Р Е Ш Е Н И Е № 156
гр. Монтана, 14 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 16 02 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 44 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 197, вр. с чл. 202, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 208, ал. 3 от ДОПК, вр. §
2 от ДР на ДОПК, вр. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Д.И.,***
против Решение № 213/30.12.2022 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-И-134/22.12.2022 г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, заведена с вх. №
26788/22.12.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и е потвърден като
правилен Отказ изх. № С220012-012-0000113/15.12.2022
г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново за отмяна на
наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП -
гр. Велико Търново.
В жалбата се твърди, че отказът
на Директора на ТД на НАП Велико Търново противоречи на съдебната практика и Европейското
законодателство на основание чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Твърди, че е регистриран земеделски
производител съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани и като такъв кандидатства за получаване на подпомагане
под формата на субсидии от ДФЗ РА по сметка открита в Интернешънъл Асет Б***
АД. На последната е наложен запор, с което действие не може да
ползва по предназначение средствата отпуснати от ДФЗ съгласно общата политика
на общността, а именно: финансова помощ се предоставя с оглед качеството и
личността на ЗП, предназначена е да служи за реализиране целите и политиката на
ЕС, за което изпълнение се осъществява мониторинг и оценка. Позовава се на
мотивите на Решение № 143/25.10.2017 г. по дело № 4666/2016 г. на ВКС, в което
се разглежда въпросът за несеквестируемото имущество на длъжника и са изложени
подробни мотиви за това, че независимо, че финансовата помощ от ЕС за
земеделските стопани, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС, се
подчинява на същия режим, поради което попадат под хипотезата на чл. 100 от ЗДБ
2022 г. П*** се на чл. 2 от Регламент № 1306/2013 г. на ЕП и на Сьвета, на
цитирани ТР и текстове от ЗПЗП и ЗПФ. Моли отмяна на оспореното решение и присъждане
на разноските по делото.
Ответната страна чрез гл. юрк.
Бойка Д*** , в с.з. оспорва жалбата. В писмено становище, на първо място
твърди, че разпоредбата на чл. 213, ал. 1
от ДОПК, аналогично чл. 444 от ГПК
и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за
пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, които са общите правила, от
които специален закон може да направи изключение. В случая, нормата на чл. 444 от ГПК не е
приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната норма на чл.
213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е
недопустимо. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта
следва да е предвидена изрично в закон или общностен документ и тези норми са
императивни. На следващо място в разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на
Република България (ЗДБ на РБ) за 2022 г. е предвидено, че целево
предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за финансиране на възложени от
държавата дейности и услуги, каквито земеделските производители не извършват,
не могат да се използват за обезпечения. В обсега на цитираната нормативна
разпоредба са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево предоставени
средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на нефинансови
предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и тези средства
да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. Тази
забрана е неотносима за предоставяните от ДФЗ помощи, предвидени за
земеделските производители, тьй като те не са средства, отпускани от държавния
бюджет за възложени от държавата дейности и услуги и не попадат в обхвата на
чл. 100 от ЗДБ на РБ за 2022
г. Следователно липсва забрана за обезпечаване и принудително
изпълнение върху субсидиите, получени от земеделските производители от
Европейските фондове. Изплащаните суми на земеделските производители
чрез ДФЗ със средства на Европейския съюз, също не съставляват средства, отпускани
от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, т.е.
европейското финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на
ежегодния ЗДБ на РБ. Държавен фонд „Земеделие" изпълнява функцията на
Разплащателна агенция и извършва разплащания по схемите и мерките за
подпомагане на общата селскостопанска политика със средства, отпуснати от
европейските фондове, съгласно Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП). Съгласно чл. 12, ал. 2 от закона, за изпълнение на вменените
му правомощия ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии, целеви
кредити и гаранции. Следователно, финансовите средства, предоставяни от НС чрез
Разплащателната агенция на земеделските производители са секвестируемо
имущество и няма пречка публичния изпълнител да налага запор върху банковите
сметки на този кръг лица, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, както и да
разпределя такива суми, тъй като липсва изрична забрана за принудително
изпълнение на публични вземания върху тези средства. Предвид на това секвестируемостта
на субсидиите на земеделските производители не е обвързана от източника на средствата
- национален или европейски
бюджет. В тази насока е и Указание изх. № М-24-Зб-9/22.04.2019 г на ИД на НАП, с което са длъжни да се
съобразяват публичните изпълнители и което прилагат при налагане на запори на
банковите сметки на земеделските производители, както и Становище изх. № 92-00-913#3/11.09.2020
г. на ИД на НАП, изразено по повод постьпило запитване от Омбудсмана на
Република България - Д***
К*** , приложени по делото. Съгласно чл. З от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент,
средствата от европейските земеделски фондове не са част от държавния бюджет.
Съгласно чл. 141 от Закона за публичните финанси сметките за средствата от ЕС
не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети,
нито пък в бюджетите на бюджетните организации - чл. 6 от ЗПФ. Средствата на ЕС и свързаното
с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации.
От Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от 21.06.2005 г. на Съвета и Регламент № 1306/ 2013 г. е видно, че никъде в тях не
се съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху
вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са предприети действия по
принудително изпълнение и не въвеждат допълнително
основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Нито в ДОПК, нито в специалния
закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от
Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г. е предвидено изрично, че тези
средства са несеквестируеми. Разпоредбите на българското законодателство не са
в противоречие с общностното право. При липсата на изрична законова разпоредба,
изключваща възможността за налагане запор върху банковата сметка на длъжника,
по която постъпва плащане от Държавен фонд „Земеделие", действията на
публичния изпълнител по налагането на този запор са законосъобразни.
След превеждане на средства по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ
"Земеделие" тези средства загубват публичния си характер и върху
същите може да се насочи принудително изпълнение, доколкото не е предвидена в
нормативен акт забрана за това или възможността същите да бъдат несеквестируеми
както например това е сторил законодателят в чл. 520 от ГПК. Ето защо
процесното решение, като издадено от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправните
разпоредби е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Позовава се и на Решение № 259/2020 г. по адм.д.
№ 169/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, постановено по същият
казус, със същият жалбоподател. Моли присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ОПР-54/13 12 2022 г., издадена
на основание чл. 84 от ЗДСл. и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /л. 60/, Изпълнителният
директор на НАП оправомощава Мария Г*** П*** , на длъжност „Заместник Директор”
на ТД на НАП Велико Търново да изпълнява длъжността „Директор на ТД на НАП на
ТД на НАП Велико Търново при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и
други) на И*** С*** З*** – Директор на ТД на НАП Велико Търново.
Със Заповед № - 10216/19 12 2022 г. на
основание чл. 57, ал. 3 от ЗДСл и лична молба на И*** С*** З*** е разрешен
полагаем отпуск, считано от 29 12 2022 г. до 30 12 2022 г. /л. 59/
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г., издадено от Публичен
изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана /л. 55/ е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити в Интернешънъл Асет Б*** АД. В същото е записано, че
подлежи на обжалване в 7 дневен срок от неговото връчване пред ТД на ТД на НАП
Велико Търново чрез публичния изпълнител. Постановлението е връчено по
електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване /л. 56/ на дата 15
12 2022 г.
Със Запорно съобщение изх. № изх. №
С220012-003-0077754/15.12.2022 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на
НАП - гр. Велико Търново, офис Монтана /л. 52/ до Интернешънъл Асет Б*** , гр.
София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити на И.Д.И. като клиент на Банката, в размер на
4802,17 лв., обезпечаващи задължения към 15 12 2022 г. В запорното съобщение е
посочен текстът на чл. 213 от ДОПК като е указано изрично, че при изплащане на
сумите, Банката е длъжна да се убеди по безспорен начин за посочените по-горе
обстоятелства. Отбелязано е и че на основание чл. 206, ал. 2 от ДОПК от
получаване на запорното съобщение Банката, не може да предава дължимите суми на
длъжника, като спрямо тях има задължение на пазач и носи солидарна отговорност
на основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК.
