Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито
заседание на втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното
от съдия Комитова т.д. № 1694 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК.
Образувано е по жалба вх. №20200903174045 на „М. Х.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1756
р-н Студентски, ж.к. ********, представлявано от управителя С.Ц.Ц., чрез
пълномощника си адв. Д.С.Д.от АК-Плевен, съдебен
адрес: гр. София, ул. ******№ ******; срещу
ОТКАЗ № 20200827191419-3/02.09.2020 г.., постановен по Заявление, вх. № 20200827191419 / 27.08.2020г., с което е отказано
вписването на промени по партидата на „М.Х.“ ООД , ЕИК ********,
а именно прехвърляне на дружествени дялове между двамата съдружници и заличаване наВ.А.С.като съдружник и вписване на С.Ц.Ц. като едноличен собственик на капитала. Жалбоподателят излага аргументи в
посока неправилност и незаконосъобразност на отказа, иска неговата отменя, респективно – вписване на
заявените обстоятелства по партида на търговеца. Твърди се, че мотивът обуславящ крайния извод за
постановяване на отказа, а именно - липсата на приложени от В.А.С.като съдружник и С.Ц.Ц.,
в качеството му на управител на дружеството, декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ
(прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник), е погрешен. Длъжностното лице е посочило, че разпоредбата
в ал.1 на чл. 129 от ТЗ за свободното прехвърляне на дялове се отнася само за
липсата на необходимост от представяне на решение на ОС за прехвърляне на
дялове и че неговото изискване за липса на неизплатени трудови възнаграждение,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае случаи на прехвърляне на
дружествени дялове, както между съдружници, така и в
полза на трети лица. Жалбоподателят
твърди, че предвидените в посочената разпоредба задължителни кумулативни
изисквания се прилагат единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на
дружествени дялове на трети лица, каквато не е настоящата хипотеза. За
прехвърляне на дружествени дялове от един съдружник на друг не е необходимо
представяне на декларации по 129 ал.1 от ТЗ, доказващи липсата на задължение
под формата на трудови възнаграждения, обезщетение и задължителни осигурителни
вноски, което е посочено като изискване
при прехвърляне на дялове на трети лица. Аргументи в полза на горепосоченото е
текстът на 129, ал.1 от ТЗ (Доп.
ДВ.бр.102/2017г., в сила от 22.12.2017 г.), съгласно който прехвърлянето на дружествения
дял на трети лица се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов
съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения
и задължения за осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и
на работниците и служителите, трудовите правоотношения, които са прекратени до
три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това произтича от
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал.1 и ал. 2 от ТЗ и
последователно и логически закрепените различия в двете хипотези. Извън
приложното поле на ал.2 е за кои хипотези на прехвърляне е необходимо
представяне на декларации ( те са уредени в ал.1 на чл. 129 ТЗ). Целта на ал.2
от чл.129 от ТЗ не е да разшири тези
изисквания. В случай, че законодателят е искал да уеднакви режима на
прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражения на
систематичното място ( в ал.1 на чл. 129 от ТЗ), която разпоредба урежда този
въпрос, но не и в ал.2, имаща отношение към доказването на прехвърлянето. Ето защо, счита, че от редакция на чл. 129, ал. 2 ТЗ не следва извод,
че във всички случаи на прехвърляне на дялове е
необходимо представяне на декларации. Такива са необходими само към хипотезата на
прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. Следователно, за вписване на поисканата
с процесното заявление промяна, изразяваща се в
прехвърляне на дялове между досегашните съдружници, е
достатъчно представянето на договор в изискуемата форма за валидност по чл. 124, ал. 2 ТЗ,
което изискване е спазено. Сочи съдебна практика.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира следното:
Производството пред
Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец А4 с вх. 20200827191419 / 27.08.2020г. от „М.Х.“
ООД , ЕИК ********, представлявано от управителя С.Ц.Ц., чрез пълномощника си адв. Д.С.Д., за вписването на промени по партидата на
дружеството. Към заявлението са приложени: Протокол от редовно/извънредно общо
събрание Решение на едноличния собственик на капитала; Декларация, че
заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя;
Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав; Декларация относно истинността
на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените на
обявяване актове;
Изрично писмено
пълномощно; Документ за внесена държавна такса; Договор за прехвърляне на
дружествен дял с нотариална заверка на подписите; Молба за напускане на
съдружник;
На 31.08.2020 г., длъжностното лице по регистрацията е счело, че към заявлението не са представени
декларации по чл.129, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 129, ал. 1 от ТЗ от
управителя на дружеството и от праводателя. Освен
това към заявлението е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове,
в който номиналната стойност на прехвърлените дялове не съответства на тази
вписана по партидата на дружеството и в обявения дружествен договор, като
притежавани от продавача. Съгласно обявения дружествен договор на дружеството продавачътВ.А.С.притежава 21
дружествени дяла,
всеки един на стойност от 10 лв., на обща стойност 210 лв. В представения договор за
продажба на дружествени дялове е записано, че продавачът -В.А.С.продава на
купувача - С.Ц.Ц. 21 дружествени дяла
на обща стойност 100 лв. Както и, че
купувачът - С.Ц.Ц. купува от продавача В. А. С. 21 дружествени
дяла на обща стойност 100
лв. Видно от договора са прехвърлени дружествени дялове на обща
стойност 100 лв., а продавачът притежава дружествени дялове на стойност 210 лева. По
този начин договорът за покупко-продажба е въведен и в система Единство на нотариалната камара. С оглед изложеното, на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл.
