Р Е Ш Е
Н И Е
№
59
гр. Перник, 29.03.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
- Перник, в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно
дело № 474/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к.
„****, представлявано от управителя Г.И., чрез адв. Н.Х. – Й.,*** против
Заповед № ФК-С1796-0126649 от 30.11.2022г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на
търговски обект – "кафе – аперитив“, находящ се в гр. Р., пл.“****,
стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
В жалбата са
изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон. Твърди се, че е издадена фискална
касова бележка за извършена търговска продажба в по-ранен момент от този на съставяне на протокола за
извършена проверка. Оспорва изложената в протокола фактическа обстановка. Релевира
се неспазена форма на акта поради отсъствие на мотиви на заповедта относно
продължителността на наложената административна мярка. Дружеството няма
публични задължения, стойността на описаната продажба от 3 лв. е незначителна,
не са констатирани други нарушения от търговеца. Твърди се, че процесната заповед е издадена без да е
направена оценка дали с наложената ПАМ няма да бъдат ограничени правата на
субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Иска се от съда да
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощник адв. Х. поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Началник
на отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт К., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли същата и да потвърди
издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2022 г. в 11:19 часа инспектори
по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС – кафе – аперитив, находящ се в гр. Р.,
пл.“****, стопанисван от дружество „****“ ООД, с ЕИК ****.
При проверката е
установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. чай, на обща стойност 3 лв., в 11:19ч.
на 19.09.2022г., заплатена в брой от З.З.П. – ****по приходите, не е издадена фискална касова
бележка от монтираното в обекта фискално устройство модел „Daisy sXpert SX 01” с ИН на ФУ ****
и ФП ****, регистрирано
в НАП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/2006 г. Плащането е извършено преди легитимиране на органите
по приходите. След легитимирането на органите на НАП е отпечатан дневен финансов отчет № 005695/19.09.2022г. и КЛЕН за същата
дата, от който е видно, че
сумата от 3.00 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална
касова бележка. Констатирана е разлика в касовата наличност в размер на
65, 62 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0126649/19.09.2022 г., към който е приложен дневен финансов отчет №
005695/19.09.2022г., опис на касовата наличност, КЛЕН от 19.09.2022г., обяснения от 19.09.2022г. от управителя Х. Х..
С оглед на така
констатираното, органите по приходите приели, че „****“ ООД не
е изпълнил задължението си при направеното плащане в брой на стойност 3.00 лв.
в търговския обект да издаде фискална касова бележка за продажбата, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министъра
на финансите наредба и чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
С оспорената в
настоящото производство Заповед № ФК-С1796-0126649 от 30.11.2022г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на „****“ ООД е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект – "кафе – аперитив“, находящ се в гр. Р.,
пл.“****, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя и забрана достъпа до него
за срок от 14 дни. Продължителността на срока на ПАМ е мотивирана с характера
на установеното нарушение, което според органа винаги води до негативни
последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и води до отклонение от
данъчно облагане. Като е отчел, че дружеството извършва отдавна търговска дейност, ответникът
е приел, че следва да е запознато с изискванията за отчитането й. Изложени са
мотиви, че създадената организация в търговския обект няма за цел и не води до
изпълнение на установените правни регламенти, поради което е налице обосновано
предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане.
Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване
на ново нарушение, от което за фиска и държавата биха произлезли значителни и
трудно поправими вреди. Според органа, целта на наложената ПАМ е преустановяване на лошите практики в обекта и създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца, като за извършване на тази промяна на дейността
определеният срок на ПАМ е подходящ. Заповедта е без предварително изпълнение
на наложената принудителна административна мярка. Заповедта е връчена на законния представител на дружеството на 16.12.2022г.
Жалбоподателят е оспорил
фактическите констатации на органа, обективирани в ПИП сер. АА №
0126649/19.09.2022г. с мотиви, че за извършената продажба в предходен момент
/преди 11:19часа/ е издадена фискална касова бележка. С протоколно определение от 14.02.2023г. съдът
откри производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на
протокола за извършена проверка сер. АА № 0126649/19.09.2022г. като съдът указа на
жалбоподателя, че е негова тежестта по доказване на твърдяната неистинност на
документа.
По искане на жалбоподателя, съдът
допусна до разпит двама свидетели – А.В. – държавен здравен инспектор в РЗИ –
Перник, за която жалбоподателят твърди, че е присъствала на проверката и И.Х.Х.
– на длъжност „готвач“ в търговския обект. По искане на процесуалния
представител на ответника бяха допуснати до разпит и присъствалите на
проверката и съставили ПИП инспектори по приходите З.З.П. и С.Б.С..
