Р Е
Ш Е Н
И Е №…………
Велинград, 11 февруари 2013 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
при секретаря А.К., като разгледа докладваното гражданско дело №1026 по
описа на съда за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делбено
производство във фаза извършване на делбата. Производството е по особения ред
на глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Съдебна делба”
На 05. VІІІ. 2011 година по
настоящото дело е постановено решение №266, с което е допусната
съдебна делба между В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, Б.Х.В. ЕГН**********,***, Й.Х.Ц.
ЕГН**********, ***********, и С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, на
следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 382 м2, означен по
плана на Велинград като имот с планоснимачен №773, попадащ в урегулиран
поземлен имот І „за жилищно строителство и магазини” в квартал 284а
по плана на Велинград, при граници и съседи: от север урегулиран поземлен имот
ІІ-6053, от изток и юг – улици, от запад от север поземлен имот №772, с
административен адрес ***********, ведно със застроените в него жилищна сграда
къща на застроена площ от 107 м2 и гараж на застроена площ от 25 м2,
при
квоти от по 1/16 идеални части за Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц.
ЕГН**********, ***********, ⅛ идеални части за В.Б.А. ЕГН**********,
живееща във ***********, и ¾ идеални части за С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********. Искът за делба е отхвърлен по отношение на С.А.В. ЕГН**********,
живееща във ***********.
С
решение №596, постановено на 20. ХІІ. 2011 година от Пазарджишкия окръжен съд
по въззивно гражданско дело №968 по описа на същия съд за 2011 година,
решението на Велинградския районен съд е частично отменено, като вместо това е
допусната съдебна делба между В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, Б.Х.В. ЕГН**********,***,
Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********, и С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********,
на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 382 м2, означен по
плана на Велинград като имот с планоснимачен №773, попадащ в урегулиран
поземлен имот І „за жилищно строителство и магазини” в квартал 284а
по плана на Велинград, при граници и съседи: от север урегулиран поземлен имот
ІІ-6053, от изток и юг – улици, от запад от север поземлен имот №772, с
административен адрес ***********, ведно със застроените в него жилищна сграда
къща на застроена площ от 107 м2 и гараж на застроена площ от 25 м2,
при
квоти от по 1/24 идеални части за Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц.
ЕГН**********, ***********, 2/24 идеални части за В.Б.А. ЕГН**********, живееща
във ***********, и 20/24 идеални части за С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********.
Решението на Велинградския районен съд в частта му, с която Искът за делба по
отношение на С.А.В. ЕГН**********, живееща във ***********, е отхвърлен, е
потвърдено.
С молба страница 106 от
делото съделителите Б.Х.В. ЕГН**********,***, Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********,
и В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, правят искане на основание чл.
31, ал. 2 от Закона за собствеността съделителката С.Г.В. ЕГН**********, живееща
във ***********, да им заплати обезщетение за ползите, от които ги е лишила,
като е ползвала съсобствения имот сама, от деня на писменото поискване 20.
VІІІ. 2010 година до 20. ІІІ. 2012 година, в размер на 80.00 лева месечно или
общо 1 520.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 29. ІІІ. 2012
година до окончателното изплащане на сумата. В проведено на 15. І. 2013 година
открито съдебно заседание е направено искане имотът да бъде изнесен на публична
продан.
В проведено на 29. ІІІ. 2012
година открито съдебно заседание съделителката С.Г.В. ЕГН**********, живееща
във ***********, прави искане за възлагане на жилищната сграда в случай, че
същата се окаже неподеляема, на основание чл. 349 от Гражданския процесуален
кодекс. С молба на страница 109 от делото съделителката прави искане и за
присъждане на направени в делбения имот подобрения на обща стойност от
1 482.00 лева, както следва:
² Поставяне на гипсокартон по
тавана на североизточна стая и кухненски бокс на площ от 18 м2 за
времето от 2007 до 2010 година – 450.00 лева, от които за материали 13.00 лева
за м2 или общо 234.00 лева и 12.00 лева за м2 или общо
216.00 лева за труд;
² Боядисване на тавана на
североизточна стая и кухненски бокс за времето от 2007 до 2010 година – по
06.00 лева за труд и материали или общо 96.00 лева;
² Шпакловане и боядисване на
стените на североизточна стая и кухненски бокс с латексова боя на площ от 36 м2
за времето от 2007 до 2010 година – по 10.00 лева за труд и материали или общо
360.00 лева;
² Подмяна на два броя прозорци
в североизточна стая и кухненски бокс за времето от 2007 до 2010 година с обща
площ от 6 м2 – по 96.00 лева за труд и материали или общо 576.00
лева.
Съдът от
събраните по делото писмени и гласни доказателства прие следното от фактическа страна:
Видно от
приложено
по делото удостоверение за сключен граждански брак, съделителката С.Г.В.
ЕГН********** и С.Б.В. ЕГН********** са сключили граждански брак на 28. ІІІ.
1982 година във Велинград.
На 13. ІІ. 1985 година във Велинград е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, по силата на който Й.С.В. ЕГН********** и Б.Т. В. ЕГН**********
се задължават да прехвърлят на С.Б.В. ЕГН********** собствеността на дворно
място строено и незастроено цялото от 380 м2, ведно с построената на
него къща полумасивна на един етаж, построена през 1959 година на 52 м2,
за който е отреден имот с планоснимачен №775 в квартал 284 по регулационния
план на Велинград при съседи: от двете страни улици и Марчо Марчев срещу задължението
С.Б.В. да поеме гледането и издръжката на Й.С.В. и Б.Т. В. като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили досега, докато са живи. За посочения договор е съставен
нотариален акт №А-35, том І, нотариално дело №60 от 13. ІІ. 1985 година, приложен
по делото.
С
нотариална покана, връчена на съделителката С.Г.В. на 20. VІІІ. 2010 година,
останалите съделители я канят считано от получаване на поканата до прекратяване
на ползването на делбения имот да им заплаща наем от 80.00 лева месечно.
Нотариалната покана е приложена по делото.
От
заключението на вещото лице инженер В.В. по съдебно-техническата експертиза, се
установи, че урегулираният поземлен имот е реално неподеляем по силата на чл.
19, ал. 2 от Закона за устройство на територията, тъй като няма необходимите
500 м2 повърхност и
Според
заключение, изготвено от вещото лице Г.П., стойността на обикновения размер за
наем на цялата жилищна сграда заедно с дворното място е 300.00 лева на месец.
Извършените подобрения са оценени на стойност от 1 265.84 лева с данък
върху добавената стойност в размер на 253.17 лева или общо на 1 519.01
лева, както следва:
² Обшивка с гипсокартон по
тавани за 17.86 м2 при единична цена от 11.09 лева за м2
– 198.06 лева;
² Боядисване с латекс по тавани
за 17.86 м2 при единична цена от 05.56 лева за м2 –
198.06 лева;
² Шпакловка по стени за 50.85 м2
при единична цена от 04.32 лева за м2 – 219.67 лева;
² Боядисване с латекс по стени
за 50.85 м2 при единична цена от 05.56 лева за м2 – 282.73
лева и
² Доставка и монтаж на PVC прозорци със стъклопакет за
03.20 м2 при единична цена от 145.65 лева за м2 – 466.08
лева.
По
делото са разпитани като свидетели Б. Г.В. ЕГН********** и А.М.К. ЛНЧ**********,
и двамата живеещи във Велинград на ул. „Полковник Борис Дрангов”, съответно на
№№30 и 34. Първият свидетел е братовчед на съделителите Б.Х.В. и Й.Х.Ц. и син
на съделителката В.Б.А.. Депозира показания, че делбеният имот и построената в
него жилищна сграда в момента се ползват изцяло от съделителката С.Г.В.. Само
тя разполагала с ключ, което пречело на останалите съделители да ползват сградата.
Когато й бил искан ключ, тя заявявала само, че целият имот е неин. Не само
жилищната сграда, а и дворното място било заключено, като съделителите Б.Х.В., Й.Х.Ц.
и В.Б.А. не разполагали с ключ за никоя от двете дворни врати.
Втората
свидетелка депозира показания, че в момента в жилищната сграда живее само
съделителката С.Г.В.. Същата извършила ремонт в жилищната сграда преди „две –
три години” (т. е. през 2009 – 2010 година). Поставила гипсокартон в една от
стаите, като сменила и дограмата на прозорците. Боядисала две от стаите. Къщата
се състояла от четири стаи, като съделителката С.Г.В. ползвала само част от
тях. Същата съделителка споделяла със свидетелката, че не препятства останалите
да ползват имота, но свидетелката не е виждала да им предава ключ. Сочи, че е
заключена входната врата на жилището. Една от вратите към двора стояла
отключена.
От правна страна съдът
намира, че:
Съдът намира, че делбените недвижим
имот и построени в него сгради са реално неподеляеми. Такова е заключението на
вещото лице, представено в съда на 21. ІІІ. 2012 година. Следва да се има
предвид, че ищците не са направили искане за общо възлагане, а в проведено на 15.
І. 2013 година открито съдебно заседание дори правят искане да се изнесе имота
на публична продан, т. е. не може в техен общ дял да се поставят помещенията,
защриховани в представената от вещото лице скица.
Поради горното съдът намира,
че следва да разгледа претенцията на съделителката С.Г.В. за възлагане на делбения
имот на основание чл. 349, ал. 1 от отменения Граждански процесуален кодекс.
Съдът разглежда претенцията на съделителката С.Г.В., тъй като тя е направена в първото
заседание по делото, т. е. извън срока по чл. 346, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс
Според чл. 349, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и
преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го
постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти
или с пари. За да се уважи претенция за възлагане на посоченото основание е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) допуснатият до делба имот да
е жилище; 2) същото да е неподеляемо; 3) неподеляемият имот да е бил съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг; 4) преживелият
съпруг да няма собствено жилище.
В случая няма спор, че имотът
е жилище. Поради изложени по-горе съображения, основавайки се на заключението
на вещото лице, съдът приема, че жилището е неподеляемо.
Делбеният имот е бил съпружеска
имуществена общност между съделителката С.Г.В. и С.Б.В., прекратена със смъртта
на съпруга. Съдът приема горното по следните съображения: Както беше посочено
по-горе, съделителката и С.Б.В. са сключили брак през 1982 година, а имотът е
придобит от съпруга през 1985 година чрез възмездна сделка – договор за
покупко-продажба на имот срещу издръжка и гледане. Следователно имотът е
придобит по време на брака на съделителката и С.Б.В. при действието на
отменения Семеен кодекс от 1968 година. Според чл. 13, ал. 1 от посочения
Семеен кодекс недвижимите
вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Втората алинея на
цитираната разпоредба урежда изключение от горното правило. Според нея
недвижимите вещи и права върху вещи, придобити през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от
отменения Граждански процесуален кодекс (т. е. при изпълнение на вземане срещу
един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност),
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Според същата алинея не стават
общи и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му
служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занятие. Тъй като,
както беше посочено по-горе, делбеният имот е придобит по време на брака с
възмездна сделка, т. е не са налице основанията за прилагането на изключението,
съдът счита, че същият е бил съпружеска имуществена общност. За съпружеска
имуществена общност приема делбения имот и Пазарджишкият окръжен съд в решение
№596, постановено на 20. ХІІ. 2011 година по въззивно гражданско дело №968 по
описа на същия съд за 2011 година.
Освен това, страните не
спорят, че съделителката С.Г.В. няма собствено жилище. Едва при даване ход на
устните състезания в проведено на 15. І. 2013 година открито съдебно заседание
е направено искане имотът да бъде изнесен на публична продан, като дори и
тогава не се твърди, че съделителката С.Г.В. притежава друго жилище. Поради
горното имотът следва да бъде поставен в дял на съделителката С.Г.В., а
дяловете на останалите съделители следва да бъдат уравнени в пари.
Съдът намира, че претенцията
на съделителката С.Г.В. за сметки е основателна. Същата е направена в
срока по чл. 346, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. От показанията на разпитаната
по делото свидетелка е видно, че съделителката С.Г.В. е извършила подобрения в
делбената полумасивна жилищна сграда – измазване на стени и тавани, поставяне
на гипсокартон и дограма на два прозореца и т. н. Останалите съделители не са
представили никакви доказателства, сочещи противното. Паричният еквивалент на
подобренията е установен от извършената техническа експертиза и също не е
оспорен от останалите съделители – 1 519.01 лева. Поради горното, съдът
намира, че останалите съделители на полумасивната жилищна сграда следва да
бъдат осъдени да заплатят на съделителката С.Г.В. направените от нея
подобрения. Освен това, от заключението на вещото лице е видно, че извършените
подобрения обективно са увеличили стойността на имота. Същите не са били
необходими за запазването на вещта, а са я изменили – освежени са помещенията,
поставена е дограма и прочие. Искането за сметки следва да бъде уважено за
сумата до 1 482.00 лева, макар вещото лице установява в заключението си,
че извършените подобрения са на по-висока стойност. Съделителката е направила
искане за такава сума, като в последствие не е направено искане за присъждане
на сума в по-висок размер.
Що се отнася до искането с
правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, съдът намира същото
за основателно и доказано до размера от 237.50 лева за съделителите Б.Х.В. ЕГН**********,***,
и Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********, а за съделителката В.Б.А. ЕГН**********,
живееща във ***********, до размера от 475.00 лева, които суми следва да се
присъдят на съделителите, ведно със законната лихва, считано от 29. ІІІ. 2012 година,
както е поискано от съделителите, до окончателното изплащане, а за горницата до
общо претендирания размер от 1 520.00 лева искът следва да се отхвърли,
като неоснователен в тази му част. По делото от събраните писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че никой от съделителите освен С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********, не ползва делбения имот. Показанията на първия
свидетел в тази насока са категорични: същият сочи, че дворът и жилищната
сграда са били заключени и съделителката С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********,
препятствала ползването на имота от останалите съсобственици, като твърдяла, че
той е само неин, въпреки, че те й поискали ключ. Съделителката не предоставила
възможност на останалите съсобственици да ползват имота въпреки отправената й
нотариална покана. Показанията на втората разпитана по делото свидетелка по
същество не противоречат на показанията на първия свидетел. Тя потвърждава, че
в имота живее само съделителката С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********,
и че поне една от дворните врати и входната врата на къщата са заключени. Без
значение е дали съделителката реално ползва всички помещения в имота или не.
Важното е, че не дава възможност на останалите съсобственици да ги ползват.
Размерът на сумата, която
следва да се присъди на останалите съсобственици, се определя като 1/24 и
съответно 2/24 идеални части от определения от вещото лице общ размер на
дължимия наем за периода 20. VІІІ. 2010 година - 20. ІІІ. 2012 година, възлизащ
на общо 5 700.00 лева. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността,
когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване, каквото е отправено за първи път с нотариална покана, получена на
20. VІІІ. 2010 година. Вещото лице определя наемът на 300.00 лева месечно, т.
е. по 12.50 лева за съделителите Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц. ЕГН**********,
***********, и 25.00 лева за съделителката В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********.
Тъй като се търсят обезщетение за 19 месеца, на съделителите Б.Х.В. ЕГН**********,***,
и Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********, следва да се присъди обезщетение в общ
размер от 237.50 лева, а на съделителката В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********,
в размера от 475.00 лева. В случая не е от значение каква сума са търсили да им
бъде заплатена с нотариалната покана. Важно е от каква полза са били
действително лишени, а тази полза е в общ размер от 50.00 лева, а не 80.00 лева,
видно от заключението на вещото лице.
Следва на основание чл. 355
от Гражданския процесуален кодекс да се осъдят съделителите да заплатят на
Държавата такса за делбата, както следва: Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц.
ЕГН**********, ***********, по 98.37 лева, В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********,
в размера от 196.73 лева и С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, –
1 967.33 лева. Всички изброени съделители следва да заплатят на държавата и
по 5.00 лева за служебното издаване на изпълнителни листа.
Водим от горното и на
основание чл. 349, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс Велинградският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********,
поземлен имот с площ от 382 м2, означен по плана на Велинград като
имот с планоснимачен №773, попадащ в урегулиран поземлен имот І „за жилищно
строителство и магазини” в квартал 284а по плана на Велинград, при
граници и съседи: от север урегулиран поземлен имот ІІ-6053, от изток и юг –
улици, от запад от север поземлен имот №772, с административен адрес ***********,
ведно със застроените в него жилищна сграда къща на застроена площ от 107 м2
и гараж на застроена площ от 25 м2, на стойност 59 020.00
лева.
ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, да
заплати на Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********,
сумата от по 2 459.17 лева, явяваща се парично уравнение вместо реален дял,
ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане.
ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, да
заплати на В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, сумата от 4 918.33
лева, явяваща се парично уравнение вместо реален дял, ведно със законната лихва
в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.
ОСЪЖДА Б.Х.В. ЕГН**********,***, Й.Х.Ц.
ЕГН**********, ***********, и В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, да
заплатят съобразно припадащата се част на съсобственост на С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********, подобренията, извършени в поземлен имот с площ от 382
м2, означен по плана на Велинград като имот с планоснимачен №773,
попадащ в урегулиран поземлен имот І „за жилищно строителство и магазини” в
квартал 284а по плана на Велинград, при граници и съседи: от север
урегулиран поземлен имот ІІ-6053, от изток и юг – улици, от запад от север
поземлен имот №772, с административен адрес ***********, ведно със застроените
в него жилищна сграда къща на застроена площ от 107 м2 и гараж на
застроена площ от 25 м2, на обща стойност 1 482.00 лева:
- В.Б.А. ЕГН**********,
живееща във ***********, да заплати на С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********, 123.50 лева;
- Б.Х.В. ЕГН**********,***, и
Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********, да заплатят на С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********, по 61.75 лева.
ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, да
заплати на Б.Х.В. ЕГН**********,***, и Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********,
сумата от по 237.00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ги е
лишила, като не им е позволила да ползват поземлен имот с площ от 382 м2,
означен по плана на Велинград като имот с планоснимачен №773, попадащ в
урегулиран поземлен имот І „за жилищно строителство и магазини” в квартал 284а
по плана на Велинград, при граници и съседи: от север урегулиран поземлен имот
ІІ-6053, от изток и юг – улици, от запад от север поземлен имот №772, с
административен адрес ***********, ведно със застроените в него жилищна сграда
къща на застроена площ от 107 м2 и гараж на застроена площ от 25 м2,
съобразно правата им на собственост върху него, за времето от 20. VІІІ. 2010 година
до 20. VІІІ. 2012 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20. VІІІ. 2010 година до окончателното й изплащане, като за горницата ОТХВЪРЛЯ искането им, като неоснователно.
ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН**********, живееща във ***********, да
заплати на В.Б.А. ЕГН**********, живееща във ***********, сумата от 475.00
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които я е лишила, като не й е
позволила да ползва поземлен имот с площ от 382 м2, означен по плана
на Велинград като имот с планоснимачен №773, попадащ в урегулиран поземлен имот
І „за жилищно строителство и магазини” в квартал 284а по плана на
Велинград, при граници и съседи: от север урегулиран поземлен имот ІІ-6053, от
изток и юг – улици, от запад от север поземлен имот №772, с административен
адрес ***********, ведно със застроените в него жилищна сграда къща на
застроена площ от 107 м2 и гараж на застроена площ от 25 м2,
съобразно правата й на собственост върху него, за времето от 20. VІІІ. 2010 година
до 20. VІІІ. 2012 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20. VІІІ. 2010 година до окончателното й изплащане, като за горницата ОТХВЪРЛЯ искането й, като неоснователно.
ОСЪЖДА да заплатят на Държавата, в полза на съдебната власт, такса
в размер на:
- С.Г.В. ЕГН**********,
живееща във ***********, 1 967.33 лева + 5.00 лева за служебното издаване
на изпълнителен лист;
- В.Б.А. ЕГН**********,
живееща във ***********, 196.73 лева + 5.00 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист;
- Б.Х.В. ЕГН**********,***, и
Й.Х.Ц. ЕГН**********, ***********, по 98.37 лева + по 5.00 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 351 във
връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”,
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: