№ 385
гр. Русе, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Милен Петров
Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500607 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД чрез пълномощника му юрк. Б. М., против Решение № 1699/01.12.2023
г. постановено по гр.д. № 751/2023г. по описа на РС - Русе, с което застрахователното
дружество е осъдено да заплати на „Никмарк Транс“ ООД-гр.Русе сумата от 6000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна тотална щета на л.а. марка
„Тойота“, модел „Корола-Версо“ с рег. № Р4361ВС, собственост на ищеца в следствие на
ПТП от 05.07.2022г. в гр.Русе, бул.“България“, за което е съставен протокол за ПТП №
1814420, както и АУАН № GА650641 на водача на т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ ВТ2379КТ -
Г.П.Г.. Твърди, че решението е нищожно, неправилно и необосновано, за което излага
подробни съображения и моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, като в
първото по делото открито съдебно заседание, ответникът чрез пълномощника си адв. Н. Д.
изразява становище за неоснователност на същата, иска се нейното отхвърляне, а решението
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, за да се
произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
1
на някоя от страните.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Неоснователен е поддържаният от въззивника довод за нищожност на
първоинстанционното решение поради това, че не съдържа реквизит по чл. 236, ал. 1, т. 7 от
ГПК, а именно посочване на банкова сметка или друг, посочен от ищеца начин на плащане
на присъдените суми. Съгласно мотивите на ТР № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС, нищожно е
съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение. С оглед установената съдебна практика на ВКС
относно нищожността на съдебно решение, не е невалидно /нищожно/ решение, което не
съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. Непосочването на банкова сметка в исковата молба от страна на
ищеца не може да обуслови нередовност на исковата молба, а оттам и недопустимост на
съдебното решение, постановено в производството по такава искова молба. Липсата на
банковата сметка в първоинстанционното решение не може да се квалифицира като порок,
поради който не би могла да се разбере волята на съда и като порок водещ до нищожност на
съдебното решение и препятстващ пораждането на правните му последици /в т.см. Решение
№ 50011/26.09.2022 г. по т. д. № 1964/2020 г. на ВКС, I т. о., Определение № 376/30.05.2023 г.
по т. д. № 2471/2022 г. на ВКС, I т. о./.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„Никмарк Транс“ ООД-гр.Русе с искане да бъде осъдено ЗАД „Далл Богг - Живот и здраве“
АД- гр.София да му заплати сумата от 6000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпяна тотална щета на увредения л.а. марка „Тойота“, модел „Корола-
Версо“ с рег. № Р4361ВС, собственост на ищеца в следствие на настъпило ПТП.
Не е спорно по делото, че въззивникът е застраховател по застраховка Гражданска
отговорност на водача управлявал автомобила, причинил произшествието на 05.07.2022 г.,
валидна към датата на ПТП, при което са били причинени значителни имуществени вреди-
двадесет и девет увредени детайла, които включват всички части от купето и ходовата част
на автомобила, описани подробно в опис заключение от вещото лице, представител на
застрахователя.
Не е спорно и обстоятелството, че на 05.07.2022 г. в гр.Русе, бул.“България“ на около
200 метра от ОУ “Алеко Константинов“ е настъпило ПТП между т.а. Рено Мастер с рег.№
ВТ2379КТ управляван от Г.П.Г. и л.а Тойота „Корола-Версо“ с рег.№4361ВС, собственост на
„Никмарк Транс“ООД, за което е съставен протокол за ПТП №1814420, както и АУАН
GA650641 на водача на т.а. Рено Мастер - Г.П.Г..
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд правилно е приел, че
вината от страна на извършителя- Г.П.Г., управлявал т.а. „Рено Мастер“ с рег.№ ВТ2379КТ
като субективен елемент от фактическия състав на деянието се установява от приетите
писмени доказателства- констатации в протокол за ПТП №1814420, АУАН № GА650641 и
влязло в сила Наказателно постановление № 22-1085-001766/05.08.2022 г., издадено срещу Г.
във връзка с процесното ПТП. Водачът на т.а. Рено Мастер с рег.№ ВТ2379КТ е
санкциониран за това, че на 05.07.2022 г. при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента на пропуска ППС/ Тойота „Корола-
Версо“ с рег.№4361ВС/, което се движи по нея и реализира ПТП. Ето защо, както
протоколът за ПТП, така и НП имат обвързваща доказателствена сила за съда относно
настъпилото на 05.07.2022 г. ПТП, вината на водача на застрахования при ответника л.а.
като единствен негов причинител и причинената щета на другия участник. Именно, въз
основа на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и изводът за
причинна връзка между допуснатото от Г. Г. виновно нарушение на правилата за движение
при управление на т.а. Рено Мастер и настъпилите за ищеца имуществени вреди.
2
За установяване размера и вида на щетата е назначена САТЕ от която се установяват
настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Вещото лице
е установило, че стойността на разходите за възстановяване на щетите, нанесени на л.а.
марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.№Р4361ВС при ПТП, настъпило на 05.07.2022 г.
е 9047.75 лв. при стойност на автомобила към същия момент 6202.00 лв. Общата стойност
на разходите за необходимия ремонт съгласно приетата по делото САТЕ представлява 145.88
% от действителната стойност на увреденото МПС, което предвид нормата на чл.390, ал.2
КЗ е основание за наличие на тотална щета както първоинстанционният съд е приел.
Правилно първоинстанционният съд не е намалил стойността на дължимото се обезщетение
с размера на запазените части от лекия автомобил, тъй като поради липса на данни вещото
лице не е могло да определи техният вид, експлоатационната им годност и стойността им
след произшествието на 05.07.2022 г. Въззивната инстанция счита, че е неоснователно и
твърдението на жалбоподателя, че при определяне на обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ
първоинстанционният съд, предвид нормата на чл.390. ал.2, е трябвало да редуцира с 30%
установената със САТЕ средна пазарна стойност на автомобила към датата на исковата
молба 6173.00 лв. и да уважи предявеният иск до размера на 4321.10 лв. Настоящата
инстанция счита, че с нормата на чл.390, ал.2 КЗ законодателят е регламентирал условията
при които една щета се приема като тотална, а не е целял установяване на максимално
допустим размер на обезщетението спрямо установената по съответния допустим в
първоинстанционното производство ред обща стойност на щетите, каквато е хипотезата на
чл.499, ал.2 от същия кодекс. Според нормата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на
имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената
вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да
бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото
имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и
постановената по приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с
идентично съдържание/ съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение №
115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. и др. /.
За постигане на горепосочената цел следва да се вземе предвид установената с приетата по
делото САТЕ стойност на разходите за възстановяване на щетите по л.а. марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“.
Освен гореизложеното, съдът приема и че действително е възможно в увредения
автомобил да има запазени части и същите да могат да бъдат реализирани на вторичния
пазар. За да бъдат обаче тези части отделени следва да бъдат изразходвани допълнителни
средства за това, да се направи при необходимите условия, доколкото разкомплектоването на
автомобили е нормативно регламентирана дейност, която се подчинява на определени
правила. Ищецът няма необходимите специални знания, разрешителни и условия да
разглоби автомобила си и не може да му бъде вменено в задължение да направи това.
Предвид горното, при съобразяване нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ, с оглед размера на
исковата претенция и събраните в процеса доказателства въззивният съд намира, че
действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за която ответникът ЗАД"ДаллБогг: Живот и Здраве"АД дължи
плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 6000.00 лв., която
именно сума е присъдена на ищеца с обжалваното решение. Наведеният от последния довод
за несъответствие между претендираното обезщетение и действителната стойност на
вредата към датата на настъпване на събитието е неоснователен. Определената от вещото
лице стойност на вредата 9047.75 лв., включваща цена на включените резервни части и
3
стойността на труда, в горепосочения размер отговаря на изискването за привеждане на
увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние,
вследствие отремонтирането му с влагане на нови части, поради което и представлява
действителна стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ и база за определяне на
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение. При тези данни и доказателства, при
зачитане принципа за обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца за
присъждането на обезщетение в размер на 6000 лв., се явява основателна.
При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна претендира сумата от 600.00 лв.- заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024 г. С молба от
05.09.2024 г., процесуалният представител на въззивника прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира
така направеното възражение за неоснователно. С оглед на постановеното решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., при определяне размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спора, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния
случай, с оглед характера на предявените искове, фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа,
въззивният съд счита, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.
Решението не подлежи на касационно обжалване поради следното: В случая
въззивното решение е постановено по иск за ангажиране на отговорността на ответника-
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по отношение
на ищеца за дължимото му се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000.00 лв. Ответникът е застраховател и
задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен
договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, т. е. на основание
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна
търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано
като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявения иск съгласно
чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от
касационен контрол и влиза в сила с постановяването му/ в т.см. Определение №
136/11.03.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2021 г., II т. о., ТК, Определение №
60306/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 937/2021 г., II т. о., ТК и др./.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1699/01.12.2023 г., постановено по гр. д. № 751/2023 г.
по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Д-р
Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на „Никмарк Транс“ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Никола Табаков“ № 2, вх. 2, ет. 1, сумата от 600.00 лв.-
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5