Разпитаната в съдебно
заседание А.В. заявява, че не е участвала в проверка на този обект на
19.09.2022г., нито самостоятелно, нито съвместно с други институции.
Извършената от РЗИ проверка е била на друга дата, а именно 13.09.2022г.
Свидетелят И.Х. заявява, че
работи като готвач в заведението, като на 19.09.2022г. е бил първият му работен
ден. На сервитьорката Е.Б. внезапно й прилошало и помолила управителката по
телефона да си тръгне. От персонала в заведението били само те двамата. След
като тя си тръгнала, свидетелят И.Х. започнал да обслужва клиентите – да взема
поръчки, да приготвя поръчките и да приема плащания. В заведението по това
време /преди обяд/ имало много клиенти. Спомня си двамата господа, които си
поръчали кафе и чай, той ги обслужил, след около 20 мин. единият дошъл на бара,
той му издал бележка за плащането, клиента оставил банкнота от 5 лв., получил
ресто и си тръгнал. След около 20-30 мин. същите двама клиенти се върнали,
заедно с още проверяващи от други институции, легитимирали се като органи на
НАП и поискали да говорят с управителя. Управителят Г.И. вече била дошла в
търговския обект. Свидетелят заявява, че не е наясно с програмата за плащане на
компютъра и е възможно погрешка да е маркирал други артикули в бележката на
същата стойност.
Свидетелят З.П., съставител
на констативния протокол, посочва, че на 19.09.2022г.
е влязъл в кафе –аперитива в гр. Р., заедно с колегата си, поръчали са си топли
напитки – кафе и чай, и след като ги изконсумирали, платил на бара и не получил
бележка. Напуснали обекта и след около 10-15 мин. се върнали заедно с другите
проверяващи, легитимирали се и започнали проверката
Свидетелят С.С., другият
автор на констативния протокол, посочва че са били седнали пред зведението, колегата му е влязъл да
плати. Той самият не е присъствал на плащането, а е получил информация за него
от свидетелят П. и поради тази причина след 10 мин. се върнали, представили са се на лицето, което ги обслужило и са пристъпили към опис на касовата наличност, проверка
на информацията от КЛЕН.
По преписката се намират
обяснения от управителя Х. Х., в които се твърди, че същият не е издал касов
бон за извършената продажба в 11:20часа поради объркване от негова страна и
прекалено много работа.
С оглед противоречието, при проведената очна ставка между свидетелите И.Х. и З.П., първият поддържа показанията си, че
е бил сам в заведението в момента на продажбата и той е приел плащането.
Заявява, че Х. Х. не е бил в заведението в този момент. Свидетелят З.П. не си
спомня конкретното лице, на което е платил.
На основание чл. 194, ал. 1 от ГПК, съдът
извършва проверка на истинността на документа чрез сравняване с други безспорни
документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
Съдът намира, че
жалбоподателят не се справи с тежестта на доказване. По делото не се представиха безспорни доказателства,
с чиято помощ да се установи по несъмнен начин твърдяната неистинност на
констативния протокол. За целите на главното доказване жалбоподателят ангажира
единствено свидетелските показания на готвача
в търговския обект, който е брат на управителя и заинтересовано лице от даване на показания в полза на
търговеца, чийто служител е бил. Събраните
показания само на този свидетел не постигат изискуемия процесуален стандарт на
главното, съответно пълно доказване. Свидетелят твърди, че той е приел плащане
и е издал касова бележка на контролните органи, като вероятно поради незнание е
въвел друг артикул. Тези показания са в пряко противоречие с дадените писмени
обяснения на управителя, който заявява, че той не е издал касова бележка поради
претоварване с работа. В тази връзка съдът съобрази, че обясненията на страна
могат да бъдат използвани като доказателствено средство срещу страната, от
която те изхождат.
Ако свидетелят И.Х. е издал
фискална касова бележка за продажната цена от 3.00 лв.,
то регистрирането на продажбата би могло да се установи от разпечатката от
КЛЕН, но няма такива данни. Съгласно чл. 25, ал. 4 и 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в
един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана/генерирана в електронен
вид бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Контролната лента се формира едновременно с издаване на бележката, но без да се
отпечатва, като се съхранява на енергонезависим електронен носител при
условията и по реда на тази наредба, уреждащи работа с КЛЕН. По делото беше приобщена разпечатката от КЛЕН, като
съдът намира, че с оглед времето на
проверката – около 11ч. предвид показанията на свидетелите, които
говорят за диапазон около 20 мин. между самата продажба и съставения протокол,
не се констатира продажба на стойност 3.00 лв. За времето от 10:37ч. до 11:21г.
има регистрирани продажби, но те са на друга стойност и по никакъв начин не
могат да се обвържат с процесната продажба.
В обобщение съдът
приема, че жалбоподателят не проведе успешно оспорване на истинността на
констативния протокол. В тази връзка този протокол, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите, се ползва с материална
доказателствена сила за установените факти
и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал.1 ДОПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от надлежна страна.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Със заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол"
към ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. От заповед № 3927/23.11.2022г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП, се установява, че С.Е.С.(издателят
на оспорената заповед) е преназначен на длъжността началник отдел
"Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности", Главна
Дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП, считано от 23.11.2022г.
Обжалваният акт е
издаден в предписаните от закона форма и съдържание. Изложени са фактическите и
правни основания за налагане на ПАМ. В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на заповедта. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В разглеждания
случай, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, се установява
по несъмнен начин, че за извършената контролна покупка в стопанисвания от
жалбоподателя обект не е издадена фискална касова бележка. Не се спори и че в
търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство.
Издаването на фискална касова бележка за извършената покупка и плащане в брой е
било дължимо съгласно цитираните по–горе в решението разпоредби от ЗДДС и
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Независимо от
установеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, настоящият съдебен състав
приема, че оспорената заповед противоречи на материалния закон и на целите му,
по следните съображения:
Съгласно чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл. 118. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то
определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на
оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен
да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, от
значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове определената
със заповедта продължителност на срока на действие на мярката.
В обжалвания акт
липсват ясни и конкретни мотиви за разпореденото запечатване на обекта за срок
от 14 дни. Изложени са общи доводи за вида на засегнатите от нарушението
обществени отношения, както и за възможната вреда за фиска, които биха били
относими към всяко нарушение от вида на процесното и независимо от определения
срок на действие на запечатването. Необоснован
е извода на административния орган, че нарушителят отдавна извършва търговска
дейност. Видно от справка в Търговския регистър дружеството е регистрирано на 16.08.2022г.,
тоест един месец преди проверката. Изцяло недоказан и необоснован е изводът на
административния орган, че създадената от търговеца организация в обекта няма
за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Това е така,
тъй като наличието на еднократно констатирано нарушение не може да
характеризира дейността на търговеца, както и да породи обосновано
предположение, че се цели отклонение от данъчно облагане. Липсват и данни дали
търговецът е извършвал друго нарушение по ЗДДС, както и данни за други
фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне
на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било
конкретни мотиви, свързани със субекта и фактическата обстановка, не става ясно
защо, без да е установено, че в проверения обект има трайна практика да не се
издават фискални бонове за извършени продажби, от административния орган е
определен именно този срок за промяна на организацията на дейността в конкретния
обект. Не е обсъдена стойността
на извършената продажба и до колко неиздаване на фискален бон за сумата от 3.00 лв.
обосновава запечатване на търговския обект за 14-дневен срок. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на
търговския обект, като по делото се представят фискални бонове и дневен отчет
само за 19.09.2022 г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни
периоди.
В допълнение следва
да се посочи, че ПАМ (от вида на процесната) се прилага с цел превенция срещу
извършване на последващи нарушения по ЗДДС, както и постигане на правилно
отчитане на извършваните от търговеца продажби. В случая обаче не са изложени
каквито и да е мотиви и не са ангажирани доказателства за необходимостта от
запечатване на обекта именно за 14-дневен срок. При
неотчетена продажба за сумата от 3.00 лв., тежестта на
установеното нарушение не обуславя засягане на права и законни интереси на
търговеца в степента, в която биха били засегнати при прилагането на процесната
ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи
от него за период от 14 дни. При
определяне на срока на ПАМ административният орган не е спазил принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК, наложената мярка не е в унисон с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност
на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се
игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на
адекватни на нарушението мерки.
В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 1898 от 21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2022
г., VIII отд., Решение № 2985 от
30.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2021 г., VIII отд., Решение № 9480 от 26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
10652/2021 г., VIII отд.
По гореизложените
мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед противоречи на
материалния закон и на целите, които преследва, поради което следва да бъде
отменена.
Относно разноските:
При този изход на
спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в
размер на 50.00 лева внесена държавна такса, 5.00 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение и 1000 лева
адвокатско възнаграждение, уговорено и реално
заплатено по договор за правна защита и съдействие от 29.12.2022г. /л. 15/. Възражението за прекомерност от
страна на процесуалния представител на ответника е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията след изменението в ДВ, бр. 88 от 2022
г. и не подлежи на намаляване.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****" ООД
с ЕИК **** Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-С1796-0126649 от 30.11.2022г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във
вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „****" ООД е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –
"кафе – аперитив“, находящ се в гр. Р., пл.“**** и забрана достъпа до него
за срок от 14 дни, като
незаконосъобразна..
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
„****" ООД с ЕИК **** сумата от 1055
лева съдебни разноски по делото.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/