Р Е Ш Е Н И Е
№ 406 11.03.2020
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 3115 по описа
за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.Б.Т., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: ***, чрез адв.М.А. - БАК против Решение № 48/06.11.2019 год.
постановено по н.а.х.д. № 93/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1256/2019г. от
26.08.2019г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в
Централно митническо управление, Агенция „Митници“, с което на касатора за
нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл.233, ал.3
от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 231 във вр. с чл.233, ал.1 и ал.3
от ЗМ е наложена глоба в размер на 1 508,16 лева, представляваща 200% от
митническата стойност на стоката, предмет на нарушението, а на основание
чл.233, ал.6 във вр. с чл.233, ал.1 и ал.3 от ЗМ е отнет в полза на държава
предмета на нарушението – GENOTROPIN GOQUICK 12 mg., представляващ хормон на
растежа с активно вещество „рекомбинантен соматропин“ – 4 бр. кутии
/инжекционна система-писалка, общо количество 48 mg., с обща стойност 754,08 лева.
В касационната жалба са релевирани възражения, че оспореното съдебно
решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост. Иска се от съда да
отмени решението и потвърденото с него НП или да се приложи чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адв. А.,
която поддържа жалбата си. Изрично сочи, че стоките не
подлежат на деклариране, тъй като са за лична употреба, а не с търговски
характер и акцентира на факта, че по делото не са представени доказателства, че
в конкретните ампули се съдържа това вещество, посочено на надписа на кутията.
Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация – ТД Южна морска към Агенция Митници, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. Депозира становище към
което прилага копие от снимков материал от опаковката на процесните ампули от
който е видно, че производителят е Pfizer и служебна бележка в същия смисъл.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност
на касационната жалба, като счита че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав, за да бъде изяснен характера на въпросния продукт.
Административен съд - Бургас, ХIX-ти състав, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С процесното наказателно постановление отговорността на касатора е
ангажирана за това, че на 12.04.2019 г. на МП „Малко Търново“ е пренесъл през
държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на
митническите органи стоки, забранени за внос, подробно описани в
обстоятелствената част на НП, а именно: “GENOTROPIN“ GOQUICK 12 mg.,
представляващ хормон на растежа с активно вещество „рекомбинантен
соматропин"- 4 бр. кутии /инжекционна система-писалка/, общо количество 48
mg.
При постановяване на оспореното съдебно решение,
първоинстанционният съд е установил, че при проверка на акта за установяване на
административни нарушение (АУАН) и НП, не са допуснати от
административнонаказващия орган процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита. Акта и НП имат необходимите реквизити, съобразно
разпоредбите на ЗАНН. Съдът е приел, че Т. е извършил вмененото му
административно нарушение, тъй като въпреки, че не е разполагал с разрешение по
чл. 161, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, е
пренесъл през държавната граница на Република България, без знанието и
разрешението на митническите органи стоки, забранени за внос.
Така постановеното решение е неправилно. РС - Малко
Търново е постановил оспореното решение при правилно изяснена фактическа
обстановка, но въз основа на същата е достигнал до неправилни изводи.
Вмененото на касатора административно нарушение е това
по чл.233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗМ.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ: „Който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките“.
Според чл.233, ал.3 от ЗМ: „Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е
използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на
митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки,
глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос
или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи
изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.“
Чл. 161, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина гласи: „Внос на територията на Република България от трета
държава на всички видове лекарствени продукти и на лекарствени продукти,
предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или
юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава членка,
които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на
ИАЛ.“
В случая, между страните няма спор, че касаторът е
физическо лице, което не притежава разрешение за внос, издадено от
изпълнителния директор на ИАЛ, както и че на процесната дата е пренесъл през
държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на
митническите органи стоки, поставени в опаковки, на които е било написано, че
съдържащото се в тях вещество е “GENOTROPIN“ GOQUICK 12 mg., представляващ хормон на
растежа с активно вещество „рекомбинантен соматропин" с производител PFIZER. В жалбата, сезираща РС – Малко Търново, фактът на
съдържащото се в опаковките вещество GENOTROPIN GOQUICK не се отрича, но както
пред първата инстанция, така и пред касационната се акцентира на
обстоятелството, че пренасяните стоки са за лична употреба. В становището,
изготвено от юрисконсулт в отдел „МРР Южна морска“ в ГД МРР при ЦМУ на Агенция
„Митници“ и депозирано по настоящото дело в Административен съд- Бургас, е
посочено, че обстоятелството дали процесните стоки са с търговски характер е
ирелевантно. Това становище настоящият съдебен състав намира за категорично
невярно, тъй като счита, че разпоредбите на цитирания закон се отнасят за
лекарствени продукти, предназначени за пазара. Този извод може да бъде направен
от чл. 2 на ЗЛХМ, съгласно който: „Този закон има за цел да създаде условия,
които осигуряват пускане на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на
изискванията за качество, безопасност и ефикасност.“
В случая, от събраните по делото доказателства, извод,
че стоките са внесени с търговска цел не може да бъде направен, следователно за
касаторът не е съществувало задължение да притежава разрешение за вноса им,
издадено от изпълнителния директор на ИАЛ. Липсата на такова задължение, от
своя страна, води до извод, че касаторът не е осъществил съставът на вмененото
му административно нарушение, поради което издаденото спрямо него наказателно
постановление се явява незаконосъобразно.
Като е стигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото НП, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Предвид изхода на спора искането на касатора за
присъждане на разноски за двете инстанции се явява частично основателно, т.е. с
оглед законодателните промени в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, искането се явява основателно единствено в частта му за
присъждане на разноски за настоящата инстанция. Пред касационната инстанция е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне и депозиране на касационна жалба
срещу Решение, постановено по н.а.х.д. № 93/2019г. по описа на Районен съд –
Малко Търново и процесуално представителство. Таза сума следва да бъде
присъдена в полза на касатора.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIX-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 48/06.11.2019г. постановено по н.а.х.д. №
93/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 1256/2019г. от
26.08.2019г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в
Централно митническо управление, Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на Т.Б.Т., ЕГН: **********,
с адрес за призоваване: *** сумата от 400 лева, представляваща разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.