О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260880 4.06.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 242 по
описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, чрез адв.Илиана Мелконян, против определение №260249 от 17.12.2020г. по гр.д.№ 826 по описа за 2020г. на Айтоския районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател твърди, че за него е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на определени данъчни задължения, както и осъдителен иск за недължимо платени данъци към Община Айтос. Сочи се, че според разпоредбата на чл.124 ГПК всеки, който има правен интерес от установяването на конкретен факт може да поиска от съда това да бъде установено със съдебно решение. Като доказателства били представени справки за определени, съществуващи задължения, които ищецът счета, че не следва да бъдат определяни по конкретни правни аргументи, изложени в обстоятелств4ената част на исковата молба. Изтъква се, че съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК, право на участника в съдебен спор е сам да определя кога, доколко и в какъв обем нда търси защита , а съдът не може да го лиши от правото му да заведе исков процес за установяване несъществуването на спорното право.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната Община Айтос, представлявана от Кмета- Васил Едрев, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че вземанията за данъци и такси /в това число за МПС/ са публични общински вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1, 3 и 5 от ДОПК. Понеже в ДОПК и АПК е предвиден специален ред за защита, по който ищецът е могъл да предяви основанията си, за него не е налице правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Изтъква се още, че тъй като публичните общински вземания се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното производство и на облекчен ред на изпълнение по ДОПК, то тези вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред съда. Досежно осъдителния иск се сочи, че след като съществува друг, изричен процесуален ред за връщане на недължимо платени суми- този по чл.128 и сл. от ДОПК, недопустимо е да се прибягва към общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат /общо пълномощно на л.29 от гр.д.№826/20г. по описа на РС- Айтос/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
За да се произнесе, Бургаският окръжен съд взе предвид от фактическа и правна страна следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че е бил собственик на 9 броя полуремаркета, от които едно- бракувано, а останалите- продадени, а понастоящем е собственик на още едно полуремарке, подробно индивидуализирани с посочени модел и ДКН. За всяко от тях пред календарните 2015, 2016г. и/или 2017г. ответната Община била определила дължим данък „МПС“ в конкретен размер, посочен в исковата молба. За едното от полуремаркетата, определените данъци за 2015, 2016 и 2017г., общо в размер на 771,55 лв. били платени. Ищецът счита, че определените от общината данъци не ѝ се дължат, а платените от ищеца данъци са платени без правно основание, поради което сумите следва да му бъдат възстановени. Изложени са съображения, че полуремаркетата са включени в максималната допустима маса на състава от превозни средства, основа за облагане на данък на влекачите, поради което не се облагат като самостоятелни обекти, както е сторила общината. Не била налице и хипотезата на чл.55, ал.8 от ЗМДТ.
Затова ищецът моли да бъде установено по отношение на ответната община, че не ѝ дължи сумата от общо 3433,63 лв.- данък „МПС“, както и същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 771,55 лв., представляваща недължимо платен /без правно основание/ данък „моторни превозни средства“.
Ответната община е подала в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като недопустими, респективно- като неоснователни. Развити са подробни съображения.
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районният съд е счел, че исковете са недопустими. Посочил е, че оспореното от ищеца вземане на Община Айтос е за данъци за МПС, което се установява с акт по чл.107, ал.3 от ДОПК, подлежащ на обжалване по административен ред. Съобразил е, че по делото не са изложени твърдения дали този акт е обжалван и е влязъл в сила, но като е взел предвид това, че в закона е предвиден специален ред за защита на ищеца по заявените от него твърдения- по ДОПК или по АПК, е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за установяване на недължимост на определения в полза на общината данък. Приел е също, че е недопустим и осъдителния иск, понеже в чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платените или събрани суми за данъци, както и такива, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Посочил е и реда, по който протича процедурата по прихващане, респективно- възстановяване по чл.129 ДОПК. Така е заключил, че в случая е налице изричен процесуален ред за връщане на недължимо платени суми- чл.128 и сл. от ДОПК, поради което е намерил недопустима защитата по общият исков ред по чл.124 ГПК и чрез осъдителен иск, основан на твърдения за неоснователно обогатяване.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е недопустимо, като поставено от съд, който не е родово компетентен да разгледа делото, включително по въпроса за допустимостта на исковете.
Безспорно е, че процесните искове- установителен и осъдителен, с предмет недължимост на местни данъци /данък МПС/, касаят вземания с публичен характер /така чл.162, ал.2 от ДОПК/. Компетентните органи за тяхното установяване съгласно чл.4 ал.1 са служителите на общинската администрация, а процесуалният ред за това е този по ДОПК. Няма изложени твърдения от страните, че за тези вземания ответната община е пристъпила към принудително изпълнение /чрез публичен изпълнител или по реда на ГПК чрез ЧСИ/. При това положение и на основание разрешението, дадено в мотивите на Тълкувателно постановление №1 от 29.09.2016г. по тълкувателно дело №1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и на ОСС от I и II колегии на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че спорът, с който е сезиран районният съд, произтича от регулирани със закон властнически правоотношения, поради което родово компетентен да го разгледа е съответният административен съд, на основание чл.128, ал.2 от АПК.
Ето защо, като е разгледал спора макар и във връзка с допустимостта на исковете, а не по същество, без да разполага с компетентност за това, районният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а производството следва да бъде изпратено за разглеждане на Административен съд- Бургас.
На основание чл.121 ГПК определението подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение №260249 от 17.12.2020г. по гр.д.№ 826 по описа за 2020г. на Айтоския районен съд, с което е върната исковата молба, подадена от „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, чрез адв.Илиана Мелконян, против Община Айтос, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване иск за установяване между страните, че ищцовото дружество не дължи на общината сумата от общо 3433,63 лв.- данък „МПС“, както и иск за осъждане на общината да му заплати сумата от 771,55 лв., представляваща недължимо платен /без правно основание/ данък „моторни превозни средства“.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд- Бургас.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.