Решение по дело №753/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от М.Д.С. чрез адв. Й.А. срещу решение № 145/16.12.2022 г. на Районен съд гр.Девня, постановено по НАХД № 20223120200276/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №23-0000354/23.06.2022 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на основание чл.179 ал.6 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)на М.Д.С. е наложена глоба от 500 лева за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във връзка с чл.101 ал.4 от ЗДвП и във връзка с Приложение №5 част І т.1.1.14 б.“а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Касаторът твърди, че решението на Девненския районен съд е неправилно, тъй като административно-наказателната му отговорност е била ангажирана за деяние, което не е бил извършил. Оплаква се, че с процесното наказателно постановление за втори път в разрез с принципа „non bis in idem“ му е наложено наказание за едно и също нарушение, за което вече има съставен акт, който касае неизправност на спирачния диск на първа ос отдясно на влекача. Смята, че неизправността на полуремаркето не е самостоятелно нарушение, защото то самото не е отделно превозно средство, а се прикачва към моторно превозно средство и заедно с него образува композиция от пътно превозно средство. Възразява срещу определянето на техническата неизправност на полуремаркето като „опасна“, поради това, че не са ясни основанията за тази квалификация, което е възпрепятствало правилното организиране на защитата му. Според него, административно-наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, за това че не е приел нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна в отговор по касационната жалба вх.№ 1091/22.02.2023г., изготвен от процесуалния представител, я оспорва като неоснователна. Подчертава, че неизправността на полуремаркето е правилно определена като „опасна“ съгласно таблицата в Приложение 5 част І т.1.14 б.“а“ от цитираната наредба, и е приложена съответстващата на нарушението санкционната разпоредба. Изтъква, че съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушението по този закон не се прилага института на маловажност по чл.28 от ЗАНН. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Девня, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Касаторът е наказан за това, че на 28.02.2022г. е управлявал по републикански път ІІІ-2008 влекач марка „Рено“ с рег.№ В **** НС от кат. N 3 с прикачено полуремарке с рег. № В**** ЕН от кат. О4, като е извършвал превоза /доказан с приложения пътен лист/ с полуремарке, което на втора ос отдясно – спирачният му диск е имал пукнатина, която техническа неизправност се класифицира като „опасна“ съгласно Приложение 5 част І т.1.1.14 б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В цитираното приложение е записано в графа 1.1.14 – „спирачни барабани, спирачни дискове“, а в б.“а“ е техническата неизправност е описана: „Барабанът или дискът е износен, барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен“, като е посочено, че проверката за установяването е визуална, за което в преписката е приложен и снимков материал. Точно тази повреда, описана в процесното наказателно постановление е класифицирана в приложението като „опасна“, поради което възражението на касатора за обратното е неоснователно.

Въпросното полуремарке е със собствен регистрационен номер, различен от регистрацията на влекача и съгласно определението в §6 т.18 от ДР на ЗДвП, полуремаркето е пътно превозно средство, за което се изисква да се движи /макар и не на собствен ход, а в състава на композиция/ в техническа изправност, предвид изискването по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е спрямо пътните превозни средства /определение в § 6 т.10 от ДР на ЗДвП/. И това е житейски логично, защото полуремаркето може да бъде прикачено към различни влекачи и всеки път, когато е в композиция трябва да бъде в техническа изправност, защото влиза в състава на моторно превозно средство /определение в §6 т.11 от ДР на ЗДвП/. Отговорността за задължението за техническа изправност е вменена с разпоредбата на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на този, който управлява техническо неизправното пътно превозно средство, т.е. на водача. Законодателят закономерно я е разпределил по този начин, тъй като пряко наблюдение и впечатление за техническата годност на дадено моторно или пътно превозно средство има неговия водач, който от своя страна би трябвало да уведоми собственика и/или превозвача за отстраняването .

Потвърденото наказателно постановление не е в разрез с принципа „non bis in idem“, тъй като е свързано с нарушение, представляващо опасна техническа неизправност на полуремаркето. В действителност бил съставен акт за установяване на административно нарушение и е било издадено друго наказателно постановление за открита техническа неизправност, която отново е била класифицирана като „опасна“ на първа ос отдясно, спирачният диск на влекача с рег. № В****НС е бил с множество пукнатини. Влекачът е с отделна регистрация и представлява моторно превозно средство по определението в §6 т.11 от ДР на ЗДвП. Неговата техническа изправност е самостоятелна от полуремаркето, защото повредата на спирачния диск на всяко от превозните средства в композицията води до застрашаване на живота и здравето на водача и на останалите участници в пътното движение и нарушава целта на ЗДвП, посочена в чл.1 ал.2 от същия.

Съществуващата законова забрана по чл.189з от ЗДвП нарушенията по ЗДвП да се класифицират като маловажни изключва проверката по чл.28 от ЗАНН.

Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна и нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което правилно на водача на пътното превозно средство е наложена глоба, чийто размер е фиксиран в чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП и не би могъл да се обсъжда въпроса за непропорционалност.

Правилно наказателното постановление е потвърдено от въззивната инстанция като законосъобразно. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл.63д ал.5 от ЗАНН в минимума по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/16.12.2022г. на Девненския районен съд, постановено по НАХД № 20223120200276/2022 г.

ОСЪЖДА М.Д.С. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: