№ 208 / 14.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично
заседание на 16 юни...............……..…………...……………………………….
през две хиляди и двадесета година..…...............……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова...................…………..….…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………....………...........АН дело 491 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-7-3/ 12.03.2020г. на Началник Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Монтана на В.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.233 от ЗУТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Г.Г., който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство не се явява представител, но същият е депозирал молба /л.30 от делото/, с която излага доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема писмено становище развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че в качеството му на управител на „Инженеринг ВГ” ЕООД град София, упражняващо строителен надзор на строеж от трета категория: „Приемно – предавателна станция с честотен обхват 900-2100МHz на А1 България” ЕАД с местонахождение местност „Китката, в з-щето на село Габровница, обл.Монтана” не е уведомил писмено в законоустановеният срок от 7 дни /до 16.07.2018г/ РДНСК-Монтана за заверена заповедна книга под № 09-25/09.05.2018г. на гореописания строеж.
Нарушението е установено при извършена проверка на 02.03.2020 и е съставен констативен протокол от същата дата. Прието е, че с бездействието си жалбоподателя е осъществил състава на чл.158 ал.2 от ЗУТ.
Извън срокът по чл.44 от ЗАНН е постъпило писмено възражение, което е разгледано и наказващият орган е счел същото за неоснователно, поради което е издал и атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Б.Б. и Р.П. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е определено наказанието.
Атакуваното наказателно постановление съдържа необходимите реквизити в съответствие с чл.57 от Закона за административните нарушения и наказания. Същото е издадено от компетентен административнонаказващ орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно приложената по делото Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК, както и в предписаната от закона форма. НП е издадено въз основа на надлежно съставен от материално и териториално компетентния за това орган акт за установяване на административно нарушение, като същият е съставен, съгласно изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и същият е предявен на 02.03.2020г., който го е подписал като му е предоставен препис от него.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя относно липсата на дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и процесното НП е посочен период от време, в който жалбоподателят е трябвало да осъществи дължимото действие. При нарушения, изразяващи се в бездействие, какъвто е и настоящия случай, като дата на нарушението се посочва периодът от време, в който задълженото лице е трябвало да осъществи дължимото действие. В периода от 09.05.2018г. до 16.05.2018г. жалбоподателят е трябвало да уведоми писмено РДНСК - Монтана за заверената на 09.05.2018г. заповедна книга № 09-25 на строеж „Приемо предавателна станция с честотен обхват 900-2100 MHz на А1 България ЕАД с № MON 0082 Габровница” и същият е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.158 ал.2 от ЗУТ, но не е предприел действия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за съставяне на АУАН извън законоустановения преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е отчел разпоредбата на чл.239 ал. 2 от ЗУТ, която урежда специален срок по отношение на сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН за нарушения по ЗУТ. Нормата на чл.239 ал.2 от ЗУТ, която е препращаща към ЗАНН, визира, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство за нарушения по ЗУТ тече от деня на издаване на разрешение за ползване на строежа или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. В случая строежа попада в първата хипотеза на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, а именно въвежда се в експлоатация въз основа на решение на ДНСК - разрешение за ползване. Процесното нарушение е констатирано на 02.03.2020г. и то във връзка с постъпило искане за назначаване на държавно – приемателна комисия за въвеждане в експлоатация-арг.свидетелски показания на Р.П., л.37, гръб от делото.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай, този срок не е изтекъл.
Направеното възражение на жалбоподателя за възлагане на задължението му на подчинено във фирмата лице, което да извърши посоченото действие - да изпрати уведомителното писмо за заверена заповедна книга на строежа, няма отношение към настоящето производство, тъй като същото не оспорва липсата на уведомление на органите на ДНСК за наличие на заверена заповедна книга на строежа и няма отношение към изпълнителното деяние.
Наказващият орган е преценил фактическата обстановка и правилно е приел, че не са налице обстоятелства, поради които деянието да се квалифицира като маловажно и не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Предвид тежестта на нарушението и правните му последици, съдът намира, че в конкретният случай не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Наложеното наказание глоба в размер от 100.00 лева е в минималния размер предвидения в закона.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че намира, че жалбата енеоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и доколкото въззиваемата страна претендира за заплащане на юристконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 120.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № М-7-3/ 12.03.2020г. на Началник Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Монтана, с което на В.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.233 от ЗУТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.Г. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАТИ на Регионална Дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Монтана сумата в размер на 120.00 лева, представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: