№ 461
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3621 от 18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 13963/2023 г.
по описа на СГС, съдът е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК ********* да
заплати на Е. К. Х. - 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от ПТП, реализирано на
09.02.2023 г., както и - 5 540 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, както и
законната лихва върху тези две главници, считано от 02.03.2023 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията за неимуществени
вреди над уважената част до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и
претенцията за лихва от 10.02.2023 г. до 01.03.2023г. като неоснователни. С
оглед изхода на правния спор е разпределил разноски между страните по
правилата на чл. 78 ГПК, включително в полза на бюджета на съдебната власт
на основание чл. 78, ал.6 ГПК и по реда на чл. 38 ЗА.
Недоволно от съдебното решение в частта, в която на ищцата Е. К. Х. е
присъдено обезщетение за сумата над 25 000 лв. е останало ответното
застрахователно дружество, което в законоустановения срок е подало
въззивната жалба, възоснова на която е образувано настоящото производство.
В нея поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано спрямо
фактите, които установяват травматичните увреждания. Сочи, че пряка и
непосредствена последици от ПТП за което носи имуществена отговорност са
спукване на десен гръден имплант и фрактура на основата на втора дланна
1
кост на дясната ръка, но намира, че съдът неправилно и при липса на
доказателства е приел, че в резултат от процесното ПТП същата е получила и
мозъчно сътресение и навяхване на шията. Освен това намира, че съдът не е
отчел всички установени и относими към размера на обезщетението
обстоятелства по делото при прилагане на правилото на чл. 52 ЗЗД и като
краен резултат този пропуск определеното от него обезщетение над сумата от
25 000 лв. се явява прекомерно, т.е. е налице нарушение на материалния закон,
като основание за отмяна на съдебния акт в обжалваната част.
С оглед горното иска от настоящия съд да отмени решението за
разликата над 25 000 лева до присъдените 35 000 лева и вместо това да
постанови въззивне съдебен акт по същество, с което да отхвърли предявения
иск за присъждане на обезщетение за причинени от процесното ПТП
неимуществени вреди в отменената част.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от ищцата Е.
К. Х., но тя е подала насрещна въззивна жалба, в която се позовава ва порока
неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлена претенцията и за заплащане на обезщетение за причинените
̀
неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. Твърди, че
решението в обжалваната част е необосновано, защото съдът не е преценил
правилно събраните по делото доказателства и относимите към размера на
обезщетението обстоятелства, съответно е допуснал нарушение на
материалния закон чл. 52 ЗЗД, което от своя страна е довело до занижен
размер на обезщетението. В насрещната въззивна жалба е обосновано искане
за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена претенцията за
разликата над 35 000 лева до претендираните 50 000 лева и присъждане на
допълнително обезщетение от още 15 000 лева.
Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС” АД е представил отговор на насрещната
въззивна жалба, с който обосновава становище за нейната неоснователност.
Иска същата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в
неговата отхвърлителна част.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите,
освен когато следи за приложението на императивни материалноправни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно.
По доводите за неправилност на решението изложени във въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба, намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от
2
първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че на
09.02.2023 г., около 15,15 часа в гр.София, по бул. „Ломско шосе“, с посока от
ул. „Кирил Дрангов“ към бул. „Рожен“, пред кръстовището с ул. „Дравски
бой“, в лявата пътна лента се е установил лек автомобил с рег.№ ********. В
същото време попътно зад този автомобил са се движили други два леки
автомобила: МПС 1 –„Фолксваген Пасат“, с рег.№ ********, управляван от Е.
Р. М. и пред него л.а. „Форд Фиеста", с peг. № ********, управляван от Е. К.
З.. Водачът З. е възприела спрялото пред нея МПС 3 и също е спряла зад него.
Водачът М. не е възприел, или ако е възприел не е реагирал с органите за
управление за спиране или при възможност и отклоняване на управлявания от
него автомобил, поради което достига МПС 2 и се блъска в него с предната си
част по задната част на л.а.„Форд Фиеста“. От получения ударен импулс лек
автомобил Форд Фиеста е отблъснат в посока напред и достига с предната си
част до МПС 3 и го удря по задната страна-Втори удар. Двата удара са челни.
