№1
гр. С. 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110152247 по описа за 2022 година
М. М. Н., с ЕГН **********, представлявана от адв. К. Б., със съдебен адрес: гр. С. ул. Г.
№, офис - партер е предявила срещу „Б.Д“ АД, с ЕИК ....ъс седалище и адрес на управление:
гр. С. ул. М. № отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК за следното:
Да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2485, 84 лв.
частичен иск от общата сума в размер на 3735, 84 лв. /различна от сумата в размер на 1250
лв. като част от 3735, 84 лв., за чиято недължимост е налице влязло в сила решение между
същите страни по частичен отрицателен установителен иск в производството по гр.д. №
60622/2020г. по описа на СРС, 30-ти състав/, която сума е претендирана от ответника като
дължима по договор за кредит Експресо №, сключен между ищцата и „С.Ж.Е.к“ АД /чийто
правоприемник е „Б.Д“ АД. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен.
Твърди, че никога не е отричал извънсъдебно факта на изтичане на давностния срок по
отношение на процесното вземане. Счита, че въпреки това вземането продължава да
съществува като естествено, длъжникът продължава да дължи и кредиторът има право да
претендира изпълнението му, а последното зависи изцяло от волята и възможностите на
длъжника. Излага твърдения, че за длъжника съществува ефективна защита като възрази за
изтекла давност в рамките на инициирано от банката производство, а не чрез предявяване на
нарочен иск. Моли за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на иска.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и никога не е отричал изтичането на
давностния срок, поради което и ако искът бъде уважен, разноските следва да се възложат
върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, следното във фактическо
1
отношение:
На 23.05.2012г. между ищцата М. Н. и „С.Ж.Е.к“ АД, чийто правоприемник е „Б.Д“ ЕАД, е
сключен Договор за кредит Експресо № за сумата от 3 000 лв., като е уговорено плащане на
36 бр. погасителни вноски, дължими към 15-о число на всеки месец, всяка в размер на 99.06
лв., като последната погасителна вноска е падежирала на 15.06.2015г. Посоченото се
установява от представените по делото сверени копия на договор и погасителен план. Тъй
като от датата на изискуемост на последната дължима сума – 15.06.2015г. до датата на
предявяване на иска – 07.12.2020г. е изтекъл срок по – дълъг от 5 /пет/ години, ищцата
счита, че вземането на ответника по договора е погасено с изтичане на петгодишна
погасителна давност. Ищцата твърди, че давността не е спирана или прекъсвана, тъй като
кредиторът не е предприел действия за принудително събиране на вземането си. Това
обстоятелство не е оспорено от ответната страна, поради което съдът го приема за
установено. Като доказателство по делото е прието сверено копие на покана за доброволно
изпълнение на процесното вземане, възлизащо на 3 735, 84 лв., на ответната банка към
ищцата, от 02.09.2020г. М. Н. е поканена в срок от 5 работни дни от получаване на писмото
за заплати сумата на „Б.Д“ АД. Поканата е изпратена от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, действащо от
името на „Б.Д“ АД, съгласно договор за събиране на вземания от 31.08.2020г. Ответникът не
отрича факта на сключването на този договор.
През 2020г. ищцата М. Н. е предявила отрицателен установителен иск срещу Б.Д АД за
установяване недължимост на сумата от 1250,00 лв. - част от общата сума в размер на
3735,84 лв., която ответникът е претендирал срещу нея извънсъдебно преди образуване на
съдебното производство. Въз основа на исковата молба, в СРС е образувано гр.д. №
60622/2020г., приключило с влязло в сила на 24.03.2022г. решение № 20018329/02.03.2022г.,
с което съдът е приел, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
които вземането е станало изискуемо – на 15.06.2015г. и е изтекла на 15.06.2018г. На тази
дата вземането на ответника към ищцата е погасено по давност и оттогава не се дължи.
Ищцата, чрез пълномощника си се позовава на т. 2 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2019 г. по ТД №3/2016 г., ОСГТК на ВКС, съгласно която решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право, поради което счита, че съдът следва да приложи силата на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти /в случая - че процесиото вземане е
погасено по давност/, като следва да установи единствено дали частта от 2484,84 лв. е част
от сумата в общ размер на 3735,84 лв. - различна от тази в предходното производство.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по чл. 124, ал.1, пр.3 от
ГПК за недължимост на процесната сума от 2485, 84 лв. е допустим.
Правният си интерес от предявяване на иска ищцата обоснова и доказа с получената
покана за доброволно изпълнение от 02.09.2020г., която показва, че ответната банка
претендира вземането си към ищцата, произтичащо от договор за кредит Експресо №. Това
2
се твърди и в представения отговор на исковата молба.
Разгледан по същество иска е основателен, поради следното:
Видно е от изложеното и приложено като доказателство гр.д. № 60622/2020г., че исковете
по това дело и по настоящото дело са предявени частично от претендирана от ответника
сума в размер на 3 735, 84 лв. неплатена от ищцата М. М. Н. съгласно сключения от нея като
кредитополучател и Б.Д АД като кредитор договор за кредит Експресо № от 22.05.2012г.
Затова за решаване на спора по настоящото дело следва да се приложи разрешението,
дадено в т.2 на Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г.на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2016г., а именно: Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК очертава
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение, в случая на решение № 20018329/02.03.2022г. по гр.д. № 60622/2020г. на СРС, с
което първоначално предявения частичен иск за сума в размер на 1250 лв. като част от сума
в размер на 3735, 84 лв. е уважен. Решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото. След като с влязлото в сила решение 20018329/02.03.2022г. по гр.д. № 60622/2020г.
на СРС се отрича съществуването на цялото спорно право, силата на пресъдено нещо
обхваща и недължимостта на сумата, предмет на иска по настоящото дело, т.е. това решение
се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на предявената част от вземането по
настоящото дело, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е
изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК
на ВКС - „обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от
момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на диспозитива по
частичния иск, с който сумата от 1250 лв. е призната за недължима, разпростира действието
си и за частта от иска, предявен по настоящото дело. От гледна точка на материалното право
несъществуването на част от цялото вземане поради осъществяване на правнорелевантните
за погасяване на задължението факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до
неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
При установеното от фактическа и правна страна, предявения иск като основателен следва
да бъде уважен, а разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА да се
присъдят на ищцата и пълномощника й, който я представлява по делото като оказва
безплатна правна помощ, за което са представени доказателства.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. М. Н., с ЕГН **********, представлявана от адв. К. Б.,
3
със съдебен адрес: гр. С. ул. Г. №, офис - партер НЕ ДЪЛЖИ на „Б.Д“ АД, с ЕИК ....ъс
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. М. № сумата от 2485, 84 лв. - частичен иск от
общата сума в размер на 3735, 84 лв. /различна от сумата в размер на 1250 лв. като част от
3735, 84 лв., за чиято недължимост е налице влязло в сила решение между същите страни по
частичен отрицателен установителен иск в производството по гр.д. № 60622/2020г. по описа
на СРС, 30-ти състав/, която сума е претендирана от ответника като дължима по договор за
кредит Експресо №, сключен между ищцата и „С.Ж.Е.к“ АД /чийто правоприемник е „Б.Д“
АД.
ОСЪЖДА „Б.Д“ АД, с ЕИК ....ъс седалище и адрес на управление: гр. С. ул. М. №, да
заплати на М. М. Н., с ЕГН **********, представлявана от адв. К. Б., със съдебен адрес: гр.
С. ул. Г. №, офис – партер, разноските по делото в размер на 99, 43 лв. – платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Б.Д“ АД, с ЕИК ....ъс седалище и адрес на управление: гр. С. ул. М. №, да
заплати на адв. К. И. Б. от АК Русе, с ЕГН ********** в качеството й на пълномощник на
М. М. Н., с ЕГН **********, сума в размер на 550 лв. – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4