Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр.д. № 692 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 71 от 20.05.2019 год. по
гр. дело № 587/2015 г. на РС-Пирдоп във втора фаза по извършване на съдебна
делба районният съд е поставил в дял и изключителна собственост на въззиваемата Ц.Т.Р., недвижим имот, описан в I-ви дял: УПИ
V-2010 с площ
от 1395 кв.м., в кв. 189 по действащия план на гр. З., Софийска област. Общата
стойност на дял първи е 11 160 лева. Районният съд е поставил в дял и
изключителна собственост на възззивницата Н.И.Р., недвижим имот, описан в II-ри дял: УПИ
VI-2010 с площ
от 1395 кв.м., в кв. 189 по действащия план на гр. З., Софийска област. Общата
стойност на дял втори е 11 160 лева.
Решението на първоинстанционния
съд се обжалва от Н.И.Р. с довода, че вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, не е изложило устно заключението си в о.с.з.,
поради което въззивната страна е била лишена от
възможността да му зададе въпроси и да оспори заключението му.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и че не са допуснати твърдените нарушения, а
решаващите изводи са основани на обстоен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Моли съда да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
В о.с.з., въззивникът,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата, излага нови доводи, с които обжалва
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В о.с.з., въззиваемият,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната
жалба, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт.
Претендира разноски за тази инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 93 от 30.06.2016 г. по
гр. дело № 5878/2015 г. на РС-Пирдоп е допусната съдебна делба на поземлен имот
№ 2010, с площ 2790 кв.м., в кв. 189 по плана на гр. З., одобрен със заповед №
АБ 302/1984 г. и след изменение със заповед № 211/2009 г. при граници: от
север-улица, от изток УПИ II –за „Районна пътна служба“, от
запад УПИ III- „За
озеленяване“ и от юг УПИ III- „За озеленяване“. Описания недвижим имот е допуснат до делба между следните съделители
и при следните квоти: Ц.Т.Р., ½ идеална част от правото на собственост и
Н.И.Р., ½ идеална част от правото на собственост. (л.131-137 от гр.д.)
В хода на производството по делото
във втората фаза на съдебната делба е прието заключението на съдебно-техническа
експертиза изготвено от вещото лице Н. Н., съгласно което поземленият имот с №
2010 в кв. 189, находящ се в гр. З., с площ от 2790
кв.м. по одобрен регулационен план със заповед № 302/1984 г. е поделяем в два равни дяла (л.169-171).
Заключението на вещото лице е
изслушано от съда, с участието на страните в проведено открито съдебно
заседание по делото с дата 03.10.2017 г. (л.172-173).
Със заповед № 74/07.03.2018 г. на основание чл. 44 от ЗМСМА, чл. 129 от ЗУТ,
издадена от Кмета на Община З. е одобрен ПУП-Изменение на плана за регулация за
поземлен имот-2010 в кв. 189 по плана на гр. З. и образуването на УПИ V-2010-обществено
обслужване и УПИ VI -2010- обществено обслужване (л.175). Приложен е
проект и скици (л.176-199).
На 01.10.2018 г. в РС-Пирдоп е входирано уведомление от съделителката
Н.Р., че оттегля пълномощието си от адв. В. В.
(л.222-224).
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза със задачи да се определи пазарната стойност на
всеки от новообразуваните имоти и пазарната цена на всеки от дяловете. Вещото
лице е посочило, че пазарната стойност на УПИ V-2010 с площ от 1395 кв.м., в кв.
189 по действащия план на гр. З., Софийска област, е 11160 лева. Пазарната
стойност на УПИ VI-2010 с площ от 1395 кв.м., в кв. 189 по действащия
план на гр. З., Софийска област е 11160 лева.
В
о.с.з., проведено на 02.10.2018 г. е прието заключението по назначена
съдебно-техническа експертиза с участието на страните и техните процесуални
представители (230-232).
С решение № 158 от 12.11.2018 г. на
РС-Пирдоп е съставен проект за разделителен протокол по заключението на
съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 02.10.2018 г.,
както следва: I-ви дял: УПИ
V-2010 с площ
от 1395 кв.м., в кв. 189 по действащия план на гр. З., Софийска област, с обща
стойност на дял първи - 11160 лева и II-ри дял: УПИ VI-2010 с площ
от 1395 кв.м., в кв. 189 по действащия план на гр. З., Софийска област, с общата
стойност на дял втори 11160 лева (243-245).
В о.с.з. проведено на 22.01.2019 г.,
районният съдия е предявил проекта за разделителен протокол на страните, които
са заявили, че са се запознали с проекта, нямат възражения и други искания по
доказателствата (л. 254).
С решение № 1 от 29.01.2019 г. на
РС-Пирдоп, втори състав е обявил за окончателен проекта за разделителен
протокол. Съдебният акт не е обжалван от страните и е влязъл в законна сила (л.
256 от гр.д).
В о.с.з. проведено на 15.05.2019 г.,
е престъпено към теглене на жребии от страните, като съделителката
Ц.Р. е изтеглила I-ви дял, а съделителката Н.Р.
II-ри дял.
Направени са искания от всеки един от процесуалните представители на страните
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат поставени в дял на съделителите, съответни на изтеглените при жребия имоти.
(л.266 от гр.д.).
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, внесена е дължимата държавна
такса, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи
единствено за неприложение от страна на първоинстанционния
съд на императивна материалноправна норма, каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните
за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение, което по
правната си същност представлява определение за теглене на жребий и
разпределяне на дяловете между съделителите –
участници в него, макар и нерегламентирано изрично от закона, приключва
производството по извършване на съдебната делба, поради което подлежи на
проверка (в този смисъл е тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., т. 6 от
същото и определение № 644 от 27.07.2000 г. на ВКС, I г. о.).
Неотносимо към предмета на обжалваното решение
и несъответстващо на действителното фактическо положение е възражението,
посочено във въззивната жалба, че вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза не е изслушано в о.с.з. с участието
на страните.
С решение № 1 от 29.01.2019 г. на
РС-Пирдоп, втори състав е обявил за окончателен проекта за разделителен
протокол (л. 256 от гр.д). Съгласно чл. 350 от ГПК, след като предяви проекта
за разделителен протокол на съделителите и изслуша
възраженията им по него, съдът съставя и обявява окончателния разделителен
протокол. Това решение не може да бъде изменявано от
съда, който го е постановил и може да бъде обжалвано с обща жалба заедно с
решението чл. 346, 348 и 349 от ГПК в срока за обжалване на най-късното
решение, съгласно чл. 351 от ГПК. В настоящият случай, решение № 1 от
29.01.2019 г. на РС-Пирдоп, с което е обявен за окончателен проекта за
разделителен протокол по заключението на съдебно-техническата експертиза не е
обжалвано от страните, влязло е в законна сила, респективно се ползва със сила
на пресъдено нещо. СПН на решението по обявяване на
окончателния разделителен протокол обхваща броя на дяловете, какво имущество се
включва в тях, каква е стойността на всеки дял и какво уравнение ще бъде
дължимо при получаване на съответен дял. Решението представлява изпълнително
основание както за извършването на въвод във владение
върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и
за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете.
Съгласно правната теория и съдебната
практика, действията на делбения съд по тегленето на
жребий подлежат на обжалване само от гледна точка на спазване на процесуалните
правила за осигуряване на ефективното упражняване на правото на защита на
страните, равенството им в процеса, съставянето на бюлетини, съответни на решението
по чл. 350 от ГПК, както и по начин да се запази в тайна от страните
съдържанието им, провеждането на самия жребий и удостоверяването му-определение
№ 746/19.11.2015 г. по ч.гр.д .№ 5083/2015 г. на VI г.о. на ВКС. С тегленето на жребий
формирането на дяловете получава свой персонален носител, т.е. идеалните части
се превръщат в реални и делбеното производство
приключва (решение № 34/28.03.2016 г. по гр. д. № 5663/2015 г. на II г.о. на
ВКС, решение № 296/29.11.2011г. по гр.д. № 442/2011г. на ІІ г.о. на ВКС).
Поради изложените съображения,
възражението, че вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза не е
изслушано в о.с.з. с участието на страните е неотносимо
към действията на делбения съд по тегленето на жребий
и подлежащи на проверка в настоящето производство.
За пълнота следва да се отбележи, че
възражението не съответства и на действителното фактическо положение. Видно от
протокол, л. 230 от делото, съдът е изслушал вещото лице Н., приел е
заключението на съдено-техническата експертиза и е дал възможност на страните
да зададат въпросите си. Въззивницата Н.Р., както и
пълномощника ѝ не са задали въпроси към вещото лице, не са оспорили
заключението му, нито са направили други искания по доказателствата.
Недопустимо след като страната е взела участие в о.с.з. пред първоинстанционния съд и не е оспорила заключението му в
срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 от ГПК, да обоснове своето искане за повторна
експертиза едва във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, тъй като процесуалното
действие е несвоевременно. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК задължава въззивният съд да не го вземе пред вид (в този смисъл
определение № 252/27.04.2015 по дело № 1652/2015 на ВКС, ГК, I г.о.).
Релевираното в о.с.з. пред въззивния
съд възражение за наличието на грешка в кадастралната карта на гр. З., одобрена
със заповед РД-18-1980 от 20.12.2018 г. и представените писмени
доказателства-скица на поземлен имот № 15-570063-25.06.2019 г., скица на
поземлен имот № 15-570064-25.06.2019 г., геодезическа
снимка координатна система 1970 г. и скица, изготвена от инж. Ю. П., съдът
намира също за неотносимо,
по изложените съображения, поради което не подлежи на разглеждане.
Въззивната жалба не съдържа оплаквания относно
действията на съда по теглене на жребия, в о.с.з. проведено от въззивния съд на 18.12.2019 г. процесуалният представител
на жалбоподателката заявява, че няма възражения по
начина на извършване на жребия.
Възраженията на въззивната
страна, че при формиране на стойността на двата дяла не е взета предвид
наличието на масивна железобетонна ограда в единия и, че не е взела отношение
по одобряване на разделителния протокол, с довода, че не е била надлежно и
коректно представлявана, са неотносими и въведени по
делото едва в писмените бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, когато заявяването на
нови възражения, искания и твърдения вече е приключило. Съгласно правната
теория и практика, писмените защити предоставят процесуалната възможност на
страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното право, а не да извършват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия
процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност,
установени с чл. 8 и 9 от ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички
процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени
(съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
Не са въведени процесуални
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, които
да опорочават действията по теглене на жребий.
С оглед на изложените съображения
решението за теглене на жребий и разпределяне на дяловете между съделителите следва да бъде потвърдено.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия направените от него
разноски във въззивното производство.
Правилото на чл. 355 от ГПК не се прилага в случаите на иницииран от
някоя от страните инстанционен контрол на подлежащ на
обжалване съдебен акт в рамките на делбеното
производство, където разпределението на разноските става по общите правила на
чл. 78 от ГПК (арг. от определение № 268 от
08.04.2014 г. на ВКС, по ч. гр. дело № 1308/2014 г., IV г.о., определение № 255 от 09.10.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 563/2012 г., I г.о.,
определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г. I г.о.).
Във въззивната инстанция са направени разноски
за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, който е заплатен от въззиваемата, видно от договор за правна защита и
съдействие № 817234, приложен на л. 32 от в.гр.д. Представен е и списък по чл.
80 от ГПК, л. 33 от в.гр.д.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 20.05.2019 год. по
гр. дело № 587/2015 г. на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА Н.И.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Ц.Т.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.