Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич , 20.01.20120г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, десети
състав в проведеното на двадесети деке***и две хиляди и деветнадесета година открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
При участието на
секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА сложи за разглеждане гр.дело № 3107 по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
от ***– ***М.К.И. ЕГН ********** ***
срещу ОД на *** Добрич следните искове:
1/Иск за заплащане на сумата от 1894,16 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд вследствие на преобразуването му в
дневен за периода 02.09.2016г. –
02.09.2019г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното плащане ;
2/Иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 301,09
лв. върху главните задължения за времето на забавата.
След допуснато от съда изменение на размера на исковете, същите
се считат предявени в размер 1715,47 лв.
за главното задължение и съответно 220,61 лв. – за мораторна лихва, а в условие
на евентуалност – 1373,93 лв.- главен иск и 178,03 лв.- иск за мораторна лихва.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
Обстоятелства в исковата молба:
Твърди се , че страните са в служебни отношения.За периода
02.09.2016г. – 02.09.2019г. ищецът работил на длъжност „ ***” и „Старши ***” – ***,
група „***” в ***- Добрич.Трудовата
дейност ищецът осъществявал по утвърдени
протоколи и графици , при режим на труд - на смени – дневна и нощна от 22,00 – 06,00
часа; с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187,ал.3 от Закона за ***.
Тези обстоятелства не се спорят от
ответника.
Правна квалификация:
Предявени са искове с правно
основание: главен иск по чл.187,ал.5,
т.2 от Закона за З*** във вр. с чл.140 КТ и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД – за
забава.
Правни доводи на ищеца:В процесния
период - 02.09.2016г. – 02.09.2019г. е
действала Наредба N 8121з-776 от
29.07.2016г., обн.ДВ , бр.60 от 02.08.2016г, в сила от 02.08.2016г. В нея
липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм
бил предвиден в предходната Наредба N
8121з-47 от 11.08.2014г. в размер на 0,143 по чл.31,ал.2.Така
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
от 00,00 часа до 06,00 часа се умножава по 0,143.
Наредбата от 2014г. е отменена
с Наредба N 8121з-592 от 25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, която пък е отменена с Решение N
8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело N
5450/2016г.
Липсата на законова регламентация не
следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените
часове нощен труд в дневен.При наличие на непълнота в специалната уредба ,
касаеща служителите на *** , субсидиарно трябвало да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/обн. ДВ от
26.01.2007г./.Съгласно чл.9,ал.2 от тази наредба при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време , установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Правни доводи на ответника:Статутът
на ***служители е уреден в специален закон – Закона за ***.На основание
чл.179,ал.4 З*** извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178,ал.1
на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи , определени със закон или с акт на Министерския съвет.В случая няма закон или
акт на МИС , който да допуска преизчисляването
на положения нощен труд с коефициент 1.143.Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не била приложима за държавни служители – ***органи.Неприложим
бил посочения коефициент от 1,143, тъй като на служителите от *** бил разрешен
нощен труд от 80 часа и приравняването нощен /дневен труд следвало а бъде 1 към
едно , или коефициент 1.По тази методика на
преизчисляване ответникът бил заплатил нощния труд , положен от ищеца.
Липсата на празнота в нормативната уредба , касаеща *** , не обосновавал
прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./ по Кодекса на труда.
По отношение на главния иск за 02.09.2016г. прави възражение за
недопустимост поради изтекла давност.За останалия период изразява становище за
неоснователност на иска
Между страните не се спори, че
ищецът работи при ответника и са обвързани от служебно правоотношение, както и
че ищецът е полагал труд през нощта.
Спори се:Дължи ли се превръщане на
часовете , положен нощен труд в дневен и
следва ли да се да се заплаща извънреден
труд за така преобразуваните часове труд.
По делото са представени писмени
доказателства.Прието е заключение на вещото лице по извършена съдебно -
счетоводна експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Фактите:
Прието е за безспорно по делото , че
за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици , при режим на
труд – дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време./чл.187,ал.3 З***/.Ответникът работи на длъжност
„***”.
Експертизата два заключение , че за
процесния период положения нощен труд
от ищеца по графиците за дежурство на
отчетен едномесечен и тримесечен период
е общо 1840 часа.Неотчетените нощни часове , превърнати в дневни са
202,49 часа.Няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитането от
работодателя на сумарното работно време.
Паричната равностойност на положения извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен е даде във два варианта: първи-1715,47 лв. ,
изчислена като произведение между неотчетените нощни часове , превърнати в
дневни и средната часова ставка ,
увеличена с 50%; втори вариант – 1373,93 лв., при отчитане изменение на чл.9г
от НРВПО , в сила от 16.07.2018г..Съответно лихвата за забава експертизата
определя в размер на 220,61 лв. в първи вариант и 178,03 лв. във втори вариант.
Експертизата сочи, че
допълнителния труд , установен
като към броя на отработените
часове през деня се прибавят и броя на
нощните часове след превръщането им в
дневни на основание чл.9,ал.2 НСОРЗ не са заплатени.
Правни изводи:
Съгласно чл. 176 от З*** брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от З***/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.
187, ал. 1 от З***/. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период /чл.187,
ал. 3, изр. 1 от З***/. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период /чл.
187, ал. 3, изр. 3 от З***/. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от З***/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от З***/.
В процесния период 02.09.2016г. – 02.09.2019г. действала Наредба N 8121з-776 от 29.07.2016г. / обн.ДВ , бр.60 от 02.08.2016г. , в сила от
02.08.2016г. В нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Основният
спорен въпрос следва ли да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Отговорът на този въпрос е положителен. При липсата на специално
правило, което да определи
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в *** или да определи ставка на допълнитеното
възнграждение за нощен труд , съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в *** в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на
установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Искът се явява основателен и доказан.Съобразно
заключението на вещото лице за процесния
период ищецът е положил нощен труд – 1840 часа.Левова равностойност на сумираните
общо отработени часове след
превръщането на нощните часове в дневни възлизат на 1715,47 лв., като произведение между
неотчетените нощни часове, превърнати в дневни и средната часова ставка ,
увеличена с 50%.
Във
втори вариант на експертизата изчисленията са дадени при съобразяване на чл.9г
от Наредба за работното време, почивките и отпуските/ изм. ДВ бр.58 от
13 юли 2018г.Така паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на
нощния труд към дневен е 1373,93 лв.Съответно лихвата за забава е в размер
220,61 лв. , а във втори вариант – 178,03 лв.
Съдът дава предпочитание на втори вариант ,
тъй като е съобразен с регламентираното от чл.9г от Наредбата за работното
време , почивките и отпуските в
редакцията съгласно изменение- ДВ , бр.58 от 13.07.2018г.
След допуснато изменение на размера на
исковете, ищцовата претенция като
основателен и доказана следва да бъде уважена до размер на 1373,93 лв. – главно
задължение и 178,03 лв.- мораторна лихва
за периода 01.10.2016г. – 02.09.2019г.
Възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на главното вземане за 02.09.2016г. съдът намира за
неоснователно.Вземанията за трудови
възнаграждения се погасяват с 3 - годишна
давност.Като се има предвид , че искът е
подаден на 02.09.2019г. , началният
момент на погасителната давност е 02.09.2016г.
На осн.чл.86 ЗЗД с оглед основателността на главната претенция, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето на забавата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът ще присъди разноски - адвокатско възнаграждение.Възражението за
прекомерност на ответника съдът намира за основателно.Предвид фактическата и
правна сложност и като взима предвид големия брой еднотипни дела със същия
предмет , заведени в РС Добрич , което е служебно известни на съда, в полза на
ищеца се присъжда заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв.
съобразно Наредба за адвокатските възнаграждения - чл.7,ал.2,т.2.
На основание чл.78,ал.6 ГПК, предвид характера
на делото и изхода на спора ,
ответникът следва да заплати дължима държавна такса в общ размер на 105 лв./55 лв. по главния иск
и 50 лв. по акцесорния за забава- арг.
от чл.72, ал.2 ГПК/.
С тези
мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на *** Добрич
ЕИК ********* гр.Д.,
представлявана от …. Н.П.
ДА ЗАПЛАТИ на М.К.И. ЕГН ********** *** сумата от 1373,93 лв. / хиляда триста седемстотин и три лева 93 ст./,
представляваща неизплатено
възнаграждение за 202,49 часа след
превръщането на нощните часове към дневни извънреден труд през периода 02.09.2016г. -02.09.2019г. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на *** Добрич
ЕИК ********* гр.Д.,
представлявана от … Н.П. ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.И. ЕГН ********** *** сторени разноски по гр.дело N 3107 по описа на РС Добрич за
2019г. в размер на 340 лв./триста и
четиридесет лева/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на ***
Добрич ЕИК ********* гр.Д., представлявана от
… Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич сумата от 105 лв. / сто и пет лева/- дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Районен съдия: