Р Е Ш Е Н И Е
№ 557/30.10.2018 г., гр.
Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Л***
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 427 по описа за 2018 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а
от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Г.И.М. ***, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0243-000104/30.04.2018
г. на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с
която на основание чл. 171, т.2а,
б“б“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № М 7612 ВВ, за срок от 1 година, поради високата
обществена опасност. В жалбата се оспорва сама определеният срок, т.к. това ще
затрудни семейството.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта й, с
която е определен срок на временно прекратяване на регистрацията на МПС за срок
от 1 година, доколкото това ще затрудни семейството и се прави искане да бъде
намален срокът на предвидения в закона минимум. В съдебно заседание,
оспорващият поддържа жалбата и изложените в нея аргументи и искания и моли
заповедта да бъде изменена..
Ответникът,
редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съдът установи от фактическа страна следното:
Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 -0243 - 000104/30.04.2018
г. на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, на
жалбоподателя, на основание чл. 171, т.2а,
б“б“ от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН
му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № М 7621 ВВ/ техн.грешка 7612/, за срок от 1 година, поради високата обществена опасност,
и са отнети: 1. СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № М 7612 ВВ.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството,
че е съставен акт за установяване на административно нарушение № Д
387665/29.04.2018 г. против Г.И.М., за това, че на 29.04.2018 г., около 23.30
часа, в с. Д*** на ул.П*** , с посока на
движение от с.С*** към центъра на с.Д***
, управлява собственото си МПС - л.а. Фолксваген голф, с рег.№ М 7612 ВВ, след
употреба на алкохол, установен с техническо средство "Д*** 7410 с фабр. №
ARSM90077, който е отчел 0.98 промила, както и че на
същия е издаден талон за медицинско изследване № 0019253.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 17.08.2018 г. Недоволен
от нея, на 23.08.2018 г., М. я оспорил чрез началник група към ОДМВР Монтана, сектор
Пътна полиция Монтана, пред Административен съд Монтана.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интерес да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК,
съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0243-000104/30.04.2018
г. на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, съдът
приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се
налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл. 165 от ЗДвП,
министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като
структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със заповед № 301з-1411/07.06.2017
г. директорът на ОД на МВР Монтана, на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР Монтана да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата
заповед е издадена от началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна
полиция Монтана, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен
акт.
Съдът
приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е
посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно
нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Същата съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата
цел. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т.2а от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната
заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо
наличието на следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС
след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
По
делото няма спор, че на 29.04.2018 г., около 23.30 часа, в с. Д***
на ул.П*** , с посока на движение от с.С*** към
центъра на с.Д*** , жалбоподателят управлява собственото си МПС - л.а.
Фолксваген голф, с рег.№ М 7612 ВВ, след употреба на алкохол, установен с
техническо средство "Д*** 7410 с фабр. № ARSM90077, който е отчел 0.98
промила, което се установява и от приложения талон за изследване № 0019253/
29.04.2018 г., където изрично същият е записал „ приемам показанията на
техническото средства/л.8 от делото/, както и от актът за установяване на
административно нарушение № Д387665/29.04.2018 г.. С оглед на това, съдът приема, че са налице
фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение
на жалбоподателя, тъй като същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 промила.
По
делото няма спор между страните относно обстоятелството, че оспорващият е
управлявал собственото си МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
промила, а именно 0.98 промила на хиляда, поради което съдът намира, че в
случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на
процесната ПАМ, което не се оспорва и от жалбоподателя.
Спорът
по делото е доколко административният орган правилно е определил срока на
временното прекратяване на регистрацията на МПС и дали по този начин не е
ограничил правата на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото, т.е.
дали наложената ПАМ съответства на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
В
ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по
вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на
обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и
създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната
административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира
като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които
субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
Съдът
намира за напълно неоснователно възражението и искането на жалбоподателя, че административният орган не е определил
правилно срока от 1 година, предвиден в закона. В действителност, в заповедта
изрично е посочено, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 промила, а именно 0.98 промила, извършеното нарушение е с висока
степен на обществена опасност, създаващо предпоставки за настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Това са съображенията мотивирали органа да определи максималния
срок на ПАМ. Следователно, административният орган, действайки при обвързана
компетентност, е изложил подробни мотиви, въз основа на които е формирал извода
си за определяне на максимално предвидения срок на действие на ПАМ. Съдът
споделя напълно така изложените мотиви и също намира, че управлението на
собствено МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над 0.5 на
хиляда е достатъчно укоримо от правния ред поведение, поради което
законодателят освен налагането на санкция за него е предвидил и временно
прекратяване регистрацията на моторното превозно средство посредством
налагането на процесната мярка, за да се препятства занапред възможността той
да управлява автомобил след употреба на алкохол. Установеното превишение на
алкохол 0.98 промила, в случая е значително над 0.5 промила, съобразно предвиденото
в закона. С влизане в сила на новата разпоредба на чл. 171, т.2А /ДВ, бр.2 от
2018 г., в сила от 03.01.2018 г./, е въведена защита на регулираните обществени
отношения със засилен интензитет, предвид високата обществена опасност на
подобно поведение. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението и
искането за намаляване на срока от 1
година, тъй като от една страна е съобразена засилената закрила на засегнатите
обществени отношения, а от друга - срокът съответства както на високата
стойност на съдържание на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Изложеният довод,
че това затруднява семейството, дори не е подкрепен с доказателства, а и дори
това да е така, не може да бъде приет за основателен.
Следователно,
с издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона -
да се възпрепятства шофиране на МПС от лица, след употреба на алкохол, с оглед
защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на
гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата
и общините.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0243-00104/30.04.2018 г. на началник
група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана е валидна и законосъобразна,
включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В производството не са правени искания за разноски и съдът
не дължи произнасяне.
Предвид
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от Г.И.М. ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0243-000104/30.04.2018 г.
на началник група към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл. 137 от АПК.