Със Заявление от същата дата 15 12 2022
г. /л. 48/ лицето е уведомило публичния
изпьлнител, че по сметката в Асет Б*** постъпват суми от Фонд Земеделие, тъй
като е земеделски производител. Моли да бъде вдигнат частично запора от
сметката, тъй като сумите са несеквестируеми. Към заявлението е приложено и
извлечение от банковата сметка, от което е видно, че по запорираната сметка за
периода 01 12 2022 г. – 15 12 2022 г. са постъпвали суми от Държавен Фонд
Земеделие, а като основание е посочвано „получен превод бюджет”.
С отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, изх. № С220012-012-0000113/15.12.2022
г., издаден от Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис
Монтана /л. 46/, този орган е отказал отмяна на обезпечителни мерки, наложени с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С220012-022-0092079/15.12.2022 г., поради това, че всички несеквестируеми
средства и доходи са изброени в чл. 213 от ДОПК и там не се включват средствата
от субсидии.
С оспореното Решение е оставена без
уважение жалбата на И.Д.И.,***2.12.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана, заведена с вх. № 26788/22.12.2022 г. по описа на ТД на
НАП Велико Търново. В Решението на първо място се посочва, че целта на
производството по обезпечаване на публичните задължения е да защити интереса на
фиска и да гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично
задължение, ведно с лихвите, до окончателното му погасяване. В конкретния
случай е наложен запор върху банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Б*** "
АД, като към момента на обезпечението, публичният изпълнител не е знаел какви
суми постъпват по нея. Едва с подаване на искането за отмяна на обезпечението
до публичния изпълнител е приложено банково извлечение, от което е видно, че по
сметката на лицето постъпват суми с наредител Държавен фонд „Земеделие" и
с основание „Схема за единно плащане на площ" (СЕПП) 2022 г., както и
мярка 12 „Плащания за Натура 2000 и рамковата директива за водите" и мярка
13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 - 2020 г.) за Кампания
2022. От изложеното в жалбата се установява, че настоящият спор се свежда до
допустимостта на налагане на обезпечителни мерки върху средства, получени от
ДФЗ, и по-конкретно - какъв е характерът на постъпилите вече суми по
запорираната сметка на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 213 от ДОПК,
аналогично на чл. 444 ГПК и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната
секвестируемост на имуществото на длъжника, но това са общите правила, от които
специален закон може да направи изключение. В случая, нормата на чл. 444 от ГПК
не е приложима, доколкото несеквестируемостта е уредена със специалната норма
на чл. 213 от ДОПК и субсидиарното приложение на ГПК е недопустимо. В
разпоредбата на чл. 100 от ЗДБ на РБ за 2022 г. е предвидено, че целево
предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за финансиране на възложени от
държавата дейности и услуги, каквито земеделските производители не извършват,
не могат да се използват за обезпечения. В обсега на цитираната нормативна
разпоредба са регламентирани три кумулативни условия: наличие на целево
предоставени средства от държавен бюджет; същите да са предоставени на
нефинансови предприятия за субсидии, компенсации или капиталови трансфери и
тези средства да са предоставени за изпълнение на възложени от държавата
дейности. В процесния случай няма данни да са налице предпоставките на чл. 100,
ал. 1 от ЗДБ на РБ за 2022 г., т. е. няма данни за целево предоставяне на
средства от държавния бюджет за изпълнение на възложени /делегирани/ от
държавата дейности. Юридически лица, еднолични търговци, както и земеделски
производители, на които се отпускат средства чрез ДФЗ за други цели, извън регламентираните
в чл. 100, ал. 1 от ЗДБ на РБ за 2022 г. не са натоварени с извършване на
дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите не са сред
субектите, ползващи се с регламентираната защита. Същите не се явяват
„нефинансови предприятия" по смисъла на ЗДБ на РБ, доколкото не са
натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата.
Дейностите, за които законодателят е предвидил подпомагане на земеделските
производители са най-общо описани в чл. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. Този нормативен акт предвижда държавно подпомагане,
но не предвижда средства, отпускани на земеделците за дейности, които принципно
се извършват от държавата, но са делегирани на земеделските производители, нито
придава на тези производители качеството на нефинансово предприятие.
Следователно липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху
средствата, получени от земеделските производители. Освен това, следва да се
има предвид, че изплащаните суми на земеделските производители чрез ДФЗ, със
средства на Европейския съюз (ЕС), също не съставляват средства, отпускани от
държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, т.е. европейското
финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на
РБ. Държавен фонд „Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция
и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на общата
селскостопанска политика със средства, отпуснати от европейските фондове,
съгласно ЗПЗП. Съгласно чл. 12, ал. 2 от същия закон, за изпълнение на
вменените му правомощия. ДФЗ предоставя на регистрираните стопани: субсидии,
целеви кредити и гаранции. Следователно, финансовите средства, предоставяни от
ЕС чрез Разплащателната агенция на земеделските производители, са секвестируемо
имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор върху банковата
сметка на този кръг лица, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, тъй като липсва
изрична забрана за принудително изпълнение на публични вземания върху тези
средства. Предвид горното секвестируемостта на субсидиите на земеделските
производители не е обвързана от източника на средствата - национален или
европейски бюджет. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕС) № 1306/17.12.201З г. на
Европейския парламент и на Съвета европейските земеделски фондове са:
Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони, като средствата от тези фондове
не са част от държавния бюджет. Съгласно чл. 141 от Закона за публичните
финанси (ЗПФ) сметките за средствата от ЕС не се включват в държавния бюджет, в
общинските бюджети и в останалите бюджети, нито пък в бюджетите на бюджетните
организации - чл. 6 от ЗПФ. Върховенството на правото на европейската общност и
директния ефект на цитирания регламент се разпростира и по отношение на
националното законодателство, тъй като той предоставя на гражданите права,
които националните институции и съдилища са длъжни да съблюдават. Всяка
разпоредба от националното законодателство, която им противоречи, е
неприложима. От цитираните норми на Регламента, обаче е видно, че същите са
диспозитивни и никъде в тях не се съдържа изрична забрана за насочване на
принудителното изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу
когото са предприети действия по принудително изпълнение. Регламент
1306/17.12.2013 г. не въвежда допълнително основание за несеквестируемост на
средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. В обобщение, нито в
ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от ЗДБ на РБ е предвидено
изрично, че тези средства са несеквестируеми. Разпоредбите на българското
законодателство не са в противоречие с общностното право. Уточнява се, че по
банковата сметка на задълженото лице могат да постъпват парични средства от
всякакъв характер и произход, както секвестируеми. така и несеквестируеми.
Публичният изпълнител все още не е пристъпил към изпълнение, т.е. не е
разпоредил изпълнение на запорното съобщение, като същевременно е уведомил третото
задължено лице /банката/ да не налага запор на несеквестируеми доходи, посочени
в чл. 213 от ДОПК. Съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяна на обезпечението се
извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен
срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в
случаите на чл. 225, ал. 1, т. 2 - когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред, респ. когато актът за установяване на задължението бъде
изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото
принудително изпълнение е събрана сума равна или надхвърляща сумата на
задължението, съгласно изменението - чл. 225, ал. 1, т. 5 ДОПК. Решаващият
орган може да отмени обезпечението и когато длъжникът представи обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа - чл.
208, ал. 3 от ДОПК. В последния случай, ако предоставеното обезпечение не е в
една от изброените форми, решаващият орган не е длъжен да отмени оспорената
обезпечителна мярка, дори и размерът да отговаря на законовите изисквания. В
настоящия казус не са налице описаните по-горе хипотези, които по своята правна
природа са законовите предпоставки за отмяна на наложени обезпечителни мерки.
Извън тях не съществува правно основание за предприемането на подобни действия,
както от страна на публичния изпълнител, така и от настоящата решаваща
инстанция. Ако не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна
мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199
от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК. За
жалбоподателя съществува и правната възможност, установена с чл. 229 от ДОПК, при
която публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши
определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми да се оставят
на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността
му. Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
писмена форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени
материалноправните и процесуалноправните разпоредби по издаването му. Налице е
годен обект, върху който правилно и законосъобразно е насочено принудително
изпълнение, тьй като сумите, изплащани на земеделските производители, като
форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение,
т.е. представляват секвестируемо имущество. Приложените към жалбата съдебни
решения, а именно - Решение № 4252/29.07.2020 г. по административно дело №
3939/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, Решение
№71/30.05.2019 г. по административно дело № 59/2019 г. по описа на
Административен съд - Габрово, Решение по гражданско дело № 375/2019 г. на
Варненски окръжен съд; Решение № 42/06.03.2019 г. по административно дело №
37/2019 г. по описа на Административен съд - Ямбол нямат тълкувателен характер
и не представляват задължителна съдебна практика. Същевременно е налице и
практика на съдилищата в подкрепа на секвестируемостта на вземанията на
земеделските производители, изплащани чрез ДФЗ, например Решение № 1312/12.06.2018
г. по адм. дело № 110/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Решение №1347 от 22.11.2019 г. по в.гр.д. № 1472/2019 г. на Окръжен съд - Варна
Решение № 259 от 11.06.2020 г. по адм. дело №169/2020 г. по описа на
Административен съд - Монтана, Решение № 598 от 22.11.2021 г. по адм. дело №
635/2021 г. на Административен съд - Плевен и ред други.
По делото са представени още писмо на
НАП до Директорите на ОДОП – Велико Търново, Варна, писмо на НАП до Омбудсман
на РБ, гр. София.
С Определение от 19 01 2023 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните и е предоставил възможност
за представяне на доказателства.
При горната фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на
оспорване действия на органи по приходите от лице с правен интерес от обжалване
в законоустановения срок. От доказателствата по делото се установява, че Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г.,
издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис
Монтана е връчено на 15 12 2022 г. по електронен път. Жалба /наименована Заявление/
срещу Постановлението е подадена на същата дата 15 12 2022 г. или срокът за обжалване по административен
ред е спазен. Спазен е и срокът за обжалване на постановения ИАА по съдебен
ред, същият връчен на 06 01 2023 г. /л. 22/, а жалбата срещу него е подадена на
11 01 2023 г. /л.3/, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане
по същество.
Съгласно чл. 200 от ДОПК - Налагането на
запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.
Съгласно чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
- Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с
изключение на изрично изброените вещи/имоти/суми.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДБ на
РБ за 2021 г. - Целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения. Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица.
Съгласно чл. 100, ал.1 и ал. 2 от ЗДБ на
РБ за 2022 г. - Целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения. Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. .
Съгласно чл. 1, т. 1 и т.
7 от ЗПЗП - Законът урежда: държавното
подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители;
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви
"а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC)
№ 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.;
Съгласно чл. 2г, ал. 1, т. 3 от
ЗПЗП - Министерството на земеделието изготвя Програма за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. Сьгласно третата алинея - Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се одобряват от Министерския съвет
и се изпълняват от Министерството на земеделието.
Съгласно чл. 4 от ЗПЗП -
Държавата подпомага земеделските стопани чрез икономически, структурни и
организационни мерки, научно и информационно обслужване, консултации, както и
чрез повишаване на тяхната квалификация.
Съгласно чл. 9б от ЗПЗП - За
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провеждат посредством: Интегрираната система за
администриране и контрол по реда на глава трета от този закон – за мерките и
подмерките по чл. 21, параграф
1, буква "б", чл. 28,
29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013;. Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите
мерки и подмерки; Интегрираната система за администриране и контрол – по реда
на наредбите за мерките по чл. 39б
и 39в от Регламент
(ЕС) № 1305/2013.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗПЗП - Държавен фонд "Земеделие", наричан "Фондът" подпомага
финансово регистрираните земеделски стопани.
Съгласно чл. 17а ЗПЗП -
Средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства.
Съгласно § 1, т. 1 и т. 50 от
ДР на ЗПЗП - По смисъла на този закон: - Земеделски производители" са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция. "Публично финансиране" са
средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския
съюз, независимо от органа, който ги предоставя.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5.
Съгласно чл. 208, ал. 1 и ал. 2, изр.
първо от ДОПК - Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител
служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след
погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2
и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера
на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния
изпълнител служебно. Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван
по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му.
Страните не спорят, че в ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана е образувано изпълнително дело № 12100005948 от
2010 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя И.И..
С цел обезпечаване на вземанията на длъжника, с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г., е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в търговска банка „Интернешънъл Асет Б*** "
АД в размер на 4802.17 лв. към 15.12.2022 г.
Спорът е дали получаваните от
жалбоподателя субсидии от ДФЗ са секвестируеми и дали върху тях може да бъде
наложен запор за принудително събиране на публични задължения.
В случая подаденото от жалбоподателя
заявление има характер на жалба против издаденото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана /л. 55/, а като жалба
последната подлежи на разглеждане по реда и условията на чл. 197 от ДОПК. Същевременно
по жалбата против издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки е
постановен отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки на основание чл.
208, ал. 2 от ДОПК. С обжалваното Решение, жалбата на И.Д.И. е оставена без
уважение като неоснователна и е потвърден отказът на Публичния изпълнител за
отмяна на наложените обезпечителни мерки. Тъй като Директорът на ТД на НАП
Велико Търново е решаващ орган, както в производството по реда на чл. 197
(стартирало със Заявление от 15 12 2022 г.), така и по реда на чл. 208, ал. 3,
във вр. с чл. 197 от ДОПК (с оглед постановения отказ), с постановеното Решение
решаващият орган се произнесьл едновременно и по двете подадени жалби, както
против издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, така и
против постановеният от Публичният изпълнител отказ да отмени наложените такива
като е счел и двете за неоснователни.
Постановеното Решение № 213/30
12 2022 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е
оставена без уважение жалбата на И.Д.И.,*** против наложения запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ на сумите
постъпващи от ДФЗ като „превод Бюджет”, съгласно издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г. на
Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е
незаконосъобразно. Необосновано процесуалният представител на ответната страна
твърди, че не са налице изискванията предвидени в чл. 100 от ЗДБ на РБ. Жалбоподателят,
в качеството си на земеделски производител, т.е. лице, което произвежда непреработена
и/или преработена растителна и/или животинска продукция, не е финансово предприятие по смисъла на
закона. Именно в това си качество на нефинансово предприятие същият получава
целеви субсидии от държавата – в случая от ДФЗ – самият закон чл. 1, чл. 2 и
др. казва, че подпомагането на земеделските производители е държавно, а
средствата - публични. Предоставяните субсидии са целеви, тъй като с тях се
цели постигането и изпълнението на възложени от същата държава дейности
предвидени в съответната Програма, за което същата извършва съответен контрол.
С оглед на това кумулативно предвидените императивни условия въведени в нормата
на чл. 100 от ЗДБ на РБ се явяват налични за получаваните от жалбоподателя
средства, поради което върху тях не се следва налагане на запор, респ.
същите не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания.
Следва да се има предвид, че
със самия факт на одобрение на жалбоподателя за участието му в определена
Програма, финансирана от държавата, в случая ДФЗ, който е юридическо лице на
бюджетна издръжка, този държавен орган му възлага изпълнението на определени
дейности, за които му отпуска и съответната субсидия. Субсидията е целева и
касае точното изпълнение на предвидените законови изисквания, които са различни
за съответните Програми и в случай на неточно изпълнение, държавата, в лицето
на ДФЗ има право да иска възстановяване на отпуснатата субсидия. С оглед на
това средствата отпускани от ДФЗ за целите на земеделските производители,
попадат в обхвата на чл. 100 от ЗДБ на РБ, тъй като макар да са средства
предоставяни от Европейските фондове, които не произтичат директно от средствата
формиращи държавния бюджет, имат същия правен статут и с оглед на тяхната
същностна специфичност, изведена от уредената законодателна рамка, се приравняват
на средства от държавния бюджет, в който смисъл е и Решение № 143/25 10 2017 г.
по адм.д. № 4666/2016 г. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 213 от ДОПК
и разпоредбата на чл. 100 от ЗДБ на РБ са с еднаква законова тежест, без да има
колизия между тях, поради което и двете разпоредби се явяват относими и
приложими и само поради обстоятелството, че нормата на чл. 213 от ДОПК не
предвижда от принудителното изпълнение да се изключват средствата от субсидии
предоставяни от ДФЗ на земеделските производители, то това не означава, че такова
изключване не може да бъде предвидено в друг специален закон, какъвто е ЗДБ на
РБ, а публичният орган е задължен да се съобрази и с тази специална
материалноправна норма.
Несеквестируемо имущество не
може да бъде предмет на запор, поради което налагането на такъв подлежи на
отмяна и то без да е необходимо да са налице условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, предвид нищожността на издадения акт, с който такъв запор е наложен. Актът
(обжалваното Постановление за налагане на обезпечителни мерки) е нищожен именно
поради това, че такъв не може да бьде издаден на нито едно правно основание от
нито един административен орган, респ. да може да породи последиците целени от
закона.
Цитираното от юрк Д*** Решение
№ 259/2020 г. по адм.д. № 169/2020 г. по описа на Административен съд Монтана не
е с идентичен казус, а становището на ЦУ на НАП не се ползва със сила на
пресъдено нещо и може да бъде ползвано и обсъждано единствено и само като
становище.
По отношение на обжалваното Решение в
останала му част, с която е потвърден като правилен и законосъобразен отказът
за отмяна на наложените обезпечителни мерки, съдът счита, че самият публичен
изпълнител, при установяване на несеквестируемо имущество, върху което е
наложен запор, следва да постанови неговата отмяна, поради липсата на каквото и
да било материално-правно основание за неговото налагане, поради което и в тази
част и с оглед на гореизложените съображения обжалваното Решение се явява
незаконосъобразно.
С оглед на изложеното и при
извършената служебна проверка, по смисъла на чл. 168 от АПК, вр. пар. 2 от ДОПК, съдът приема обжалваният акт за издаден от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
При този изход на спора, на
основание чл. 161 от ДОПК, вр. с чл. 46, ал. 2 от ЗНА и чл. 143 от АПК на жалбоподателя,
следва да му се присъдят разноските по делото, които са в размер на 10 лева платена
държавна такса, дължими от ответната страна – НАП - София, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 197, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Решение № 213/30 12 2022 г. на
Директор на ТД на НАП Велико Търново.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220012-022-0092079/15.12.2022 г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП - гр. Велико Търново, В ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ на наложения запор по банкови сметки в
„Интернешънъл Асет Б*** ” АД, касаещ постъпващите
от ДФЗ суми с основание „превод Бюджет”.
ОТМЕНЯ наложеното обезпечение В
ЧАСТТА и ПО ОТНОШЕНИЕ на наложения запор по банкови сметки в „Интернешънъл
Асет Б*** ” АД, касаещ постъпващите от
ДФЗ суми с основание „превод Бюджет”.
ОСЪЖДА НАП София ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И.,*** направените в производството разноски в
размер на 10 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ар. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: