РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900348 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск от „МП – АГРО 2012“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Марково, община Родопи, област Пловдив,
Местност Комсала, против „СЕМЕХА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Родопи“ № 90, по
който се желае да се заплати от ответника сумата в размер на 116 637.60 лв. с
ДДС, представляваща неизплатена сума от цената на доставени стоки по
Фактура № ********** от 06.01.2022 г., като се претендира и мораторна
лихва върху тази главница в размер на 5 022.30 лв. за периода от 07.01.2022 г.
– денят, следваща падежа на фактурата, до 10.06.2022 г. Твърди се от ищеца,
че между страните съществуват търговски отношения, като за „МП – Агро
2012“ ООД са възниквали задължения за доставки на стоки, предмет на
правоотношенията им, а именно: агропрепарати – тор и амониев сулфат, а
съответно за ответника съществува задължение да заплаща доставените
стоки. Твърди се, че по процесната фактура така и не е постъпило плащане
относно обективираната в нея стока, поради което се претендира в настоящия
1
процес исковата сума.
Ответникът изцяло оспорва иска по подробни съображения, изложени в
отговорите на исковата молба, като застъпва тезата, че тази фактура изобщо
не е представен на длъжника и липсват доказателства за изпълнение на
доставката.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Съгласно съдържанието на исковата молба очевидно се твърди
наличието на сключен между страните договор за търговска продажба на
стоки по персоналния критерий. Съобразно съдържанието на заключението на
вещото лице, което съдът изцяло кредитира, очевидно между страните са
били налични отношение по продажба на торове от ищеца на ответника, тъй
като за периода 2020- 2021г. са издадени и двустранно осчетоводени четири
фактури. При липсата на нарочна облигация рамкираща отношенията между
съконтрагентите, срока през време на който са извършвани доставките и
броят на същите не би следвало да се говори за някакви трайни във времето
търговски отношение, при което да се приеме, че е налице една облигационна
връзка с периодични доставки и процесната фактура да следва да се счита,
като част от това общо правоотношение.
Процесния спор касае незаплатена фактура от 06.01.2022г., която се
твърди да е издадена от ищеца по повод на извършени три доставки с ЧМР и
една със стокова разписка от склада на ищеца. По делото са приложени, както
фактурата, така и другите документи. Съобразно заключението на вещото
лице се установява, че в счетоводството на ответника липсва осчетоводяване
на процесния първичен счетоводен документ.
На първо място следва да се отбележи, че съобразно съдържанието на
фактурата по никакъв начин същата не може да бъде съотнесена с
приложените товарителници и стокова разписка. Т.е. дори и да се установят
по делото някакви доставки на торове не е безспорно ясно по делото, че те
именно са материализирали вземането по процесния първичен счетоводен
документ. Датите на приложените по делото документи, с които се желае да
се установи реална доставка са твърде назад във времето съобразно датата на
издаване на фактурата, като освен това последната по никакъв начин не
2
отразява в съдържанието си отделните доставки механично сборувани, като
едно правоотношение. Изобщо може да се каже, че тезата на ищеца
обективира твърде небрежен подход към търговските отношения, като
доказването се обляга на алюзии, което не е достатъчно, за да се приеме
претенцията за документално обоснована. Това, че механичния сбор от
посочените във фактурата стоки би могло да се приеме, че отговаря на
количествата по товарителниците не е достатъчно, за да се приеме пълен
идентитет между документите, съобразно приложените по делото
доказателства, както и това, че отделните доставки на практика обективират
едно и също правоотношение визирано във фактурата, която не е и
подписана, нито осчетоводена от купувача.
Липсата на нарочна облигация естествено може да бъде преодоляна от
съдържанието на първичните счетоводни документи подписани между
страните или други релевантни писмени доказателства, каквито са
товарителниците. Ясно е по принцип, че последните може да установяват
елементи от правоотношението, като изпращач на стоката, превозвач,
получател и т.н., които елементи съотнесени към фактурата да обективират
процесното правоотношение. Непълнотите в доказването в настоящия процес
обаче са несъмнено достатъчни, за да се приеме, че исковата претенция е
останала недоказана и поради това неоснователна.
В процесните товарителници никъде не фигурира името на ответника,
като получател на стоката е именно ищеца. Твърди се обаче, че фактическия
получател е СЕМЕХА ООД. При липсата на обективирано име на получател в
лицето на ответника в товарителницата правно релевантния факт, че именно
това е реципиента на стоката остава недоказан. Действително в две от
товарителниците фигурира името Х. А., като лице получило стоката, което
съвпада с управителя на ответника. Това обаче не е достатъчно, за да се
приеме тезата на ищеца за обоснована. Фактурата не е осчетоводена, в
товарителниците не фигурира името на ответника, като получател, липсва
печат на ответното дружество. Съобразно процесуалните правила по никакъв
начин не може да се приеме, че е проведено от кредитора пълно и главно
доказване на правно релевантните факти, че е налице договор между страните
и, че е налице доставена стока от ищеца на ответника. Това, че А. фигурира в
част от представените документи не е достатъчно, като евентуално би могло
да се ангажира за част от цената неговата отговорност, в качеството му на
3
физическо лице. Но да се свърже името му с ответника, при наличните по
делото установени факти и да се мотивира теза за необходимост СЕМЕХА
ООД да заплати исковата сума не е възможно според настоящия състав на
съда. Доказването и окончателния съдебен акт не би следвало да почива на
алюзии, а на конкретни факти и документи, като тезата на ищеца прекалено
силно се обляга на косвени доказателства. Съдът намира, че небрежността
проявена в случая от търговец не следва да се тълкува в негова полза, при
наличието на по – високи изисквания към лицата, които осъществяват
търговска дейност по занятие. В показанията на свидетеля доведен от ищеца
действително се съдържат данни, че стоката е доставена именно на ответника,
но съдът намира, че неговите показания следва да се разгледат в светлината
на разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съдът не намира, че показанията следва да
се считат за напълно обективни и верни, тъй като свидетелят е бил и все още
е служител на ищеца, при което обосновано е да се приеме, че е налице
известна заинтересованост от изхода на делото. Наред с това изнесената от
него информация не се подкрепя от събрания по делото писмен
доказателствен материал. Още веднъж следва да се подчертае, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на правно релевантните факти. С оглед
неоснователността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че и
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва също е недоказан и
неоснователен.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХVIII с.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МП – АГРО 2012“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Марково, община Родопи, област
Пловдив, Местност Комсала, против „СЕМЕХА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул.
„Родопи“ № 90, искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД по които се желае да се заплати от ответника сумата в
размер на 116 637.60 лв. с ДДС, представляваща неизплатена цена на
доставени стоки по Фактура № ********** от 06.01.2022 г., като се
претендира и мораторна лихва върху тази главница в размер на 5 022.30 лв. за
периода от 07.01.2022 г. – денят, следваща падежа на фактурата, до 10.06.2022
4
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 от ГПК „МП – АГРО 2012“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Марково, община Родопи,
област Пловдив, Местност Комсала, да заплати на „СЕМЕХА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
„Централен“, ул. „Родопи“ № 90 сумата от 4117 лева направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5