№ 539
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100900969 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Е. Т., ЕГН ********** срещу
„ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК *********. Ищецът твърди да е бил акционер в ответното
дружество в периода от 2007г. до 11.01.2021г., като е притежавал 21 броя обикновени
поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда) лева,
представляващи 19,44% от капитала на дружеството.
Сочи, че на 22.12.2020 година с договор за продажба на акции е продал всички
притежавани от него акции от капитала на останалите акционери, с 4 броя джира,
осъществени въз основа и при условията на Договора за продажба на акции от 22.12.2020г.
Поддържа, че договорът действа занапред по отношение на имуществените права,
произтичащи от притежанието на акциите, вкл. и правото на дивидент. Сочи, че в процесния
период акциите са били от един клас с равни права.
Поддържа, че за всяка от годините в периода 2016 г. - 2019 година е приет и одобрен
ГФО след изтичане на съответната финансова година и е взето решение за изплащане на
дивиденти от печалбата за съответната година, вкл. и от неразпределена печалба от
предходни години, след съответно взето решение от ОСА. Сочи, че невярно в съответните,
представени с исковата молба протоколи е отразено, че ищецът е присъствал на заседанията
на СД и ОСА, на които са взети съответните решения за свикване на ОСА и за приемане на
ГФО. Сочи, че не е присъствал и на ОСА, на които са взети изплащане на дивиденти за 2016
година, 2017, 2018 година и 2019 година, поради което и не може да уточни датата на
проведените събрания. Оспорва подписите, положени от негово име на протоколите,
представени пред търговския регистър и списъците към тях, описани конкретно в исковата
молба. Поддържа, че въпреки взетите решения за разпределение на печалба чрез изплащане
на дивидент за финансовите 2016 г. – 2019 година, дължимите на ищеца като акционер и
съобразно дяловото му участие суми не са му били изплатени.
Намира, че разликата между декларираната печалба за съответната финансова година
и начислената за разпределение печалба, може да се заключи, че е начислен за изплащане
дивидент от печалбата за съответната година и/или неразпределена печалба от минали
години, което е видно от приетите ГФО.
1
Единствено за 2019 година признава да е получил част от дължимия му се дивидент
от разпределение на печалба от минали години в размер на 2268,17 лева.
Претендира стойности в нетен размер, след данъчно облагане на дължимите суми от
разпределени дивиденти.
Във връзка с отговора на исковата молба, възразява да е участвал в каквито и да е
ОСА, на които са взимани решения за разпределение на печалба за дивиденти в процесния
период и не може да посочи дати на провеждане на такива. Сочи, че от 2017 година няма
достъп до никакви книжа, документи и счетоводството на дружеството, за което е отправял
и множество покани и завел съдебно дело, исковете по което е оттеглил, поради постигнато
съгласие за продажба на акциите.
Намира и че законът не допуска възможност за прилагане на друг критерий, освен
установения в чл. 181 ТЗ /и чл. 16 от Устава/ при разпределение на дивидентите, поради това
намира и посочените размери на определените му дивиденти за несъответни на решенията
на ОСА и на закона.
Счита и че се е разпоредил с акциите, след като в неговия патримониум е възникнало
правото на вземане за дивидент за съответните години и съответно – той е притежател на
това право, което не е предмет на договорите за продажба.
Оспорва и вземанията да са погасени по давност /като сочи, че е приложим 5-
годишният давностен срок, при това, считано от обявяване на ГФО за съответната година/
или от извършено плащане. Намира и че в случая нормата на чл. 89 от Устава е
неприложима, тъй като за признатите от ответника суми се твърди да има и плащане, а за
останалата част – ищецът оспорва да е узнал за това, че му е разпределен дивидент. Счита,
обаче, и че установеното в чл. 89, ал. 3 от Устава противоречи на добрите нрави, на закона,
както и го заобикаля, както и че извънсъдебното поведение на ответника сочи, че същият не
е зачел действието на нормата на чл. 89, ал. 3 от Устава при осчетоводяване.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва размера на дивидентите, които е следвало да
бъдат платени на ищеца. Сочи, че във всяка от финансовите години в периода акциите са
били неравномерно разпределени между петима, активно участващи в оперативната дейност
на дружеството акционери, сред които и ищецът. Сочи, че дивидентите в периода са
начислявани и изплащани по решение на ОСА, като всяка от годините са провеждани
множество събрания и са приемани множество решения за частично разпределение на
неразпределена печалба от минали години /като през 2020 година е установена липсата на
оригиналите на тези документи/, като сумите за всеки акционер са определяни с оглед
приноса му към дружествените дела, а не пропорционалното участие, съобразно
притежаваните акции. На този принцип сочи и размерите на разпределените за ищеца
дивиденти, начислени при ответника, като за 2016 година отрича да са разпределени такива
в негова полза, за 2017 и 2018 година- сочи, че по решение на ОСА общо са му разпределени
по 21 052.62 лева за година, а за 2019 година – 23 440,16 лева. Сочи и че дивиденти в тези
размери са изплатени на ищеца срещу РКО и след приспадане на данък по чл. 38, ал.1, т. 2,
б. а ЗДДФЛ, но и той не ги е търсел в едногодишен срок и на основание чл. 89 от Устава, ако
са останали незаплатени суми, същите остават в полза на дружеството, както и тези, които
са осчетоводени като заплатени на ищеца. В допълнение сочи, че плащанията са извършени,
без да са били налице предпоставките по чл. 247а ТЗ.
Прави и възражение за давност по отношение на претенциите за дивиденти за 2016 г.,
2017 г. и 2018 година. Оспорва и че с договора за продажба на акции, ищецът се е съгласил,
че няма облигационни вземания за дивиденти към дружеството, което е било релевантно за
определяне на продажната цена.
Твърди, че до 11.01.2021 година ищецът е участвал и е имал достъп до дружествените
документи и информация в качеството си на член на СД и консултант, а предприетите
2
действия и изпратени покани касаят последващ исковия период.
Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска.
Предявени са частични обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 181, вр. чл. 246 и чл. 247а ТЗ за изплащане на дивидент, както следва:
1. за сума в размер на 4 000 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се
дивиденти в общ размер на 21 722,80 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови
отчети на дружеството за финансовата 2016г.;
2. за сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи
се дивиденти в общ размер на 54 626,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните
финансови отчети на дружеството за финансовата 2017г.;
3. за сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи
се дивиденти в общ размер на 38 102,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните
финансови отчети на дружеството за финансовата 2018г.;
4. за сумата в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и
полагащи се дивиденти в общ остатъчен размер на 86 183,33 лева, съгласно отразяванията в
Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2019г. (88 452 лева) и след
приспадане на извършеното частично плащане от 2268,17 лева.
Претендира законна лихва върху всеки от предявените искове, считано от датата на
предявяване на исковата молба на 21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
В тежест на ищеца по исковете е да докаже по всеки от тях следните факти от
сложния фактически състав: че е бил акционер към годината на реализиране на печалбата и
на вземане на решението за разпределянето й като дивидент; изтичане на финансовата
година; приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-
счетоводител; реализирана печалба за годината; взето решение от общото събрание на
акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба при спазване на
императивните разпоредби на чл. 246 ТЗ и чл. 247а ТЗ, както и правилата по чл. 181 ТЗ в
размерите, посочени в исковата молба.
Ответникът носи тежест да докаже възраженията си, вкл. изтекъл давност срок,
издадени акции с особени права.
Страните не спорят по следните факти, които съответно съдът приема за доказани в
процеса: че ищецът е бил акционер в ответното дружество в периода от 2007г. до
11.01.2021г., като е притежавал 21 броя обикновени поименни акции, всяка с право на един
глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда) лева, представляващи 19,44% от капитала на
дружеството, които е прехвърлил на останалите акционери с договори за продажба на акции
и джиро от 22.12.2020 година, както и че няма атакувани и отменени по съдебен ред
решения на Общо събрание на акционерите /ОСА/ за разпределение на печалба в
процесните периоди, с иск по чл. 74 ТЗ или предявен иск за установяване на тяхната
нищожност.
Правото на дивидент е правото на акционера да получи част от реализираната от
дружеството чиста печалба, тоест, право на участие в разпределението на печалбата,
съразмерно с участието му в капитала. Касае се до абстрактна потенциална възможност за
придобиване на конкретно право на вземане при реализиране на фактическия състав, с чието
възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и превръщането му в
изискуемо конкретно облигационно право на дивидент.
Елементите на правопораждащия фактически състав на конкретното право на
дивидент са следните: изтичане на финансовата година; приемане на годишния счетоводен
отчет и баланс; решение на ОС за разпределение на реализираната печалба. Лицата, на които
принадлежи имущественото, субективно право на част от печалбата в акционерното
3
търговско дружество са акционерите в капитала в релевантните финансови периоди,
съразмерен на тяхното участие, съгласно чл. 181 ТЗ, освен ако не е уговорено друго в
дружествения договор или устав на дружеството.
В конкретния случай, безспорно се установява, че за всяка от финансовите години, по
отношение на които ищецът е заявил своите искови претенции, същият е бил акционер в
ответното търговско дружество. Видно от вписванията в търговския регистър, постигнатото
съгласие по договор за покупко-продажба от 22.12.2020 година, както и предвид приетите за
безспорни между страните факти в периода от 2007 година и до 11.01.2021 година, ищецът
С. Е. Т. е притежавал 21 броя поименни, обикновени акции с право на един глас в
ИНИЦИАТИВИ АД, всяка от които с номинална стойност от 1000 лева, представляващи
общо 19,44 % от капитала на дружеството.
Страните не спорят и по факта, че в процесния период не са издавани
привилегировани акции или акции с особени права. Следователно, приложима е
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ТЗ, акцията на ищеца дава право на един глас в общото
събрание на акционерите и право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с
номиналната й стойност. Съответно на законовата норма е и установеното в чл. 16 от Устава,
действащ в процесния времеви период, който също предвижда субективното право на
печалба да съответства съразмерно на участието им в капитала. Различен извод не
произтича и от установеното в чл. 88 и чл. 89 от Устава. Следователно, въпреки
диспозитивният характер на нормата на чл. 181 ТЗ, липсата на съответна разпоредба в
устава, установяваща различен начин на разпределение, както и липсата на акционери,
притежаващи привилегировани акции, налага приложимост на правилото по чл. 181, ал. 1
ТЗ. Нормата на чл. 88, ал. 1 от Устава следва да се тълкува във връзка с чл. 16 от Устава, като
допълваща и уточняваща, че разпределението на печалбата като конкретен размер на
подлежащите на изплащане за съответната финансова година дивиденти е предоставено в
правомощията на общото събрание, като управителен орган на дружеството. Следователно,
тази уговорка не е от естество да установи принципно различен подход или начин при
разпределяне на печалба при реализиране правото на акционера по чл. 181, ал. 1 ТЗ. Още
повече, предвид правната форма на дружеството, постигане като резултат на неравномерно
разпределяне на печалбата е лесно постижимо при съответна воля на акционерите - като в
устава се предвиди издаването на привилегировани акции, каквато воля в конкретния случай
не се установи да е налице. Дори да се приеме, че с разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от Устава е
уредено разпределението на печалбата да става по решение на общото събрание на
акционерите, отчитайки приноса, който всеки съдружник може да има за реализирането на
печалбата в различните периоди на осъществяване дейността на дружеството, ответникът не
представи доказателства /протоколи от общо събрание на акционерите/, от които да е видно
надлежно взето решение относно разпределението на печалбата, несъразмерно на участието
в капитала и неговите конкретни стойностни измерения. Това обстоятелство, съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е поставено в тежест на ответника, който е страната,
черпеща благоприятни от неговото настъпване правни последици и съответно – носеща
неблагоприятните последици от недоказването на релевантни за спора обстоятелства които
се изразяват в това, че съдът следва да приеме, че те не са осъществени. Тоест, че на общо
събрание на акционерите е взето надлежно решение и по съответния ред за разпределяне на
печалба извън нормативната рамка и несъответно на капиталовото участие на акционерите.
Няма данни и за това, с решения на общото събрание да са разпределени части от печалбата
в полза само на определени съдружници, назначени и като членове на управителните органи
на дружеството. Показанията на свидетелката Тортопова са общи и не установяват
конкретни факти, относими именно към процесния времеви период /предвид показанията на
свидетелката, същата е в професионални отношения с ответника в продължение на 22
години/. Ето защо, в процесната хипотеза, съдът приема за доказано, че правоимащи лица за
част от печалбата на ответното дружество са тези, притежаващи качеството акционер в
4
съответния финансов период, за който се определя дивидент, съразмерно на участието на
всеки от тях към дадения момент в капитала на дружеството. Аргументи относно липсата на
доказателства за горните факти, съобразно разпределената доказателствена тежест са
изложени и по-надолу в решението.
Ето защо, възраженията на ответника в тази насока, съдът приема да са
неоснователни.
На следващо място, във връзка с материалната легитимация на ищеца, като лице, в
патримониума на което е възникнало субективното имуществено право на облигационно
вземане за дивидент за финансовите 2016 – 2019 година следва да се посочи и следното.
Ответникът възразява, че с оглед сключения договор за покупко-продажба на акции
от 22.12.2020 година, ищецът е прехвърлил на останалите акционери и съответното на
притежаваните от него акции право на дивидент за отминалите финансови периоди, което
било видно от чл. 8 на сключения договор. Според посочената клауза от договора, с
прехвърляне собствеността върху акциите, Т. прехвърля на купувачите занапред и всички
произтичащи от тези акции права и задължения на акционер в ИНИЦИАТИВИ АД. Според
настоящият съдебен състав, уговорката по чл. 8 от договора е ясна и не налага систематично
тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД. В нея страните са изразили ясно съгласие, че
произтичащите от притежанието на акциите, предмет на договора права преминават върху
приобретателите, считано от придобиването на ценните книги. Тоест, противно на
поддържаното от ответника, ищецът не е изразил ясно и недвусмислено воля за прехвърляне
на правото да получи дивидент за предхождащите сделката финансови години 2016 г. - 2019
г. В тази насока, следва да се вземат предвид възраженията и твърденията на ответника за
това, че в посочените години са били взимани решения за разпределяне на печалба, на които
съответстват счетоводните данни на дружеството и изготвеното заключение на вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и
вярно, неоспорено от страните по делото, нито в основната, нито в допълнителната му част.
Тези факти са неизгодни за ответника, поради което и самото признание има
доказателствена стойност в процеса. Тоест, с изтичане на финансовите години, приемане на
съответните годишни счетоводни отчети и взимане на решения от ОСА за разпределяне на
реализирана балансова печалба, абстрактното право на дивидент е трансформирано в
конкретно, ликвидно и изискуемо вземане в полза на ищеца към ответното акционерно
дружество и доколкото правото на дивидент като част от акцията съгласно чл. 181, ал. 1 ТЗ е
различно от облигационното вземане за разпределен дивидент, не може да се приеме, че без
нарочна и изрична договорка в този смисъл /ясно и недвусмислено изразено съгласие/,
ищецът е продал и правото на вземане за вече разпределени дивиденти /в този смисъл са
изложени мотиви и в Решение № 2173 от 27.03.2002 г. по гр. д. № 518/2001 г. на ВКС/.
От друга страна, клаузата на чл. 16, ал. 1 от договора е обща и следва да се тълкува
във връзка с останалите разпоредби на договора и по- специално, че страните са уточнили
при какви условия облигационните отношения по повод договора за покупко-продажба се
считат окончателно уредени, още повече самото дружество не е страна в това облигационно
отношение. Тук следва да се вземе предвид наличието на висящ съдебен спор между
страните по искова молба вх. № 300911 от 10.12.2020 година на основание чл. 71 ТЗ към
датата на сключване на договора, което е индикация за причината, поради която посочената
клауза въобще е включена в договора.
Горните изводи съдът извежда и от естеството на правото на дивидент, което
имуществено право възниква едновременно с членственото правоотношение и го съпътства
през цялото време на неговото съществуване, тъй като е част от него и представлява
възможност да се участва в разпределението на печалбата, която се превръща в конкретно
изискуемо вземане само при наличието на определени предпоставки. Тоест, за прехвърляне
на вече възникнало конкретно, облигационно, изискуемо вземане в патримониума на ищеца
5
/а и за цедиране на конкретно и точно определено бъдещо вземане за дивидент/ се изисква
нарочно волеизявление и постигнато съгласие, каквото по делото не се доказа да е
обективирано.
Ето защо, възраженията на ответника и в тази насока, съдът приема за
неоснователни.
След като беше отговорено на въпроса дали ищецът е сред лицата, които имат право
на дивидент за финансовите 2016 – 2019 година, както и че това право е съразмерно на
участието му в капитала на дружеството, следва да се отговори на въпроса и дали са
възникнали останалите предпоставки, представляващи елементите от фактическия състав,
при кумулативно наличие на които правото на дивидент, произтичащо от притежаваните от
ищеца акции, се е трансформирало във възникнало в полза на ищеца ликвидно и изискуемо
облигационно вземане за С. Т. спрямо ИНИЦИАТИВИ АД.
Както беше посочено сред тези предпоставки са изтичане на финансовата година;
приемане на годишния счетоводен отчет и баланс; решение на ОС за разпределение на
реализираната печалба.
В конкретния случай се установява, че първите две от изброените условия са налице.
Финансовите години, обхващащи периода от 1 януари до 31 декември според § 1, т. 14 от ДР
на ЗСч, са изтекли към момента на сключване на договора за покупко-продажба на акции.
От обявените/вписаните в търговския регистър актове и обстоятелства е видно и че ГФО и
баланса на дружеството са били приети от колективния управителен орган в годините,
следващи съответния отчетен период. За отчетните 2016 година и 2017 година и 2018 година
към заявленията образец Г2 са представени и решения на ОСА за приемане на ГФО,
отнасяне на печалба към неразпределена за минали години. Тези решения на ОС няма
доказателства да са атакувани или отменени по иск по реда на чл. 74 от ТЗ, включително
след извършеното им обявяване в търговския регистър по партидата на ответното
дружество. Приемане на ГФО за 2019 година от ОСА е заявено с декларация по чл. 62а, ал.
2, т. 2 ГПК от Наредба 1 от 2007 година. Следователно, по делото са установени и тези
неизгодни за ответника факти – а именно приети годишни финансови отчети на
дружеството в релевантните счетоводни периоди.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното. Видно от приетата съдебно -
почеркова експертиза, чието заключение съдът кредитира, като пълно и мотивирано,
основано на документите по делото, протоколите от ОСА от 30.06.2018 година, от
28.06.2017 година и от 18.06.2019 година, представени към исковата молба и в търговския
регистър по партидата на ответника, са неистински в частта относно положените от името
на ищеца подписи в документите. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и
е изготвено въз основа на обстоен анализ и сравнителен материал, представляващ не
оспорени от страните документи. Въпреки изводите на вещото лице, доколкото ищецът не
оспорва съдържанието на документите, нито положените от останалите акционери подписи,
нито пък са налице данни да е оспорил законосъобразността на взетите решения /с оглед
липсата на необходимия кворум или мнозинство напр./, а ответникът поддържа също такива
решения да са взети от ОСА, съдът приема за установено, че посочените документи
установяват приемане на съответните решения за приемането на годишен финансов отчет за
годините 2016г., 2017 г. и 2018 година, които са и заверени от дипломиран експерт-
счетоводител. По отношение на 2019 година между страните няма спор, а и видно от
отразеното в Търговския регистър е взето идентично решение от ОСА през 2020 година.
Това е видно и от представените за обявяване н търговския регистър по партидата на
ответника актове и приложените към заявленията документи.
На следващо място, спорен е въпросът относно съдържанието на решенията на
Общото събрание на акционерите, касаещи разпределение на печалба на ответното
дружество за процесните 2016-2019 година, с оглед възникване на облигационно право на
6
ищеца като акционер да получи дивидент въз основа на тях.
Общо за всички относими финансови отчетни периоди следва да се посочи следното.
На първо място, няма доказателства по делото за някоя от отчетните години да е извършвано
авансово разпределяне на дивидент, тоест, разпределението да е в рамките на годишната
нетна печалба. Ето защо, при анализ за наличието на взето решение от ОСА за изплащане на
дивидент, съдът ще основава своите изводи за взетото в съответната година решение като
касаещо изплащане на дивидент за предходен отчетен период.
На второ място, в тежест на доказване на ищеца е установяване на взетите решения
за разпределяне на печалба и тяхното конкретно съдържание досежно определените за
изплащане дивиденти на акционерите и по-специално – на ищеца. Действително, за
установяване на това обстоятелство, по делото не са представени протоколите от общите
събрания на акционерите, обективиращи такива решения за изплащане на дивиденти за
съответната година или тяхното конкретно съдържание. Същевременно, ответникът,
въпреки дадените указания по реда на чл. 190 ГПК, не е представил в оригинал или копия
посочените писмени документи, с твърденията, че е открита липсата на същите през 2020
година. По делото, обаче, няма конкретни твърдения и не са събрани доказателства относно
причините за липсата на посочените документи /вкл. и от показанията на нарочно
допуснатия свидетел на ответника за установяване на посочените обстоятелства/, поради
което съдът е длъжен да приложи последиците, предвидени в чл. 190, ал. 2 ГПК, във връзка с
чл. 161 ГПК. Според цитираната разпоредба, с оглед на обстоятелствата по делото съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
Поради това и след съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът
приема за доказано в процеса, че за всяка една от годините в процесния период ОСА на
акционерите е взимало решение/я за изплащане на дивиденти /като през 2019 година, видно
от протокол от 31.12.2019 година в отсъствието на ищеца е взето решение за изплащане на
дивидент от неразпределена печалба от минали години в размер на 12 281,62 лева, от които
на ищеца, съобразно участието му в капитала са разпределени 2268,17 лева – чиста сума за
получаване, след приспадане на дължимия данък/. Това обстоятелство, на първо място, не се
оспорва, тъй като ответникът признава в отговора и в допълнителния отговор на исковата
молба, че в процесния период за годините 2016 – 2019 година по множество решения на
ОСА /които индивидуализира и по номер и дата/ са начислявани дивиденти на акционерите
в дружеството, като сочи и че такива решения за частично разпределение на неразпределена
печалба от минали години са взимани многократно в рамките на съответния период, но
твърди водещ критерий да е бил приносът на всеки от съдружниците. Тоест, налице е
изрично признание на неизгоден за страната факт, който съответно има и противопоставима
на ответника доказателствена сила.
Посочените обстоятелства – взети решения от ОСА за разпределяне на печалба и
изплащане на дивидент - се подкрепят и от счетоводните записвания на дружеството и
заключението на вещото лице Г., което съдът кредитира като мотивирано, обосновано,
изготвено въз основа на доказателствата по делото и проверка в счетоводството на
ответника и в обхвата на специални знания на вещото лице, но и неоспорено от страните.
Така, от счетоводните записвания при ответника може да се направи извод за наличието на
взети решения за всяка от годините в процесния период - за разпределение на печалба и
изплащане на дивиденти на акционерите. Вещото лице Г. е посочила и че по отношение на
конкретните счетоводни записвания и процесния период счетоводството е водено редовно,
тъй като не са налице грешни счетоводни записи в релевантния период /дебитните и
кредитните обороти си отговарят, оборотната ведомост е съпоставима с изготвените
финансови отчети, начислените и удържани данъци са платени към НАП, финансовите
отчети са заверени от регистриран одитор/, но същевременно е посочило, че първичните
7
счетоводни документи въз основа на които са взети счетоводните записи /протоколи за
разпределяне на дивиденти, както и разходни ордери за осчетоводяването на изплатените
суми в брой/ липсват. За да е налице редовно водено счетоводство по смисъла на чл. 182
ГПК, обаче, съдът намира, че водените при спазване на изискванията на Закона за
счетоводството счетоводни книги следва да е въз основа на редовни първични документи, а
на вещото лице не са предоставени такива, нито пък е констатирало да е извършено
унищожаване на счетоводни документи след изтичане срока за съхранение и съответно – не
се установява и това изискване да е спазено /за част от счетоводните първични, вкл.
разходно- оправдателни документи, посочени в експертизата и счетоводството, които също
така са и от значение за данъчното облагане, 5- годишният срок по чл. 38 ДОПК, не е
изтекъл към датата на проверката на вещото лице, но въпреки това такива не се откриват и
представят от ответника/. Ето защо, в конкретната хипотеза, не може по правилата на чл.
182 ГПК счетоводните записвания на ответника да се ползват с доказателственото значение
за изгодните за него юридически факти - относно едностранно определения като дължим на
ответника дивидент за всяка от финансовите 2016 – 2019 година и приемане на решения за
изплащане на дивидент при несъразмерно разпределение на печалбата.
От друга страна, от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при
извършената проверка и анализ на предоставените от ответника Инициативи АД оборотни
ведомости за 2016 г.; 2017 г.; 2018 г. и 2019 г., дружеството е начислило по счетоводна
сметка 425 /Задължения за съучастия/ сума за разпределяне на дивидент, както следва: 1. за
финансова 2016 г. – 113 844,20 лева – начислен дивидент преди данъци, 5 692,20 лева - данък
дивидент и 108 152,00 лева – дивидент след удържани данъци. (113 844,20 лева минус 5
692,20 лева – 108 152,00 лева); 2. за финансова 2017 г. – 290 039,97 лева – начислен дивидент
преди данъци, 14 501,99 лева – данък дивидент и 275 537,98 лева – дивидент след удържани
данъци. (290 039,97 лева минус 14 501,99 лева = 275 537,98 лева); 3. за финансова 2018 г. –
195 999,95 лева – начислен дивидент преди данъци, 9 799,99 лева – данък дивидент и 186
199,96 лева– дивидент след удържани данъци. (195 999,95 лева минус 9 799,99 лева= 186
199,96 лева); 4. за финансова 2019 г. – 503 885,08 лева – начислен дивидент преди данъци, 25
194,24 лева – данък дивидент и 478 690,84 лева – дивидент след удържани данъци. (503
885,08 лева минус 25 194,24 лева = 478 690,84 лева). Вещото лице е констатирало и че
сумата за 2019 година е коригирана през 2021 г. с Протокол от НАП №П-22221521052948-
073-001 от 14.07.2021 г. до 454 386,70 лева бруто за 2019 г. и 431 667,39 лева нето, поради
това, че през 2021 г. е извършена корекция за отстраняване на техническа грешка в
начислението, като грешката е отстранена и разпределеният дивидент е потвърден в
декларацията и отчетите в коригиран размер. Посочените суми съвпадат и с данните,
отразени в отчета за собствения капитал за съответните отчетни периоди.
На следващо място, според счетоводните записвания, Инициативи АД е подало
декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, като за С. Е. Т. е
деклариран изплатен дивидент само за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., нето след данъци както
следва: 20 000,00 лева – за финансова 2017 г.; 20 000,00 лева – за финансова 2018 г.; 22
268,15 лева – за финансова 2019 г. Посочените суми, начислени като дивиденти в полза на
акционера Т., са осчетоводени и като заплатени /в брой срещу РКО и по банкова сметка –
сумата от 2 268,17 лева - изплатена по банков път на два пъти: 1 691,00 лева на 23.06.2020 г.
и 577,17 лева на 06.08.2020 г./. Следователно, определените в счетоводството на ответника
като дължими като дивидент в полза на Т. суми, които са осчетоводени при ответника в
съответния данъчен период и за които са подадени данъчни декларации, може също да се
разглежда като извънсъдебно признание на ответника за дължимост на тези вземания и
основанието, от което са възникнали. Тоест, налице е признание за взети решения за
разпределение на печалба в част от процесните периоди за счетоводно отразените размери.
От друга страна, осчетоводяванията на ответника имат доказателствена стойност в
процеса, доколкото представляват признание и относно общия размер на приетите за
8
изплащане дивиденти за съответната финансова година, така както са посочени от вещото
лице в заключението, при липса на представени от страна на дружеството протоколи,
обективиращи взетите решения в тази връзка.
Както беше посочено вече по-горе в мотивната част, единствено в компетентността
на общото събрание на акционерното дружество е да взема решения за разпределяне на
печалбата. В случая, по делото се доказа, че такива решения за взимани многократно и
касаят разпределение на печалба на дружеството за процесните отчетни периоди. Посочено
беше и че при липса на прието в устава правило, че реализираната печалба ще се разпределя
по конкретен, но несъответен на участието в капитала подход и удостоверяване на
последния посредством конкретните решения на ОСА в отклонение на законовата норма
/единствените доказателства за това се съдържат в счетоводните записвания на ответника и
представляват изгодни за него факти, които не са подкрепени от нито едно друго
доказателство по делото/, приложимо по отношение на ищеца е правилото по чл. 181, ал. 1
ТЗ за разпределяне на дивиденти съобразно участието в капитала и принципът на равно
третиране на акционерите. Ето защо, дължимият на ищеца дивидент за всяка от годините
2016 – 2019 година следва да бъде изчислен като 19,44 % от общо установения от вещото
лице размер на разпределена печалба за всяка от изтеклите финансови години, изчислена
като основа съобразно правилата на ТЗ.
За възникване на вземането за дивидент в полза на ищеца, също така, следва да са
спазени и изискванията на чл. 247а ТЗ, вр. чл. 246 ТЗ, според които норми, дивиденти и
лихви по чл. 190, ал. 2 се изплащат само ако според проверения и приет съгласно раздел ХI
финансов отчет за съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с
дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на
дружеството, фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува
по закон или устав, като по смисъла на ал. 1 чистата стойност на имуществото е разликата
между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.
Плащанията по ал. 1 на чл. 247а ТЗ се извършват до размера на печалбата за съответната
година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд "Резервен" и другите
фондове на дружеството, надхвърляща определения от закона или устава минимум, намален
с непокритите загуби от предходни години, и отчисленията за фонд "Резервен" и другите
фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав, като ако са извършени
плащания, без да са налице предпоставките по ал. 1 - 3, акционерите не са длъжни да върнат
получените суми, освен ако дружеството докаже, че са знаели или са могли да узнаят за
липсата на предпоставки. Дружеството е длъжно да изплати на акционерите гласувания от
общото събрание дивидент в срок три месеца от провеждането му, освен ако в устава е
предвиден по-дълъг срок.
Видно от заключението на вещото лице Г., за периода от 2016 г. до 2019 г.
разпределените дивиденти общо са в размер на 1 054 хил. лева, както следва: 114 хил. лева
за 2016 г.; 290 хил. лева за 2017 г.; 196 хил. лева за 2018 г.; 454 хил. лева за 2019 г., като
разпределеният дивидент по години е по-малко от определения максимален размер
дивидент, който може да бъде разпределен. За да достигне до този извод, вещото лице е
определило нетния актив по формулата активи минус пасиви минус изкупени собствени
акции минус дължими дивиденти и лихви по чл. 190 от ТЗ, при съобразяване конкретните
счетоводни данни на ответника, която стойност е съпоставила с крайния резултат от сбора на
част от собствения капитал, а именно - внесения капитал на дружеството и всички
регламентирани по закон или устав резерви. Съдът кредитира заключението във варианта, в
който преоценката на ДМА, представляваща „другите резерви“ в таблица 4 от заключението,
е изключена, като дори и в този вариант, горното сравнение дава положителна величина.
Ето защо, съдът приема за доказано и наличието на предпоставките по чл. 247а от ТЗ за
спазване на установения в закона по императивен начин и с оглед запазване интересите на
кредиторите и имуществото на дружеството норматив.
9
Предвид горните изводи за дължимост на дивиденти на ищеца, съобразно участието
му в капитала, следва да се определи и точният размер на вземанията на ищеца за всяка от
финансовите години, предмет на спора по делото.
Вещото лице е определило приспадащия се на ищеца дял от текущата печалба на
дружеството за всяка от годините, но както вече беше посочено, не се установи да е
извършвано авансово разпределение, поради което в тази част заключението не е относимо
за определяне на дължимите на ищеца парични суми.
Разпределен по правилото на чл. 181, ал. 1 ТЗ, начисления дивидент за всяка от
годините спрямо процентното участие на ищеца С. Е. Т. от 19,44% от стойността на
начисления за разпределяне дивидент е, както следва: 21 024,75 лева – нетен дивидент след
данъци за 2016 година; 53 564,58 лева - нетен дивидент след данъци за 2017 година; 36
197,27 лева - нетен дивидент след данъци за 2018 година и 83 916,14 лева - нетен дивидент
след данъци за 2019 година или общо за периода 194 702,74 лева – общо за периода 2016 г. –
2019 г. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на процесните суми, противно
на направените при размяна на книжата възражения за това. Единствено данни в тази насока
се съдържат в заключението на вещото лице, което е изготвено по предоставени от
ответника и едностранно изготвени счетоводни справки, което е констатирало записано
изплащане на дивидент с РКО или „по протокол“. Посочените справки изхождат от
ответника и обективират изгодни за него факти, поради което нямат обвързваща съда
доказателствена сила. От друга страна, нито описаните РКО, нито протоколи за плащане са
представени по делото, а по изложените вече съображения, съдът не намира за приложима
разпоредбата на чл. 182, изречение второ ГПК, включително и относно установяване факта
на плащане на посочените от вещото лице суми. Други доказателства за извършени
погасявания по делото не са представени. Същевременно, съдът е длъжен да съобрази
направеното от ищеца признание и да приспадне от дължимата за 2019 година сума
заплатената стойност от 2268, 17 лева.
На следващо място, следва да се разгледа и възражението на ответника във връзка с
чл. 89, ал. 3 от Устава, според който - непотърсените в едногодишен срок дивиденти, считано
от края на годината, за която се отнасят, остават в полза на дружеството и се отнасят във
Фонд „Резервен“.
Първо, доколкото ответникът не ангажира като доказателства по делото протоколите
от приетите решения от ОСА за разпределяне на печалба, не се установи и взето конкретно
решение за определяне на краен, преклудиращ вземанията за дивидент срок за тяхното
предявяване.
Второ, в практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, е застъпено
становището и че клауза в устава, овластяваща общото събрание с такава компетентност, би
била нищожна поради противоречие със закона. Съдът споделя тези мотиви и същите са
приложими и в конкретната хипотеза, тъй като посочената разпоредба от Устава
противоречи пряко на нормата на чл. 247а ТЗ, вр. чл. 181 ТЗ, които определят правилата и
сроковете за изплащане на дивиденти и не предвиждат и допускат възможност за
ограничаване правата на акционерите чрез определяне краен срок за предявяване на вече
възникналите в техния патримониум вземания за дивидент, което би поставило в условията
на неравно третиране акционерите, тъй като може да доведе до лишаване на някои от тях от
това им имуществено право /валидно възникнало в резултат от осъществяване на елементите
от сложния фактически състав по чл. 181, вр. чл. 247а ТЗ/.
Ето защо, съдът приема за неоснователно възражението на ответника, основано на
нормата на чл. 89, ал. 3 от Устава.
При гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав достига до извод за
възникнало облигационно право на ищеца като акционер в ответното дружество към
релевантните периоди, да получи разпределените дивиденти, въз основа на решения на
10
ОСА.
Или, всеки от предявените като частични искове е основателен в заявения след
допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение частичен размер на дължим дивидент на
ищеца, съответно за финансовите 2016, 2017, 2018 и 2019 година.
По отношение на възражението за изтекъл давностен срок на вземанията.
За задълженията за изплащане на дивидент от дружеството на акционерите се
прилага общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е 5 години. Давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 247а, ал. 5 от ТЗ, дружеството е длъжно да изплати на акционерите
гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането му,
доколкото в устава на дружеството към релевантния момент не е предвиден по-дълъг срок.
В конкретния случай, в чл. 89, ал. 1 от Устава е предвиден едномесечен срок, поради което
приложение намира императивното правило на чл. 247а, ал. 5 ТЗ, на което чл. 89, ал. 1 от
Устава противоречи.
Същевременно, обаче, в тежест на ответника и като изгоден за него факт по
отношение на приложимостта на погасителната давност, беше установяване на конкретните
дати на взимане на решенията за изплащане на дивидент и тяхното съдържание, с оглед
установяване погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.
Поради това, по отношение на претенцията за дивидент за финансовата 2016 година,
съдът приема да е доказана най- ранна дата на взимане на решението от ОСА за това - датата
на подаване на Заявление образец Г2 пред Агенция по вписванията на 21.06.2017 година за
обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 година, като е видно от
отбелязванията в търговския регистър по партидата на ответника, общодостъпни за всички,
вкл. ищеца. Тоест, към тази дата съдът приема да е доказано взето решение за изплащане на
дивидент, по което ищецът е правоимащ за сумата от 21 024,75 лева по изложените вече
мотиви. Или, след изтичане на тримесечен срок от тази дата – след 21.09.2017 година -
вземането на ищеца за дивиденти за 2016 година е станало изискуемо и към датата на
предявяване на иска на 21.06.2023 година е погасено по давност. По отношение на
вземането за 2017 година – релевантната дата е 30.06.2018 година, като изискуемостта е
настъпила на 30.09.2018 година и следователно – към датата на подаване на исковата молба
в съда, вземането за дивидент за 2017 година не е погасено по давност, както и съответно-
тези за 2018 и 2019 година.
В заключение, частичните искове да изплащане на дивиденти за финансовите 2017-
2019 година са основателни и следва да бъдат уважени, а този за финансовата 2016 година –
отхвърлен, поради погасяването му по давност.
По разноските.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете.
Неоснователно е възражението за прекомерност на ищеца.
Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият
11
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член
101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на
европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по
делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa
срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната
правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като
противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за
насока на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката в
конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.
Такива ориентири също така могат да се открият и в Наредбата за правната помощ, която
определя размери на възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на
спора, количеството, обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на
делото /в този смисъл Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по
т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на
положения от адвоката труд възнаграждение.
При съобразяване на горното, съдът намира, че няма причина за намаляване на
възнаграждението на ищеца поради прекомерност, тъй като същото е определено в близост
до минималната граница по чл. 7, ал. 2, т. 4 на посочената по-горе НМРАВ, съответства на
правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от процесуалния
представител. Делото се характеризира със значителна усложненост, както от фактическа,
така и от правна страна, следва да се отчетат и броя на проведените съдебни заседания,
извършените процесуални действия и събрани доказателства. Ето защо, заплатеното на
адвоката, осъществил правно съдействие и защита на ответника в размер на 8 000 лева,
съдът не намира да надхвърля справедливия и адекватен размер за възнаграждение,
съответстващ на положения по делото професионален труд и знания, осигуряващо
едновременно постигане на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и
съобразено с конкретната правна и фактическа сложност в производството.
При това положение и съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК,
доказателства за сторени разноски и уважена част от исковете – на ищеца са дължими общо
разноски от 5623,28 лева – за държавна такса разноски за вещи лица, а на ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете – 474,15 лева – за адвокат и разноски за вещи лица.
Съдът определя заплащане на разноските по компенсация, или остава за ответника да
заплати на ищеца сумата от 5149, 13 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Е. Т., ЕГН
**********, по предявените като частични обективно съединени осъдителни искове, на
основание чл. 181, вр. чл. 247а и чл. 246 ТЗ сумите, както следва:
- сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими
дивиденти на ищеца от общ размер от 54 626,40 лева за финансовата 2017г.;
- за сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими
12
дивиденти на ищеца от общ размер от 38 102,40 лева за финансовата 2018г. и
- за сума в размер на 25 100 лева, предявена частично за неизплатени и дължими
дивиденти на ищеца от общ размер от 86 183,33 лева за финансовата 2019 година,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2023г. и до
окончателното им погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4 000 лева, предявена частично от общо неизплатени и
дължими дивиденти на ищеца от общ размер на 21 722,80 лева за финансовата 2016г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА „ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Е. Т., ЕГН
**********, на основание чл.78 от ГПК и по компенсация сумата от 5149,13 лв. –разноски в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13