РЕШЕНИЕ
№ 280
31.10.2016г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
при секретаря Й.П....………………………........…..........и в присъствието на
прокурор .................………........………………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 246 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на
територията.
Образувано
е жалба на Й.Р.Т. *** против Заповед №
485 от 21.04.2016г. на Кмета на Община Хасково.
Твърди
се, че оспореният акт е издаден в
противоречие с материалния закон. Към момента на издаване на заповедта, Община
Хасково не притежавала право на собственост върху имота описан в него, както
в идеални, така и в реални части. Цитираните в заповедта правни норми от ЗУТ
били несъотносими в случая, тъй като не било налице одобряване, както на
подробен устройствен план на квартала, така и прилагане на първа
регулация. Същите разпоредби регламентирали именно реда за разместване на собствеността във връзка с конкретните
предвиждания на ПУП, но за други мероприятия – за прекарване, респ. разширяване
на улици, пътища и площади, при които собствениците на засегнати имоти не се
обезщетвали по никакъв начин. При изготвяне
на заповедта не било взето предвид, че
периода през който жалбоподателя владеел целият имот бил повече
от 20 години. В продължение на този период Община Хасково се била
дезинтересирала от тези идеални части. Същата не претендирала собственост за себе си и /или за трето лице.
По изложените
в оспорването съображения, се моли за отмяна обжалваната заповед и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
- Кмет на Община Хасково, редовно
призован чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд, гр.
Хасково, като прецени по реда на чл. 171 АПК
представените по делото доказателства, съобразно доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
С
Решение № 703/04.02.2011г. на Общински съвет – Хасково е одобрен окончателен
проект за ПУП-план за улична регулация на жилищен район "Изгрев",
гр.Хасково с обхват на територията – кадастрални райони 730, част от
729/източно от ул.”П.” и част от 731 по кадастралната карта на гр.Хасково.
Решението е съобщено чрез Държавен вестник като е обнародвано в бр.20/11.03.2011
г. на същия. Решение № 703/04.02.2011г.,
е влязло в сила на 25.03.2011г., видно от извършеното отбелязване върху
същото, което обстоятелство не е спорно
между страните по делото.
Във
връзка с прилагане на одобрения план за улична регулация на ж.р."Изгрев",
гр.Хасково, е изготвен проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за поземлени имоти
с идентификатори 77195.730.299 и
77195.730. 235. Видно от обяснителната
записка по проекта и от изготвената
скица-проект, вследствие на прилагане на ПУР, горепосочените ПИ променят очертанията и площтта си. Площта
на процесния ПИ с идентификатор 77195.730.299 , за собственик на който с
оспорената заповед е определен жалбоподателят, се променя от 1769 кв. м. преди
изменението, на 1730 кв. м. след
изменението.
На 21.04.2016
г. е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 16, ал.5 и ал.7 от ЗУТ и Решение № 703 от 04.02.2011г. на
ОбС-Хасково, с което е одобрен ПУП- ПУР
на ж.р."Изгрев", гр.Хасково, и
във връзка с необходимостта от изграждане на обект на транспортната
инфраструктура, представляващ публична общинска собственост –улица, Й.Р.Т. е определен за собственик на 1500/1730 кв.м.
от поземлен имот с проектен идентификатор
77195.730.299 по КК на гр.Хасково, с площ 1730 кв. м. при посочени
граници : от север поземлен имот с
идентификатор № 77195.730.300, от изток поземлен
имот с идентификатор № 77195.730.296, от юг поземлен имот с идентификатор
77195.730.298, от запад улица с идентификатор 77195.730.235, съгласно
скица-проект № 15-80630 от 19.02.2016г.
Предвид
така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, като нередовностите по оспорването са били
отстранени още преди изпращане на преписката в съда. Разгледана по същество е
основателна, но по различни от изложените в същата съображения.
С оглед визираните в оспорената заповед
материалноправни основания за издаването й, а именно чл. 16, ал.5 и ал. 7 от ЗУТ, следва
да се приеме, че е издадена
от компетентен орган. Спазена е и установената форма съгласно
изискванията на чл. 59 АПК - оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително са посочени фактическите и правните основания за
издаването му.
Съдът обаче
намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Процесната
заповед е основана на чл. 16, ал.5 от ЗУТ, без да
е наличен приет и влязъл в сила план по чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Видно
от събраните по делото доказателства – Докладна записка от Кмета на Община
Хасково до Общински съвет – Хасково за приемане на окончателен проект за ПУП-
план за улична регулация на ж.р." Изгрев", гр.Хасково и приетото по
същата Решение № 703/04.02.2011 г. на Общински съвет – Хасково, одобреният в
случая ПУП-ПУР е такъв по чл. 16, ал.7 от ЗУТ и той е
различен от плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ.
С плана по
чл. 16, ал.7 от ЗУТ се
урегулира единствено уличната регулация на територията, при което поземлените
имоти остават неурегулирани с вътрешни регулационни линии и получават регулация
единствено към прилежащата им улица като за в бъдеще остава открита
възможността за урегулирането им с последващ подробен устройствен план. Оттук
произтича и основната разлика между плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ и този
по чл. 16, ал.7 от ЗУТ. Планът
по чл. 16, ал.1 от ЗУТ се
ползва с пряк отчуждителен ефект, т.е. разместването на собствеността настъпва
още от момента на влизането му в сила и заради това свое действие същия следва да
съдържа и изготвени оценки от комисията по реда на чл. 210,
предхождащи одобряването на плана, за да се установи спазване на изискването по
ал. 4. Само при наличие на такъв
план, е възможно издаване на заповед по
чл. 16, ал.5 от ЗУТ, каквато
в случая се явява и процесната оспорена пред съда, тъй като нейната цел не е да се признаят или
отнемат вещни права, а само и единствено
точното индивидуализиране на новообразуваните урегулирани поземлени
имоти с описване на границите и определяне на идентификатор на имота, съгласно
пар.5, т.12 от ДР на ЗУТ.
Планът
по чл. 16, ал.7 ЗУТ е такъв
по чл. 110, ал.1, т.2 от ЗУТ и той
няма незабавно отчуждително действие каквото има този издаден на основание чл.
16, ал.1 от ЗУТ. Ето защо по отношение
на него не са приложими изискванията на ал.3,
ал.4 и ал.5 на чл. 16 от закона, а важат общите правила на отчуждителното
производство и обезщетяването по реда на глава XVII от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на Върховният
административен съд изразена в Решение
№ 2006 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2013 г., Решение № 1365 от
31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2013 г., II о. и Решение № 253 от 9.01.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 13537/2013 г., II о., както и трайната практика на административните
съдилища, вкл. тази на АС-Хасково.
Административинят
орган не е съобразил това обстоятелство, а
вместо това издавайки оспорената
заповед, недопустимо е смесил фактическите състави на чл. 16, ал.5 и чл. 16,
ал.7 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед се
явява издадена в нарушение на
материалният закон и следва да
бъде отменена.
При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на жалбоподателя за разноски. В
полза на същия ще следва да бъдат присъдена сумата от 610.00 лева, от които
10.00 лева държавна такса и 600 .00 лева заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.1 от АПК вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 485 от 21.04.2016г. издадена
от Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА
Община Хасково да заплати на Й. Райф Т. *** сумата от 610.00(шестотин
и десет) лева разноски по делото, от които
10.00 лева държавна такса и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :