№ 10
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211295 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. *****, срещу наказателно
постановление № 22-4332-013986/12.07.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП. За тях на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание
чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
- глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактът на извършване на нарушенията, като се твърди, че на
посочената дата жалбоподателят бил на друго място. Възразява се срещу възприетата в
АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка и се изразява съмнение в
насока пристрастност на служителите на СДВР, посетили местопроизшествието и изготвили
относимите документи. Обръща се внимание за допуснати при съставянето на АУАН и НП
грешки в наименованието на втория автомобил-участник в ПТП и в имената на другия
водач-участник в ПТП. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 21.11.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
1
На 28.03.2023 г. около 13:50 ч. свидетелят П. С. се намирал в гр. София. Управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № ***, движейки се по ул. „***“ /еднопосочна/
зад бл. *** в посока бул. „***“. В същото време насреща му, въпреки че улицата била
еднопосочна, се движел лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДК № ***, собственост на
жалбоподателя Г. К.. Автомобилът бил управляван от неустановено по делото лице,
различно от К..
С оглед обстоятелството, че улицата била еднопосочна, свид. С. спрял и дал знак на
насрещно движещия се водач, че няма да върне автомобила си назад. При това, след
известен период на изчакване, неустановеният водач предприел маневра по изнасяне на
управлявания автомобил на заден ход в пряка на ул. „***“, находяща се вдясно спрямо
посоката на движение на С.. При това свид. С. продължил напред по ул. „***“, движейки се
с бавна скорост. В момента, в който подминавал лек автомобил „*** ***“, ДК № *** обаче,
водачът на последния придвижил автомобила напред, при което настъпил удар между
предната част на лек автомобил „*** ***“, ДК № *** и дясната странична част на
автомобила, управляван от свид. С..
Свид. С. слязъл от автомобила си, с оглед констатиране на нанесените му в резултат от
настъпилото пътно-транспортно произшествие щети. В същото време другият водач-
участник в ПТП предприел маневра по завиване наляво, посредством която извел своя
автомобил в насрещното движение на ул. „***“ и напуснал произшествието, без да спре и да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, респективно без да
уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените указания.
Свид. С., който по време на гореописаните маневри имал възможността да възприеме и
запомни отличителните белези на външността на другия водач-участник в ПТП, останал на
място и подал сигнал за настъпването му. Изпратен бил екип от полицейски служители на
ОПП СДВР, които извършили оглед и съставили скица и протокол за ПТП по данните,
предоставени от свид. С.. По негови сведения установили втория автомобил-участник в ПТП
и неговия собственик - жалбоподателя Г. К..
По повод образуваната преписка жалбоподателят К. бил призован в ОПП СДВР и на
26.06.2023 г. попълнил декларация, в която декларирал, че няма спомен на 28.03.2023 г. да е
управлявал личния си автомобил и че в същия ден се намирал на друго място в гр. София
заедно със свой приятел. Същевременно не предоставил данни за друго лице, на което да е
било предоставено управлението на автомобила, при което свид. Й. К., младши
автоконтрольор при ОПП СДВР, без да извърши допълнителни действия по установяване на
лицето, управлявало автомобила, съставил срещу К. АУАН бл. № 069751/26.06.2023 г. за
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ ЗДвП. Описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на всяко от тях. Екземпляр от АУАН бил
надлежно връчен на К., който отбелязал, че има възражения. Допълнителни писмени
възражения, в това число по оспорване авторството на деянието, депозирал и в
законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, без да проведе
допълнителни действия по изясняване дали автомобилът е бил управляван от К. или от
друго лице, Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното
наказателно постановление, с което наложил на К. административни наказания, както
следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушение по чл.
20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца - за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите П. С. и Й. К., и писмени - декларация от Г. К.;
декларация от П. С.; докладна записка до Началника на ОПП СДВР; протокол за ПТП
2
1834604/28.03.2023 г.; скица на ПТП; справка-картон на К.; заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Показанията на свид. К., които съдът кредитира като обективни и логични, са
информативни относно съставянето на процесния АУАН. Компетентността му за това
следва от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. От същата заповед и от заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г. следва и компетентността на наказващия орган по издаване на НП.
Времето и мястото на настъпване на ПТП и участвалите в него автомобили се
установяват посредством показанията на свид. С. и приобщените писмени доказателства -
писмена декларация, скица и протокол за ПТП. Въз основа последния се изясняват и
причинените в резултат от ПТП на лек автомобил „***“, ДК № *** материални щети.
Механизма на настъпване на ПТП, респективно взаимното разположение на двата
автомобила при реализирането му, съдът прие за изяснени посредством показанията на свид.
С., който като водач-участник в ПТП е възприел непосредствено фактическата обстановка и
индивидуализиращите белези на втория автомобил-участник.
Съдебният състав прецени като достоверни и кредитира показанията на свид. С. и в
частта досежно външните идентифициращи белези на втория водач-участник в ПТП.
Основание да им се довери изведе от обстоятелството, че с оглед развилата се ситуация
свидетелят е имал обективната и субективна възможност да ги възприеме и запомни. При
това, изхождайки от изложеното от него досежно възрастта на водача /над 45 годишен/, прие
за доказано, че по време на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „*** ***“ с ДК №
*** е бил управляван от лице, различно от неговия собственик Г. Г. К., ЕГН **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от
компетентни органи.
Същевременно настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяната на НП. Същите са, както следва:
На първо място, от доказателствата по делото се изясни, че от настъпилото ПТП са
причинени само имуществени вреди по лекия автомобил, управляван от С.. В частта
досежно нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП
обаче, в НП се сочи, че след настъпване на ПТП водачът не е спрял да установи нанесените
щети, не е уведомил компетентните органи на МВР и не е изчакал на място тяхното
пристигане. В този смисъл се констатира противоречие между цифровата квалификация на
нарушението и фактическото му описание, доколкото цифровото му квалифициране е
относимо към хипотезата, в която от ПТП са пострадали хора, в който случай едно от
задълженията на водачите-участници е да уведомят компетентните поделения на МВР.
Настоящата хипотеза обаче следва да бъде субсумирана под правната квалификация на чл.
123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, с произтичащите задължения по б. „а“, б. „б“ и б. „в“, доколкото се
доказа, че от ПТП са причинени само имуществени вреди. При това следва, че по този пункт
на НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в дадена неправилна квалификация на вмененото му
в отговорност нарушение, и противоречие с фактическото му описание. Последното се явява
основание за отмяна на санкционния акт по този му пункт.
По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вменено на К., въз основа на
приобщената по делото доказателствена съвкупност се констатира фактическа обстановка,
различна от възприетата в АУАН и НП. Давайки описание на нарушението съобразно
задължението по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
3
актосъставителят и наказващият орган са приели, че движението на двата автомобила-
участници в ПТП било „попътно“. Същевременно от показанията на свид. С., както и от
изготвената от служителите на ОПП СДВР скица на ПТП е видно, че в момента на
настъпване на ПТП автомобилът, собственост на К., се е явявал дясностоящ спрямо
управлявания от С.. При това движението им не е било „попътно“, което изменение на
обстоятелствата по извършване на нарушението според настоящия съдебен състав е
съществено, тъй като взаимното разположение на участниците в ПТП несъмнено е
съществен елемент от фактическата обстановка по настъпването му. Предвид това,
доколкото вярното установяване на фактическата обстановка по извършване на
нарушението е от съществено значение за гарантиране правото на защита на
санкционираното лице, съдебният състав прецени, че неправилното й обективиране в АУАН
и НП е рефлектирало неблагоприятно върху законосъобразността на санкционния акт.
Изменение на НП по този пункт в случая не е допустимо поради липсата на идентитет
между фактите, описани в АУАН и НП от една страна, и установените в хода на съдебното
следствие - от друга. Последното се явява основание за отмяната на НП и в тази му част.
Освен по гореизложените съображения, съдът констатира и допълнително основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, свързано с обстоятелството, че от
показанията на свид. С. се установи, че при настъпване на ПТП автомобилът-собственост на
жалбоподателя К., е бил управляван от лице, различно от него, каквито са и твърденията на
самия жалбоподател от началния момент на ангажиране на административнонаказателната
му отговорност.
Свид. К. от друга страна е съставил АУАН единствено въз основа попълнената от К.
декларация, въпреки релевираните от жалбоподателя твърдения, че не е участвал в ПТП.
Въпросните твърдения не са били проверени, като на практика са възприети от
актосъставителя като неоснователни, доколкото при съставяне на АУАН не е отразено, че
отговорността на К. се ангажира на основание чл. 188 ЗДвП, по причина, че като собственик
на МПС не е посочил лицето, на което последното е било предоставено.
Подобни обстоятелства не са обективирани и в издаденото наказателно постановление,
като отговорността на К. е ангажирана в качеството на водач-участник в ПТП, а не в
качеството на собственик на последното.
Същевременно, предвид направеното от К. възражение, е следвало актосъставителят и
наказващият орган да установят по несъмнен начин кой е субектът, който да понесе
административнонаказателната отговорност, а в случай на невъзможност за това, да
ангажират отговорността на К. в качеството на собственик на МПС на основание чл. 188
ЗДвП. В тежест на наказващия орган е да установи по несъмнен начин всички признаци от
обективната и субективна страна на нарушението, включително самоличността на лицето,
което го е извършило. Предвид това, като не е извършил дължимата проверка, в случая
наказващият орган не е изпълнил задълженията си съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН да прецени
възраженията и събраните доказателства, и да извърши необходимите действия по
разследване на спорните обстоятелства преди съставяне на НП, с оглед неговата
законосъобразност. Последното е било освен необходимо, и обективно възможно, с оглед
възможността за събиране на допълнителни сведения от другия водач-участник в ПТП -
свид. С..
По изложените съображения поотделно и в съвкупност съдът прецени, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, което като последица налага отмяната му.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-013986/12.07.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Г. Г. К. за
извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“
ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на
20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца - за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5