РЕШЕНИЕ
№252
гр.Добрич, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесети септември през 2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №406 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№9722/16.05.2019г.,
подадена от Община град Д., ул.”Б.” №*, срещу
решение №440/17.04.2019г. по гр.д.№4414/2018г. на ДРС, с което е осъдена да
заплати на Е.И.И. с ЕГН ********** *** следните суми:
1) 3255.06 лева (три хиляди двеста петдесет и пет лева и шест стотинки),
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
увреждането на собствения на ищцата лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с рег. №***около
14.00 часа на 24.10.2018 г. в гр. Д., кв.“А.“ от паднал клон на изсъхнало дърво
(съгласно уточнението в началото на първото съдебно заседание - половин дърво
бяла бреза, сцепено на две), грижата за което е задължение на ответника – негов
собственик, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (31.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 845 (осемстотин
четиридесет и пет) лева, представляваща направените разноски по гр. дело
№4414/2018 г. по описа на ДРС.
Намира решението
за неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения
на процесуалните правила. Излага подробно фактическите обстоятелства по спора и
извършените от страните процесуални действия. При определяне на правната
квалификация на иска съдът допуснал смесване на елементите от фактическия състав
на отговорността по чл.49 и чл.50 от ЗЗД, което рефлектирало върху подлежащите на доказване факти и разпределянето
на доказателствената тежест. Неизпълнил задължението
си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК като не указал кои факти и подлежат на доказване
от ответника. Неизпълнил и задължението си по чл.146, ал.1, т.4 от ГПК като не
указал кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Служебно приел , че
територията , къде се намирало процесното дърво е
преминала в собственост на общината по силата на закона без в хода на
производство да е ангажирано такова твърдение. Постановил решението без да
съобрази всички обстоятелства и при неизяснена фактическа обстановка. Излага
твърдения за обстоятелствата които счита, че е следвало да бъдат доказани за да
се ангажира отговорността на Общината, за липсата на проведено пълно и главно
доказване от страна на ищцата, че дървото е собственост на общината или се
намира на правно основание под нейния надзор. Неправилни намира изводите, че
произшествието е настъпило на паркинг за обществено ползване, който преминал в
собственост на общината на основание пар.7, ал.1, т.4
от ПЗР на ЗМСМА, както и, че е част от зелената площ, която на същото основание
е общинска собственост. Излага доводи относно правната регламентация на зелената
система на територията на общината, позовавайки се на разпоредбите на чл.61 от ЗУТ, чл.10, ал.1 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на Община Д., чл.62, ал.1 от ЗУТ, и извежда извод, че липсват
доказателства, имотът или част от него да е територия, която е предназначена за
озеленяване ,при което дървото принадлежи към зелената система на територията
на общината по смисъл на чл.61 и сл.от ЗУТ, за която общината има грижа, както
и, че автомобилът е паркиран на терен, който представлява паркинг за обществено
ползване и като такъв е общинска собственост. Иска отмяна на решението и
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата чрез процесуалния си
представител адв.Д.Д. е
подала писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата , респ.правилност
на решението като иска потвърждаването му. Счита решението за постановено при
внимателен анализ и обсъждане на всички събрани доказателства, при доказаност на твърденията и изяснена фактическа обстановка,
вкл., че Общината е следвало да полага грижи за тревната и дървесната
растителност на територията на града. Самият ответник представил писмени
доказателства за подавани множество сигнали
до Общината за изсъхнали дървета, за образуване на гнезда на оси и
стършели в тях и по конкретно в процесното дърво-бяла
бреза, и отговори на длъжностни лица при общината, отговарящи за тези въпроси,
включително справка, че 6 длъжностни лица от ОБП „Устойчиви дейности и проекти“ при общината, посетили мястото на
инцидента и отстранили счупения клон. Коментират се и гласните доказателства,
събрани чрез разпита на трима свидетеля-служители в общинското предприятие.
Коментират се правни разпоредби на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, ЗУТ, СМСМА, Наредбата
за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Д.,
Правилник за дейността на общинско бюджетно предприятие „Устойчиви дейности и
проекти“. Извежда се извод за наличие на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорност на общината за вреди.
Д.кият
окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и
с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение
и основателността на исковете, като приема за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК/при
данни за връчване на решението на обжалващия на 03.05.2019г./ и е допустима. Подлежи
на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия
на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата. При липсата на релевирани в жалбата
конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в
писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който
позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено
право на иск от Е.И.И. с ЕГН ********** ***,
представлявана от Кмета Й.Й., за сумата от 3255.06
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в следствие
увреждането на собствения и лек автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с рег. №***в резултат
на падане върху нея на половината от сцепено на две дърво - бяла бреза/съгласно уточнението в
първото съдебно заседание/ около 14.00 часа на 24.10.2018г. в гр. Д., кв.“А.“, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба , до окончателното
плащане.
Обосноваващите претенцията обстоятелства се
свеждат до твърдения за противоправно бездействие на
ответника-неизпълнение на задължението му по чл.61 и сл. от ЗУТ да поддържа
декоративната растителност, като вземе мерки състоянието на последната да не
застрашава живота, здравето и имуществото на гражданите. В резултат на това
бездействие на 24.10.2018 г. , около 14.00часа , половин изсъхнало дърво- бяла бреза, сцепено
на две/съобразно уточненията в първото съдебно заседание/, паднало върху
собствения и автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с рег. №***, паркиран на около 6-7метра от
изсъхналото дърво, в кв.“А.“, паркиран в близост до блока, в който живее сина и
Й.Н.И.и до неговия автомобил „ Лада Нива“ВАЗ 21214 с рег. №***. В резултат на падането
на половината от изсъхналото дърво, на автомобила и, преминал технически
преглед на 04.09.2018 г. и напълно изправен до инцидента, били причинени щети- била
увредена предна броня, преден капак, преден ляв калник, преден десен калник,
предна лява колона, предна дясна колона, корпус на ляво огледало, десен фар,
предна лява врата, таван на купе, спойлер, на стойност от 3085.06 лев, които не
били отстранени. Счупено било и предното стъкло за замяната на което ищцата заплатила 170лева. Излага и, че по повод подаден сигнал, на мястото са се озовали служители на РД „ПБЗН“ – Д., които са ги
посъветвали да се обърнат към Община град Д. и малко по-късно са дошли
служители на Община град Д., които са нарязали падналото дърво и са го отнесли
със себе си.
Ответникът оспорил фактическите
твърдения на ищцата с доводи да не е конкретизирано мястото на инцидента,
местоположението на дървото и автомобила. От представеното удостоверение на
пожарната служба не можело да се направи заключение за точното място и за
състоянието на дървото към този момент. Нямало доказателства щетите да са
настъпили по описания в исковата молба начин. Ако е станал твърдяния
инцидент, то причина за него била „непреодолима сила“ – разразилият се бурен
вятър на 24.10.2018 г. Оспорва отговорността си за претърпените вреди тъй като дървото
не било общинска собственост и общината нямала задължение да се грижи за него.
Към датата на настъпването на вредоносния резултат нямало информация или
сигнали дървото да е било в изсъхнал вид, липсвали доказателства за големината
и размера на клона, височината, от която е паднал. Изразява и предположение вредата
да е причинена вследствие на недобросъвестното поведение на трети лица,
виновното поведение на водача и неспазването от негова страна на правилата за
движение по пътищата с неправилно паркиране.
Искът черпи правното си основание
от разпоредбите на чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД- иска се
репариране на вреди, причинени от неизпълнение от ответника на вменените му
задължения по поддържането на зелената
система и осигуряване безопасна
градска среда за жителите. Фактическият състав на отговорността по чл.45
от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно
поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента
вина се предполага по силата на оборимата презумпция на
чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три
елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца.
Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране
отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция - не произтича от вината на
възложилия, носи се и при неоткриването на конкретния причинител, комуто е
възложена работата.
