Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №3697 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от „В.-Д.“ ООД срещу ЗАД“Армеец“ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 347.59 лева, представляваща частичен иск от 445.36
лева за дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка на МПС „Каско“ № ****** от 22.03.2***г. за
причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на калник преден десен и врата предна дясна на лек автомобил
марка Фолксваген Пасат с рег.№********, настъпили на
18.03.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -18.03.2020г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
22.03.2****г. била сключена застраховка „Ксако“ на л.а. Фолксваген Пасат с рег.№***** с ответника със
срок на действие 26.03.2016г. до 25.03.2017г. Автомобилът бил застрахован за
26 000 лева като застрахователна премия съгласно застрахователната полица
№************ от 22.03.2***г. възлизала на
1 352.52 лева, която била заплатена изцяло на 22.03.2***г.
На 18.03.2016г. застрахованият автомобил
бил паркирана на паркинга на магазин „Кауфланд“ и се
установило, че преден десен калник и предна дясна врата са увредени. На
21.03.2017г. ответника бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Служителите на ответника огледали автомобила, изготвили снимков материал и
съставили Опис –заключение по щета №******/21.03.2017г. В
описа като увредени детайли били описани ; калник преден десен и врата предна
дясна. Като застрахователно обезщетение била получена сумата от 287.68 лева.
Сумата била много малка, като се твърди, че
не можела да покрие щетите. След извършено проучване в няколко сервиза
се установило, че сумата необходима за възстановяване на щетите била в размер
на 733.04 лева, поради и което се излага, че застрахователят следва да доплати
445.36 лева.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът ЗАД“Армеец“ е депозирал
писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ищеца.
Твърди се,че на 16.11.2017г. е настъпило
ПТП,с което застрахованият автомобил е бил увреден тотално, за което била
образувана преписка по щета №************ и била изплатена сумата
от 12 7575.40 лева съгласно платежно нареждане с рег. Номер П****/22.03.2018г. .
С този документ бил изплатени и други щети по полица №****** в общ размер от
704 лева, от които била образувана щета №******. Ищцовото дружество предявило претенция пред съда, по която
било образувано гр.д. №*****/2018г., по което имало влязло в сила съдебно
решение, от което било видно, че автомобилът бил увреден тотално. Съдът отчел,
че е извършено извънсъдебно плащане като намалил стойността на обезщетението по
предходни щети с 703.59 лева и стойността на запазените части в размер на
2 200 лева и ответникът бил осъден да заплати сумата от 5321 лева, която
била изплатена на 17.06.2019г. чрез плащане по ИД №********** по описа на ЧСИ
Людмил Станев.
Прави се възражение, че лимитът по полица №********** е изчерпан, тъй
като същият бил 21 100 лева. Сочи се, че ищцовото дружество не е
съобразило, че размерът на твърдяното обезщетение е включен в размера на
изплатеното застрахователно обезщетение за тотална щета, поради което претендираната от него сума се търсела неоснователно.
Твърди се, че ищецът получил обезвреда за целия
автомобил и имайки предвид, че автомобилът не може да бъде възстановен,
претенцията била неоснователна.
Отправя се искане да бъде съобразено, че
ответното дружество извършва оценка на вредите и определя застрахователно
обезщетение за тотална загуба на шета по реда на т.76 от ОУ, като на основание
тази разпоредба, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие,
от което е произтекла тоталната щета, бил прекратен договорът за застраховка „Каско“
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От комбинирана застрахователна полица № ********** от 22.03.****. се установява, че между „Армеец“АД и „В* Д*“ООД е сключена застраховка „Каско”, по отношение на л.а. арка Фолксваген, модел Пасат с рег. №***** със срок на действие 26.03.2016г. – 25.03.2017г. Уговорената застрахователна сума е в размер на 26 000 лева.
Съгласно Опис заключение по щета №********** от 21.03.2017г. за автомобил л.а. марка Фолксваген, модел Пасат с рег. №********** са описани следните щети: калник преден десен; врата предна дясна.
Представени са ОУ за застраховка на МПС „Каско“ на „Армеец „ АД.
С платежно нареждане от 22.03.2018г. на „ВА ДИ 2“ООД е изплатена сумата от 13 479 лева по щети с №№**********.
Представен е ИЛ, издаден въз основа на решение №1820/30.04.2019г. по гр.д. №****/2018г. по описа на ВРС, с което
ЗАД
„Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
е осъдено да заплати на „В.2“ ООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д. Н. М., сумата от 5321 лв. /пет хиляди триста двадесет и един
лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от настъпило на 16.11.2017г. ПТП, по Републикански път 1-4, София -
Варна, посока към гр.Варна, след бензиностанция „Лукойл", на километър
145, застрахователно събитие по договор № ********** от 15.03.***. за застраховка „Каско" на лек автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК №
*******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
Съгласно заключението на проведената по делото първоначална САТЕ, извършено въз основа на представения от ответника снимков материал и описаното в Опис –заключение по щета, уврежданията на л.а. са калник преден десен за боядисване и врата предна дясна за боядисване. Общата стойност за отстраняване на щетите по средни пазарни цени за е 656.88 лева.
Съгласно заключението на проведената по делото повторна САТЕ общата стойност за отстраняване на щетите по средни пазарни цени за е 635.77 лева
Съдът с оглед гореустановената
фактическа обстановка прави следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените
щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи,
че е изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на
обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора
риск.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на договорна обвързаност на страните по сключен
от тях застрахователен договор, обективиран в полица
№************* от 22.03.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Възраженията на ответника за изчерпан
застрахователен лимит с оглед плащането на сумата от 12 775.40 лева и
наличието на тотална щета за автомобила вследствие на ПТП от 16.11.2017г. са
несъстоятелни. Плащането на обезщетението по процесната
щета се заявява от ищеца по сключен договор за застраховка от 26.03.2016г.
докато настъпването на тоталната щета и плащането на посочената от ответника
сума, както и решението по гр.д. №****/2018г. касаят
сключването и действието на последващ застрахователен
договор между страните, а именно този сключен на 15.03.2017г.
Дължимото обезщетение следва да се
определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд
без прилагане на обезценка. По отношение на дължимата стойност за
отстраняване на процесните щети съдът кредита
заключението на първоначалната експертиза, съобазно
което същата възлиза на 656.88 лева.
Принципът на
пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер
на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана
от застрахователната сума, която в настоящия случай е определена в размер на 26
000 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество
се равнява със средната пазарна стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за
овехтяване. Определянето на размера на дължимото обезщетение следва бъде
извършено при съобразяване на заключението на САТЕ по средни пазарни цени.
С оглед на
изложеното, съобразявайки вече заплатеното на ищеца обезщетение, дължима се
явява разликата между вече полученото – 287.68 лв. и изчисленото от вещото лице
или частичната претенция на ищеца се явява
основателна за заявения размер. Върху определената сума за обезщетяване се
следва законна лихва от депозирането на
исковата молба да изплащане на задължението.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена
д.т.; сумата от 200 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На
горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.“А.“ АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление *** представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К. да заплати на „В*- Д* „ООД, ЕИК: ***** със седалище и
адрес на управление *** сумата от сумата от 347.59/триста четиридесет и седем лева и петдесет и девет ст./ лева,
представляваща частичен иск от 445.36 лева за дължимо застрахователно
обезщетение по договор за застраховка на МПС „Каско“
№*********
от 22.03.****. за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден десен и
врата предна дясна на лек автомобил марка Фолксваген Пасат с рег.№*****, настъпили на
18.03.****., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
-18.03.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З.“А.“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Р.
Р. Г. и Ц. Д. К. да заплати на „В*- Д* „ООД, ЕИК: *******
със
седалище и адрес на управление *** сумата от 730 /седемстотин и тридесет/лева,
представляваща направените разноски в производството по делото, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.