Решение по дело №257/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 204
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20221300500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. В., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.

Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500257 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на
МБАЛ“С.П.“АД- В. против Решение №369 от 16.07.2022г. по гр.д.№195/22г.
на ВРС.
Жалбоподателят твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно и моли съда да го отмени
.Счита,че ВРС неправилно е приел,че атакуваната заповед за уволнение е
немотивирана като е постановил решение в противоречие с доказателствата
по делото и съдебната практика.Изтъква,че са налице три нарушения на
трудовата дисциплина в една година в рамките на три месеца,като за две от
тях не е налагано дисциплинарно наказание и не са изтекли установените за
налагането им срокове.Твърди също,че е допуснато съществено процесуално
нарушение като съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на ИМ
оспорване по чл.193 ГПК на Протокол от 01.12.21г.за проведено заседание на
синдикалната секция на НС „Защита“ и списък на присъствалите на ОС на
синдикалната секция „Защита“,който е без дата.
Иска от Окръжният съд да отмени решението на ВРС и
1
постанови ново,с което да отхвърли исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и
потвърди заповедта за уволнение .
Ответната по жалбата страна –В. П. П. чрез адв. Н. А.-
оспорва същата и моли съда да я остави без уважение,като потвърди
решението на ВРС като законосъобразно.Твърди,че в заповедта за уволнение
са посочени деяния,но не и нарушения на тр. дисциплина.Твърди,че при
издаване на атакуваната заповед е нарушен чл.189 КТ и неправилно е посочен
чл.187,т.10 КТ като основание за наложеното наказание.Счита,че не е налице
системност при нарушаване на тр. дисциплина и че изобщо не е доказано
извършването на сочените от работодателя нарушения, а също че е нарушен
чл.186 КТ,тъй като липсва виновно нарушение на тр. дисциплина.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
В. П. П. е изпълнявала длъжността “санитар” в Отделение
по Спешна медицина при МБАЛ “С.П.“АД- В. . Със Заповед №РД-11-
117/13.12.2021г. работодателят е наложил дисциплинарно наказание
„Дисциплинарно уволнение“ и със Заповед №80 от 13.12.21г. е прекратил
трудовото правоотношение на работника,считано от 13.12.2021г. Като
основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено чл.188, т.3
КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.3 КТ и чл.187,т.3,т.9 и т.10 КТ и са посочени три
нарушения на тр. дисциплина,а именно:
1. на 29.10.21г. по време на работната си смяна не е
почистила и дезинфекцирала площадката,намираща се пред Отделението по
Спешна медицина,по време на пандемия,с което застрашава здравето и
живота на пациентите,
2. На 02.11.21г. по време на работната й смяна за времето
от 9,30 до 20,00ч. е оставила навън пред фургоните…..лежаща количка,която
била изложена на тежки атмосферни условия-дъждовно време.,
3.на 04-05.11.21г. по време на нощно дежурство не е
изхвърлила и почистила кошчетата и помещенията в Отделението по Спешна
медицина.
За първото нарушение на работника е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед №РД-11-105/02.11.21г.,а
за останалите две нарушения не са налагани наказания от работодателя.
2
В. П. П. е с 80 % намалена работоспособност,удостоверено
с ЕР на ТЕЛК,поради което е изискано разрешение от Инспекцията по труда
на основание чл.333,ал.1 КТ и такова е получено.
По делото са събрани гласни доказателства като са
оформени две групи показания.От една страна Ц.А. /началник Спешно
отделение/,А.А. /главна сестра/,която е подавала рапорт срещу В. П. П. и Д.С.
/медицинска сестра/,според които В. П. П. не се е справяла със задачите си и
от м. октомври 2021г. е занемарила служебните си задължения.
От друга страна А.Т. и И.К.,които са санитари и колежки
на уволнената са свидетелствали ,че сочените в заповедта за уволнение
нарушения на тр. дисциплина не отговарят на истината. За първото
нарушение св. А.Т. е била на работа заедно с В. П. П. и е заявила,че
площадката на стълбището е била почистена и дезинфекцирана около
10,00ч.,а не по-рано,защото д-р А. им е възложила друга работа.За второто
нарушение свидетелства,че количката не е била навън,защото е била заета от
ковид болен в отделението,след което е дезинфекцирана и по нареждане на
старшата сестра е изнесена навън.След като е заваляло дъжд количката е
внесена вътре и не е повредена от дъжда.
Свидетелките са заявили пред първата инстанция,че
целият спор е във връзка с неизплащането на ковид добавките за санитарите и
организираният в тази връзка протест.
Установено е пред първата инстанция, че ищцата не е
полагала труд по трудово правоотношение от уволнението до предявяване на
иска. От назначената пред първата инстанция счетоводна експертиза е
посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от 14.12.21г. до 14.06.22г.
което възлиза на сумата 4 368 лв.
С обжалваното решение ВРС е уважил обективно
съединените искове на В. П. П. като е отменил заповедта изп. директор на
МБАЛ“С.П.“АД-В. ,с която се прекратява трудовото й правоотношение ,както
и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за изплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.ВРС е приел,че
обжалваната заповед е незаконосъобразна ,тъй като не е мотивирана.
Пред втората инстанция не са ангажирани нови
3
доказателства,съобразенос преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че
работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” както и
обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ.
В случая ВРС правилно е констатирал ,че е спазена
процедурата по чл.333,ал.1,т.3 КТ от работодателя и е изискано
предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на тр.
договор при наличие на заболяване на работника,включено в Наредба №5 от
1987г. на МЗ.
Правилно ВРС е приел,че ищцата не може да се ползва от
закрилата на чл.333,ал.3 КТ,тъй като е избрана за секретар на секция,която е
вътрешна структура на синдикалната организация НС „Защита“,а от
закрилата по чл.333,ал.3 се ползва член на синдикалното ръководство
/председател или секретар/ на синдикалната организация,учредена към
предприятието на работодателя,но не и към неговите вътрешни структури.
В този смисъл неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения
относно неоткрито производство по чл.193 ГПК във връзка с представени
протоколи за избора на ищцата за секретар на синдикалната организация,тъй
като това не е повлияло на крайния извод на съда и не би променило
направените от него изводи.
В обжалваното решение правилно е констатирано,че не е
достатъчно да посочиш текста от закона, въз основа на който се налага
дисциплинарното наказание,но също така следва да се посочи конкретното
нарушение за всеки един от посочените текстове,което не е сторено от
работодателя.В Заповедта за уволнение са описани точно нарушенията ,за
които се налага дисциплинарното нарушение,но те не са свързани с
посочените законови текстове,въз основа на които е наложено
дисциплинарното наказание,което прави атакуваната заповед немотивирана и
правилно е отменена от първоинстанционният съд.
4
Освен изложеното въззивната инстанция намира,че не е
доказано в процеса пред районния съд дали действително са извършени
описаните в атакуваната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения от
ищцата.ВРС е счел,че не следва да дава вяра на свидетелките А.Т. и И.К.,тъй
като срещу тях също се води дисциплинарно производство от същия
работодател,но тези съображения не се споделят от настоящия състав.Тези
свидетелки са колежки на ищцата и са работили заедно по времето,когато се
твърди,че са извършени дисциплинарните нарушения,т.е. те са преки
свидетели на изпълнението на служебните задължения от ищцата.За първото
нарушение относно почистване и дезинфекциране на площадката на
стълбището е установено,че същото е почистено,но около 10,00ч.,а не в
началото на работната смяна. Причината за това е,че двете санитарки са били
ангажирани с други дейности по почистване на други помещения по
нареждане на лекар и в зависимост от нуждите в момента.Относно второто
нарушение-за изоставена навън количка се установи,че тя е била вътре в
отделението и на нея е имало настанен болен ,след което е дезинфекцирана от
ищцата и по нареждане на старшата сестра е извадена отвън,а когато е
заваляло е внесена вътре.Не става ясно в какво точно се състои нарушението
на тр. дисциплина в случая,тъй като тези дейности са извършване по
нареждане на по-висшия медицински персонал и на практика ищцата е
изпълнявала служебните си задължения добросъвестно.
По изложените съображения въззивната инстанциа
намира,че обжалваната заповед за уволнение не само е немотивирана,но и
отразените в нея дисциплинарни нарушения са недоказани. В тежест на
работодателя е да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание,а в случая твърденията за извършени дисциплинарни нарушения са
опровергани от доказателствата по делото.
Всичко това навежда на извода за нарушения при издаване
на заповедта за уволнение,които я правят незаконосъобразна.
С уважаване на обективно съединените искове по
чл.344,ал.1,т.1-3 КТ правилно е уважен и акцесорният иск по чл.225,ал.1
КТ,във връзка с който няма оплаквания във въззивната жалба.
На ответника по жалба следва да бъдат присъдени
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1400лв.-платено
5
адв. възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №369 от 16.07.2022г. по гр.д.
№195/22г. на В.ски районен съд.
ОСЪЖДА МБАЛ “С.П.“АД В.,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“Ц.С.В.“ №119 да заплати на В. П.
П. ,ЕГН ********** от гр. В.,ж.к.”П.”,бл.6,вх.Б,ет.3,ап.27, сумата от 1 400
лева,съставляваща направени от нея разноски пред въззината инстаниця.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6