Безспорно е между страните, че причина за настъпването на ПТП е
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
който при създадената пътна ситуация (спрял пред него лек автомобил „Форд
Фиеста“) не предприема действия да установи автомобила зад него, в който
случай не биха последвали двата последователни удара (нарушение на чл. чл.
23, ал. 1 и чл.20, ал.2 ЗДВП), както и че пострадалата въззивница Е. К. Х. е
била с поставен предпазен колан.
Няма спор и за това, че към момента на настъпване на ПТП за
увреждащия лек автомобил е налице валиден договор за риска „Гражданска
отговорност“ при въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД.
Страните не спорят, че в резултат от описаното ПТП на въззивницата Е.
К. Х. са й причинени следните травматични увреждания: руптура на десен
гръден имплант и фрактура на основата на 2-ра дланна кост-дясна
ръка.Страните не спорят и за това, че за причинените при ПТП болки и
страдания се дължи обезщетение в размер до 25 000 лв.
Пред въззивната инстанция страните спорят за размера на
обезщетението за сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. в контекста на
правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на допълнителни
вреди извън безспорните, а именно причинени ли са в резултат от ПТП и
мозъчно сътресение и навяхване на шията.
По така поддържания пред въззивния съд спор, въззивната инстанция
намира следното: За разрешаването на възникналия между страните правен
спор, на първо място следва да се установи категорично какви по вид и
характер травматични увреждания са причинени на въззивницата Е. К. Х. в
резултат от процесното ПТП. В тази насока, съдът съобрази приетата в
първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, в
заключението на която вещото лице изрично е приело, че в резултат от ПТП
въззивницата Е. К. Х. е получила травматични увреждания, изразяващи се в
мозъчно сътресение, навяхване на шията, руптура на десен гръден имплант и
фрактура на основата на 2-ра дланна кост-дясна ръка. Заключението на
вещото лице е изградено обективно, компетентно и на база представените по
3
делото медицински документи, в това число и лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 0916/16.02.2023 г.- сп. травм. к-т УМБАЛСМ „Пирогов“, в който е
отразено, че при консултация на въззивницата с невролог е установено
наличие на мозъчно сътресение и навяхване, разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб, за което на същата е предписана
терапия, изразяваща се в покой, носене на мека яка за 10 дни и наблюдение на
симптомите. По делото не са събрани доказателства, които да внасят
съмнение в посочения документ и съответно, заключението на вещото лице,
базирано на него правилно е кредитирано от първоинстнационния съд, а
настоящия приема, че изводите в обжалваното решение са правилни. Те
съвпадат изцяло с изводите настоящия съд, че на пострадала са причинени
травматични увреждания в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, така както са описани в заключението, а то от воя страна следва да се
кредитира като обективно и безпристрастно, защото почива на първична
медицинска документация.
Предвид гореизложеното е възражението на въззивника ЗД „БУЛ ИНС“
АД за необоснованост на решението в тази част е неоснователно.
Доколкото вида и характера на вредите се явява установен, при
решаване на въпроса за размера на обезщетението, който е в предмета на
въззивното произнасяне, следва да се съобрази как тези вреди в своята
съвкупност са се е отразили на живота на въззивницата. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на
чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на
пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините
съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата
му. Следва да се съобразят възникналите в резултат от ПТП, травми и
лечението им, съответно емоционални и психологически терзания, както и
евентуалните бъдещи проблеми, както и дали здравословното състояние и
начинът на живот от преди настъпване на деликта са напълно възстановени.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
се установява, че въззивницата е търпяла интензивни физически болки в
период около 10 дни непосредствено след ПТП, но и след раздвижването на
имобилизираната китка и във възстановителния период след операцията за
подмяна на импланта на гърдата. Освен това ръката й е била обездвижена за
период от 4 седмици. От показанията на свидетеля П. Х., който е съпруг на
въззивницата Е. К. Х., се установява, че първите 10 дни след ПТП същата се е
чувствала зле, прилошавало й е и е имала виене на свят. Поради това
изпитвала трудности да се обслужва сама и да извършва ежедневни дейности,
като това продължило и докато ръката й била обездвижена. След операцията
за смяната на импланта състоянието й било по тежко, тъй като поради болката
изпитвала затруднения да става и ляга. Била откъсната от работния си процес
в рамките на един месец, за да може да се възстанови. Освен това изпитвала и
силни притеснения, тъй като предстояла сватбата им и не знаела как ще
4
изглежда, дали ще се възстанови и ще се чувства добре на празника им.
Страхувала се и от това да се вози в автомобил и да шофира. Въпреки това
към момента вече управлява автомобил, но под напрежение и много бавно.
Въпреки брачната връзка между страната и свидетеля, описанието на
събитията е последователно и безпротиворечиво изложено и кореспондира на
обективните факти от медицинската документация и изводите на вещото
лице. Затова и въззивния съд не намира причина да отрече доказателствена
сила на тези показания.
От така описаните доказателства е видно, че настъпилите при ПТП
увреждания са се отразили чувствително на Е. К. Х.. Причинени са и
̀
физически болки и страдания на няколко етапа, като първоначално директно
от настъпилите при ПТП травми, а впоследствие и в хода на лечението им.
Трябвало е да преживее още една операция, при която да се смени поставения
имплант в гърдата, което е съпроводено с житейски обоснованите
притеснения, болки, поставяне на пълна упойка и съответно физическа болка,
неудобства и притеснения във възстановителния период за около месец, при
съобразяване на показанията на съпруга и. Следва да се има предвид и това, че
̀
не е могла напълно самостоятелно да се обслужва за известен кратък период
от време поради обездвижената ръка и невъзможността да пази равновесие, а
след това и в периода на възстановяване от операцията за смяна на гръдния
имплант, когато е изпитвала силни болки при движение. Същевременно
въззивницата е изпитвала и силни отрицателни емоции, свързани с
настъпването на самото ПТП, но и по повод предстоящата сватба. Последните
свързани с притеснения дали ще може да се възстанови, не само за
положителното в живота и събитие, каквото е сватбата, а и за бъдещия и
̀
семеен живот. Въпреки установеното от доказателствата по делото е видно, че
физическите и емоционалните терзания на въззивницата са били за
сравнително кратък период от време, като към момента здравето й е напълно
възстановено и доколкото няма данни за противното тя бързо се е върнала към
нормалния си социален и професионален живот. Няма данни за наличие на
загрозяващи последици, нито за продължителни или силни психологически
травми. В тази насока се установява единствено налично притеснение при
управление и придвижване с МПС, но то също е преодоляно в голяма степен
след като от свидетелските показания се установява, че въззивницата отново
шофира, макар и вече значително по-предпазливо.
При така приетото от фактическа страна въззивната инстанция намира,
че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 35 000
лв. е годно да репарира всички твърдени неимуществени вреди от процесното
ПТП, като едновременно с това отговаря и на изискването да не води до
неоснователно обогатяване. Съответно на този извод и двете въззивни жалби
се явяват неоснователни. Постановеното решение в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
По разноските: Ответното застрахователно дружество е реализирало
защита срещу подадената насрещна въззивна жалба от ищцата Е. К. Х.,
поради което има право на разноски в размер на 2 100 лв. с ДДС, които е
заплатило като адвокатско възнаграждение.
5
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3621 от 18.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 13963/2023 г. по описа на СГС в обжалваните части, в които: съдът е
осъдил ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК ********* да заплати на Е. К. Х., с ЕГН
********** застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат от ПТП, реализирано на 09.02.2023 г., за разликата над 25 000 лева
до 35 000 ведно със законната лихва, считано от считано от 02.03.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението и отхвърлил същия иск за
разликата над 35 000 лева до претендираните 50 000 лева и изцяло в частта за
разноските.
Решение № 3621 от 18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 13963/2023 г.
по описа на СГС е влязло в законно сила, след изтичане на срока за неговото
обжалване - в осъдителната част до 25 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и в отхвърлителната част за разликата над 50 000 до
претендираното обезщетение в размер на 70 000 лева, както и относно
претенцията за законна лихва от 10.02.2023 г. до 01.03.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Е. К. Х., с ЕГН ********** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД, с ЕИК ********* сумата от 2 100 /две хиляди и
сто/ лева с ДДС, представляващи направените от ответника разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на
страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7