О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Стара Загора, 12.04.2021г
Старозагорският
административен съд в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря......................................................,
като разгледа докладваното от съдия Б.Табакова кас.адм.нак.д. № 187 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от Р.Т.М. от гр.Стара Загора против Решение № 260124/
28.02.2021г по АНД № 176/ 2021г по описа на Районен съд Стара Загора.
С
жалбата направено искане от жалбоподателката за предоставяне на безплатна
правна помощ за процесуално представителство по делото. Приложени са
удостоверения от ТД на НАП Пловдив за липса на доходи от трудова заетост и на
декларирани имоти; от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора да изплатени
помощи в размер на 40лв за м.януари и февруари 2021г и удостоверение за раждане
на дете през 2015г.
След
анализ на събраните данни съдът счита, че молбата на Р.М. не следва да бъде
уважена.
Съгласно
чл. 23, ал.1 и 2 от ЗПП, системата за правна помощ по чл. 21, т.3 от ЗПП
обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда
адвокатска защита, резервен защитник или представителство (ал.1) и случаите,
когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (ал.2). В чл. 23, ал.3
от ЗПП е предвидено, че по административни дела правна помощ се предоставя, когато
въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът
прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение,
като съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или
на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта; 7. други обстоятелства. Същевременно в чл. 24 от ЗПП е посочено
изрично, че правна помощ (в т.ч. и по чл. 21, т.3 от ЗПП) не се предоставя,
когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ (т.1); когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима (т.2) или в случаите на търговски и
данъчни дела (т.3).
При
така очертаните предпоставки за предоставяне на правна помощ, съдът намира
искането на Р.М. за предоставяне на такава за процесуално представителство, за
неоснователно. В случая се касае за съдебно производство, по което адвокатската
защита не е задължителна, с оглед на което такава може да бъде предоставена по
реда на ЗПП само когато лицето няма средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение (чл. 23, ал.3 от ЗПП) и не са налице пречките, визирани в чл. 24
от ЗПП. Според съда в настоящия случай са налице визираните в чл. 24, т.1 и 2
от ЗПП предпоставки да не бъде предоставена правна помощ по настоящото дело,
доколкото предоставянето на такава не би било оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (чл. 24,
т.1 от ЗПП). При евентуално предоставяне
на правна помощ и приключване на съдебното производство с неблагоприятен за
страната съдебен акт, тя ще дължи възстановяване на НБПП на направените
разноски за процесуално представителство (арг. от чл. 25, ал.1 и чл. 27а от ЗПП), което предвид характера на спора по настоящото дело, обосновава извода,
че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето.
Затова
дори да се приеме, че молителката няма достатъчно средства да поеме разноските
за адвокатско възнаграждение, то не е налице второто кумулативно условие за
предоставяне на правна помощ. В случая предвид съдопроизводствените правила по глава
дванадесета от АПК, приложими за настоящия казус по силата на чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на
решението като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон следи и служебно. Видно от съдържанието на касационната
жалба, в нея са визирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН и подробно са изложени фактически обстоятелства и
доказателствени искания, т.е. казусът не разкрива правна и/или фактическа
сложност, изискващи адвокатска защита. Следователно и интересите на
правосъдието не налагат предоставянето на исканата правна помощ.
По тези съображения съдът намира, че Р.М. не е от
категорията лица, които отговарят на изискванията за предоставяне на безплатна
правна помощ и такова следва да й бъде отказано.
Водим
от горното и на основание чл.144 от АПК във вр. чл. 95 от ГПК във вр. чл.23, ал.2
и ал.4 и чл.25, ал.1 от Закона за
правната помощ, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТКАЗВА
предоставяне на безплатна правна помощ на Р.Т.М. от гр. Стара Загора за
процесуално представителство по кас.адм.нак.д.№ 187/ 2021г по описа на
Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.