Присъда по дело №11145/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20211110211145
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
СъдебниБОРИСЛАВА ГЕОРГИЕВА
заседатели:БОРМОВА

ГЕРГАНА МИРОСЛАВ
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
и прокурора Момчил Иванов Георгиев (СРП-София)
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110211145 по описа за 2021
година
въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ВЛ. ИВ., роден на 18.03.1977г. в гр. Лом, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, с адрес : гр.
ХХХ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2019г. около 14:00 часа в гр.
София, ж.к. “Люлин”, “Кооперативен пазар”, зона “Запад”, от бирария “Кебапчийница”
отнел чужди движими вещи – сумата от 540 лева, собственост на “ТУБИ” ЕООД, от
владението на В. Р. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата представлява опасен рецидив - след като И. бил осъждан, както следва : с присъда
на СРС по НОХД № 7439/11г., влязла в законна сила на 21.05.2012г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “А”, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му било определено наказание “Лишаване от свобода” за
1
срок от четири години, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „А“ от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието от 3 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НК от така определеното наказание
от 3 години „лишаване от свобода“ времето, през което Д. ВЛ. ИВ. е бил задържан с
Постановление на прокурор до 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“
по настоящото дело.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. ВЛ. ИВ. (с установена самоличност) на основание
чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на СДВР сумата от 99.94 лв. (деветдесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки) за направени на досъдебното производство разноски,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК 5.00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира пред СГС в 15-дневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 11145/2021г. по описа на СРС, НО, 10 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д. ВЛ. ИВ. по
досъдебно производство № 1484/2019г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 34789/2019г. по
описа на СРП, за това, че на 27.06.2019г., около 14:00 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“,
„Кооперативен пазар“, зона „Запад“, от бирария „Кебапчийница“, отнел чужди движими
вещи – сумата от 540 лева, собственост на „Туби“ ЕООД, от владението на В. Р. С., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
опасен рецидив - след като И. е бил осъждан, както следва : с присъда на СРС по НОХД №
7439/2011г., влязла в законна сила на 21.05.2012г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК, като му е било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК.
Съдебното следствие пред СРС е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК.
В съдебно заседание пред СРС на 20.10.2021г. представителят на СРП заявява, че
поддържа обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, за което подсъдимият Д.И. е предаден на съд, тъй като счита, че
фактическата обстановка е такава, каквато е изложена в обвинителния акт и че е доказана по
несъмнен начин. Прокурорът се позовава на показанията на разпитаните от СРС свидетели
М. и С. и твърди, че те обясняват по какъв начин и колко време подсъдимият е бил на
работа в бирария „Кебапчийница“, какво е било поведението му в последния работен ден,
както и че след като са установили липсата на сумата от 540 лева от касата в заведението са
се усъмнили в подсъдимия. Прокурорът посочва, че свидетелят М., за да провери тази
версия, е прегледал видеозапис от охранителните камери в заведението и е възприел, че
именно подсъдимият е отворил касата и взел парите. Според държавното обвинение
показанията на М. и С. се подкрепят от приобщения по делото магнитен носител, съдържащ
запис на охранителните камери в заведението, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза на този запис. Поради това прокурорът счита обвинението за
доказано по безспорен начин. Пледира се подс. И. да бъде признат за виновен като при
индивидуализация на наказанието му се отчете като отегчаващо обстоятелство
изключително обремененото му съдебно минало. Прокурорът посочва, че Д.И. е осъждан 18
пъти, като по-голямата част от осъжданията му са основно за престъпления против чуждата
собственост в различни състави от престъплението „кражба“. Представителят на СРП
предлага на Д. ВЛ. ИВ. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5
/пет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Пред районния съд служебният защитник на подсъдимия И. /адв. Бъчваров/ заявява,
че случаят е малко по-особен и не може да се хвърли вината върху подсъдимия, тъй като
този, който го е наел на работа, не му е дал никакви пари, казвал му „утре“, „други ден“.
Според защитата свидетелите, които твърдят, че И. е работил само един ден, са
заинтересовани да омаловажат работата на подсъдимия. Защитата акцентира върху това, че
няма никакви писмени доказателства, че подс. И. е получил възнаграждение за четирите
дни, в които е работил. Според адвоката това е смекчаващо обстоятелство. Защитата не
отрича, че подсъдимият е взел въпросните пари, но твърди, че това е станало, защото Д.И.
смятал, че ги е изработил. Пледира се присъдата на СРС да бъде постановена при
смекчаващи вината обстоятелства. Относно поисканото от СРП наказание адв. Бъчваров
казва, че то е много тежко и че съдът трябва да защитава тези, които са измамени от
собствениците на фирми.
Пред първоинстанционния съд в своя защита подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. заявява, че
поддържа казаното от адвоката му, съжалява за случилото се и моли съда за минимално
наказание.
1
В последната си дума подсъдимият Д.И. казва, че съжалява за случилото се.
В съдебно заседание на 14.09.2021г. пред СРС подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. признава, че е
виновен, но твърди, че е имал уговорка с К.М. да работи срещу 50 лв. на ден, но не получил
възнаграждението си за първите два дни, а му трябвали пари.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, намира за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. е роден на 18.03.1977г. в гр. Лом, българин, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, с адрес : гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, ул. „Петко Славейков“ № 16, с ЕГН **********. Към 2021г. подс. И. е бил
хоспитализиран в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода –
София поради задух, затруднено дишане и болки в долните крайници. Била му е назначена и
консултация със съдов хирург. Не е установено на името на подсъдимото лице да име
регистрирани недвижими имоти или превозни средства.
Д. ВЛ. ИВ. е многократно осъждан, включително и по НОХД № 7439/2011г. по описа
на СРС, НО, 111 състав – с присъда, влязла в законна сила на 21.05.2012г., с която за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„А“, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.58а от НК му е наложено наказание
от четири години „лишаване от свобода” при първоначален строг режим. Това наказание е
било кумулирано с наказанието, наложено на И. по НОХД № 1/2011г. по описа на РС –
Айтос и определеното общо най-тежко наказание е било търпяно от подсъдимия до
27.01.2017г., след което той е бил освободен на основание чл.70 от НК.
Свидетелят К.М. стопанисвал бирария „Кебапчийница“, находяща се в гр. София,
ж.к. „Люлин“ 3, „Кооперативен пазар“, зона „Запад“ и се водил управител на това заведение.
Собственик на обекта била фирма „Туби“ ЕООД. В този обект работела и свидетелката С..
На 26.06.2019г. Д. ВЛ. ИВ. започвал работа на скарата в бирария „Кебапчийница“.
Уговорката с М. била да му се плаща възнаграждението всеки ден. И. не бил оправомощен
да вади пари от касата и да разплаща каквото и да било с тях. Неговите задължения били да
пече кебапчета.
На 27.06.2019г. св. М. казал на св. С. да вземе личната карта на И., за да я копира с
цел изготвяне на трудов договор с подсъдимия. В този ден С. и колежката й /неустановено
по делото лице/ нямали работа и били пред обекта. През това време, около 14:00 часа на
27.06.2019г. Д. ВЛ. ИВ. отишъл до касата на обекта и извадил от там сумата от 540 лева,
която прибрал в себе си и напуснал обекта под претекст, че отива към пазара. След известно
време, когато дошли да доставят стока и С. трябвало да извади пари от касата, за да плати
доставките, тя установила, че от касата липсват пари. Към 14:30 часа С., след като
установила липсата на парите, веднага се обадила на М., за да му каже. М. не бил в обекта,
но през телефона си видял записите от камерите в обекта и разбрал, че именно подс. И. е
отворил касата и е взел пари от там по-рано същия ден.
Тъй като подс. И. не се върнал отново в бирария „Кебапчийница“, св. С. отишла да го
търси при една жена, за която знаела, че работи на басейн-комплекс в ж.к. „Люлин“ и че
подсъдимият живее у тях – свидетелката Николова. С. се срещнала с нея и й казала, че И. е
откраднал пари от касата на бирария „Кебапчийница“. От Николова, посредством разговор
на последната със сина й, св. С. научила, че Д.И. е отишъл в дома на св. Николова, събрал си
е багажа, казал, че баща му е починал и е изчезнал.
И Николова, и С. се опитали да се свържат по телефона с И., но той бил изключен.
Свидетелите М. и С. са категорични, че няма неизплатено възнаграждение на И. за
престирания от него труд за двата дни, в които е работил в бирария „Кебапчийница“.
