУТ. Правилно е определен размера на административното наказание  „глоба“ – сумата от 1000 лв. съгласно чл. 232 ал.2 т.1 от ЗУТ, в минимален размер.

Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в подкрепа на решението си за законосъбразност на НП  и е обсъдил доводите и възраженията на касатора.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и материално законосъобразно решение.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение,  е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на разноски на ответника по касация РДНСК-Враца, тъй като процесуалния представител е лице с юридическо образование и независимо, че е на длъжност „** по същество изпълнява функциите на юрисконсулт. Следва се присъди минималната сума за юрисконсулско процесуално представителство – сумата от 100 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260024 от 12.03.2021 г. на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 542 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Вр-53-54/19.11.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Враца.

 

ОСЪЖДА А.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК-Враца разноските по делото пред настоящата инстанция – сумата от 100 лв. /сто лева/ за процесуално представителство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        

        2.