Р Е Ш
Е Н И Е
№560
гр. Перник, 07.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М. и прокурора МОНИКА
ЛЮБОМИРОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 704/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник
против Решение № 45/18.09.2020 г., постановено по АНД № 10/2020 г. по описа на
Районен съд – Брезник, с което е отменено наказателно постановление №
14-0000753/02.12.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,
ал. 3 от КТ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. ***, представлявано от управителя В.И.Г.е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 лв.
В
жалбата е посочено, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния
закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Развити са подробни съображения за нарушение на закона.
Касаторът сочи, че районният съд неправилно е приел, че не е осъществено
нарушението, за което е наложена имуществена санкция на работодателя. Изложено
е, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните правила, а наказателното постановление е издадено от компетентния
орган, в изискуемата от закона форма при наличие на материалноправните
предпоставки за това. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. поддържа жалбата и излага съображения за основателността и.
Искането му към касационния състав е да отмени решението на Районен съд –
Брезник и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба, чрез пълномощника си адв. В., оспорва жалбата, като
неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли
касационния състав да го остави в сила. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК,
за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че на
28.10.2019 г. свидетелите В.П. и Е.Т.– инспектори в Д “ИТ“ – Перник са
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в търговски обект –
„кафе аперитив ***“, находящ се в гр. Брезник, ул. ***, стопанисван от „***“
ООД, ЕИК ***. Заведението работело и имало посетители. Зад бара се намирала Г.Л..
На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ проверяващият екип изискал от нея да
декларира писмено факти и обстоятелства. В предоставената и декларация Г.Л.
лично отразила, че работи в „***“ ООД- кафе – аперитив, без сключен трудов
договор от 20.10.2019 г. на длъжност „барман“ с работно време от 08.00 ч. до
16.00 ч. по график с почивка в работния ден от 12.00 ч. до 13.00 ч. и трудово
възнаграждение – надница 20 лв. Било установено, че същата няма навършени 18 г.
и работодателят не е направил искане за разрешение за наемането и на работа. В
определения му срок той не е представил трудово досие на Г.Л. и сключен с нея
трудов договор. Констатациите на проверяващите са отразени в съставения и
подписан от тях протокол за извършена проверка № ПР1934982/28.10.2019 г., който
е връчен на пълномощник на работодателя.
Въз
основа на така установеното е прието, че са осъществени съставите на нарушения
по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и чл. 303, ал. 3 от КТ, за което
свидетелката В.П., в качеството и на инспектор при ДИТ – Перник, е съставила
АУАН № 14-0000753/06.11.2019 г. Въз основа на него директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник е издал наказателното постановление №
14-0000753/02.12.2019 г., предмет на съдебен контрол.
При така
установеното от фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че
административно-наказателната отговорност на работодателя е ангажирана незаконосъобразно.
Приел е, че наказателното постановление е издадено
за нарушение, което не е извършено, тъй като Г.Л. не е предоставяла труд като
„барман“ в търговски обект „кафе аперитив ***“, находящ се в гр. Брезник, ул. ***,
стопанисван от „***“ ООД, а е присъствала там като клиент. За да достигне до
този извод районният съд е дал вяра на показанията на свидетелките Г.Л. и Д.М.,
според които при проверката Г.Л. е била в заведението като клиент. Приел е, че
останалите гласни доказателства, събрани чрез разпита на В.П. и Е.Т., както и
попълнената в хода на административно-наказателното производство декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ не са достатъчни за да се направи категоричен извод,
че тя е полагала труд. Посочил е, че с оглед приобщения доказателствен материал
не може да се отхвърли твърдението на ответника по касационната жалба за
отсъствие на трудови отношения между него и Г.Л.. По така изложените мотиви е отменил
наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и
допустимо.
Същото е неправилно. Съображенията за това са следните:
Фактическите констатации на районния съд са направени в
противоречие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, приложими на основание чл.
84 от ЗАНН. Те се основават изцяло на показанията на свидетелките М. и Л., без да
бъдат съобразени отношенията по между им и със санкционираното юридическо лице,
както и да бъдат съпоставени с останалия доказателствен материал. Съдът не е
отчел, че в показанията, които са дали съществуват противоречия относно спорния
и относим към предмета на делото факт за причината, поради която Л. се е
намирала зад бара в заведението. Л. сочи, че е била там, за да направи сама
кафето си, каквато практика имало в заведението за редовните клиенти, а М.
излага пред съда, че я е помолила да наглежда оборота. От показанията на две
става ясно, че са в приятелски отношения по между си и че М. е работила при
жалбоподателя около една година.
