РЕШЕНИЕ
№830/18.11.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива
Байнова
при
секретаря Дорета Атансова……….….…………………..............и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………....................като разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №704 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Ж.К. ***,
срещу Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на Началника на РУ-Димитровград за подновяване
на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.
Жалбоподателят
счита отказа за незаконосъобразен и неправилен, поради издаването му в
нарушение на материалния закон. В подаденото заявление посочил, че оръжието му
е необходимо за самоотбрана – за опазване на живота му и здравето на личността
му. Посочил още, че е едноличен собственик на капитала на търговско дружество,
занимаващо се с финанси, което било допълнителна причина да счита, че е
възможно извършване на посегателство спрямо него като физическо лице, както и
спрямо близките му. Решаващият орган неправилно преценил, че тези причини са
неоснователни за издаване на исканото разрешение като се позовал на справка в
РУ-Димитровград, според която липсвали подадени жалби и сигнали от
жалбоподателя за отправени заплахи и закани за престъпления срещу живота,
здравето и имуществото му, и тези на членовете на семейството му. Следвало да
се има предвид , че неподаването сигнал или жалба до органите на МВР не
означавало категорична липса на заплаха на нечий живот. Наред с това разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10
от ЗОБВВПИ не задължавала заявителя да посочи конкретна заплаха за живота си, а
само причина, обосноваваща издаването на разрешение, поради което неправилно
било прието,че жалбоподателят не посочил
точни, конкретни и ясни факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че
животът му и този на близките му е в опасност. Жалбоподателят твърди,че преди
няколко години бил нападнат офиса на фирмата му чрез взривяване на взривно
устройство , което му нанесло значителни имуществени вреди. Преди това не била
отправяна заплаха или предупреждение към него или близките му, но фактът, че
животът му бил поставен в опасност бил безспорен. Извършителят на деянието все
още не бил открит, но това не означавало, че рискът от повторно посегателство
срещу него и собствеността му бил намалял. Именно притежаването на дружество,
занимаващо се с финанси било основателна причина да смята, че здравето и
животът му, както и тези на близките му, може да бъде обект на противоправно
нападение, каквото вече било веднъж осъществено. Жалбоподателят счита, че извършеното
срещу собствеността му посегателство недопустимо било неглижирано, а изложените
за това съображения от горестоящия административен орган - за несериозни като сочи,че опасността от осъществяване на
нападение срещу него била завишена спрямо останалите членове на обществото, тъй
като случаите на посегателства чрез взривно устройство били изключително малобройни.
Счита, че е доказал наличието на основателна причина за подновяване на
разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие като независимо от
това, административния орган бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства
от значение за издаване на акта. В
случая не били положени необходимите усилия за изясняване на изложеното от
него. На органите на МВР следвало да е
ноторно известно осъщественото нападение, доколкото същите извършвали дейност
по разследването, като доколкото на жалбоподателя било известно, образуваното
по този повод досъдебно производство все още не било прекратено с прокурорско
постановление. Допуснатото съществео нарушение на
администратинопроизводствените правила довело до издаване на необоснован и
незаконосъобразен акт. Жалбоподателят счита за ирелевантно обстоятелството,
посочено в отказа, че във връзка с осъществяваната от него дейност може да иска
разрешение за носене и употреба на служебно оръжие. Излага съображения, че
оръжието не му е необходимо за служебни цели, както погрешно приел органът, а
за самоотбрана. Счита, че е приложил всички необходими документи, както и че е
спазил изискванията на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, посочвайки основателна причина за искането си.
Сочи също, че притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие
повече от 10 години без да има нито един инцидент или произшествие, свързано с
личното му оръжие, че нямал нито противообществени прояви, нито образувани
срещу него досъдебни производства, поради което счита, че са налице всички
законови предпоставки да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана. Моли да
се отмени оспорения отказ и да се задължи Началника на РУ-Димитровград да
издаде искания индивидуален административен акт.
Ответникът
– Началник РУ-Димитровград не ангажира
становище по жалбата.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и
доводите в жалбата, приема за установено следното:
Със
заявление вх.№254-2777/14.05.2018г. В.Ж.К. е поискал от Началника на РУ-
Димитровград издаване – подновяване на
разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие. В заявлението е
посочил, че оръжието му е необходимо за опазване живота и здравето на
личността, като собственик на фирма ТИСИ ЕООД, занимаваща се с дейност –
финанси. Посочил е също, че във връзка с дейността на фирмата често се налага
да пренася големи суми пари и документи. Към заявлението е приложил документ за
платена такса, свидетелство за съдимост, удостоверение от 08.05.2018г. на Районна
прокуратура - Димитровград, Карта за предварителен медицински преглед от
„Център за психиатрично здраве-Хасково”ЕООД, Разрешение серия Х, №0344159 за
носене и употреба на огнестрелно оръжие– пистолет, за самоохрана, важащо до
24.05.2018г., Разрешение №165/24.05.2013г. за съхранение на огнестрелно оръжие
и боеприпаси (ООБ), важащо до 24.05.2018г., декларации от 11.05.2018г. за
адреса и начина на съхранение на ООБ, за нанесена уникална маркировка съгласно
чл.26 и чл.27 от ЗОБВВПИ и за завършено основно образование, удостоверение от
09.05.2018г. за техническа изправност на оръжието и годността му за употреба.
