№ 1215
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110135325 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. О. С. срещу „Р.
а. К.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че по
силата на безсрочен трудов договор № 229/17.05.2023 г. бил назначен при ответното
дружество на длъжност „Експерт – реклама“, с код по НКПД-201124316003, като
постъпил на работа на 18.05.2023 г. На 12.04.2024 г., съгласно връчена от работодателя
заповед, същият прекратил трудовото правоотношение по процесния трудов договор
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът излага доводи, че никога не е изразявал
изрично или имплицитно съгласие за прекратяване на процесното правоотношение,
поради което счита че същото следва да бъде отменено като незаконно, съответно да
бъде възстановен на заеманата от него длъжност при ответника. Сочи, че вследствие
от незаконното уволнение е останал без работа в периода от 13.04.2024 г. до 13.10.2024
г., поради което работодателят му дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно с
дължимото мораторно обезщетение. По изложените съображения, ищецът моли съда
да отмени и признае за незаконно извършеното прекратяване на процесното трудово
правоотношение по силата на заповед за прекратяване на трудов договор №
229/17.05.2023 г. от 12.04.2024 г., както и да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност при ответника. Претендира осъждането на ответника за сумата
от 9756 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, представляваща стойност на дължимото
обезщетение за оставането му без работа в периода от 13.04.2024 г. до 13.10.2024 г.,
вследствие от незаконното уволнение, както и дължимото мораторно обезщетение в
размер на 3252 лв., начислено върху вземането по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
1
падежа на съответното задължение за отделните месеци до окончателното изплащане
на дължимите вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Потвърждава наличието на трудово правоотношение с ищеца, при посочените в
исковата молба параметри, прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, със заповед
от 12.04.2024 г. Оспорва липсата на съгласие на ищеца за прекратяване на трудовия
договор. Излага доводи относно извършени от ищеца нарушения при изпълнение на
трудовите му задължения, които са причинили на работодателя вреди в размер на
115 451,31 лв. Сочи, че с цел да не бъде дисциплинарно уволнен, ищецът сам е
отправил искане до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Твърди, че ответникът е нарушил изискванията на чл. 126, т. 8 КТ, доколкото
при извършване на отчетническата му дейност, свързана със заявяване на рекламно
телевизионно време към дружеството-контрагент „МС С.“ ЕООД, е надвишил с
115 451,31 лв. без ДДС сумата, която клиентът е заявил за разходване като бюджет за
рекламно телевизионно време. Отбелязва, че дружеството закупува от телевизиите
чрез „МС С.“ ЕООД рекламно време в рамките на заявения от клиента бюджет, като
посочената дейност се извършвала именно от експерти-реклама при „Р. а. К.“ ЕООД. В
тази връзка, сочи че ищецът е разходвал средства без да е проследил направените
заявки от конкретен клиент, като през 2023 г. е закупил за последния от „МС С.“
ЕООД рекламно време на стойност, надвишаваща заявения от клиента бюджет с
115 451,31 лв. Посочената сума следвало да бъде заплатена от дружеството на „МС С.“
ЕООД, като отново в нарушение на трудовите си задължения, през месец април 2024 г.,
ищецът представил на работодателя фактурата за процесното вземане, със закъснение
от три месеца. Ответникът твърди, че именно това бил моментът, в който дружеството
установило, че ищецът не изпълнява съвестно и с необходимата грижа задълженията,
установени с трудовия договор. Поддържа, че вследствие от неизпълнение на
трудовите задължения на ищеца, същият е причинил на дружеството имуществени
вреди на стойност от 115 451,31 лв., доколкото не е проследил разходването на
поверения му бюджет. С оглед изложеното, при условията на евентуалност, релевира
възражение за прихващане със сумата от 4878 лв., дължима на основание чл. 207, ал. 1,
т. 1 КТ, изчислена съобразно трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловена от
доказването от страна на ответника при условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за преустановяване на трудовоправната връзка с ищеца по
реда на чл. 325, ал. 1 КТ, в това число, отправено предложение от страна по
правоотношението до насрещния контрагент за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, съответно писмено приемане на отправеното предложение,
предоставено в седемдневен срок от получаването му.
2
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена от
уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, поради което в тежест на
ответника е да докаже по делото, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно, евентуално наличието на обективни пречки, възпрепятстващи
възстановяването на работа на ищеца.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че вследствие от незаконното прекратяване на процесното
трудовото правоотношение в периода от 13.04.2024 г. до 13.10.2024 г. е останал без
работа, поради което е бил лишен от дължимото от работодателя трудово
възнаграждение, съответно размера на изплатеното от работодателя брутно трудово
възнаграждение за последния пълен обработен месец при дружеството.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за
прихващане в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на насрещни
изискуеми вземания, които да бъдат прихванати с претенциите на ищеца до размера на
по-малкото от тях, съответно неизпълнението на трудовите задължения на ищеца,
вследствие от което на дружеството са били причинени имуществени вреди в търсения
размер.
Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата, че по силата на
безсрочен трудов договор № 229/17.05.2023 г., на 18.05.2023 г., М. О. С. е постъпил на
работа при „Р. а. К.“ ЕООД, на длъжност „Експерт – реклама“, с код по НКПД-
201124316003, както и че въз основа на издадена от работодателя заповед на
12.04.2024 г., връчена на служителя на същата дата, трудово правоотношение помежду
им е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали са налице
основанията за прекратяване на процесното трудово правоотношение по реда на чл.
325, ал. 1 КТ, доколкото ищецът твърди, че не е дал съгласието си за преустановяване
на действието на трудовия договор.
Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява, без
която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. От изложеното
следва, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква всяка от страните по
трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за
прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната
страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него
и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че
3
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора на писменото предложение за прекратяване,
договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия
договор има само констативно действие. – по арг. Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о., ГК, Решение № 15/19.01.2007г. на ВКС по гр.д. №
1069/2014г. и др.
Според Решение № 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Боян Цонев, наличието на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от
работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не е писмено
съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на
чл. 325, т. 1 от КТ. На първо място, тази заповед не представлява предложение на
работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор.
На второ място, положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в
заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия
договор. Това негово изявление може да се тълкува единствено и само като
удостоверяване на получаването на препис от заповедта. Разпоредбата на чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ изисква всяка от страните да изрази волята си за прекратяването на
правоотношението ясно, категорично и безусловно. Работникът/служителят може да
изрази писменото си съгласие, като го обективира върху заповедта, но това следва да е
направено с изрично негово ясно, категорично и безусловно писмено изявление, а не
само чрез подписването на заповедта, което удостоверява единствено връчването й.
В настоящия случай от приетата като писмено доказателство по делото заповед
от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г. се установява,
че с полагане на подписа си ищецът е удостоверил получаването на препис от
заповедта, като липсват данни за изразено по недвусмислен начин съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Такова обстоятелство не се установява и събраните по делото гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Юлиана Попсавова, не е направено
и признание за неговото наличие – за даване на съгласие от ищеца за прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника по взаимно съгласие в процедурата по чл.
176 ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав, счита че не са
налице елементите от фактическия състав на прекратяване на процесното
правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което обуславя незаконност на
уволнението на ищеца, съответно основателност на предявения конститутивен иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се обуславя от установено
незаконно прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото съдът достигна до
4
такъв фактически и правен извод относно незаконосъобразността на уволнението,
както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време,
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност следва да
бъде уважен, съответно ищецът следва да бъде възстановен на длъжност „Експерт –
реклама“, с код по НКПД-201124316003, при ответното дружество, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. От страна на ответника не е проведено успешно насрещно доказване
относно наличието на обективни пречки, възпрепятстващи възстановяването на работа
на ищеца, поради което искането по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде уважено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ: Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предполага
причинна връзка между правонарушението – незаконното уволнение и последвалите
вреди за служителя, който в настоящия случай претендира заплащането на
обезщетение в размер на 9756 лв., с оглед оставането му без работа в периода от
13.04.2024 г. до 13.10.2024 г. Целта на чл. 225 от КТ е работникът или служителят да
бъде обезщетен за вредата, причинена от незаконното му оставане без работа,
определена съобразно пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след
уволнението.
Като писмено доказателство по делото е представен препис от трудовата
книжка на ищеца, видно от който след прекратяване на трудовото му правоотношение
с ответника на 11.04.2024 г. е встъпил в трудово правоотношение на 07.08.2024 г. при
работодател – „К.“ ЕАД, като с оглед приложената справка относно регистрацията на
последващия трудов договор, същият е подписан на 05.08.2024 г.
Съдът приема, че от 07.08.2024г. на ищеца не се дължи обезщетение по чл.
225 КТ, доколкото е получавал от новия работодател - „К.“ ЕАД, възнаграждение в
размер, надхвърлящ размера на процесното трудово възнаграждение, т.е. за периода
след тази дата той не е търпял вреди от незаконното уволнение.
Следва да се отбележи, че релевантно за определяне на размера и периода на
процесното обезщетение е датата на постъпване на ищеца на работа в посоченото
дружество, доколкото съгласно чл. 63, ал. 4 КТ от датата на постъпване на служителя
на работа започва изпълнението на задълженията на страните по трудовия договор,
едно от които е задължението на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение /чл. 128 КТ/.
С оглед чл. 228 КТ при определяне размера на обезщетението по чл. 225
КТ следва да бъде взет размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението. В случая между страните няма
5
спор относно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен месец преди уволнението, а именно месец март 2024 г.,
възлиза на 1626 лв. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на дължимото от
работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.04.2024 г. до
06.08.2024 г. възлиза в размер на 5193 лв., като за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност от 9756 лв. и за периода 07.08.2024г.-13.10.2024г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Според Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК,
докладчик съдията Кръстю Яначков, лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ако такава покана не е отправена
от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен.
Задължението по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и при забавеното му изпълнение
работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник и служител. Поради
договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в Кодекса
на труда относно началната дата, от който се дължи лихва върху обезщетението, следва
да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно
неизпълнение на задълженията.Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1 КТ,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата като
условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма
определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл. 225, ал. 1 КТ вземането за
обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работникът или служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаването
му за незаконно и неговата отмяна, а съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, той може да иска
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с
което този иск се уважава, важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно
към момента на извършването му.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства относно изпратена
до работодателя покана за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради
което лихва за забава върху дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, вследствие от незаконното уволнение, се дължи от датата на
предявяване на настоящия иск – 13.06.2024 г. до окончателното погасяване на дълга.
Поради изложеното, претенциите на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3252 лв. –
мораторно обезщетение, начислено върху главницата за дължимото обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от падежа на съответното месечно възнаграждение, считано
от 13.07.2024 г. до окончателното изплащане на дълга, следва да бъде отхвърлен като
6
неоснователен.
С оглед основателността на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225, ал. 1 КТ, съдът следва да разгледа релевираното от ответника при условията на
евентуалност възражение за прихващане.
Ответникът е изложил твърдения относно наличието на основания за
ангажиране на отговорността на ищеца по реда на чл. 207, ал. 1 КТ, доколкото същият
е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения имуществени вреди на стойност от 4878 лв., изчислени
съобразно трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на
ищеца.
Следва да бъде съобразено, че Кодексът на труда съдържа специална
регламентация относно реда за осъществяване на ограничена имуществена
отговорност от страна на работодателя спрямо работниците или служителите. Този ред
се отклонява от общото исково производство и го дерогира. Ограничената
имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а пълната
имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ. Съгласно
чл. 210, ал. 1 КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят
издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на
работника или служителя, като по арг. от ал. 2, заповедта се издава в 1-месечен срок от
откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от
1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при
извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-
късно от 5 години от нейното причиняване. Извънсъдебната фаза на процедурата по
реализиране на ограничената имуществена отговорност започва с издаването на
писмена заповед на основание чл. 210, ал. 1 КТ.
В настоящия случай ответникът е изложил данни, че е установил извършено
нарушение от страна на ищеца през месец април 2024 г., което е обусловило и
прекратяването на трудовото правоотношение. Предвид посочените фактически данни
и дадените в чл. 210, ал. 2 КТ преклузивни срокове за ангажиране на отговорността на
работника чрез образуване на извънсъдебна процедура за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на служителя чрез издаването на съответната заповед, се
налага извод, че работодателят не разполага с основания за заявяване на настоящите
претенции за прихващане на вземането на ищеца с дължима към дружеството сума,
представляваща нанесените на работодателя вреди при или по повод изпълнението на
служебните задължения на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да бъде видно, че преди подаване на отговора на исковата молба на 18.09.2024 г.
работодателят е насочил претенции към служителя за поправяне на вредите причинени
на дружеството при или по повод изпълнението на служебните му задължения.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
работодателят не е спазил законоустановената извънсъдебната процедура за
реализиране на ограничената имуществена отговорност на служителя, като предвид
твърдението, че е установил наличието на допуснати нарушения през месец април
2024 г., а заявява настоящите претенции за пръв път с отговора на исковата молба, то
същият е пропуснал установените преклузивни срокове по чл. 210, ал. 2 ГПК, поради
което наведеното възражение за прихващане със сумата от 4878 лв., представляваща
нанесените от ищеца имуществени вреди на дружеството, изчислени съобразно
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ищеца, следва
да бъде оставено без уважение. Кодексът на труда съдържа специална
регламентация относно реда за осъществяване на ограничена имуществена
отговорност от страна на работодателя спрямо работниците или служителите.
7
Този ред се отклонява от общото исково производство и го дерогира.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
представил по делото списък по чл. 80 ГПК, в съдържанието на който е посочил
извършен разход за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., като e приложил
и съответните писмени доказателства удостоверяващи извършеното плащане. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско
дружество „С. и К.“. В Определение № 28 от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по
описа на II гр. о. на ВКС е прието, че договорът за правна защита и съдействие има
форма за доказване, като чрез него се установяват правата и задълженията на страните
във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността
на оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде
представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е
форма за валидност на договора. Дори при липса на представен договор за правна
защита и съдействие, но при доказаност на понесените от страната разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на
възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално
направени от страната разноски по делото.
В съдебно заседание, проведено на 15.11.2024 г., ответникът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на
ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищеца действия по представителство и
защита в исковото производство, както и проведеното едно на брой открито съдебно
заседание, съдът счита че дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца
възнаграждение възлиза на 1400 лв.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че дължимите в полза
на ищеца разноски по делото, намалени съобразно уважената част от исковете, са в
размер на 664,55 лв.
До приключване на последното заседание в настоящата съдебна инстанция
ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 294,45 лв. за държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, ул. „В.“, бл.
132, вх. „Б“, ет. 7, ап. 95, извършено въз основа на Заповед от 12.04.2024 г. за
прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от работодателя „Р. а.
8
К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № 20,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. О. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, ул. „В.“, бл. 132, вх. „Б“, ет. 7, ап. 95, на
заеманата преди уволнението длъжност: „Експерт – реклама“ при Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № 20.
ОСЪЖДА Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Д.“ № 20, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“,
ул. „В.“, бл. 132, вх. „Б“, ет. 7, ап. 95, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1, сумата от 5193 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното погасяване на дълга, представляваща обезщетение за оставане
без работа в периода от 13.04.2024 г. до 04.08.2024 г., поради незаконното уволнение,
извършено със Заповед от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор №
229/17.05.2023 г., издадена от работодателя „Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № 20, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълно
предявения на стойност от 9756 лв., както и за периода от 07.08.2024 г. до 13.10.2024 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“,
ул. „В.“, бл. 132, вх. „Б“, ет. 7, ап. 95, срещу Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № 20, иск с правно основание по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 3252
лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху главницата за
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от падежа на съответното
месечно възнаграждение, считано от 13.07.2024 г. до окончателното изплащане на
дълга, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Д.“ № 20, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“,
ул. „В.“, бл. 132, вх. „Б“, ет. 7, ап. 95, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 664,55
лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. а. К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Д.“ № 20, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 294,45 лв., представляваща дължимата държавна
такса по уважените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски рай
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9