21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е указало на
заявителя да представи документи, отстраняващи констатираните и горецитирани пропуски.
Със Заявление Ж1№ 20200901143539, заявителят е отстранил частично констатираните
нередовности.
На
01.09.2020 г., при
извършената проверка по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията
е установило следното: С изменение на чл.129, ал.1 от ТЗ (Доп. - ДВ, бр. 102 от
2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) е предвидено прехвърлянето на дружествения
дял от един съдружник на друг да се извършва свободно, а на трети лица - при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни
вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. Съгласно изискването на чл. 129 ал. 2 от ТЗ
(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от
16.02.2018 г.), прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор,
сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне на декларации
по образец от управителите на дружеството и от праводателите
по договора за прехвърляне на дружествени дялове, че дружеството няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял. Към
заявлението не са представени декларации по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от ТЗ от управителя и праводателя. Посочено
е наличието на съдебна практика, която приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ,
предвиждаща дяловете между съдружници да се
прехвърлят свободно, касае само и единствено липсата на необходимост от вземане
на решение на ОС за това. Прието е, че новото изискване за липса на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни
вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между съдружници, така и в полза на трети лица. На основание
чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжното лице по регистация
повторно е указало на заявителя да представи декларации по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ от управителя и праводателя.
Поради неизпълнение
на горните указания в срок, на 02.09.2020
г. е постановен процесният отказ. В мотивите си
длъжностното лице е приело, че предвид редакцията на чл. 129, ал.2 от ТЗ,
представянето от управителя на дружеството и от праводателя
на декларации по образец, че няма изискуеми и неплатени задължения по чл. 129,
ал.1 от ТЗ е въведено като безусловно изискване за извършване на вписването на
прехвърлянето на дяловете и като такова е приложимо към всички случаи на
прехвърляне на дялове. В този смисъл сочи наличие на формирана съдебна
практика, която цитира. Тъй като указания за отстраняване на констатираните
нередности са били дадени на заявителя, същият е бил редовно уведомен за тях,
но в указания срок не е последвало изпълнение, длъжностното лице е постановило
отказ по Заявлението с вх. № 20200827191419/27.08.2020
г.
Срещу
отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп
под № 20200827191419-3/02.09.2020 г., е подадена процесната
жалба, като същата е с вх.№ на АВ №20200903174045.
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно
легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията
по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи
на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за
обжалване по чл. 25, ал. 1 от
,ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за
исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за
това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския
регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице,
дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на
закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си
белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал.
4 от ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на
фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание,
са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е
дължимата държавна такса.
За процесния
случай, в обхвата на проверката за съответствие със закона по чл. 21 от ЗТР е
дали са спазени изискванията за прехвърляне на дружествени дялове, което следва
да се установява от съдържанието на представените документи, без да е
нужно изследване в регистърното производство на
тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково
производство по чл. 29 от ЗТР. Тези изисквания са установени в чл. 129 от ТЗ,
който в действащата към датата на сключване на процесния
договор, а и понастоящем, редакция (ДВ, бр. 15/16.02.2018 г.) предвижда две
хипотези на прехвърляне на дружествен дял: 1)
от един съдружник на друг, което се извършва свободно, и 2) от съдружник на трето лице /несъдружник/, за което се изисква:
2.1) спазване на изискванията за приемане на нов съдружник – решение на ОС по
чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, и 2.2) липсата на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Последното изискване е установено с допълнение на чл. 129,
ал. 1 ТЗ, извършено с § 6 на ЗИДКТ (ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила от
22.12.2017 г.). Приложимостта на изискването само към втората хипотеза и
неприложимостта му към първата следва както от буквалното граматическо
тълкуване, така и от съображенията на законодателя при приемането му, целящи
ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на
неплатежоспособни трети лица при наличието на непогасени задължения
на дружеството по трудови правоотношения или осигурителни вноски.
За постигането на горепосочената цел
обаче е ненужно ограничаването на прехвърлянето на дялове между досегашните съдружници на дружеството, тъй като то не води до
„прехвърляне на фирми“, а до вътрешно преформатиране на „собствеността върху
фирмата“ между досегашните съдружници. Действително,
с последващо допълнение на ал. 2 на чл. 129 ТЗ (ДВ,
бр. 15/16.02.2018 г.) е предвидено, че условие за вписване в търговския
регистър е представянето от управителя на дружеството и от праводателя
на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Изменението в ал. 2 обаче касае само начина на доказване на изпълнение на
изискванията по ал. 1, които се отнасят само до прехвърлянето на дялове на
трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на прехвърляния е
необходимо представяне на декларации – те са уредени в ал. 1. Целта на ал. 2 не
е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза на ал. 1 – прехвърляне
на дялове между съдружници. В случай, че
законодателят искаше да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете хипотези,
то това е следвало да намери отражение на систематичното място в ал. 1, която
разпоредба именно урежда този въпрос, а не и ал. 2, имаща отношение само към
доказването. Ето защо от актуалната редакция на ал. 2 не следва извод, че във
всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на визираната
декларация. Такава е необходима само за доказване на изпълнението на условието
по ал. 1, а то е относимо към хипотезата на
прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. (в този см. Решение №
855/11.04.2018г. на САС – 11 с-в. по т.д. 1752 по описа за 2018г.)
Както бе посочено, изискването да няма
неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски
дружества с натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на
малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат
вземанията си. За волята на законодателя може да се съди и от публикуваните
мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ
вх.No-754-01-39/06.07.2017 г. Горното означава, че ал. 2 следва да се тълкува
систематически с ал. 1 на чл. 129 от ТЗ стеснително само по отношение на
прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Тъй като с процесното
заявление се цели вписване прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на друг
съдружник, не намира приложение изискването за представяне на декларация (Решение № 326/01.02.2019 г. на САС по т. д.
№ 518/2019 г.)
В продължение на изложенето
до момента, следва да бъде отбелязано още, че в чл. 129, ал. 1 от ТЗ две
хипотези са ясно разграничени – първата е прехвърлянето на дружествения дял от
един съдружник на друг, което се извършва свободно, а втората – такова
прехвърляне на трети лица, което само се извършва при спазване на изискванията
за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Използването между двете хипотези на противоположния съюз „а“
за отграничаването от и противопоставянето на втората
хипотеза на първата такава, съответно впоследствие – само във втората хипотеза,
на съединителният съюз „и“, указващ и изискващ кумулация
ясно сочи, че ограничението за прехвърляне на дялове при неизплатени задължения
от вида на уредените, не се отнася до свободното прехвърляне на дялове между съдружници, при първата, законоустановена
в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ хипотеза, а е приложимо само при
прехвърлянето на дялове на трети лица. (в
този см. Решение № 2212/04.10.2019 г. на САС по т. д.. № 4346/2019 г.).
Предвид
всичко изложено, съдът намира,
че длъжностното лице по регистрация
неправилно е приело, че и в процесния случай при прехвърляне
на дружествен дял от един
съдружник на друг за вписване
на прехвърлянето следва да бъде
представена декларация за липса на
задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, каквато в случая не се изисква,
и е дало такива указания на заявителя,
а при неизпълнението им незаконосъобразно е отказало вписването.
Във
връзка с горното, обжалваният отказ следва да
бъде отменен и следва
да се дадат указания на АВ –ТР да
бъде извършено исканото вписване. Няма пречка за
вписване и на другите заявени обстоятелства за заличаване на прехвърлителя като съдружник и вписването на купувача
като едноличен собственик на капитала.
Водим от
горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба вх.
№20200903174045 на „М.Х.“ ООД , ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1756
р-н Студентски, ж.к. ********, представлявано от управителя С.Ц.Ц., чрез пълномощника си адв. Д.С.Д.от
АК-Плевен, съдебен адрес: гр. София, ул. ******№ ******; ОТКАЗ № 20200827191419-3/02.09.2020
г., постановен по Заявление вх. № 20200827191419/27.08.2020г., с което е отказано вписването на
промени по партидата на „М.Х.“ ООД , ЕИК ********.
УКАЗВА на Агенция по вписванията - Търговски регистър да извърши
поисканото вписване по Заявление, вх. № 20200827191419
/ 27.08.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: