№ 70
гр. Шумен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500214 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН.
С решение №260058 от 30.03.2021г. по гр.д.№1043/2019г. НПРС е уважил молбата на
Т.. А.. Д. срещу И.. С. К. за издаване на заповед за защита от домашно насилие по повод
извършено от последния акт на домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и
унизителни за нея думи и изрази в периода от раздялата им до началото на м. октомври 2020
г, като е задължил последния да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Т..
А.. Д., както и да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от
раздялата при ЦОП-В., а молбата на Т.А. Д., действаща лично и като майка на малолетния
Е.И.К., за защита от домашно насилие в останалата част, е оставил без
уважение/непрецизно съдът не е посочил, че молбата на Д. е оставена без уважение в
останалата част/. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН е наложил на К. глоба в размер на 300лв.
и е възложил в негова тежест следващата се държавна такса по делото.
С определение №260290 от 10.05.2021г. К. е осъден да заплати на Д. сумата от
1300лв., направени от последната разноски в производството, съобразно уважената част от
исковете, съответно Д. да заплати на К. 450лв.-направени разноски от последния съобразно
отхвърлената част от исковете. Осъдил е всяка от страните да заплати по сметка на съда
направен разноски в производството-възнаграждение за вещите лица по КСППЕ.
Недоволен от така постановеното решение останал К., който го обжалва в частта, с
която е издадена заповед срещу му, задължаваща го да се въздържа от упражняване на
1
домашно насилие спрямо Д., наложена му е глоба и е осъден да заплати държавна такса,
както и да посещава специализирани програми. Твърди, че същото било незаконосъобразно
и противоречало на материалния и процесуалния закон. Била му наложена мярка за
действия, по отношение на които липсвало сезиране от съда. Освен това с решение по гр.д.
№348/2020г. на НПРС съдът се бил произнесъл за липса на извършено от жалбоподателя на
27.04.2020г. и всеки ден от 01.05.2020г. до постановяване на заповедта за незабавна защита-
11.05.2020г., насилие. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което молбата срещу му бъде
оставена без уважение изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Недоволна от решението, но в частта, с която молбата за налагане на мерки за защита е
отхвърлена, останала Т.. А.. Д., действаща лично и като законен представител на детето Е.
сочи, че в тази част решението се явявало неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон, по подробно изложени съображения. В резултат на липсата на задълбочен и пълен
анализ на всички събрани доказателства, първоинстанционният съд до грешни изводи
относно липсата осъществено от ответника по молбата домашно насилие след раздялата на
страните, както и в периода 05.09.-08.09.2020г.. Моли за отмяната му в тази част и
постановяване на друго, с което молбата бъде уважена изцяло.
Всяка от страните взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната
страна.
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежни страни, при
наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че са съжителствали на съпружески начала около 5
години в гр.В., до 27.04.2020г., от което съжителство имат родено едно дете-Е., р. на
09.11.2016г.. Не е спорно и че майката с детето след раздялата заживели при родителите й в
с.Л., Ш. обл., а ответникът останал в гр.В.. Между страните е налице висящо гр.д.
№879/2020г. на НПРС, с предмет разрешаване на спора досежно упражняването на
родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето Е.. В хода на същото
са постановени четири определения досежно привременните мерки по отношение на детето,
като съгласно последното- това от 23.04.2021г., до приключване на производството по
делото е определен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: през м.май
2021г.-първа, трета и пета неделя от месеца от 10ч. до 16ч., като контактите се осъществяват
в присъствието на майката Т.. А.. Д.; през м.юни 2021г.-всяка събота от месеца от 10ч. до
16ч., като контактите се осъществяват в присъствието на майката; през м.юли 2021г.-всяка
2
неделя от месеца от 10 до 16ч., като контактите се осъществяват в присъствието на майката;
от м.август 2021г. нататък -всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 16ч., като детето
се взема от бащата от дома на майката, находящ се в с.Л., Ш. обл. и се връща от него там.
Съдът е постановил решение по делото, с което е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката, като е определил режим на лични
конаткти на детето с бащата:всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 12ч. в
неделя с преспиване, пет дни през пролетната, един месец през лятната ваканция, с
преспиване, определени часове на рождения ден на детето и различните празници през
годината. Решението по бракоразводното дело е обжалвано и към момента не е влязло в
законна сила. Съгласно изявленията на процесуалните представители и на двете страни във
въззивното производство, съгласно определените привременни мерки се осъществява режим
на лични отношения между бащата и детето, като спор е налице досежно
продължителността и условията при които се осъществява режимът.
Съгласно социален доклад от 23.10.2020г., изготвен от ДСП-К..детето Е. към момента
на изготвяне на доклада се отглежда в семейството на майката Т.Д., като потребностите му
се задоволяват от страна на майката. От проведения разговор се установило, че майката има
необходимия родителски капацитет, възможност и желание да се грижи за детето в своето
семейство, като потребностите на детето се задоволявали адекватно от майката, бабата и
дядото по майчина линия. Отношенията между родителите били силно обтегнати и те не
били в състояние да общуват спокойно при разрешаване на въпроси касаещи детето им.
Необходимо било подобряване комуникацията между двамата родители, за да се даде право
на детето свободно да общува и с двамата. Същите се нуждаели от предоставяне на
социална услуга. Майката била консултирана за ползване на социална услуга, но отказвала
ползването й, като не съдействала на ОЗД при съгласуване на плана за действие по
отношение на детето.
Съгласно отразеното в докладна записка от 08.09.2020г., органите на реда на
сочената дата около 14.30ч. получили сигнал, за възникнал скандал между мъж и жена
относно дете на детска площадка зад „козирката“ в гр.В., като на място установили двама
мъже, от които единия бил легнал на земята и жена с дете на възраст около 4г.. Лицата били
И.. С. К., Т.. А.. Д. и А.Х. Д.. При разговор станало ясно, че възникнал скандал относно
гледането на детето, тъй като двамата родители не живеели заедно и нямали съдебно
решение относно родителските права. По време на скандала К. блъснал А. Д./баща на
майката на детето/ и същият паднал на оградата на детската площадка и се ударил в
областта на ребрата. Поискали съдействие от екип на бърза помощ, който отвел пострадалия
в МБАЛ“Света Анна“ за обстоен преглед, а след доклад на ОДГ, отвели К. и Д. в РУ за
изясняване на случая. В този смисъл са и показанията на свид.Х.Х./дежурен полицай,
извикан на детската площадка във връзка с инцидента/.
Съгласно писмо от ОД на МВР-В., отдел „Разследване“, с постановление от 01.10.2020г.
на прокурор при ВРП е образувано досъдебно производство по чл.149, ал.1 от НК, във
3
връзка с жалба на Т.. А.. Д. срещу И.С. К., като към момента на изготвяне на писмото не
били извършени процесуални действия предвид началния етап на образуването му.
Съгласно представеното пред въззивната инстанция постановление от 22.04.2021г., на
основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното
производство по ДП№1593/2020г. на РУ при ОД на МВР-В. по пр.№13824/2020г. на РП-В.,
водено за престъпление по чл.149, ал.1 от НК, е прекратено. Липсват данни към момента
същото да е влязло в сила.
Във връзка с изискано от първоинстанционния съд изготвяне на индивидуална оценка на
детето Е., от ДЦЗП“Зона закрила“ е отговорено, че след преценка състоянието и степента на
развитие на детето, не считат за целесъобразно изслушването му дори и по щадящи за
децата процедури в специализирано помещение. Съгласно отразеното в доклада, изготвен
относно информиране, подготовка и изготвяне на индивидуална оценка и проведената
среща с детето и майката на 20.10.2020г. , при проведеното наблюдение на детето не можело
да се посочи категорично, че са налице симптоми или преживявания, които могат да се
дължат на оказано насилие над него, като в хода на срещата от страна на детето не е
споделена информация свързана с баща му, поведението му или нещо случило се с него по
време на гостуването. Цялата налична информация била подадена от страна на майката. С
оглед емоционалната състояние на детето по време на срещата, личностните особености и
ниво на развитие, същото не успяло да възпроизведе информация, данни или факти, които
биха могли да бъдат свързани с оказано над него насилие. Не се констатирала
симпотаматика, която категорично да бъде свързана с преживяно насилие, а по скоро се
касаело за задръжки в психоемоционалното и личностово развитие на детето, което би
могло да бъде обект на психолого-педагогическа експертиза, за което родителят бил
информиран. В доклада е посочено, че целенасочено от страна на специалиста били
задавани въпроси, свързани с бащата на момчето, но при споменаване на имено му детето не
реагирало и не била отчетена промяна в състоянието му.Предвид неумението на Е. да
разбира и говори български език, от страна на детския център било осигурено присъствието
на социален работник от КСУДС, владеещ турски език, който опосредявал срещата.
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство
комплексна психологично-психиатрична експертиза, при детето Е.И.К. на 4,5 г., цялостното
интелектуално и НПР не отговаряли на неговата възрастова група. Експресивната реч била
добре развита в говорим турски език. Налице били проблеми в социокомуникативността и
афективната сфера. Интелектуален капацитет като цяло също имало, който обаче било
необходимо да бъде развиван с индивидуален подход в посока очакваното за възрастите му
нататък. Установените с експертния анализ дефицити, а именно социокомуникативни и
афективни нямали психотравмен характер. Вероятността да са свързани с преживяванията
на детето, както и единствено с възпитателния модел на разделеното семейство, не би могло
да се твърди в настоящия период. Възрастта на детето, както и нивото му на интелектуално
развитие не предполагали това да разбира достатъчно зряло и добре реалното съдържание
4
на възприятията си, да ги подрежда, свързва и осмисля като факти и обстоятелства в
заобикалящата го действителност. Описаната в данните по делото фактология за
интерпретация на сексуални посегателства, детето не би я възприело като такова
посегателство, тъй като в тази възраст липсва знанието и представното мислене за добро и
лошо в сексуалната сфера. За него това би било типа на играта, която не осъзнава като
травматично събитие. При изследването не се забелязвали признаци, с оглед наблюдаваното
поведение и състояние на детето, даващи индикации, че детето е било свидетел или жертва
на насилие, или агресивно поведение. Агресивността която експертизата описва била от
друг характер, и във връзка с индивидуалното НПР на детето до момента. Тази агресивност
по данни от майката е с по-голяма давност, и не би могла да бъде коментирана във връзка с
контакта на детето с бащата - като източника на тази агресия. При детето не се установявали
данни за постравматичен стрес. Цялостното наблюдавано поведение на детето и типа
емоционален контакт с бащата не сочели да са налице критериите на постравматичния стрес
в тази възраст. Не се установявали и нарушения и отклонения в отношението между
детето и някой от двамата родители. Привързаността била и към двамата родители, и с тях
се чувствало сигурно и защитено. Страхът да бъде с някого от тях липсвал. Към момента на
изготвяне на заключението, психо-емоционалното състояние на детето било в съответствие
описаното като специфика в хода на НП му развитие. Поддържало емоционален контакт и с
двамата от родителите си, като с оглед на разделеното семейство срещата му с бащата
предизвиквала по-бурни положителни емоции. Тогава психомоторната му активност
нарствала, емоционалната експресия била на доволство от играта с него. Охотно приемало
подарък от баща си и сработвало продължително в игра с него.
По делото са представени и 15бр. клипове ведно с извършен превод от труски на
български език на записаните разговори между бащата и детето. Представени са и
преписките по двете жалби, депозирани от Д. срещу К. пред РУ при ОД на МВР-К. в
периода м.08-м.10.2020г., както и жалбата на К. срещу Д., депозирана в ДСП-К. и
материалите по случая на детето Е.-план за действие, оценяване на случая, социален доклад,
социален доклад за оценка на постъпил сигнал, сигнал за дете в риск, протоколи за
проведени/непроведени срещи с детето.
Съгласно представеното с въззивната жалба решение №204/18.08.2020г. по гр.д.
№348/2020г. на НПРС, съдът е оставил без уважение жалбата на Д. срещу К. с правно
основание по ЗЗДН, с която се твърдят конкретни акта на домашно насилие на датите
27.04.2020г. и всеки ден от 01.05.2020г. до постановяване на заповедта за незабавна защита,
и е отказал издаването на заповед за защита от домашно насилие. Решението е влязло в
законна сила на 26.08.2020г..
Пред въззивната инстанция е представено становище до директора на ДСП-К. изх.
№169823.06.2021г. във връзка с подадено направление за услугата „Психологическо
консултиране“ на Е.И.К. и уведомително писмо от 21.06.20201г., на психолог при Центъра
за обществена подкрепа, в което е посочено, че с детето били проведени пет консултации,
5
като при тези на 01.06. и 15.06.2021г. имало нещо различно в поведението му. Това
съвпадало със срещите с бащата, два дни преди тях-детето било неспокойно и провокативно
и психоемоционално нестабилно, като това било негативен пренос очевидно отражение на
отношението към бащата и преживяванията му с него и с категоричност негативната
промяна в афективното състояние на момчето било свързано със срещите с баща му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молителката Т.. А.. Д., действаща лично и като майка и законен представител на детето
Е.И.К. е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие на
основание чл.16 от ЗЗДН срещу И.. С. К., твърдейки, че последният извършил психическо и
емоционално насилие спрямо нея и малолетният им син Е.И.К..
Молбата се явява процесуално допустима, тъй като е предявена от и срещу лица,
очертани в кръга на разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН.
На първо място следва да се отбележи, че доколкото съгласно нормата на чл.10 от
ЗЗДН молбата за издаване на заповед се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие, то всички твърдения на молителя за такова извън този срок не следва да се
обсъждат от съда в настоящото производство. Така в случая твърденията на молителката за
осъществен от К. по отношение на нея и детето тормоз, изразяващ се в отправянето на
различни обиди и заплахи, че ще вземе детето до 06.09.2020г. включително, не подлежат на
обсъждане в настоящото производство, като в тази връзка не следва да бъдат обсъждани и
представените касателно същите доказателства/кореспонденция между страните по мобилни
приложения Вайбър и Месинджър/. Срокът по чл.10 от ЗЗДН е преклузивен и пропускането
му води до недопустимост на иска. (решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 962/2008 г.,
ІІІ г.о. на ВКС). В молбата не са изнесени конкретни данни за отправени от К. обиди и
заплахи, че ще вземе детето, и към момента на образуване на делото,напротив излагат се
конкретни дати на извършване на други конкретни актове на домашно насилие, на 05., 07. и
08.09.2020г.. Освен това, с решение №204/18.08.2020г. по гр.д.№348/2020г. на НПРС, съдът
вече е оставил без уважение жалбата на Д. срещу К. с правно основание по ЗЗДН, с която се
твърдят конкретни актове на домашно насилие на датите 27.04.2020г. и всеки ден от
01.05.2020г. до постановяване на заповедта за незабавна защита.
Молбата е депозирана в съда на 07.10.2020 г. и актът на домашно насилие следва да е с
начален момент 07.09.2020г.. По тази причина не следва да се обсъжда и изложеното, че
през нощта на 06.09. срещу 07.09.2021г. К. пуснал на Д. на високоговорител на телефона да
чуе как детето пищи и я търси. Съгласно показанията на свид.Н.Д./майка на молителката/
това е станало още на 06.09.2020г. към 10-11ч. вечерта. Само за пълнота следва да се посочи,
че съгласно изложеното от самата Д. в жалбата й до РУ-К. от 07.09.2020г., тя се е обадила на
К. и е чула, че детето плаче и крещи, а в сведенията й от 07.10.2020г. такива твърдения
изобщо липсват, което опровергава изложеното за осъществен от страна на съпруга й
тормоз чрез соченото действие.
6
Така релевантни за настоящия спор, са твърденията на молителката, че на 07.09.2020г.
К. й изпратил на телефона чрез телефонното приложение Вайбър направена в тъмна стая
снимка, на която не се различавало почти нищо, и едва след като увеличила яркостта и
осветеността на снимката установила, че детето било снимано с пълна уста със спагети, като
ръцете му не се виждали; че на 08.09.2020г. следобед пристигнала с баща си в гр.В. да
търси детето си Е., което преди това, на 05.09.2020г., било взето от бащата и след като ги
намерила на детската площадка в близост до дома на К., взела детето на ръце и помолила
някой от намиращите се там родители да извикат полиция, бившият й съжител започнал да я
дърпа за ръката, баща й се приближил и К. започнал да ги заплашва с думите „Ще ви убия, и
„Язовирът ще се напълни с трупове“, като в опит да я защити баща й бил ударен с юмрук от
И., вследствие на което паднал върху оградата на детската площадка и получил сериозни
травми, като всичко това станало в присъствието на детето, която започнало да плаче и
пищи, като непрекъснато питало защо баща му е ударил дядо му; както и че същата вечер
установила, че детето било силно стресирано, държало се странно и имало необичайни
реакции, каквито досега не проявявало-застанало на ръце на пода, повдигнало леко
седалището си и започнало да прави движения, имитиращи полов акт, като на въпроса кой
прави така-отговорило М./така наричало баща си/, и после й казала, че М. така му правел на
дупето. Помирисало си показалеца с многозначителен жест и на въпроса какво прави
отговорило, че пръстът му мирише, защото го е пъхал в дупката на дупето на М.. На
10.09.2020г. докато го преобличала за лягане отново застанало на ръце и крака, обърнато с
лице към леглото и казало “Снимай ме“,и на въпроса кой го снима детето не отговорило,
като след това застанало по гръб и влачейки се нагоре по леглото започнало да пъшка, като
казало, че така прави баща му, обяснило й също, че с баща си играят игра, както правели
кучетата и двамата се ближели с езици, и докато обяснявало си вадело езика от устата, след
това й казало че пипа чурито на баща си, употребявайки турската дума „бий“, като на
въпроса й как го пипа, казало че го стиска, след това взело пижамата си и казало, че с М.
били със завързани ръце и дори така ядели спагети.
От молбата не става ясно дали молителката твърди, че К. е извършил акт на домашно
насилие, вземайки детето на 05.09.2020г., но доколкото е налице подробно описание на
случая, съдът за пълнота ще се произнесе и по него. На първо място се сочи дата, която е
извън едномесечния срок по чл.10 от ЗЗДН, но дори да се приеме, че молбата относно този
акт е в срок/доколкото К. е взел детето при себе си и то е било с него до 08.09.2020г./, то не
се установи с това си действие да е извършил акт на домашно насилие. И двамата родители
имат равни права по отношение на детето, към този момент е липсвал съдебен акт,
регламентиращ упражняването на родителските права и режима на лични контакти, а и от
сведенията на Д. пред органите на реда е видно, че дори да е възникнал спор относно
вземането на детето, тя се е съгласила да го даде и също така му е приготвила дрехи.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с
изпращането на тъмната снимка на 07.09.2020г. и конфликтът на детската площадка на
08.09.2020г. между К. и бащата на молителката в присъствието на детето, не е осъществен
7
състава на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН по отношение на молителката и детето Е.,
и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Не се доказа ответникът да е желал да й изпрати тъмна снимка и по този начин да е
целял да предизвика безпокойство и паника у нея/изпращането на тъмна снимка може да се
дължи на технически проблем, моментните условия при направата на снимката и пр., което
се твърди и от самият К./. Още повече, че се установява, че същият и преди й е изпращал
снимки на сина им/сведения на Д. до РУ на МВР-К./, именно с оглед на това тя да се чувства
спокойна, че детето е здраво и е добре при него. Самата молителка излага, че чрез
увеличаване на светлината и яркостта се вижда изображението на сина им, който е с пълна
уста и яде спагети. Последното не би могло обаче да се окачестви като тормоз по отношение
на нея или детето. Това не е необичаен начин за консумирането на този вид храна от малки
деца.
Не е домашно насилие акт, който ответникът е бил предизвикан да извърши от
поведението на пострадалия и представлява негова защитна реакция. Предвид това и
обстоятелството, че ответникът е ударил бащата на молителката в присъствието на детето
на детската площадка на 08.09.2020г., не би могло да се приеме за акт на насилие, след като
последният идвайки към К. го е заплашил с електрошок, при което нормалната реакция на
последният е била да отблъсне заплахата. К. не е могъл в тази ситуация да възприеме
изправен ли е електрошокът или не.
Отговаря на признаците на домашно насилие по отношение на Т.Д. изречените от
К. срещу й закани за убийство „Ще ви убия“ и „Язовирът ще се напълни с трупове“, както и
грубото му поведението на детската площадка към нея, при което започнал да я дърпа.
Действително конфликтът между страните е ескалирал при пристигането на последната и
баща й на площадката, но въпреки това действията на ответника спрямо Д. надхвърля
нормалното за това поведение по отношение на Тюркян. Няма данни последната да го е
провокирала - обиждала, блъскала или дърпала, за такова агресивно поведение. В случая
молителката е декларирала това поведение на К. в декларацията си по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
присъствала е на случилото се, като изложеното в декларацията в тази част съответства на
заявеното от нея пред органите на реда/сведение от 07.10.2020г./. Предвид това и няма
пречка същата да бъде кредитирана като доказателство по делото, съгласно разпоредбата на
чл.13 от ЗЗДН.
Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са събрани
надлежни доказателства, ответникът да е осъществявал блудствени действия със сина си Е.,
и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Твърденията на майката се основават
на казаното й от детето, което е на твърде ниска възраст, съответно нервно-психологичното
му развитие не позволява ясно да разкаже и да предаде обективно случки, в които е било или
не участник, поради което и са процесуално недостатъчни да аргументират такъв извод. Не
биха могли да се кредитират и показанията на родителите й, предвид ярко изразеното
негативно отношение към ответника, а и те също почиват на казано им от детето.
8
Единственият ангажиран свидетел без близка родствена връзка М.В./приятелка на
молителката/ заявява, че когато Д. отседнала при нея с детето на 08.09.2020г. не е видяла
детето да прави странни неща, „нещо като сексуален акт“, както и че не владее турски език
и не е разбирала какво казва детето. Казаното от детето й било превеждано от майката.
Действително, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както бе посочено по-горе има
доказателствена сила, но относно факти и обстоятелства на които деклараторът е пряк
очевидец. В случая Д. не е възприела лично акт на насилие/блудствени действия/ от К. по
отношение на детето им.
Към настоящия момент органите на досъдебното производство/разследващ полицай и
прокурор/ също са приели, че в случая липсват доказателства за извършено блудство, в
който смисъл е представеното в хода на въззивното производство постановление от
22.04.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№1593/2020г. на РУ при
ОД на МВР-В. по пр.№13824/2020г. на РП-В., водено за престъпление по чл.149, ал.1 от
НК.
Не рефлектира върху този извод на съда и казаното от свид.К.К., психолог, направила
четири сесии с детето в периода 23-30.09.2020г., по заявка на майката. Същата е
констатирала, че детето е изключително тревожно, напрегнато и незряло емоционално за
възрастта си, имало повишена сексуална информираност, нетепична за възрастта, но не
можела да каже откъде идва тази информираност, както и че на въпроса иска ли да се види с
баща си и да отиде във В., то изпадало в истерия/дърпало майка си и я щипело/, но
задаваните му въпроси, съответно отговорите на детето са били превеждани от майката.
Свидетелката заявява, че детето не общувало на български изобщо, като заявява вероятност
да разбира някакви думи, защото частично разбирало инструкции, но отговаряло на турски
и майката превеждала отговорите. Свидетелката и не прави категоричен извод на какво се
дължи тази тревожност и незрялост на детето, а и сесиите са проведени две седмици след
конфликта на площадката в гр.В., през който период детето е било само при майка си.
Напротив, съгласно заключението на назначената по делото КСППЕ, при
изследването/освидетелствано е не само детето, но и родителите/ не се забелязвали
признаци, с оглед наблюдаваното поведение и състояние на детето, даващи индикации, че
детето е било свидетел или жертва на насилие, или агресивно поведение, не се установявали
данни за посттравматичен стрес. Въпреки продължилото няколко месеца раздяла, при
контакт с бащата то спонтанно е показало своите положителни емоции към него и желание
да бъдат заедно, чувствало се сигурно и защитено с баща си. В хода на анализа не са
открити маркери за отхвърляне на бащата от страна на детето, за страхова готовност да го
срещне и страх под каквато и да е форма. Действително, при Е. била наблюдавана
агресивност, но тя била от друг характер и във връзка с индивидуалното НПР на детето до
момента, освен това по данни от майката тази му агресивност била с по-голяма давност, и не
би могла да бъде коментирана във връзка с контакта на детето с бащата - като източника на
тази агресия.
9
И в изготвения по-рано доклад, във връзка с искане на съда за индивидуална оценка на
детето от ДЦЗП“Зона закрила“ след , също е посочено, че не се констатирала
симпотаматика, която категорично да бъде свързана с преживяно насилие, а по скоро се
касаело за задръжки в психоемоционалното и личностово развитие на детето, което би
могло да бъде обект на психолого-педагогическа експертиза, за което родителят бил
информиран. Целенасочено целенасочено от страна на специалиста били задавани въпроси,
свързани с бащата на момчето, но при споменаване на имено му детето не реагирало и не
била отчетена промяна в състоянието му.
Що се касае до представеното във въззивната инстанция становище изх.
№169/23.06.2021г. от психолог при Центъра за обществена подкрепа, съответно молба от К.
до ДСП-К. за издаване на направление за услугата „Психологично консултиране“ на баща
И.. С. К. и син Е.И.К. и издаване на становище от психолог от Център за обществена
подкрепа, то същите са относими към производството имащо за предмет предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. и режима на лични
контакти с бащата, което към момента е висящо, но с определени от съда привременни
мерки. Именно съдът по упражняване на родителските права е този, който следва да
съобрази какъв режим на лични контакти следва да се предоставят, с оглед интереса на
детето.
Следва да се отбележи, че дори и да бъдат наложени мерки по ЗЗДН, то те винаги следва да
са съобразени с режима на лични контакти, определен от съда по делото за предоставяне
упражняването на родителските права.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че са налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от
ЗЗДН срещу И.. С. К., но такава следва да се издаде поради осъщественото домашно
насилие по отношение на Т.Д. на 08.09.2020г. - изречените от К. срещу й закани за убийство
„Ще ви убия“ и „Язовирът ще се напълни с трупове“, както и грубото му поведение към нея
на детската площадка, при което започнал да я дърпа, а не по повод извършено от
последния акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на обиди и унизителни за нея
думи и изрази в периода от раздялата им до началото на м. октомври 2020 г.. Следва да
бъде наложена мярката по чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН, като е съобразена тежестта на деянието.
Тъй като при
определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от
искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице, то по отношение на ответника по жалбата следва да се приложи и
мярката да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от
раздялата при ЦОП-В./чл.5, ал.1, т.5/. Съобразен е размерът на наложената глоба, като е
определен такъв към минимума.
10
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено само в частта, с която е прието, че молбата на Д. срещу К. за издаване на заповед
за защита от домашно насилие се уважава по повод извършено от последния акт на домашно
насилие, изразяващ се в отправяне на обиди и унизителни за нея думи и изрази в периода от
раздялата им до началото на м. октомври 2020 г.. , и вместо това в тази част постановено
друго, съгласно което молбата на Д. се уважава поради осъщественото домашно насилие по
отношение на Т.Д. на 08.09.2020г. - изречените от К. срещу й закани за убийство „Ще ви
убия“ и „Язовирът ще се напълни с трупове“, както и грубото му поведението към нея на
детската площадка, при което започнал да я дърпа.
В останалата част, с която с оглед уважаване на молбата на Д. К. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.. А.. Д. и да посещава
специализирани програми за справяне с гнева и последиците от раздялата при ЦОП-В.,
наложена му е глоба в размер на 300лв. и е осъден да заплати държавна такса по сметка на
съда, съответно е оставена без уважение молбата на Т.. А.. Д., действаща лично и като майка
на малолетното дете Е.И.К. за защита от домашно насилие, извършено от И.. С. К., в
останалата част, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН,
разноските за въззивното производство, сторени от въззиваемата страна следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Настоящата инстанция намира за основателно
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
поради което и същото следва да бъде намалено до 500лв./над минималния размер
съгласно чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
По отношение на депозираните от страните частни жалби срещу определение
0260290/10.05.2021г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК:
И.. С. К. е депозирал частна жалба и срещу определение №260290/10.05.2021г. по гр.д.
№1043/2020г. на НПРС, с което на основание чл.248 от ГПК е осъден да заплати на Т.. А.. Д.
сумата от 1300лв съдебни разноски, по сметка на НПРС сумата 365лв., съответно не са му
присъдени разноски в размера над 450лв. съобразно отхвърлените актове на насилие по
отношение на майката и детето. Съдът бил отхвърлил всички искове за налагането на
ограничителни мерки по ЗЗДН за процесните дати, за които е бил сезиран.хонорарът на
процесуалния представител на молителката бил намален само с 400лв., при условие че
същата не доказала твърдените от нея актове на насилие не ставало ясно и как съдът
разпределил разноските. Бил осъден да заплати и по-голяма част от разноските за
експертизата, което било в противоречие с практиката, още повече, че фактът дали били
налице данни за извършено насилие върху детето, бил изцяло отхвърлен от вещите лица.
11
Насрещната страна не е депозирала отговор на същата.
Т.. А.. Д. е депозирала частна жалба вх.№990/09.06.2021г. срещу същото определение,
но в частта, в която на ответника по молбата се присъждат разноски в производството по
ЗЗДН. Излага, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН, при издаване на заповед за
защита, каквато е разглежданата хипотеза, разноските в производството се възлагали на
извършителя на домашното насилие, като на същия не се следвали такива.
К. е депозирал отговор, с който взема становище по неоснователността на частната
жалба на Д..
Както молителката, така и ответникът по молбата са поискали изменение на
постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, тъй като съдът
не се е произнесъл по искането им за присъждане на разноски.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е осъдил И.. С. К. да заплати на
Т.. А.. Д. сумата от 1300лв.-направени от същата разноски в производството, съобразно
отхвърлената част от исковете, съответно осъдил е Т.. А.. Д. да заплати на К. сумата от
450лв., представляваща направени от последния разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете. Осъдил е страните да доплатят по сметка на НПРС суми, разноски на вещите лица
по назначената СППЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗЗДН при издаване на заповед за защита съдът
възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
Съгласно ал.3 на същия текст при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато
молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица,
поставени под запрещение, или лица с увреждания. Т.е. пострадалото лице /молител/
заплаща разноски по делото само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта. Въпросът за разноските на страните в първоинстанционното производство следва
да се разреши съгласно нормата на чл.11 ЗЗДН, която е специална по отношение на общото
правило на чл.78 ГПК и дерогира неговото приложение. Ето защо и не са налице
предпоставките за възлагане на разноските за първоинстанционното производство в тежест
на молителката, тъй като с решението е констатирано осъществено от ответника по молбата
акт на домашно насилие и е наложена мярка за защита на молителката/която е потвърдена от
въззивната инстанция/.
Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която Д. е
осъдена да заплати на К. деловодни разноски в размер на 450лв.. Следва да се посочи още,
че в случая, се касае и за защита на лице, което не е навършило 18 годишна възраст.
По изложените по-горе съображения, частната жалба на К. се явява неоснователна в
частта, с която е осъден да заплати по сметка на НПРС сумата 365лв., съответно не са му
присъдени разноски в размера над 450лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
12
Доколкото съгласно специалните разпоредби на ЗЗДН не му се следват разноски, то не се
следват и такива по-голям размер, съответно същият дължи заплащане на направените
разноски за възнаграждение за вещите лица по СППЕ. Що се касае възложените му в тежест
разноски на молителката, настоящата инстанция намира, че размерът им следва да бъде
коригиран. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна пред първа инстанция се явява основателно и същото
следва да бъде редуцирано на 800лв., с оглед фактическата и правна сложност на
делото/двойния минимален размер съгласно чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Към тази сума следва да се
прибавят разноските на молителката за преводач-100лв. и депозит за КСППЕ-250лв., като
дължимите от ответника по молбата разноски в полза на молителката възлизат на 1150лв..
Предвид това и определението следва да бъде отменено в частта, с която К. е осъден да
заплати на Д. разноски в първоинстанционното производство, в размера над 1150лв. до
1300лв..
Водим от горното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260058 от 30.03.2021г. по гр.д.№1043/2019г. на НПРС само
в частта, с която е прието, че молбата на Т.. А.. Д. с ЕГН********** от с.Л., община К.
срещу И.. С. К. с ЕГТ* от гр.В., за издаване на заповед за защита от домашно насилие се
уважава, по повод извършено от последния акт на домашно насилие, изразяващо се в
отправяне на обиди и унизителни за нея думи и изрази в периода от раздялата им до
началото на м. октомври 2020 г., като вместо това в тази част постановява:
Молбата на Т.. А.. Д. с ЕГН********** от с.Л., община К. срещу И.. С. К. с ЕГТ* от
гр.В. е уважена поради осъщественото домашно насилие по отношение на Т.. А.. Д. на
08.09.2020г. - изречените от К. срещу й закани за убийство „Ще ви убия“ и „Язовирът ще се
напълни с трупове“, както и грубото му поведението към нея на детската площадка, при
което започнал да я дърпа.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И.. С. К. да заплати на Т.. А.. Д. направени деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500лв..
ОТМЕНЯВА определение №260290 от 10.05.2021г. по гр.д.№1043/2019г. на НПРС, в
частта, с която Т.. А.. Д. е осъдена да заплати на И.. С. К. сумата от 450лв., представляващи
направени от ответника разноски в производството, съобразно отхвърлената част от
исковете както и в частта, с която И.. С. К. е осъден да заплати на Т.. А.. Д. разноски в
първоинстанционното производство, в размера над 1150лв. до 1300лв.. .
13
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата, обжалвана част.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14