Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                № 268      

                     Б., 21.12.2018г.

                    

 

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1238 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

   Н.Г.Д.-И. ***, с ЕГН:**********  и Т.Н.Д. от гр.С., ж.к.Г. Д., бл.***, вх.*, ап.**, с ЕГН:**********,  чрез пълномощник адв. Н.К.К. от САК, със съдебен адрес:***0, молят да бъде признато за установено по отношение на А.В.Г. с ЕГН: ********** и Ц.Р.Г. с ЕГН: ********** ***, че са собственици на общо 1/3 идеална част от недвижим имот, който са придобили по наследствено правоприемство от Г. Н.Д>, б.ж. на гр.С., починал на 25.03.2002г., който го има по наследство от баща му Н.Г.Д., б.ж. на Б., починал на 11.05.1970г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 05815.308.85, с адрес Б., в.з. з., ул. **, с площ от 1042 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: 05815.308.86, 05815.308.508, 05815.308.88, 05815.308.84, 05815.308.83, номер по предходен план: 1526, квартал 20, парцел *****, който имот е част от нива с обща площ от 2715 кв. м. в местността “Ч.К.” – имоти № 1524, 1525 и 1526 парцели XXXIV, XXXV, XXXVI, в кв. 20 от кадастралния план на гр. Б. от 1987г., както и ответниците да бъдат осъдени да  предадат владението на ищците върху горе описания недвижим имот, както да им заплатят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците Н.Г.Д.-И. и Т.Н.Д.,  чрез пълномощник адв. Н.К.К. от САК /пълномощно на л.9 и 10/, поддържат така предявения иск и молят да бъде уважен като основателен и доказан. Оспорват предявените възражения за заплащане на подобрения и задържане на имота до заплащането им като неоснователни. Молят да им се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса и депозити за експертиза, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК. Представят писмени бележки с вх.№ 8072 от 06.12.2018г., изпратени по пощата с п.кл. от 05.12.2018г.

ОТВЕТНИЦИТЕ-А.В.Г. и Ц.Р.Г. ***, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 19.12.2017г.- л.136/, са направили възражение по иска и са представили писмен отговор с вх.№ 144 от 05.01.2018г. в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответниците оспорват иска като неоснователен и недоказан, тъй като няма представени писмени доказателство за наследствено правоприемство на ищците от Н. Н. Г.Д. и реституция в полза на наследниците по ЗСПЗЗ. Освен това ищците не са собственици, за това, че праводателят им  Н. Н. Г.Д. не е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС, както и не е ясно поради непосочването на основанието, на което Н. Н. Г.Д. е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Не е налице идентичност между притежавания от Н. Н. Г.Д. имот преди ТКЗС и заявен за възстановяване пред ОСЗ-Б. и възстановения такъв с Решение № 14239/17.01.2000г. За липсата на идентичност е решение № 41 от 24.01.2014г. по гр.д.№509/2013г. по описа на СОС, постановено по гр.д.№1076/2010г. по описа на РС-Б.. На следващо място  ищците не са собственици на процесната идеална част от имота, за това, че след възстановяване на имота по ЗСПЗЗ на наследниците на Н. Н. Г.Д., между съсобствениците на имота към 16.03.2007г., вкл. и ищците, е извършена делба с Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.03.3007г., с нотариална заверка на подписите и Договор за поправка от 04.04.2007г. по силата на този договор процесният недвижим имот е поставен в дял и изключителна собственост на други лица, за което ищците не са собственици на имота като в съдебното решение на ОС-С., този съд не се позовава на нищожност на договорите, като със сила на пресъдено нещо се смята само диспозитива на решението. На следващо място ответниците правят възражение, че са придобили имота по давност в периода от 21.07.1999г. до подаване на исковата молба на 21.06.2017г. Имотът първоначално е предоставен за лично ползване като земеделска земя на ответниците, след което през 1987г. имотът е включен в регулационния план на в.з.”з.” в Б., като за него е отреден УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 по регулационния план на Б., с урегулирана площ от 997кв.м. На 06.03.1989г. с договор за строеж върху държавна земя им е отстъпено право на строеж върху имота, което същите са реализирали съобразно издадените им на 26.03.1991г. строителни книжа-строително разрешение и архитектурен проект като строежът е завършен след 6 месеца и ответниците са построили масивна вилна сграда, представляваща груб строеж с изграден етаж до първа плоча със застроена площ от около 50кв.м. Имотът през 1998г. е деклариран от ответниците като тяхна собственост и заплащан данък недвижими имоти и такса битови отпадъци от 1998г. до сега. Същите са демонстрирали собственическите си намерения за това, че след като има срещу тях издадена Заповед за изземване на имота, не са го напуснали и продължават да го владеят като собствен, за което е и предявения от тях отрицателен установителен иск по гр.д.№1076/2010г. по описа на РС-Б., с което решение е признато за установено, че Г. и Н. Б. не са собственици на 2/3 идеални части от процесния имот.

При евентуално уважаване на ревандикационния иск правят възражение за заплащане на подобрения, които са извършили в имота на правно основание-отстъпено право на строеж, в периода от 06.03.1989г. до 2005г. на обща стойност от 23577.24лв., която сума е изменена по размер в о.с.з. на 21.11.2018г., включващи следните строителни подобрения: ограда с дължина от 15л.м. от метални колове и мрежа, на стойност 180лв., метална порта, на стойност 139.20лв., масивна сграда, представляваща груб строеж с изграден етаж до първа плоча, със застроена площ от около 50кв.м., на стойност 6903лв., дървена сграда, тип бунгало с маза и тоалетна и баня, на стойност 8436лв., подпорна стена от бетон с височина 2.40м., на стойност 2984.52лв., циментова площадка с размери 2.40 х 3.60м., на стойност 127.80лв., циментова площадка с размери 8.00 х 9.00м., на стойност 1022.40лв., бетоново стълбище, на стойност 386.24лв., насипване и изглаждане на земна тераса, на стойност 259.74лв., изграждане на мръсен канал, на стойност 293.58лв., септична яма, на стойност 535.68лв., изграждане на водопровод 40л.м., на стойност 314.98лв., метално стълбище, на стойност 92.80лв., както и включващи трайни насаждения-круши 2бр.-298.88лв., череши-2бр.-295.52лв., ябълки-7бр.-688.23лв., слива 1бр.-19.50лв.,  джанка-1 бр.143лв., лози-3 бр.-400.17лв., чемшири 8бр.-49.60лв. и рози-2 бр.-6.40лв., с която стойност се е увеличила стойността на недвижимия имот, както и да им се признае право на задържане върху имота до заплащане на подобренията.

       В съдебно заседание ответниците Г., лично и чрез пълномощника им адв. Г.Д. от САК оспорват иска и поддържат направените възражения в писмения отговор, както и при евентуално уважаване на ревандикационния иск поддържат възражението за заплащане на извършените от тях подобрения и признаване на право на задържане на имота до заплащане на подобренията. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК. Представят писмени бележки с вх.№ 7809 от 26.11.2018г.

                    От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Ищците са наследниците по закон на Г. Н.Д>, починал на 25.03.2002г., като ищцата Н.Г.Д.-И. е негова дъщеря, а ищцата Т.Н.Д. е негова съпруга.

            Наследодателят им Г. Н.Д> е един от наследниците по закон на Н./Н./ Г. Д., б.ж. на Б., починал на 11.05.1970г. При откриване на наследството на Н.Г.Д. е оставил трима наследници по закон, а именно Г. Н.Д> като негов син, И. Н. Б. като негова дъщеря и Н. П. Д. като съпруга.

            Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства- оригинал на удостоверение за наследници на Н.Г.Д. с изх. № 653 от 17.07.2017г., издадено от община Б. и копие от удостоверение за идентичност на имена № 198 от 16.09.1998г., издадено от община Б..

            Ищците се легитимират като съсобственици на идеални части от процесния имот или на общо 1/3 идеална част от недвижимия имот, който е бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на Б., определени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, която са придобили по наследство от прекия им наследодател Г. Н.Д>,  със следните писмени доказателства: копие от констативен нотариален акт № 58, том ІІ, рег.№ 5566, дело № 260 от 04.12.2001г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., копие от Решение № 14239 от 17.01.2000г. на ОСЗ-Б., копие от Съдебно решение от 21.07.1999г. по адм.д.№ 267/1999г. по описа на Окръжен съд-С. с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, оригинал на скица на поземлен имот №15-175753 от 19.04.2017г.  или на поземлен имот с идентификатор 05815.308.85, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-Софийска област.

            От приложените писмени доказателства в административната преписка на ОСЗ-Б. от 23.01.2018г., се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на Н.Г.Д. в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху нива от 2.715 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници/урбанизирани територии/ на Б., в м.”Ч.К.”, имоти № 1524, 1525, 1526, п-ли ХХХІV, ХХХV, ХХХVІ в кв.20 от кадастрален план, изработен през 1987г.

              Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/-Б. е издадено след като е идентифициран на място имота и на основание съдебно решение от 21.07.1999г. по адм.д.№ 267/1999г. по описа на ОС-С. с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост е установено с молба-декларация за членство в ТКЗС № 233, стр.8. На основание тези доказателства е издаден и Констативния нотариален акт № 58, том ІІ, рег.№ 5566, дело № 260 от 04.12.2001г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., с който Н. П. Д., И. Н. Б. и Г. Н.Д> /наследодател на ищците/, всеки един от тях е признат за собственик на по 1/3 идеална част от процесния земеделски имот,  придобит по наследство от Н.Г.Д.. На горното решение на ОСЗ-Б. има отбелязване, че е влязло в сила на 25.06.2001г.

              Видно от приложения оригинал на Скица на поземлен имот №15-175753 от 19.04.2017г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-Софийска област, се установява, че процесният имот или имот пл.№ 1526, който участва в парцел ХХХVІ-1526 в кв.20 по предходния план на в.з.з., край Б. съответства на имот с идентификатор 05815.308.85 по действащата кадастрална карта на Б..

              В този смисъл е и приетата разширена /тричленна/ съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6803 от 22.10.2018г., изготвена от в.л. Р.Т., С.С. и Б.Б.-Н..

              От приложените писмени доказателства-гр.дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б., в който е приложено заверено копие от нотариално дело №65/2005г. по описа на нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., се установява, че след реституирането по ЗСПЗЗ на поцесния имот на тримата наследници по закон на Н.Г.Д., са извършени разпоредителни сделки, както следва: Преживялата съпруга Н. П. Д. е продала на другия съсобственик или на дъщеря й И. Н. Б. собствената й 1/3 идеална част от процесния имот, който договор за продажба е отразен в нотариален акт № 59, том ІІ, рег.№ 5581, дело № 261 от 06.12.2001г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б.. След това И. Н. Б. и съпруга й Х. Г.ов Б. са дарили на синовете им Г. Х.в Б. и Н. Х.в Б. 2/3 идеални части от процесния имот, който договор за дарение е обективиран в приложеното копие от нотариален акт № 70, том І, рег.№ 1318, дело № 65 от 06.04.2005г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б..

        С влязло в сила на 16.09.2014г. съдебно решение по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по гр.д. № 1076/2010г. по описа на РС-Б., което е обжалвано и отменено с решение №41 от 24.01.2014г. по гр.д.№ 509/2013г. по описа на ОС-С., е признато за установено по искане на ответниците по настоящето дело, че Г. Х.в Б. и Н. Х.в Б. не са собственици на 2/3 идеални части от процесния имот, тъй като не са доказали, че е налице идентичност между притежаваният от праводателят им Н.Г.Д. към момента на образуване на ТКЗС земеделски имот и УПИ ХХХVІ-1526 във в.з.з., в Б..

        По същото гражданско дело с Определение № 127 от 08.04.2015г. по г.д.№753/2015г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане молбата на ищцата Н.Г.Д.-И., която е твърдяла, че е съсобственик на имота, тъй като не е активно легитимирана, за това, че като съсобственик не  е задължителен и необходим другар и може да защити правото си на собственост в отделен процес, за което молбата за отмяна на съдебното решение е приета за недопустима.

        От приложените по делото писмени доказателства- копия от Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.03.2007г. с нотариална заверка на подписите под № 829 от 16.03.2017г. и копие от Договор за поправка на договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите под № 1017 от 04.04.2007г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., се установява, че ищците по делото са участвали на 16.03.2007г. и на 04.04.2007г. при сключване на договор за доброволна делба на съсобствения между тях и други лица-Г. Х.в Б., Й. М. Б.а и Н. Х.в Б., или на процесният недвижим имот, който се е паднал в дял на Г. Х.в Б., Й. М. Б.а и Н. Х.в Б., т.е. ищците са се разпоредили с притежаваната от тях общо 1/3 идеална част от собствеността от процесния имот при сключване на два последователни договори за доброволна делба с участието на всички съсобственици на процесния имот. Действително Договорите за доброволна делба не са юридически издържани, тъй като при първоначално сключения на 16.03.2007г. не е участвала ищцата Т.Н.Д., която е съсобственик, но това е станало на 04.04.2007г. при сключване на така нареченият Договор за поправка на договор за доброволна делба, който от своя страна е подписан отново от всички съсобственици на имота. Спазена е предвидената в закона форма-нотариална заверка на подписите и горните Договори са вписани в СВ-Б..

          Следователно при подаване на исковата молба с вх.№ 4006 на 21.06.2017г. в РС-Б., по която е образувано настоящето гражданско дело № 1238/2017г. по описа на същия съд, ищците са се разпоредили с притежаваната от тях общо 1/3 идеална част от процесния имот в полза на други лица, различни от ответниците.

          Ответниците, които са съпрузи от 1965г. съгласно дадените отговори на ответника А.В.Г. по реда на чл.176 от ГПК по гр.д.№ № 1076/2010г. по описа на РС-Б., са във фактическо владение на процесния имот от 1985г., което продължава и до днес. Имотът първоначално е бил изоставен, необработван,  обрасъл с гора и стръмен, за което е следвало да се изчисти и подравни, тъй като е било много стръмно. В периода от 1990-1991г. до 2005г. ответниците- съпрузи са облагородили имота, като  са заградили мястото с  метални колове и метална врата, изградили са подпорна стена, бетонна и желязна стълба. Построили са дървена сграда, тип „бунгало”, състояща се от две стаи, след което са започнали строеж на масивна вилна сграда, от която е изградена стая, помещение за баня и тоалетна, отдолу с мазе, както и циментови площадки между сградите. Прокаран е водопровод, септична яма и канал. Ищците са засадили в имота овощни дървета: 7-8 ябълки, две круши, две череши, асми, рози, чемшири. Много добре е поддържано мястото от тях, като освен те, никой друг не е владял имота в периода от 1985г. до сега.

           Горните факти се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели-Д.Г. Д. и Л.Ц.Н., които са съседи на процесния имот.

           От приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза с вх.№ 2030/27.03.2018г., изготвена от в.л. Л.И.Т., се установява, че в процесния имот има засадени трайни насаждения, асми и многогодишни храсти, конкретизирани по вид и единична стойност в заключението, като общата им стойност е в размер на 1907.50лв.

            Съгласно приетата по делото втора допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 2776/30.04.2018г., изготвена от вещото лице-П.П., се установява, че в процесния имот има изградени строителни подобрения, подробно описани по вид, количество и цена на обща стойност 21675.94лв. в заключението, като стойността им, с която увеличават стойността на процесния имот е горната сума.

            От приложените писмени доказателства, се установява, че по време на брака на ответниците, а именно на 06.03.1989г. им е отстъпено право на строеж върху процесния имот, държавна собственост, представляващ УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 по регулационния план на Б., с урегулирана площ от 997кв.м., при съседи: улица, УПИ ХХХІХ-1527, УПИ ХХХІІ-1523, УПИ ХХХІІІ-1523 и УПИ ХХХV-1525 и имат издадено строително разрешение № 4719/26.03.1991г. от Община Б. за построяване на вила в УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 във в.з.”з.” в Б., съгласно приложеното копие от договор за право на строеж върху държавна земя от 03.06.1989г. и копие от  строително разрешение № 4719/26.03.1991г. от Община Б. за построяване на вила в УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 във в.з.”з.” в Б..

              Съгласно приложените по делото писмени доказателства- копия от Заповед № 651 от 26.09.2007г. по чл.44, ал.1,т.8 и ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ и Заповед № 840/13.12.2007г. на Кмета на Община Б. по чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ, се установява, че е наредено от Кмета на община Б. на ответника А.Г. в 14-дневен срок от получаване на първата заповед да освободи доброволно процесния имот и ако не стори това, същият да се изземе принудително. На 13.12.2007г. е наредено на 20.12.2007г. да се извърши въвод във владение на лицата Г. и Н. Х.ви Б. в собствения им имот/процесният/, ползван от ответника А.Г.. Съгласно приложеното копие от Протокол за въвод във владение от 20.12.2007г., се установява, че е иззета фактическата власт върху процесния имот и предоставена на горните лица, което е станало в отсъствието на ответниците, тъй като няма подпис на протокола или удостоверен техен отказ.

             От приложеното копие от нотариална покана от 20.02.2008г. чрез нотариус № 371-Д.Г., с район на действие-БРС от лицата Г. и Н. Х.ви Б.  до ответниците, се установява,че фактически въведените във владение лица Г. и Н. Х.ви Б. не са осъществили такова върху имота, тъй като същите лица са изпратили нотариална покана до ответниците, с която отново ги канят да им освободят имота и правят признание, че ответниците са били длъжни да опразнят незабавно имота, който ползват без основание, което не са направили и до подаване на поканата на 21.01.2008г.

             Видно от приложеното НАХД № 465/2010г. по описа на РС-Б., се установява, че Районна прокуратура-Б. е внесла в съда  Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание от 14.05.2010г. на ответника А.В.Г., за извършено от него престъпление по чл.323, ал.2 от НК, за това, че на 21.12.2007г. в Б., самоволно е завзел процесния недвижим имот, собственост на  Г. и Н. Х.ви Б., от чието владение е бил отстранен с Протокол от 20.12.2007г. за въвод във владение на основание Заповед № 840/13.12.2007г. на Кмета на Община Б., по което дело ответникът Г. е бил признат за невиновен и оправдан с Решение № 40 от 21.10.2010г. по НАХД № 465/2010г. по описа на РС-Б., потвърдено с  Решение на ОС-С..

     От приложеното писмо с изх.№ 1100-5/24.01.2011г., издадено от община Б., се установява, че ответниците с Данъчна декларация № 7964/30.03.1998г., подадена чрез съсобственика А.Г. са декларирали като своя собственост недвижим имот-земя-пл.№ 1526, парцел ХХХVІ, находящ се в кв.20 по плана на Б. заедно със сграда, построена в него. За периода от 1998г. до 2010година са заплатени задълженията за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци.

     Съгласно описаните по-горе доказателства, се установява, че ответниците Г. не са губили фактическата власт върху процесния имот от реституирането му по ЗСПЗЗ с Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/-Б. до сега.

     Видно от приетата по делото разширена /тричленна/ съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6803 от 22.10.2018г., изготвена от в.л. Р.Т., С.С. и Б.Б.-Н., се установява, че в процесния имот има изградени две постройки, като едната е паянтова, тип Бунгало, към която има пристроен гараж с метални врати. Сградата е изградена върху бетонова плоча и мазе. Другата сграда е тухлена, едноетажна, с бетонова плоча, която не съответства на одобрения проект и виза за строителство, ситуирана е на различно място, площта е различна и етажността й, както е изградена след 01.03.1991г., когато е бил срока за въвеждането й в експлоатация.

      ОТ ПРАВНА СТРАНА:

      Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет бивша земеделска земя-нива, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на Б., определени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допустим, тъй като ищците, които претендират, че са съсобственици на имота, тъй като твърдят, че притежават идеални части от него с оглед наследственото им правоприемство от прекия наследодател Г. Н.Д>, починал на 25.03.2002г., който го е получил по наследство от  баща му Н.Г.Д., б.ж. на Б., починал на 11.05.1970г.,  представят позитивно решение на ОСЗ-Б. / Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/-Б./, издадено на наследниците по закон на Н.Г.Д., заедно със скица, с което имотът, предмет на горния иск, е индивидуализиран съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за Б., а именно поземлен имот с идентификатор 05815.308.85. Съдът намира, че е налице завършено административно производство по възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот от ОЗС-Б. с горното решение, издадено от ОСЗ-Б., както и същият имот е нанесен в кадастралната карта на Б.. Материалният спор за собствеността върху имота се решава в исковото производство, какъвто е настоящият иск предявен с правно основание чл.108 от ЗС. Освен това ищците са надлежно легитимирани да предявят ревандикационния иск за собственост, тъй като не са били страни по гражданско дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б., предявен от ответниците за признаване на установено по отношение на лицата Г. и Н. Х.ви Б., че не са собственици на 2/3 идеални части от процесния имот, отразено в Определение № 127 от 08.04.2015г. по гр.д.№753/2015г. по описа на ВКС, приложено по гражданско дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б.. С горното Определение Върховен касационен съд/ВКС/ е оставил без разглеждане молбата на ищцата Н.Г.Д.-И. за отмяна на съдебното решение по горното дело, при твърденията й, че е съсобственик на имота, за това, че същата не е активно легитимирана, тъй като съсобственикът не е задължителен и необходим другар и може да защити правото си на собственост в отделен процес, за което молбата за отмяна на съдебното решение е приета за недопустима.

          Поради гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим, въпреки, че има влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б. относно собствеността на процесния имот или за 2/3 идеални части от имота, постановено по отношение на други лица, които са твърдели, че са съсобственици на имота.

          Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС за общо 1/3 идеална част от процесния имот, собственост на ищците, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

          Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

           В случая страните спорят относно собствеността върху имота, тъй като ответниците, които са съпрузи осъществяват фактическо владение върху целия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 05815.308.85, с адрес Б., в.з. з., ул. **, с площ от 1042 кв. м.

          Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

            Ищците твърдят, че са съсобственици на общо 1/3 идеална част от процесния имот, която са придобили на основание наследство от Г. Н.Д>, б.ж. на гр.С., починал на 25.03.2002г., който ги е придобил по наследство от баща му Н.Г.Д., б.ж. на Б., починал на 11.05.1970г. и възстановяване на собствеността върху земеделския имот по ЗСПЗЗ с Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/- Б., с което имотът се идентифицира на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота, за което и на 04.12.2001г. въз основа на него и скица е издаден Констативен нотариален акт № 58, том ІІ,  рег. № 5566, дело № 260 от 04.12.2001г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., с който наследодателят им Г. Н.Д> е признат за собственик на 1/3 ид. част от процесния имот на основание наследство от баща му Н.Г.Д. и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

           Съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба на 21.06.2017г. и сега ищците не са собственици на твърдяната 1/3 идеална част от процесния имот, тъй като след получаването й на основание наследство от прекия им наследодател Г. Н.Д> при откриване на наследството му на 25.03.2002г., която идеална част от имота той е придобил по наследство от баща му Никола /Недко/ Георгиев Дилов и чрез възстановяване по реда на специалния закон или ЗСПЗЗ/Закон за собствеността и ползването на земеделските земи/, ищците са се разпоредили с притежаваната от тях общо 1/3 идеална част от процесния имот в полза на другите съсобственици на имота чрез сключване на Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.03.2007г. с нотариална заверка на подписите под № 829 от 16.03.2017г. и Договор за поправка на договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите под № 1017 от 04.04.2007г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б., тъй като е спазена предвидената в закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите и при сключване на Договора за поправка от 04.04.2007г. са участвали всички съсобственици на имота, включително и лично ищците по настоящето дело. Същите твърдят, че договорите са нищожни, което според тях обстоятелство е установеното от съда по гражданско дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б., което не е така с оглед на така приложеното гражданско дело като писмено доказателство и отразеното в диспозитивите на съдебните решения на отделните съдебни инстанции.

         С оглед на горното не е налице първата предпоставка, за да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС, а именно ищците към настоящия момент не са съсобственици на имота на твърдяното от тях правно основание, тъй като са се разпоредили с правото си на собственост върху имота през 2007г. в полза на останалите съсобственици на имота, т.е. преди предявяване на настоящия иск.

          На следващо място неоснователността на предявения иск за собственост произтича и от това, че ответниците владеят имота на правно основание, тъй като е основателно направеното от тях възражение в писмения отговор, че са придобили собствеността върху имота на оригинерно основание-по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години  съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, след като е приключило административното производство по реституиране на процесния имот от ОСЗ-Б. на наследниците по закон на Никола /Недко/ Георгиев Дилов с Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/- Б., влязло в сила на 25.06.2001г. и давността започва да тече от 17.01.2000г., тъй като в случаите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, /която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа на поземлена собственост/, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Поради това реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари, реални граници, и издаване на последваща скица не е необходимо. Административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия приключва с издаването на решение на ОСЗ/ПК/ за възстановяване на имота в стари, реални граници. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 254 от 26.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1134/2009г., ІІ г.о., ГК и Решение № 595 от 05.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1333/2009г., V г.о., ГК.

        С Решение № 14239 от 17.01.2000г. на Поземлена комисия/сега ОСЗ/- Б. процесният имот е идентифициран на място от органите по земеделска реституция, за което и наследодателят на ищците има издаден в негова полза или за 1/3 идеална част от имота на Констативен нотариален акт № 58 от 04.12.2001г. на Нотариус № ***-З.А., с район на действие РС-Б..

         Реституционното решение за процесния имот, който се намира в урбанизираните територии на в.з.з. в Б. е издадено на 17.01.2000г. От този момент ищците са могли да бранят собствеността си върху реституирания имот и съответно - от този момент е могла да тече в полза на ответниците придобивната давност. Съдът приема, че придобиването по давност на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя, но заедно с това е прието, че в случая административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила на 17.01.2000г., тъй като имотът се възстановява по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, за това, че се намира в урбанизираните територии на населеното място, за което се издава решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.

          Владението на правно основание от ответниците върху процесния имот като УПИ ХХХVІ-1526 в кв.20 по плана на в.з.з. в Б. с площ от 997кв.м. е започнало от 06.03.1989г., когато им е учредено право на строеж съгласно приложеното копие от Договор за право на строеж. Това владение е продължило и до днес с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели-Дарин Д. и Л.Ц.Н., които са съседи на имота, които показания съдът кредитира като конкретни, непосредствени, безпротиворечиви по между си и безпристрастни.

           Възражението на ищците, че фактическото владение върху процесния имот им е било отнето през 2007г. със Заповед № 840/13.12.2007г. на Кмета на Община Б. по чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ, когато Г. и Н. Б.  са въведени във владение върху процесния имот, за което е съставен на 20.12.2007г. Протокол за въвод във владение и така е прекъснато владението им, започнало на 17.01.2000г., е неоснователно, за това, че от представените пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства- Протокол за въвод във владение от 20.12.2007г., съставен в отсъствие на ответниците, нотариална покана до ответниците от 2008г., гражданско дело № 1076/2010г. по описа на РС-Б., НАХД № 465/2010г. по описа на РС-Б. и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че въпреки предприетите действия от съсобствениците на ищците срещу ответниците за отстраняването им от процесния имот чрез общинските органи, ответниците не са прекъснали фактическото си владение върху имота, за което са предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу лицата, които са предприели действия да ги отстранят от имота, за което през 2008г. същите лица са ги поканили с нотариална покана отново да им предадат владението върху имота.

