Решение по дело №2865/2016 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е № 249

 

гр. Пловдив, 08.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

   

      ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно заседание на  23.02.2017г., в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                 ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия  Бешкова гр. д. № 2865 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производство по реда на чл. 463 вр. чл. 278  от  ГПК.

         Делото е образувано по жалба на К.Н.В. ЕГН ********** /ипотекарен длъжник и трето лице в изпълнителното производство/,  против  постановление за разпределение от 09.08.2016г по  изпълнително  дело № 819/2014  по  описа  на  ЧСИ  Драгомира Митрова рег. № 828,  предявено  на 30.08.2016г. 

В  жалбата  са  изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се отмяната му и извършване на ново разпределение от съда или връщане на делото на ЧСИ с указания.    

Постъпил  е  писмен  отговор  на  жалбата  от  ответната  страна  по  нея Инвестбанк АД ЕИК ********* /първоначален взискател в изпълнителното производство/,  в  който  се  изразява становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Присъединените взискатели и длъжникът С.Д.В. не изразяват становище.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе, намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  от  легитимирано  лице  срещу подлежащ  на  обжалване  съгласно  разпоредбите  на  чл. 462, ал. 2  и  чл. 463  от  ГПК  акт  на  съдебния  изпълнител  и  в  срока  по чл. 462, ал. 2  от  ГПК. 

Преобладаващата съдебна практика приема, че, макар според чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист да има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ и задължава третото лице да търпи изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ, това не променя процесуалното му качество на трето за производството лице, поради което делото следва да бъде разгледано в открито с.з., както бе процедирано от настоящия съд /така напр.Решение № 165 от 19.05.2015 на ВКС по гр.д. № 7232/2014; решение № 87 от 16.05.2013г на ВКС по т.д. № 61/2013г; Решение № 53 от 21.07.2010г на ВКС по т.д. № 104/2010г; Решение № 191 от 28.12.2015г на ВКС по т.д. № 1418/2015/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че на Държавата като присъединен по право взискател е разпределена сума за погасяване на лични задължения на длъжника С. Д. В.. С привилегия преди ипотекарния кредитор са ползват единствено вземанията за местен данък към Община Пловдив по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и правилно това вземане в размер на 734.70 лв е включено в разпределението, като същевременно правилно на останалите публични задължения не е призната подобна привилегия, поради което правата и законните интереси на ипотекарния длъжник – противно на твърдяното в жалбата, не са засегнати.

Освен това сумата от 734.70 лв – данък недвижим имот и сумата от 15 904.88 лв – дължими такси към ЧСИ, са вменени в тежест не на длъжника, а на купувача, т.е. тези суми не се събират от цената на ипотекирания имот – предмет на публичната продан, поради което отново правата на третото лице – ипотекарен длъжник, не са засегнати. Действително таксите като разноски по делото и в зависимост от изхода му ще бъдат най –  вероятно за сметка на длъжника, но те ще се събират от друго негово лично имущество, а не от ипотекирания имот, цялата продажна цена на който – видно от разпределението, служи за частично погасяване на вземането на банката – взискател.

Все в тази връзка оплакването, че таксите са неясни и неправилно определени, е без значение за правата на жалбоподателя, тъй като те са вменени в тежест на взискателя – купувач, който единствено има интерес да ги оспорва, респ. длъжникът, който в крайна сметка ще следва да ги понесе. С това оплакване на практика жалбоподателят упражнява чужди права от свое име, което е недопустимо. Дори да се приеме друго, оплакването е неоснователно – таксите са ясно посочени по размер и основание, като жалбоподателят не излага конкретни твърдения за тяхната недължимост, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ безспорно е дължима на този етап от производството, въпреки че сумата все още не е събрана, тъй като се касае до хипотеза на обявен за купувач -  взискател, който съгласно чл. 495 ГПК следва да внесе съответната сума на по – късен етап – в 1 – седмичен срок от влизане в сила на разпределението. Поради това е напълно логично към момента на изготвяне на разпределението все още да няма реално внасяне на продажната цена или на съответната част от нея, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава вземането на купувача, когато няма други взискатели.

Колкото до довода, че не било ясно кои точно вземания на банката се погасяват, то, доколкото не е предвидено или посочено друго, за приложима следва да се счита общата разпоредба на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Предвид  горното  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

При този изход на делото и претенцията за разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на взискателя юрисконсултско възнаграждение – към момента на подаване на отговора на жалбата пълномощникът на взискателя е заемал длъжността юрисконсулт и за това му процесуално действие на общо основание му се дължи възнаграждение, което следва да се определи съобразно актуалната редакция на чл. 77, ал. 8 ГПК, т.е. по Наредбата за заплащане на правната помощ или 100 лв съгласно чл. 25а, ал. 3, предложение последно.  

         По  изложените  съображения  Пловдивският окръжен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.Н.В. ЕГН ********** /ипотекарен длъжник и трето лице в изпълнителното производство/,  против  постановление за разпределение от 09.08.2016г по  изпълнително  дело № 819/2014  по  описа  на  ЧСИ  Драгомира Митрова рег. № 828,  предявено  на 30.08.2016г. 

ОСЪЖДА К.Н.В. ЕГН ********** да заплати на Инвестбанк АД ЕИК ********* сумата от 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване  пред  Апелативен  съд -  Пловдив  в  1- седмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                        2.