В същия ден, след срещата със св. Николова, св. С. отишла в 09 РУ – СДВР и подала
2
сигнал за случая.
С Протокол за доброволно предаване от 02.07.2019г. св. М. предал на полицията
диск, съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на бирария „Кебапчийница“от дата
27.06.2019г.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
видео-техническа експертиза е видно, че изследваният носител на информация DVD-R
съдържа шест видео файла в AVI формат от шест камери с полезрение част от вътрешно
помещение и части от стени на сгради. Записаните изображения са без звук, цветни са, с
вкопирана информация в кадъра за дата и часово време. Вещото лице е разчел видими
действие на лице, вземащо обекти от чекмедже на каса (в периода от 14:06:23 до 14:06:56
часа вещото лице е видяло лице от вероятно мъжки пол /с бяла дреха с две тъмни петна с
неправилна форма върху дрехата в областта на корема/ да се протяга и отваря чекмедже на
касов апарат, като взема от там неустановен брой малки плоски обекти с различни цветове,
наподобяващи по форма банкноти и да затваря чекмеджето). Изображенията на лицето,
вземащо обекти от чекмедже на каса (извлечени от видео запис от камера с означение
„camera 03“) и изображенията на лице от мъжки пол с пълно телосложение, облечено с
тъмна връхна дреха с дълги ръкави, тъмен панталон и тъмни обувки, на главата с тъмна
шапка с козирка (извлечени от видео записи от камери с означение „camera 02“, „camera 03“
и „camera 05“) не съдържат отчетливо видими признаци и са негодни за целите на лицевата
идентификация. Изображенията на лице от мъжки пол, на видима възраст около 30-40
години, с пълно телосложение, облечено с тъмна връхна дреха с дълги ръкави, под нея бяла
дреха, тъмен панталон и тъмни обувки, на главата с тъмна шапка с козирка (извлечено от
видео запис от камера с означение „camera 01“) съдържа отчетливо някои признаци и са
ограничително годни за целите на лицевата идентификация.
Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите М. и С. (дадени
непосредствено пред СРС и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281 от
НПК), показанията на свидетелите С. и Николова (приобщени от досъдебното производство
по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК); молба от В.С. до 09 РУ –
СДВР от 27.06.2019г. (лист 5 от досъдебното производство), Протокол за доброволно
предаване (лист 12 от досъдебното производство), заключението на видео – техническата
експертиза (приобщена по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК и
чл.283 от НПК от лист 27-36 от досъдебното производство), справка за съдимост на подс. И.,
справка от МП – ГДИН (лист 62 от делото пред СРС), справка от ОПП – СДВР за
регистрирани МПС на името на подс. И. (лист 41-42 и лист 57-58 от делото пред СРС),
справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията (лист 69 от делото пред СРС)
и писмо от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – з-р София
(лист 68 от делото пред СРС).
Настоящият съдебен състав намира за важно в началото на доказателствения си
анализ да посочи, че при формиране на фактическите и правните си изводи ползва директно
от досъдебното производство протоколите за разпит на свидетелите С. и Николова, както и
заключението на видео-техническата експертиза от лист 27-36 от досъдебното производство,
тъй като всички страни (в съдебно заседание на 14.09.2021г.) са изразили съгласие да не се
провежда разпит на тези свидетели и вещо лице и да се ползват техните протоколи за разпит
и експертизи от досъдебното производство, а според съда тези разпити на свидетели и
изготвената експертиза са извършени при спазване на разписаните в НПК правила.
Същевременно тук е моментът да се посочи, че в конкретния случай производството пред
СРС е протекло по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, а не
чл.371, т.2 от НПК, поради което съдът е посочил установените според него факти на база
събраните доказателства, а не е възпроизвел фактологията от обвинителния акт.
3
Цитираните по-горе писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК
(молба от В.С. до 09 РУ – СДВР от 27.06.2019г., Протокол за доброволно предаване на диск,
справка за съдимост на подс. И., справка от МП – ГДИН, справка за регистрирани МПС на
името на подс. И., справка от Агенция по вписванията и писмо от Специализирана болница
за активно лечение на лишени от свобода – з-р София) са обективни, достоверни,
непредубедени и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Протоколът за доброволно предаване е изготвен по предвидения за това законов ред. Поради
това съдът го кредитира и установява, че на 02.07.2019г. К.М. е предал на полицията диск,
съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение от бирария „Кебапчийница“ от дата
27.06.2019г. Молбата на лист 5 от досъдебното производство има достоверна дата,
обективна е и за нейното подаване свидетелства и св. С. пред съда. Поради това съставът
кредитира тази молба и приема, че С. е подала сигнал за случая в 09 РУ – СДВР още същия
ден – на 27.06.2019г. Справките, цитирани по-горе, са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява предходната съдимост на подс. И., кога е изтърпял наказанията си, както и че на
името на подсъдимото лице няма регистрирани недвижими имоти или превозни средства.
Писмото от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – з-р София
(приложено на лист 68 от делото пред СРС) също следва да се кредитира, тъй като е
обективно, достоверно и от него се установява, че през 2021г. подс. И. е бил хоспитализиран
в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – София поради задух,
затруднено дишане и болки в долните крайници, както и че му е била назначена
консултация със съдов хирург, което означава, че са налице данни за влошено здравословно
състояние на лицето.
Като компетентно и безпристрастно изготвена при използването на специални
знания, съдът кредитира изцяло заключението на видео-техническата експертиза, изготвена
в рамките на досъдебното производство. Въз основа на нея се установява съдържанието на
записите от камерите в бирария „Кебапчийница“ от 27.06.2019г. Така става ясно, че в
периода от 14:06:23 до 14:06:56 часа (т.е. около 14:00 часа) лице от мъжки пол с бяла дреха с
петна по нея е отворил чекмедже на касовия апарат, взел е от там различни банкноти и е
затворил чекмеджето.
Относно авторството на деянието експертизата не дава нужната информация, но тя се
установява от събраните от съда и в хода на досъдебното производство гласни
доказателства. Съдът се доверява изцяло на показанията на св. С., тъй като те звучат
достоверно, житейски логично, непредубедени са, вътрешно обосновани и думите й от
досъдебното производство (приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371,
т.1 от НПК) намират потвърждение, както в показанията на С. и М., дадени пред СРС, така и
в кредитираните по-горе писмени доказателства от лист 5 и 7 от досъдебното производство,
както и в заключението на видео-техническата експертиза. Тук е моментът да се посочи, че
доколкото показанията на св. С. са приобщени със съгласието на страните от досъдебното
производство по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, в случая е без
значение, че част от тях в последствие са били прочетени и по реда на чл.281, ал.4 от НПК и
именно заради специалния ред, по който са били приобщени от досъдебното заседание (с
протоколно определение от 14.09.2021г.) в случая нормата на чл.281, ал.8 от НПК се явява
неприложима. В.С. е човекът, който е поискал личната карта на подс. И. /за да му бъде
съставен трудов договор/, тя е работила в бирария „Кебапчийница“ всеки ден и добре
разпознава и помни подсъдимия и неговото поведение от периода, в който той е работил в
обекта в ж.к. „Люлин“ 3. Показанията й относно датата на започване на работа на И. и
датата на отнемане на парите от касата звучат достоверно и намират опора в заключението
на видео-техническата експертиза, молбата й до 09 РУ – СДВР и показанията на св.
Николова (също приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК).
Показанията на св. С. относно начина, по който е разбрала за липсващите пари, заявен на
4
досъдебното производство и пред СРС, напълно съвпада, което говори за достоверност на
показанията на този свидетел. Думите на С. относно информирането на св. М. и
преглеждането на камерите от негова страна също звучат достоверно и намират опора в
показанията на св. М., както и в заключението на видео-техническата експертиза. Не на
последно место показанията на св. С. намират опора изцяло и в показанията на св.
Николова. Поради всичко това съдът прецени, че следва да се довери на думите на св. С..
Показанията на свидетелката Николова (приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр.
чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК) звучат непредубедено, достоверно и намират опора в
думите на св. С.. Поради това съдът ги кредитира.
Показанията на св. М. (дадени непосредствено пред СРС и приобщени от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК) също следва да
се кредитират, тъй като намират опора в показанията на св. С., заключението на видео-
техническата експертиза и освен това звучат достоверно и непредубедено. Именно
доколкото този свидетел не разпознава подсъдимия в съдебна зала, неговите показания не
може да се приемат за предубедени. От 2019г. до датата на разпита на М. пред СРС (2021г.)
е минало достатъчно дълго време, за да не може този свидетел да си спомни лицето, още
повече, че той е работил в бирария „Кебапчийница“ само два дни. Това, обаче, не означава,
че показанията на св. М. са недостоверни. Именно защото казаното от този свидетел намира
опора в показанията на св. С., както и в записите от видеокамерите в бирария
„Кебапчийница“, СРС счита, че следва да се довери и на показанието на К.М. относно
мястото, времето (датата на случката и часа, когато е бил информиран от С.), липсващата
сума пари и липсата на финансови задължение към Д.И.. Напълно нормално е, доколкото св.
М. е бил управител на въпросната бирария, той да е имал знания относно липсващата сума
пари, още повече, че тя е била оставена, за да се зарежда стока /по думите на св. С. тя е
трябвало да я вземе парите от касата, за да плати доставките/. В тази част показанията на св.
М. са приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 от НПК и именно
доколкото е налице съгласие на всички страни за прочитане показанията на М. от
досъдебното производство, в случая ограничението на чл.281, ал.8 от НПК не важи, тъй като
показанията на М. относно липсващата сума пари са били приобщени от досъдебното
производство не по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Специално показанията на св. М. са
приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 от НПК, което не изключва
осъдителна присъда да почива на тях. Освен това относно датата и часа, когато е бил
уведомен за липсата на парите от касата показанията на св. М. намират изцяло подкрепа в
показанията на св.С. и видео-техническата експертиза.
Обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – като доказателствено
средство и като средство за защита. Поради това те следва да се кредитират само, ако звучат
житейски правдиво и не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал.
В противен случай те следва да се възприемат като защитно средство. Именно заради това
СРС счита, че в частта, в която подс. И. заявява, че К.М. не му бил платил възнаграждението
за отработените дни в бирарията, доколкото думите му се оборват от кредитираните по-горе
показания на свидетелите С. и М., съдът приема, че в тази част обясненията на подсъдимия,
дадени пред СРС, не следва да се кредитират. В останалата част обясненията на подсъдимия
(че е започнал работа при К.М. и е имал уговорка с него за заплащане всеки ден, че е живял
в дома на св. Николова) думите му звучат житейски логично и се потвърждават от
кредитираните по-горе гласни доказателства. Поради това съдът се доверява на тази част от
обясненията на Д.И.. Той изрично нито признава, нито отрича да е взел инкриминираната
сума пари от касата на бирарията. Такива твърдения и оспорване на размера на
инкриминираната сума подс. И. е направил, но не като обяснения, а в рамките на
разпоредителното заседание. Доколкото посочената от И. сума се различава от казаната от
св. М., СРС приема, че и в тази част думите на подсъдимия се оборват и не следва да се
кредитират като доказателствено средство.
5
При така приетата фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ СРС достигна до правния извод, че с действията си подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което СРП го е
обвинила, а именно по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК.
Съставомерността на деянието от обективна страна изисква наличието на следните
елементи : 1. предметът на посегателството трябва да бъдат чужди движими вещи с паричен
еквивалент, които да са собственост или да се владеят от друго лице, различно от
подсъдимия; 2. вещите да са отнети от техния собственик или владелец като се прекъсне
фактическата власт на последния и деецът установи своя фактическа власт върху тях; 3. да
отсъства съгласие на собственика или владелеца за отнемане на вещите; 4. да е
демонстрирано присвоително намерение от страна на субекта на престъплението. Освен
тези елементи е необходимо /с оглед на конкретния случай/ да се установи още, че 5.
подсъдимият да е извършил това престъпление след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което
не е било отложено по чл.66 от НК (чл.29, ал.1, б. „А” от НК), като представителят на
държавното обвинение е обвързал тази си обвинителна теза с осъждането на подс. Д.И. с
присъда на СРС по НОХД № 7439/2011г., влязла в законна сила на 21.05.2012г.
В конкретния случай по делото е безспорно доказано, че инкриминираните 540 лева
са движими вещи с определена стойност. Доколкото по делото се доказа, че търговският
обект е управляван от фирма „Туби“ ЕООД, то парите от касата на бирария „Кебапчийница“
се явяват собственост на това юридическо лице. Същевременно по делото се установи, че св.
С. е имала право да се разпорежда с тях /да плати доставките с тези пари/. Това означава, че
те са били във фактическата власт на св. С., когато подс. И. ги е взел от касата на обекта.
Гореизложеното води до извода, че тези 540 лева се явяват „чужди” за подсъдимия.
Въпреки, че около 14:00 часа на 27.06.2019г. свидетелката С. не е била точно до касата, а е
била пред бирарията, тя не е прекъснала фактическата власт над тези пари. Отнемането на
инкриминираната сума е станало без знанието й. С отварянето на чекмеджето на касата и
вземането на парите от там подсъдимият е демонстрирал своето присвоително намерение
спрямо тези 540 лева. Като ги е взел в себе си и е напуснал обекта без да каже за това на
никого, изключил си е телефона и е напуснал дома на св. Николова, подсъдимият е
демонстрирал присвоителното си намерение и го е реализирал чрез действията си по
вземане на парите от касата и напускане на бирарията веднага след това. От този момент
нататък той е имал възможност безпрепятствено да се разпорежда с инкриминираните 540
лева по свое решение. С отдалечаването от местопроизшествието (доколкото подсъдимият е
взел парите от касата и е напуснал бирария „Кебапчийница“), съдът приема, че е довършено
и самото престъпление.
Налице е и квалифициращият елемент от обективна страна :
Д. ВЛ. ИВ. е извършил процесната кражба след като вече е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК (чл.29, ал.1, б. „А” от НК). Това
обстоятелство е от значение за определяне на правилната правна квалификация на деянието.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. Д.И. е осъждан по НОХД №
7439/2011г. по описа на СРС, НО, 111 състав – с присъда, влязла в законна сила на
21.05.2012г., с която за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, на
основание чл.58а от НК му е наложено наказание от четири години „лишаване от свобода”
при първоначален строг режим. Престъплението, за което се е водило НОХД № 7439/2011г.
по описа на СРС, НО, 111 състав е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7
от НК и за него на И. е било определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на
четири години, т.е повече от една година и изпълнението на това наказание не е било
6
отложено по чл.66 от НК. Това означава, че е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „А” от НК. Освен това, видно от справката за съдимост на И. и справката от МП –
ГДИН на Д.И. е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по НОХД № 1/2011г. по описа на РС – Айтос и НОХД № 7439/2011г. по описа на СРС, НО,
111 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което е увеличено на
основание чл.24, ал.1 от НК със срок от пет месеца, за което е търпял наказанието ефективно
до 27.01.2017г., когато е бил освободен на основание чл.70 от НК (видно от справката от
МП – ГДИН, приложена на лист 62 от делото пред СРС). Доколкото в конкретния казус се
доказа, че е налице опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „А” от НК, като от изтърпяването на
това наказание са изтекли по-малко от пет години до процесната дата, следва изводът, че е
неприложима нормата на чл.30 от НК.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че процесното деяние на подс. Д.И.
следва да се квалифицира като такова по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„А” от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Интелектуалният момент на умисъла му е включвал представите, че парите са на
друго лице, че са му чужди, че няма разрешението на техния собственик или владелец да ги
вземе и че е бил осъждан на ефективно наказание „лишаване от свобода“ за повече от
година, което е изтърпял преди по-малко от пет години. Във волево отношение деецът е
желаел отнемането на тези чужди пари противозаконно. Налице е и типичната за този тип
престъпления цел да се присвоят инкриминираните вещи - в съзнанието на подсъдимия е
имало представа, че като отвори касата и вземе намиращите се вътре пари ще установи
своята фактическа власт върху тях и ще лиши собственика или владелеца им от
възможността да се разпорежда с тях. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е целял,
за което свидетелстват действията му.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия и защитата, че взетите пари
представляват възнаграждение на И.. От една страна от показанията на свидетелите С. и М.
се установи, че не е имало неплатено възнаграждение на И., нито някакви други задължения
на управителя на бирарията към подсъдимия. От друга страна, дори и да е имало такива
неуредени финансови отношения, то (с оглед двата дни, в които И. е работил в бирарията)
отнетите пари са много повече от заработените от него. Трето, И. е имал други законни
начини да си иска възнаграждението. Бъркането без разрешение в касата и вземането на
пари от там не е сред тези законоустановените начини за получаване на трудово
възнаграждение. Освен това оправданието, че парите му трябвали за наем (според заявеното
на 14.09.2021г. пред СРС), за плазма (според казаното от И. пред С.) и изтъкнатата от И.
пред сина на св. Николова причина, че се маха, тъй като баща му починал са толкова
разнородни, че сами по себе си също навеждат на мисълта за кражба на тази сума, а не за
някаква форма на самоуправство с тях. В случая не е налице заявена от И. претенция върху
въпросните 540 лв. от касата, респ. няма оспорване на тази претенция от страна на „Туби“
ЕООД или на св. С. или св. М.. Поради това е немислимо да се говори за чл.323 от НК.
Водим от гореизложеното СРС достига до извода, че на инкриминираните дата и
място подсъдимият е извършил активни телодвижения, насочени към чужди за него пари и
целящи преустановяване на фактическата власт на св. С. върху тях и установяване на своя
фактическа власт върху сумата от 540 лв. чрез изваждането й от касата на обекта. С
отдалечаването от бирария „Кебарчийница“ и разпореждането с парите по свое решение -
кражбата е била довършена.
Деянието на подсъдимия не следва да се цени като маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК. За да достигне до този извод съдът съобрази наличните по делото данни за
установените престъпни навици на И. да извършва престъпления против собствеността и
7
доверието, което колегите му са имали към него и което му е осигурило достъп до касата на
обекта.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен - по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
29, ал.1, б. „А“ от НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност съдът се ръководи от
нормата на чл.54 от НК, тъй като според чл.373, ал.2 от НПК се отнася само, когато е
постановена осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, а в
конкретния случай производството не е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК и нормата
на чл.373, ал.2 от НПК е неприложима. Поради това наказанието на И. следва да се
индивидуализира по общите правила, като съдът се ръководи от предвиденото от
законодателя наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от
свобода“ от 2 /две/ до 10 /десет/ години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема обремененото съдебно
минало на И. (извън осъждането му, което обосновава извода за опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б. „А“ от НК) и това, че престъплението е извършено в служебно помещение, до което
подсъдимият е имал свободен достъп, тъй като е работил от скоро в този обект. Смекчаващи
отговорността обстоятелства са изказаното от И. съжаление; това, че признава вината си;
претенциите му към К.М. за нарушени трудови права и неизпратено възнаграждение, както
и не до там доброто му здравословно състояние. Тези смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни. Поради това наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.54 от НК, а не по чл.55 от НК.
Отделно от това СРС прие, че доколкото по делото няма данни подсъдимият да
разполага със свое имущество, предвиденото в чл.196, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК наказание
„конфискация“ до една втора от имуществото на виновния в случая е неприложимо и
реално не би довело до постигане целите на наказанието. Налагането на това наказание е
оставено на преценката на съда и в случая СРС счита, че не следва да го налага.
С оглед изложеното и доколкото в санкционната част на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. 29, ал.1, б. „А“ от НК е посочено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10
години, с оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства, СРС счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ малко над минимума, предвиден в закона, т.е. 3 /три/ години
„лишаване от свобода”.
За постигане целите на наказанието и доколкото подсъдимият е осъждан и нормата
на чл.66 от НК е неприложима за него, за да се поправи и превъзпита подс. Д.И. следва да
търпи така определеното му наказание от 3 години „лишаване от свобода“ ефективно.
Поради това и доколкото не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на предходното
ефективно наказание „лишаване от свобода“ (тъй като не са минали пет години от
27.01.2017г.), на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът реши да определи
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на настоящото наказание от 3 години
„лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НК от така определеното наказание в размер на 3
години „лишаване от свобода” следва да се приспадне времето, през което Д. ВЛ. ИВ. е бил
фактически задържан – с Постановление на СРП до 72 часа и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по това дело.
С оглед изхода на делото и доколкото подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. е признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва
да му се възложат направените по делото разноски. След служебна проверка на
материалите по делото първоинстанционният съд установи, че за доказване на обвинението
8
срещу подсъдимия в рамките на досъдебното производство са направени разноски за
експертиза (видно от л.37 от досъдебното производство) в размер на 99.94 лева, поради
което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР тази сума.
На основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК подсъдимият Д. ВЛ. ИВ. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС и сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист – в случай, че присъдената по-горе сума не бъде доброволно платена от
подсъдимия.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :

(съдия Ивиана Димчева)
9
Съобщи за изтекли лични данни