         Поради гореизложеното съдът приема, че фактическото владение на ответниците върху процесния имот е непрекъснато и необезпокоявано от 17.01.2000г. до предявяване на настоящия иск срещу тях на 21.06.2017г., в който период от време е изтекла 10-годишната придобивна давност в тяхна полза, а именно от 17.01.2000г. до 17.01.2010г.

         Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

        По настоящето дело ответниците се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода от 21.07.1999г. до подаване на исковата молба на 21.06.2017г. В случая се установи, че владението им е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителните собственици или ищците по делото не са се противопоставяли на факта, че имотът се владее от трети лица, което е продължило от 17.01.2000г. до предявяване на настоящия ревандикационен иск на 21.06.2017г.

         Основните признаци на владението са обективен и субективен.

         Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

          С оглед на горното ответниците владеят имота на правно основание, за което предявеният срещу тях иск за собственост по чл.108 от ЗС е неоснователен като недоказан.

          На посочените по-горе правни основания следва да се отхвърли изцяло предявения от ищците иск срещу ответниците.

          За пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи, че възраженията на ответниците за това, че праводателят  на ищците  Н. Н. Г.Д. не е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС, както и че не е налице идентичност между притежавания от Н. Н. Г.Д. имот преди ТКЗС и заявен за възстановяване пред ОСЗ-Б. и възстановения такъв с Решение № 14239/17.01.2000г. на ОСЗ-Б., са неоснователни, за това, че съгласно Тълкувателно решение №9 от 07.11.2012г. по т.д.№ 9/2012г. на ОСГК на ВКС ответникът не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.     

          Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, за което съдът не следва да се произнася по направеното възражение от ответниците, което е при условията на евентуалност и зависи от уважаване на ревандикационния иск, а именно за заплащане на направените от тях подобрения в процесния имот и за задържането му до заплащане на тези подобрения, тъй като се отхвърля изцало иска с правно оснонование чл.108 от ЗС.

           ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           С оглед изхода на делото и направеното искане от ответниците за заплащане от ищците на направените от тях разноски по делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сумата от общо 1200лв., включващи сумата в размер на 1000лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/л.136/ и платен депозит от 200лв. за вещо лице/л.164/.

             Водим от горното съдът

 

                         Р    Е    Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от Н.Г.Д.-И. ***, с ЕГН:**********  и Т.Н.Д. от гр.С., ж.к.Г. Д., бл.***, вх.*, ап.**, с ЕГН:**********,  предявен чрез пълномощник адв. Н.К.К. от САК, със съдебен адрес:***0 срещу А.В.Г. с ЕГН: ********** и Ц.Р.Г. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено по отношение на ответниците А. и Ц.Г., че ищците Н.Г.Д.-И. и Т.Н.Д. са собственици на общо 1/3 идеална част от недвижим имот, който са придобили по наследствено правоприемство от Г. Н.Д>, б.ж. на гр.С., починал на 25.03.2002г., който го има по наследство от баща му Н.Г.Д., б.ж. на Б., починал на 11.05.1970г. и възстановяване по ЗСПЗЗ, а именно върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 05815.308.85, с адрес Б., в.з. з., ул. **, с площ от 1042 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: 05815.308.86, 05815.308.508, 05815.308.88, 05815.308.84, 05815.308.83, номер по предходен план: 1526, квартал 20, парцел *****, който имот е част от нива с обща площ от 2715 кв. м. в местността “Ч.К.” – имоти № 1524, 1525 и 1526 парцели XXXIV, XXXV, XXXVI, в кв. 20 от кадастралния план на Б. от 1987г., както и ответниците А. и Ц.Г.  да бъдат осъдени да  предадат владението на ищците Н.Г.Д.-И. и Т.Н.Д. върху описания по-горе недвижим имот, като неоснователен и недоказан.

             ОСЪЖДА Н.Г.Д.-И. ***, с ЕГН:**********  и Т.Н.Д. от гр.С., ж.к.Г. Д., бл.***, вх.*, ап.**, с ЕГН:********** да заплатят на А.В.Г. с ЕГН: ********** и Ц.Р.Г. с ЕГН: ********** *** сумата от общо 1200лв./хиляда и двеста лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/