От друга страна, показанията на свидетелките В.П. и Е.Т.са
ясни и еднозначни. Според тях Л. се е намирала зад бара, приготвяла е кафе и
напитки и е влязла в кухнята на заведението. Попълнила е декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, в качеството си на работник и не е оспорила това
обстоятелство пред проверяващите. Освен това Т. посочва, че при проведения
разговор с представляващата по пълномощие „***“ ООД – съпруга на управителя,
последната е съобщила, че периодично викат Г.Л., за да помага при работата в
заведението. Свидетелките и Т. не се
намират в близки отношения с представителите на ответника по касационната жалба,
правнорелевантните факти са възприели в служебно качество и във връзка с
възложените им правомощия. Възприятията си за тях са отразили в протокол
за извършена проверка № ПР1934982/28.10.2019 г., който е официален
удостоверителен документ.
С
оглед изложеното настоящият касационен състав приема, че относно спорния по
делото факт - в какво качество е присъствала в заведението Л., като работник
или като клиент, следва да се вяра на показанията на свидетелките П. и Т.. Те
са възприели са фактите в служебно качество и във връзка с възложените им
правомощия, което дава основание да се счита, че са проявили внимание и усилия
за точното им установяване и правилното им възпроизвеждане. Изводът им за
полаган труд от Г.Л. без сключен трудов договор е потвърден от последната в
попълнена лично от нея декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която ясно е
посочено, че работи като барман, както и условията при които полага този труд/работно
време, почивки, възнаграждение/. Съобщеното от Л. пред съда, че е попълнила декларацията под
диктовка на проверяващите, не се потвърждават от останалите събрани
доказателства и настоящият касационен състав го намира за недостоверно. М. също
е попълнила декларация и не съобщава да и е било диктувано какво да напише.
Посочва, че проверяващите са оказали помощ и на нея и на Л. при попълването.
Районният
съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2-ро от КТ според
която редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. От нея следва, че при оспорване на отразените в АУАН констатации,
доказателствената тежест пада върху санкционираното лице. В случая събраните по
делото доказателства в своята съвкупност не опровегават фактическата
обстановка, установена с АУАН.
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че от събраните доказателства по безспорен начин се
установява, че на 28.10.2019 г. Г.Й.Л., ЕГН ********** – към този момент на 17
г., е работила като „барман“ в „кафе-аперитив
***“, находящ се в гр. Брезник, ул. ***, стопанисван от „***“ ООД, без за това да е
сключен писмен трудов договор и да е дадено разрешение от Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Перник. Нарушенията са установени при извършена проверка на
място и по документи от свидетелките В.П. и Е.Т.. За тях, в присъствието на
пълномощник на „***“ ООД
е съставен АУАН № 14-0000753/06.11.2019 г., който е подписан от
съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и управителя на
дружеството. Предявен е и е връчен на последния.
Въз
основа на така съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник е издал наказателно постановление № 14-0000753/02.12.2019 г., с което на
работодателя на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 62, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. 303, ал. 3 от КТ.
АУАН е съставен, компетентен за това орган на основани чл.
416, ал. 1 от КТ – инспектор при Д „ИТ“ – Перник. Отговаря на изискванията на
чл. 47 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя, свидетеля при установяване на
нарушението и от нарушителя. Връчен е на последния. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление. То е постановено от компетентен
орган, съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, в изискуемата от закона писмена форма и
при спазване на предвидената процедура. Съдържа всички посочени в чл. 57 от ЗАНН реквизити. С него на касатора е наложена имуществена санкция на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ. Според цитираната норма работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
В
настоящия случай „***“ ООД е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 1
от КТ, според която трудовият договор се сключва в писмена форма. В настоящия
случай за предоставяната от Г.Л. работна сила, работодателят „***“ ООД не е сключил с нея писмен трудов
договор. Затова законосъобразно административно-наказателната
му отговорност е ангажирана за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал.
2 от КТ.
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ имуществената санкция, която
се предвижда за реализираното нарушение е в размер от 1500 лв. до 15000 лв.
Съдът намира, че административно – наказващият орган при индивидуализация на имуществената
санкция е съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 27 от ЗАНН и правилно
я е определил при превес на смекчаващи обстоятелства. Отчел е, че наред със
санкционираното административно нарушение по отношение на същото лице не е
спазена и друга императивна разпоредба – чл. 303, ал. 3 от КТ според която с
оглед ненавършването на 18 г. години приемането му на работа се извършва само
след разрешение на инспекцията по труда, каквото не е искано. Правилно е
преценил това обстоятелство като отегчаващо отговорността. Предвид изложеното, определянето
на имуществената санкция в близост до минималния размер, а именно 1800 лв. е
законосъобразно.
С оглед горното, съдът намира, че е налице касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН –
неправилно приложение на закона. Затова на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение
№ 45/18.09.2020 г., постановено по АНД № 10/2020 г. по описа на Районен съд –
Брезник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000753/02.12.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, представлявано от
управителя В.И.Г.е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за
нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 3 от КТ.
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/