№ 40272
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110144255 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. К. срещу „......“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде обявена нищожността
на клауза в чл.11, ал.2 в Договор за потребителски заем № .... от 20.01.2023г., сключен между
страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2
от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и с
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 50
лв. частично от сума в размер на 105.07лева, представляваща платена при липса на
основание по клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –
09.11.2023г., до изплащането.
Ищецът твърди, че на 20.01.2023г. сключил със „......“ ООД договор за потребителски заем
№ ...., по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 350лева, по който е уговорен
краен срок за погасяване 07.04.2023 г. Ищецът дължал връщане на предоставената сума и
възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен
годишен процент па разходите в размер на 49,98%, като съобразно чл. 3 от договора заемът
следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж вторник, от които 1 вноска
по 2.73 лева и 10 вноски по 36.52 лева. Поддържа, че в чл. 5.1 от договора е уговорено, че в
срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат обезпечени с банкова гаранция
или поръчители, като са поставени множество условия за това, конкретно посочени в
клаузата, като в чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл.
5 да се дължи фиксирана неустойка в размер на 105.07 лева Още със сключването на
договора поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена неустойка в общ
размер на 105.07 лева, която сума била дължима към месечната погасителна вноска в размер
1
от по 43 лева, с което общото задължение по договора е в размер на 473 лева. Поддържа, че
с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение
единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с начисляването на неустойка за неизпълнение на
задължение излиза извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и се
накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по
договора, доколкото е в размер на около 30% от заетата сума. Клаузата за неустойка
заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди,
като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за
кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била
нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така
и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП.
Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание,
доколкото не се посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите,
които са включени в него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата
на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил задължения по договора, като с оглед
нищожността на оспорената клауза за неустойка по договора, сумата за неустойка е получена
от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен
обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от50 лв.
частично от сума в размер на 105.07лв., представляваща платена при липса на основание по
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на
кредитора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до
изплащането.
Представя под опис 4бр. писмени доказателства, които са относими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане по чл.190 ГПК за
задължаване ответника да представи преписката по договора за паричен заем, прави искане
за допускане на ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „......“ ООД, в
който оспорва исковете. Заявява, че в петитума се иска обявяване на нищожност на
конкретна договорна клауза, но в обстоятелствената част на няколко места се навежда довод,
че целият договор е недействителен. Ответникът твърди, че при сключване на процесния
2
договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на
ищеца, като твърди, че оспорената клауза от договора е валидна. Поддържа, че вземането за
неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при
изчисляване на размера на годишния процент на разходите. Посочва, че неустойката е
индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема -
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят
не предложи обезпечение на задължението си, от което следвало, че към момента на
сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би
могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им, с оглед на което ищецът предварително е бил наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал
с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по чл. 7, ал.1 от същия, както и
т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
посочената неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за
предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед.
Излага, че вместо да упражни правото си на отказ от договора, на осмия ден от сключването
му ищецът е направил пълно и предсрочно погасяване на всички свои задължения по
договора, вкл. начислената след третия ден неустойка, с оглед на което ищецът е целял
начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на
настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на
добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е налице
противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи,
свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да
въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху
отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а
от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение и е дал на кредитоолучателя възможност и допълнителен срок да предостави
обезпечение и да не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди, че всички клаузи
от договора са валидно и индивидуално уговорени между страните, условията по договора и
всяко едно от задълженията на кредитополучателя са посочени и описани в Стандартния
европейски формуляр, договора и погасителния план, като потребителят е подписал
документите собственоръчно, така всички предсрочно и доброволно платени от ищеца суми
са получени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл.
140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1)
3
Обуславящ отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на неустоечна клауза
по чл.11, ал.2 от Договор за потребителски кредит .... от 20.01.2023г. с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално съединен с иск по чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.
чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона, евентуално съединен с иск по чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД; 2) Обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем № .... от 20.01.2023г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в
общ размер на 350лева, по който е уговорен краен срок за погасяване 07.04.2023 г., ищецът
дължал връщане на предоставената сума и възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен годишен процент па разходите в размер на
49,98%, като съобразно чл. 3 от договора заемът следва да бъде върнат на 11 седмични
вноски, дължими с падеж вторник, от които 1 вноска по 2.73 лева и 10 вноски по 36.52 лева.
3. Разпределение на доказателствената тежест: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, включващ процесната клауза за неустойка (безспорно). В тежест на ответника е
да докаже валидността на клаузата, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на
ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не излиза извън присъщите на
неустойката функции. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за потребителски заем № .... от 20.01.2023г.
със „......“ АД с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице визираните пороци по отношение на чл. 11, ал. 2 от договор за
потребителски заем № .... от 20.01.2023г., а именно, че клаузата е индивидуално договорена,
че не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на
ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона, не е налице
заобикаляне на закона и не противоречи на добрите нрави. По иска с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по
делото, че на 20.01.2023г. е сключил с ответника договор за потребителски заем № ....
(безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума
на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да
докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за
потребителски заем .... от 20.01.2023 г., въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора. Искът е
обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се
включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание
за имущественото разместване (предмет на обуславящите искове), съответно спорът по
4
обусловените искове се концентрира по въпроса за имущественото разместване.
4. По доказателствените искания: Съдът намира, че следва да допусне представените към
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по да представи заверен препис на
всички документи по преписка по договор за потребителски заем № .... от 20.01.2023г.
следва да бъде уважено. Съдът намира искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за основателно с оглед разпределената доказателствена тежест.
5. По искането по реда на чл. 213 ГПК: Съгласно сочената разпоредба когато в съда има
висящи няколко дела, по които участват един и същи страни или които имат връзка помежду
си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение.
В разглеждания случай гр.д. № 1971/2023 г. е образувано пред РС- ...... След извършена от
съда справка в деловодната система на съда се установява, че гр. д. № 69585/2023 г. по описа
на СРС и гр.д. № 68463/2023 г. имат за предмет договор за кредит, различен от процесния
договор, а и са решени, с оглед на което не е възможно постановяване на едно общо
решение по тях, поради което не следва да се присъединяват към настоящото делото другите
висящи между страните производства.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.02.2025 г. от 10:00ч ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по чл. 213 ГПК за
съединяване към настоящото дело и следните дела: гр. д № 1971/2023 г. по описа на РС-.....,
гр. д. № 69585/2023 г. по описа на СРС и гр.д. № 68463/2023 г..
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
5
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи заверено копие на
всички документи, съдържащи се в преписка по договор за потребителски заем № .... от
20.01.2023г., като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът
може да приеме за доказани обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства, а именно - може да приеме за доказано, че такива документи не
са били съставяни. ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на ССчЕ с вещо лице С. Р. И. от
списъка на вещите лица към СГС, при депозит 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок, която да отговори на въпросите от исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6