Установява се от събраните по делото
доказателства, писмени и гласни/св.А.Д.А., живуща в бл.5, ет.1, ап.1 в кв.“А.“,
св.С.Д.С., живущ в бл.5, ет.2, ап.8 в
кв.“А.“, св.Й.Н.И.,
син на ищцата, живущ в бл.5, ет.1, ап.2 в кв.“А.“ / както времето и място на настъпването на
инцидента, така и механизмът на неговото осъществяване, който съответства на
описания в исковата молба - на 24.10.2018 г. , около 14.00часа , стволът на изсъхнало дърво-бяла бреза, находящо се на ъгъла на бл.3, в кв.“А.“/св.А.Д.А./, на около
3-4м. от същия блок/св.С.Д.С./ се разцепва на две и половината/по дебелата част
според св.Й.Н.И./ пада върху два автомобила-този на ищцата и автомобила на св. Й.Н.И., паркирани един до друг на
паркинга между бл.3 и бл.5. За разполовяване на дървото и падане на част от
него върху двата автомобила, информация се съдържа и в показанията на
свидетелите Д.К.П., Г.П.П.и А.И.М., тримата служители
в ОБП „Устойчиви дейности и проекти“ на които е било възложено отстраняването
на падналата част от дървото и което те, заедно с други служители, са изпълнили
още същия следобед на 24.10.2018г. Тяхно задължение било отстраняването само на
паднали общински дървета.
Според вещото лице инж. Е.Ж.по
изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-автотехническа
експертиза, автомобилът на ищцата е претърпял щети на обща стойност 3258.86лева.
Спорният въпрос за отговорността
на ответната община заради неизпълнение на задължения във връзка с възложени отговорности по изграждането,
опазването и поддържането на зелената система, следва да се разреши в полза на
ищцата. Задълженията на общината по изграждане и опазване на зелената система
на територията й са регламентирани с разпоредбите на ЗУТ , приетата от Общински съвет гр.Д. с
решение № 8-16/29.04.2008 г. Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на общината, така също и Наредба № 1 от 1993г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност.
Устройването на озеленени площи
на териториите на общините, обединени в зелена система, е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗУТ като средство за подобряване на микроклимата
и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Това предвиждане е съответното на
самата цел на устройствения закон /чл. 1, ал.1 от ЗУТ/
да гарантира устойчиво развитие на територията и създава благоприятни условия
за живеене, труд и отдих. Съгласно чл.61 ал.2 от ЗУТ основа на зелената система са
озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. Съгласно чл. 22 ал.1 и ал.2 от ЗУТ в квартали и в големи
урегулирани поземлени имоти,застрояването може да бъде комплексно с разполагане
на групи от сгради с различно предназначение свободно стоящи или свързани, а
площите между сградите се устройват предимно като паркове, градини, места за
паркиране. Озеленените
площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни,
обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
озеленените площи с друго специфично предназначение/гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни
насаждения/, по смисъла на чл.61 ал.3 от ЗУТ са допълващи зелената система.
Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и
подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително
се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо
заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване-чл.63 ал.4 от ЗУТ.
Съгласно § 1 от Наредба №
1/10.03.1993 год. за опазване на зелените площи,"озеленени площи" по
смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените
места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално
предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени
сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със
специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини,
спортни терени, защитни насаждения и др., а "декоративна
растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително
разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в
насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината,
юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички
декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Разпоредбата на
чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХI "Устройство на озеленени и залесени
площи” на ЗУТ, но намира приложение и за имоти, частна собственост, така също
и издадената през 1993 год. на основание
чл. 201 ЗТСУ/отм./ Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност /чл.15 относно картотекирането на всички дълготрайни дървесни видове
в границите на населените места, чл.19
относно разрешението за премахване или кастрене на дървета и храсти и в
частни имоти/. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено с
разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, а именно-дъб, топола, липа,
бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно пар. 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165 ал. 1
ППЗТСУ/отм./, както и разпоредбите на Наредба № 1/10.03.1993 год. за опазване
на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен акт,
щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл. 61, чл. 63 сл. ЗУТ /така решение
№ 482 / 03.06.2009 год. по гр. д. №
6271/2007 г. на ВКС, III г. о./.
В изпълнение на законовото
задължение за изграждане и опазване на зелената система на територията на
общината, на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ, от Общинския съвет гр.Д. с решение
№ 8-16/29.04.2008г. е приета Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на общината, приложима без значение чия собственост е
имота, в който попада зелената система /чл.1, ал2 от Наредбата/. В този смисъл ирелевантен е въпроса чия собственост е терена, върху който се намира процесното дърво, респ. лишено от основание е обсъждането
относно приложимостта в случая на пар. 7 ПЗР ЗМСМА.
С приетата от Общинския съвет гр.Д.
Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината,
на кмета на общината е възложено да ръководи и координира цялостната дейност по
опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината/чл.4 ал.1/, да
контролира изпълнението на наредбата/чл.49/. Самото поддържане като непрекъснат
процес с агробиологичен строително-ремонтен характер,осигуряващ необходимите
условия за комплесно функциониране на елементите на
зелената система, се осъществява от специализирано общинско предприятие, концесионер,
изпълнител по договор за обществена поръчка/чл.30/. Съгласно чл.43 ал.2 т.1
дълготрайните дървета и храсти, които имат изявени декоративни качества, се
премахват в случай, когато са болни или изсъхнали, когато застрашават
сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите и др., за
чието премахване дава писмено разрешение кметът на общината. Заповедта за
премахване или кастрене на дървесна растителност се издава от кмета на общината
въз основа на експертно становище и оценка за състоянието на растителността/чл.63
ал.2 от ЗУТ и чл.44 ал.1 и чл. 45 ал.1 от Наредба за изграждане и опазване на
зелената система на територията на община Д./. На предприятията по озеленяване
е възложено и периодичното поддържане на
всички структурни елементи на озеленените площи и насажденията, вкл. и резитба
и оформяне на короните на растенията. Изсъхнали дървета и храсти, както и за
тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на
гражданите, сградите и благоустройствените фондове се премахват /чл. 14 и чл.19 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 1993 год. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност/.
Доказателствата по делото, вкл.
графичните данни от представените от ответника скици-извлечения от действащи КК
и ПУП-ПРЗ, обосновават извод, че мястото на инцидента ж.к.“А.“ е включено в
територията на Община – Д., определена с подробен устройствен
план. Дървото бреза, причинило инцидента е част от т. нар. "допълваща
зелена система", като част от озеленена площ в жилищния комплекс, съгласно определението на чл. 61 ал. 3 ЗУТ.
Състоянието на дървото преди инцидента, установено от гласните
доказателства/изсъхнало, кухо, скърцащо/ е предпоставяло нуждата от предприемане
на съответните мерки от органите на
общината за обезпечаване опазването на живота, здравето и имуществото на
гражданите, респ. липсата на предприети такива в изпълнение на нормативно
възложеното задължение обосновава отговорността на ответника за причинените на
ищцата вреди.
В този смисъл правилен е изводът
на районния съд за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното бездействие от страна на служителите на
Община гр.Д. и претърпените от ищцата вреди при неоснователност на възражението
на ответника за причиняването им от „непреодолима сила“ - бурен вятър. По данни
от справка от Националния институт по метеорология и хидрология/л.41 от делото
на ДРС/ – скоростта на вятъра в климатична станция Д. към 14.00 часа е била 3 метра
в секунда, а според гласните доказателства към момента на инцидента почти
нямало вятър, валяло. Искът по чл.49 във вр.с чл.45
от ЗЗД за сумата от 3255.06 лева, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба -31.10.2018 г., до окончателното
плащане, е изцяло основателен и правилно уважен.
С оглед изхода от спора, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на Е.И.И.
се следват съдебни разноски- 300лева заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №440/17.04.2019г. по гр.д.№4414/2018г. на Д.кия
районен съд.
ОСЪЖДА Община град Д., ул.”Б.” №*, представлявана от Кмета Й.Й.,
да заплати на Е.И.И. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 300лева платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.280, ал.3 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.