РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Сливен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230102719 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от
ЗЗД, вр., чл.10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2023 г. между ищцата и ответното дружество
„ВИВУС.БГ“ ЕООД бил сключен Договор за кредит № ****, по силата на който е
договорена главница в размер на 200 лева. Един ден по-късно е сключен Анекс, по силата на
който общият размер на кредита е увеличен на 400 лева. Срокът на кредита бил 30 дни, при
лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,96% и ГПР в размер на 49,6%.
По силата на договора кредитополучателят бил задължен да заплати на кредитора
такса за бързо разглеждане в размер на 51,26 лева. По силата на анекса било уговорено
заплащането на такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума, чийто
размер възлизал на 98,52 лева.
За усвоена сума в размер на 400 лева и ползването й за период около месец,
потребителят заплатил на кредитора сума в размер на 511,74 лева.
Твърди се, че така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр.
с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила,
както и на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Излагат се аргументи в тази насока, като се посочва, че процесният договор за кредит
е сключен в нарушение на правилата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, същият е сключен в разрез с
правилата за форма на договора, в същия липсват волеизявленията на страните, като същият
1
не отговаря и на изискванията на ЗПФУР.
Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл.
19 от ЗПК. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения с договора размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването.
Сочи се, че в настоящия случай дължимата такса за бързо разглеждане не е включена
при изчисляването на ГПР и в тази връзка кредиторът е нарушил императивното правило на
чл. 19 ал. от ЗПК. Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези
си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест за длъжника.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП“, както и по смисъла на правото на ЕС. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Твърди се, че Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за заплащане
на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е
предвидена лихва в размер на 40,97 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на
поведение установени в обществото.
Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това,
че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не
е уговорена между страните по процесния договор. В тази връзка недействителността на
уговорката относно договорната лихва, води до нищожност и на целия договор.
Твърди се, че клаузите изискващи заплащане на „такса за бързо разглеждане“
уговорена в Условията по кредита, както и клаузата уговаряща заплащане на „такса за
удължаване“, противоречат на разпоредбите на чл.10а ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПК и са нищожни
на основание чл.21 ал.1 от ЗПК, като според тази разпоредба всяка кауза в договор за
потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е
нищожна. Визираните клаузи имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а от ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
2
действия свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с изложеното същите целят
да заобиколят изискването на чл. 19 ал.4 от ЗПК, според което ГПР не може да надвишава
пет пъти размера на законната лихва. Сочената „такса за бързо разглеждане“ не е включена в
общата дължима сума по кредита, не е включена при изчисляването на ГПР, което
заблуждава кредитополучателя, че сключва договор при 49,6%, докато реалният размер на
ГПР е многократно надвишаващ тази стойност.
Така уредените клаузи противоречали на добрите нрави и добрите търговски
практики, като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволяват на последния
да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит.
В настоящия случай за кредит в размер на 400 лева, от кредитополучателя се изисква
да заплаща „такса за бързо разглеждане“ в размер на 98,52 лв., която сума е съизмерима с
размера на договорената главница и надвишаваща повече от 7 пъти размера на договорената
лихва. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна
нееквИ.лентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя.
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Предвид изложеното се счита, че процесният договор е недействителен на основание
чл.10 ал.1 от ЗПК, чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за
съдържанието в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на
ГПР съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Нищожността на договора за кредит влече и нищожността на сключените
към него анекси.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на
Договор за кредит № **** от 25.06.2023 г., като противоречащ на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество
„Вивус.БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният иск е
недопустим.
Оспорва се изцяло исковата претенция за прогласяване недействителност на Договор
за кредит № **** от 25.06.2023 г., като неоснователна и недоказана.
Сочи се, че предоставеният на ищцата договор е реален, формален и следва всички
разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското
кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. За сключването на договор от разстояние не е въведен
императив за използването на електронен подпис, нито такъв се изисква, за което и да е от
3
електронните изявления между страните по повод договора. Достатъчно е да е налице
необходимата идентификация на лицето потребител, с оглед на което са неоснователни
твърденията на ищеца, че за сключването на Договора не е било налице съгласието на ищеца
като потребител.
Сочи се, че е неоснователно твърдението за недействителност на Договора на
основание чл.22, във вр. с чл.11 ал.1 т.9, т.10 и т.20 от ЗПК. При прилагане на изискванията
на ЗЗП, условията на Договора, са съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на
потребителите и следват всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в
областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. Обстоятелството дали
така посоченият ГПР отговоря на законовите условия, както и какво включва същия по
смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, е относим към разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и касае
действителността на клаузата, която урежда таксата, което не влече след себе си
недействителност на целия договор.
В обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвижда ограничение на
отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такИ..
Размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула
разписана в Приложение 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК. Посочва се, че заявяването на отделни
допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР и именно поради
тази причина заявената от ищцата допълнителна услуга не следва да бъде включена към
ГПР и правилно същата не е елемент от формирането му, съгласно императивната формула
уредена в ЗПК.
Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищцата изрично е
заявила и заплатила, съответствала изцяло на законовата възможност уредена в чл.10а ал.1
от ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит. В случая таксата се
начислява за услуга, която е пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се
предоставя само по изрично искане на кредитополучателя.
Посочва се, че такса „бързо разглеждане“ няма задължителен характер за разлика от
общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК. Ползването на
услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само по изрично искане на
потребителя и зависи изцяло от неговата преценка – дали в конкретния случай същият
желае да получи отговор по искането си за кредит в рамките на определения кратък срок,
или не. Ползването на услугата „бързо разглеждане“ гарантира на кредитополучателя
единствено получаването на отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит.
Липсата на желание за възползване от услугата и незаявяването й, не е пречка да се иска
кредит и да бъде отпуснат такъв.
Твърди се, че дружеството е спазило и прилага точно изискванията на специалното
законодателство, в частност разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП, поради което твърденията
изложени в исковата молба са неоснователни и сключеният Договор за кредит не страда от
релевираните пороци, респективно налице е валидно възникнало облигационно
4
правоотношение.
Предвид изложеното се моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
изцяло предявения от ищцата иск, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуален представител, с която уведомява съда, че не може да изпрати
представител за насроченото с.з., поради което моли да бъде даден ход на делото в тяхно
отсъствие. Поддържа депозираната искова молба, оспорва подадения писмен отговор и няма
възражения по доклада. Представя възражение от онлайн калкулатор за действителния
размер на ГПР. По същество моли съда да бъдат уважени изцяло предявените искове, като
основателни и доказани. Представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК и прави
възражение за недопустимост и прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на ответното дружество.
В с.з. ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 25.06.2023 г. между ищцата и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД е сключен
Договор за кредит № ****, по силата на който е договорена главница в размер на 200 лева.
Един ден по-късно е сключен Анекс, по силата на който общият размер на кредита е
увеличен на 400 лева. Срокът на кредита е 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита в
размер на 40,96% и ГПР в размер на 49,6%.
По силата на договора кредитополучателят е задължен да заплати на кредитора такса
за бързо разглеждане в размер на 51,26 лева. По силата на анекса е уговорено заплащането
на такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума, чийто размер възлизал
на 98,52 лева.
За усвоена сума в размер на 400 лева и ползването й за период около месец,
потребителят заплатил на кредитора сума в размер на 511,74 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 и т. 20 от ЗПК и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен
на Договор за кредит № **** от 25.06.2023 г., сключен между ищцата П. Й. Х. и ответното
дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, поради противоречие и заобикаляне на закона.
В договора за кредит е предвидена „такса за бързо разглеждане“ размер на 51.26 лв.
По силата на Анекса е предвидена „такса бързо разглеждане“ в размер на 98.52 лева.
Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила по договора за кредит общо сума
в размер на 511.74 лева.
5
Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че е основателно релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49.6 %, а договорната лихва е 40,96 %. Не става
ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрИ.. Отделно
от това е предвидена и такса за допълнителна услуга „Бързо разглеждане, което поставя
потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита,
което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Услугата за бързо разглеждане е пряко свързана с договора за кредит. Следователно,
таксата за тази услуга представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така
реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. В случая посоченият в договора размер на ГПР е неточен и заблуждава
потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита.
Същевременно, заплащането на този допълнителен разход по кредита води до съществено
увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Наред с това, в случая услугата
6
„бързо разглеждане“ безспорно касае действия, свързани с отпускането на кредита и
начисляването на такса за нея попада в забраната на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Таксата за бързо
разглеждане е уговорена и във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквИ.лентност между
таксата и извършената услуга от кредитора. От съдържанието на договора за кредит не става
ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за
ползването й и какви конкретни действия от страна на кредитора се включват в тази услуга.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от
ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от ДиректИ. 2008/48 трябва
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ.
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент
на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество бИ. осъдено да заплати на ищцата
сторените разноски в производството в размер на 51 лева заплатена д.т.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е
оказал безплатно адвокатска помощ.
В случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е цената на иска или 511.74 лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 400 лв.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
7
е приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е
явил.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата
от 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК сключения между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 и П. Й. Х. с
ЕГН ********** от *****, като кредитополучател Договор за кредит № **** от 25.06.2023
г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Х. с ЕГН
********** от ***** разноски в размер на 51 лв. заплатена държавна такса, платими по
банкова сметка с IBAN: ********* в „ОББ“ АД, с титуляр П. С. П..
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
П.С.В. от АК -София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300
лв. адвокатско възнаграждение, платими по банкова сметка с IBAN: ****** в „ОББ“ АД, с
титуляр П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8