Във
връзка с постъпилото искане е изготвена Справка рег.№254р-14871/30.05.2018г.,
съгласно която са установени предходни осъждания на В.Ж.К. през 1982г. и през
2001г., но към момента последният не е обект на оперативен интерес от страна на
сектор „Криминална полиция“. Изготвена е и Докладна записка
рег.№254р-15955/08.06.2018г. , според която по местоживеене К. не е нарушавал
обществения ред, няма съставени актове
по УБДХ, няма оплаквания от поведението му, няма данни за контакти с лица от
криминалния контингент, няма повдигнати обвинения и образувани срещу него
предварителни производства за престъпления от общ характер, няма невръчени НП
по ЗДвП през последните три години, както и налагани мерки за закрила по Закона
за защита от домашното насилие. В докладната записка е посочено също, че в дома
си К. има монтирана метална каса, отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ. Към
докладната е приложен констативен протокол.
С Докладна записка
рег.№254р-14253/23.05.2018г. мл. експерт „КОС“ при РУ Димитровград е уведомил
Началника на РУ-Димитровград за установеното в хода на извършената служебна проверка
по повод подаденото заявление за подновяване на разрешението за дейности с
късоцевно огнестрелно оръжие. Посочил е, че К. е подал необходимите документи
за подновяване на разрешението за носене, употреба и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ като физическо
лице за самоотбрана. В заявлението не се мотивирал обстойно за необходимостта
от притежаване на ООБ. Описал е установените при проверка в информационния
масив на МВР криминални прояви. Изразил е становище, че не е обоснована по
безспорен начин необходимостта за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие с
цел самоотбрана като физическо лице, като не става ясно кое налага носенето и
употребата на такова, има ли към момента на подаване на заявлението конкретна
заплаха срещу К. , подлаган ли е на физически и психически тормоз, реално
съществува ли заплаха срещу личността му или семейството му. Предложил е да се даде допълнителна
възможност на заявителя да се мотивира по- обстойно за тези обстоятелства в 30-дневен
срок от уведомяването като се спре срокът по образуваната преписка
№254-2777/14.05.2018г.
С писмо рег.№254р-2972/23.05.2018г.
В.К. е уведомен , че на заявление вх.№254-2777/14.05.2018г. предстои да бъде
отказано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, която да обосновава това по
несъмнен начин. Указана му е
възможността в 30-дневен срок от получаване на писмото да изложи в писмен вид
допълнителни мотиви относно подновяването на разрешението за носене, съхранение
и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. На 08.06.2018г.
заявителят е изложил в писмен вид допълнителни мотиви, според които към момента
на подаване на заявлението е наличен лиценз №2571/14.08.2013г. за извършване на
частна охранителна дейност. Посочил е, че част от изискванията за издаване на
такъв лиценз е и носенето , съхранението и евентуалната употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
След депозиране на допълващите
заявлението мотиви е изготвено Становище рег.№ 254р-17790/27.06.2018г. , според
което отново не е обоснована необходимостта от притежаване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси като
физическо лице за граждански цели – самоотбрана. Посочено е, че изложените мотиви са за
служебни цели и нямат отношение към подаденото заявление, поради факта, че
оръжието е придобито за граждански цели. Предложено е да не се подновява
разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, издадено на К. като физическо лице за граждански цели- самоотбрана.
След разглеждане на подаденото заявление
и представените документи, както и след извършените допълнителни проверки,
Началникът на РУ - Димитровград на основание
чл.83 ал.5 вр.чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е отказал да поднови срока на разрешението
за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси,
издадено на В.Ж.К. като е изложил подробни мотиви .
Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на
Началника на РУ-Димитровград е връчен лично на В.К. на 06.07.2018г. Видно от
данните по делото, от последния е било подадено Възражение с
вх.№272000-9589/11.07.2018г. (неприложено по преписката) срещу отказа, във
връзка с което преписката е била изпратена на Директора на ОДМВР-Хасково. По
възражението е била извършена проверка, за която е изготвена Справка УРИ
272р-14309/24.07.2018г. С Решение УРИ 272р-14458/26.07.2018г. Директорът на ОДМВР-Хасково
по подробно изложени мотиви е приел възражението за неоснователно и е потвърдил
Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на Началника на РУ-Димитровград. Според
писмо УРИ 272000/0485/19.07.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, Решение УРИ
272р-14458/26.07.2018г. е връчено на В.К. на 27.05.2019г. след неуспешен опит
същото да бъде съобщено чрез куриер, което се потвърждава от приложената
товарителница на „Стар пост“ и приемо-предавателен протокол от 22.05.2019г. за
връщане на недоставени документи.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалване и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореният
отказ изхожда от компетентен по смисъла на чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ орган. Същият
е обективиран в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни
основания за издаването му.
Не
се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Производството по подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е регламентирано в Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
В чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ (в редакцията , действаща към момента на издаване на оспорения отказ) е посочено, че в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, следва да подаде заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите посочени в т. 1 и т. 2 от същата норма, като съгласно ал. 3 разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.
В чл. 83 от ЗОБВВПИ (в относимата редакция) е предвидено органът да проверява окомплектоваността на документите и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение, служебно да проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. В случая, тези действия са извършени преди издаване на обжалвания административен акт. Доколкото е установена необоснованост на необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице за граждански цели – самоотбрана, на жалбоподателя е даден е срок, в който да изложи в писмен вид допълнителни мотиви във връзка с искането си, от която възможност последният се е възползвал. Обжалваният отказ е издаден след представяне на такива от страна на оспорващия, като видно от съдържанието му, същите са взети предвид от органа при постановяване на акта му. Следователно не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 35 от АПК като актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Съдът счита, че оспореният отказ съответства и на материалния закон.
За да откаже подновяване срока на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие административният орган е приел, че е налице основанието по чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ – неизложена основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. Анализът на цитираната правна норма налага извода, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост – основателна причина, която следва да бъде доказана от заявителя и то по категоричен, несъмнен начин. В този смисъл е и константната съдебна практика, изразена в Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. и др.
От събраните по делото доказателства
не се установява, че за жалбоподателя е налице такава необходимост.
В заявлението си В.К. е посочил, че
исканото разрешение му е необходимо за опазване живота и здравето на личността
като собственик на фирма ТИСИ ЕООД, занимаваща се с дейност – финанси като във
връзка с дейността на фирмата често се налага да пренася големи суми пари и
документи. В представеното писмено допълнение жалбоподателят отново е обвързал
искането си с извършваната от него търговска дейност като се е позовал на
наличния към момента лиценз №2571/14.08.2013г. за извършване на частна
охранителна дейност, посочвайки, че част от изискванията за издаване на такъв
лиценз е и носенето, съхранението и евентуалната употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси. При така изложеното от жалбоподателя е видно, че причините, поради които желае да бъде
подновено разрешението му са свързани с търговската му дейност, респ. касаят оръжие,
чието предназначение е за „служебни цели” по смисъла на чл.6 ал.2 от ЗОБВВПИ,
което е в противоречие с твърдението му, че оръжието му е необходимо за
граждански цели.
Въпреки дадената възможност, оспорващият
не е ангажирал доказателства, обосноваващи необходимостта от подновяване срока
на разрешителното му за носене, употреба и съхранение на късоцевно оръжие.
С нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, законодателят в е разпределил доказателствената тежест между страните. По силата на същата разпоредба (в действащата към момента на издаване на оспорения акт редакция), административният орган има задължение служебно да събира доказателства само относно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 , както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, респ. подновяването му. Доказателствената тежест за установяване на наличието на изискуемите обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - т. е наличие на някоя от посочените в тази норма цели- самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, е изцяло на заявителя. Както вече бе посочено, в случая на жалбоподателя е била дадена възможност да обоснове целите по посочената норма, същият се е възползвал от тази възможност, но не е представил никакви доказателства. Изложените от него обстоятелства във възражението (жалбата) пред горестоящия административен орган, като и пред съда, касаещи извършено нападение на офиса на собственото му търговско дружество чрез взривно устройство, не се оспорват от ответника. Независимо от последното, тези обстоятелства правилно не са възприети за такива, обосноваващи необходимост от подновяване срока на издаденото на К. разрешението за дейности по ЗОБВВПИ. Те сочат на целта по чл.6 ал.2 от ЗОБВВПИ, в подкрепа на което са и представените на 08.06.2018г. допълнителни мотиви, ведно с Лиценз №2571/14.08.2013г. за извършване на частна охранителна дейност, а в случая разрешението, срокът на което се иска да бъде подновен е издадено на жалбоподателя като физическо лице и за граждански цели.
Придобиването на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, макар и правнорегламентирана дейност, крие риск от висока обществена опасност и не случайно е поставено под разрешителен режим от страна на законодателя. Поради това последният е поставил възможността за упражняването на дейностите по ЗОБВВПИ в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, като не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Ето защо, при всяко искане за издаване/подновяване на разрешение, следва по несъмнен начин да бъде доказана нуждата от придобиването/носенето/употребата/съхранението на оръжие.
Жалбоподателят не е доказал наличието на необходимост от подновяване на разрешителното за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, а изводът на административният орган , че липсва основателна причина по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на благоприятен по искането на В.К. административен акт, а оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 , от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.К. ***, срещу
Отказ рег. №254р18086/29.06.2018г. на Началника на РУ-Димитровград за подновяване
на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия: