Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1596 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В
исковата молба ищцовото „Б.Ж.“ЕООД излага твърдения, че притежава качеството на
кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Б.П.С.“ЕАД
/н./ по т.д.№ 2238/2014г. по описа на СГС въз основа на Договор за цесия от
19.12.2019 г. на вземания по т. 5, 6, 9, 10, 11,12 и 13 от одобрен списък на
приети вземания с определение от 13.09.2017г. Сочи, че с определение от
05.08.2020 г. съдът по несъстоятелността по постъпило възражение срещу списък
на неприети вземания одобрил списък с приети вземания, сред които и това на
ответницата Н.Й.К. за сумата от 2376 лв. на основание неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.06.2017г. – 23.02.2018г. и е определил ред за
удовлетворяването му по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. Това породило правният интерес
на ищеца да предяви отрицателен установителен иск за това, че включеното в
списъка с приети вземания такова на ответницата е недължимо. В тази връзка
оспорва ответницата да е била във валидно правоотношение по сключен трудов
договор за периода на начисляване на вземането за трудово възнаграждение, като
твърди несъстоятелното дружество да е било преустановило дейността си въз
основа на решение от 16.11.2017г. за обявяването му в несъстоятелност. В този
смисъл оспорва през посочения период ответницата да е полагала труд, срещу
което да й се дължи възнаграждение. Оспорва и реда на привилегията, като излага
доводи, че предвидената такава по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ е за вземания от
трудово възнаграждение, когато дружеството не е прекратило дейността си,
какъвто оспорва да е процесният случай.
Претендира
да бъде признато за установено, че включеното в списъка на приети вземания в
производството по несъстоятелност на „Б.П.С.“ЕАД
/н./ по т.д.№ 2238/2014г. по описа на СГС, вземане в полза на ответницата Н.Й.К. за сумата от
2376 лв. на основание неизплатено трудово възнаграждение за периода
01.06.2017г. – 23.02.2018г., е недължимо. При условията на евентуалност
претендира да бъде признато за установено, че вземането следва да бъде
удовлетворено по реда на привилегията в чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Претендира
разноски.
По
делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба в установения за това срок от ответника Н.Й.К., в който
оспорва предявените искове по основание и допустимост. В тази връзка оспорва
ищецът да разполага с активна материално правна легитимация да предяви иска,
като твърди, че не се установява да се е сбъднало условието в договора за
цесия, за да породи същия действието си, а именно заплащане на последната трета
вноска от цената по него. Оспорва твърденията на ищеца ответницата да не е
полагала труд през процесния период, като напротив, в изпълнение на трудовите
си задължения обезпечавала снабдяване с необходимите документи и информация за
производството по несъстоятелност, с оглед заеманата от нея длъжност на главен
счетоводител. Оспорва твърденията на ищеца, че прекратяването дейността на
дружеството автоматично води до прекратяване на трудовите договори на заетите
по трудови правоотношения лица. Твърди, че трудовият договор на ответницата е бил
прекратен със Заповед № 1930 от 23.02.2018 г. Ответницата излага доводи, че
претендираното възнаграждение има характер на разноски по несъстоятелността по
смисъла на чл. 722, ал. 1 т. 3 и т. 4 ТЗ, поради което оспорва основателността
на предявения установителен иск за реда на привилегията.
По
делото не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Б.П.С.“ЕАД /н./ и синдика.
Не е
депозирана и допълнителна искова молба, както и допълнителен отговор на
исковата молба за това.
Предявени са от „Б.Ж.“ЕООД
против „Б.П.С.“ЕАД /н./, синдика Н.А.Г. и Н.Й.К., субективно съединени главни
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т.2 ТЗ и
евентуални положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, във вр. чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за цесия от
19.12.2019 г., в полза на ищцовото „Б.Ж.“ЕООД
е било извършено прехвърляне на вземанията на цедентите /Пенсионноосигурителна
компания „Д.“АД, Професионален пенсионен фонд „Д.“, Универсален пенсионен фонд
„Д.“, „Д. В. А.М.“ЕАД, Договорен Фонд „Д. В. Д.“, „Договорен Фонд „Д. В. Б.“,
ЗАД „Б. В. И.
Г.“АД, ЗЕАД „Б. В. И. Г.“АД/,
дължими от „Б. П. С.“ЕАД /в несъстоятелност/ в общ размер на 16 442 856.07 лв.
С Уведомление за прехвърляне на вземане и
потвърждение, адресирано от цедентите Пенсионноосигурителна компания „Д.“АД,
Професионален пенсионен фонд „Д.“, Универсален пенсионен фонд „Д.“, „Д.В.А.М.“ЕАД,
Договорен Фонд „Д.В.Б.“, „Договорен Фонд „Д.В.Б.“, ЗАД „Б.В.И.Г.“АД, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“АД,
до кредитора „Б.П.С.“ЕАД /в несъстоятелност/, същият бил надлежно уведомен за
извършената цесия, като получаването на уведомлението от адресата е
удостоверено с положен от синдика на несъстоятелното дружество подпис.
С определение № 3920 от 05.08.2020 г. постановено
по т.д.№ 2238/2014 г. по описа на СГС,
ТО, VІ – 3 състав, е било постановено изключване от списъка на неприети
вземания в производството по несъстоятелност на „Б.П.С.“ЕАД /н./, обявен в
търговския регистър на 23.06.2020 г., и включване по възражение от 01.07.2020
г. като прието вземане – вземането на Н.Й. Кудева – Георгиева за сумата от 2
376 лв. – общо дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 01.06.2017 г. -23.02.2018 г., при
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
С решение № 2138 от 16.11.2017г. по т.д. №
2238/2014 г. по описа на СГС, VІ-3 състав, е постановено обявяване в
несъстоятелност на „Б.П.С.“ЕАД и прекратяване на дейността му, с оглед
наличието на предпоставките на чл. 710 ТЗ и чл. 711 ТЗ.
За установяване възникване на трудовото
правоотношение с ответницата Н.К. е представен Трудов Договор № 506/12.02.2014
г., сключен между същата в качеството й на служител и от друга страна - „Б.П.С.“ЕАД
– работодател, за възлагане изпълняване длъжността „главен счетоводител“ и
съобразно изискванията в длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Вписана
е дата на постъпване на работа – 15.02.2014 г. В чл.4.1 е установен размерът на
месечното трудово й възнаграждение от 650 лв.
С допълнително споразумение № 1/29.08.2014г. към
трудовия договор е променен размерът на основното месечно трудово
възнаграждение на 300 лв.
Представена е Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 1930/23.02.2018г., с която на основание 334, ал. 1 КТ е
прекратен трудовият договор с ответницата Н.К., считано от 23.02.2018 г.
По делото е представена и молба-заявление от Н.К. с
вх. № 381/16.04.2018г., адресирана до синдика Мария Шукерова, за изплащане на
дължимото й трудово възнаграждение за периода 01.06.2017г. – 23.02.2018г. в
размер на 2 376 лв.
Представена е в препис трудовата книжка на Н.К., в
която са вписани данните относно заеманата от нея длъжност при отделните
работодатели, периода на това и съответно получаваното трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск
по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване в отделно съдебно
производство съществуването, респ. несъществуване на вземане, което е било
включено в изготвения от синдика в производството по несъстоятелност списък на
приети, респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца да
предяви иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на
депозирано възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл
предпоставките за основателност на иска са : вземането предмет на установяване
в производството да е било предявено в производството по несъстоятелност;
включването на вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания;
постъпило възражение срещу включването на вземането в списъка изготвен от
синдика и произнасяне на съда по несъстоятелността по възражението, с което
възражението да е било прието за неоснователно.
В случая, предмет на
предявените установителни искове са включените в списъка на приети вземания,
представляващи неизплатено трудово възнаграждение на ответницата за заеманата
при несъстоятелното дружество длъжност по сключен между тях трудов договор.
От събраните в хода
на производството писмени доказателства се установи, че включването в списъка
на приетите вземания на процесното вземане, а именно представляващо неизплатено
трудово възнаграждение в полза на ответницата Н.К. в размер на 2376 лв. и
начислено за периода 01.06.2017г. – 23.02.2018 г., е било въз основа на постановено
определение от 05.08.2020 г. в хода на производството по несъстоятелност на
дружеството - работодател в правоотношението – Б.П.С.“ЕАД /н./ - по т.д.№ 2238/2014
г. на СГС, ТО, VІ-3 състав. Определението е било постановено по постъпило възражение
срещу списъка за неприети вземания, обявен в търговския регистър на 23.06.2020
г., което съдът е приел за основателно.
Активната си легитимация
ищецът обосновава с наличието на предпоставките на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, в
качеството му на кредитор и изрично признатото му от закона право да предяви
установителен иск относно вземане на друг кредитор, което е било включено в
списъка на приетите вземания с определението, постановено по постъпило възражение
по чл. 692, ал. 2 ТЗ, което предпоставки се установи да са налице в процесния
случай. Определението е обявено в търговския регистър на 05.08.2020г., поради
което исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени в
преклузивния 14-дневен срок за това, който изтича на 19.08.2020г., която съдът
приема като датата на депозиране на исковата молба постъпила по пощата и която
е вписана в пощенското клеймо.
За установяване
придобиването на процесното вземане от дружеството ищец е представен договор за
цесия, който е бил сключен от същото в качеството му на цесионер на 19.12.2019
г. Ответникът изрично оспорва вземането да е преминало върху цесионера и в този
смисъл активната му материална легитимация, с оглед предвидено в т. 5 от
договора условие за настъпване на правните му последици, а именно плащане на
последната трета вноска от цесионната цена и съгласно предвиденото в чл. 4.3.3
от договора. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че цесионерът се задължава да
заплаща цесионната цена на три вноски, като са установени размерът и срокът за
плащане на всяка от тях относно задължението на всеки от посочените цеденти,
като последната трета вноска е дължима до 31.05.2021г.
В тежест на ищеца е
възложено да докаже качеството си на кредитор и в този смисъл активната му
легитимация да предяви иска за установяване несъществуването на вземането. При служебно изготвена справка съдът установи
качеството на ищеца на кредитор с вписано вземане в списъка на приети вземания
от 24.07.2017 г., одобрен с определение
№ 5386/13.09.2017 г. по т.д.№ 2238/2014г. на СГС, ТО, VІ-5 състав. Оспорването
съществуването на вземането, което би засегнало и материалната легитимация на
ищеца в случая, е предвидено да бъде извършено по друг ред – по чл. 692 и сл. ТЗ, като не подлежи на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл
счита възраженията на ответника за неоснователни, доколкото не се установи
срещу списъка с вписани приетите вземания на ищеца да е било постъпило
възражение и респ. вземанията да са били изключени от него.
От представените по
делото писмени доказателства се установи, че ответницата се е намира в трудово
правоотношение с несъстоятелното Б.П.С. ЕАД /н./ - с предишно име Б.П.С.ЕАД,
въз основа на сключен трудов договор от 12.02.2014 г. при първоначално месечно
възнаграждение от 650 лв., което е било редуцирано до размера от 300 лв. с
допълнително сключено споразумение от 12.02.2014 г. Трудовото правоотношение е
било прекратено въз основа на Заповед от 23.02.2018г. и на основание чл. 334,
ал. 1 ТЗ, с предизвестие на работодателя. В този смисъл през периода на начисляване
на процесното вземане 01.06.2017г. – 23.02.2018 г. съдът приема, че е било
налице валидно правоотношение по сключения трудов договор. Не се твърди, а и не
се установява плащане на възнаграждението в претендирания размер да е било
извършено, като ищецът оспорва наличието на валидно основание за това.
Неоснователни се
явяват доводите на ищеца, че с прекратяване дейността на дружеството в
производството по несъстоятелност, което се установи, че е било постановено с решение
от 16.11.2017 г., се считат за прекратени и договорите със служителите му. Уреждане отношенията на работодателя с
наетите от него служители при обявена несъстоятелност по отношение на същия, се
извършва на отделно основание и съобразно приложимите норми от Кодекса на
труда, включително и относно прекратяването на договорите, изплащане на
обезщетение и др. В случая, не се доказа трудовият договор с ответницата да е
бил прекратен на друго основание преди заповедта за прекратяването му от
23.02.2018 г.
В допълнение, следва
да се има предвид, че изпълняваната от ответницата длъжност не касае пряко
извършваната от несъстоятелното дружество търговска дейност, поради което и да се
явява пряка последица от прекратяването й, но винаги обусловена от акт на
работодателя.
С оглед
гореизложеното и доколкото в хода на производството се доказа валидно трудово
правоотношение между ответницата и дружеството обявено в несъстоятелност и през
периода по предявения иск, като от друга страна не се доказа плащане на
дължимото възнаграждение за този период, настоящият съдебен състав приема
вземането за дължимо, поради което не следва да бъде изключено от списъка на
приетите вземания и предявеният иск в този смисъл се явява неоснователен.
В разпоредбата на чл.
723 ТЗ са посочени разноските по несъстоятелността, като с оглед установения
ред в нормата на чл. 722, ал. 1 ТЗ, същите подлежат на удовлетворяване в
поредност за това по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Доколкото вземането
за трудово възнаграждение е претендирано за периода след датата на откриване на
производството по несъстоятелност /с решение от 31.05.2017г. по т.д. №
5997/2016 г. по описа на САС/, а именно за периода от 01.06.2017г. –
23.02.2018г., същото следва да бъде отчетено като разноски в производството по
несъстоятелност и като разход свързани с несъстоятелността. При това положение
неоснователни се явяват доводите на ищеца по установителния иск за реда на
вземанията, като приетото такова за трудово възнаграждение попада в реда на
вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, поради което не следва да бъде включено
в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, в който попадат вземания, възникнали след
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност и неплатени на
падежа.
Предявените установителни
искове по чл. 694 ТЗ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Относно разноските: В приложение нормата на чл. 694, ал. 7 ТЗ
държавна такса за производството предварително не се внася, като същата подлежи
на възлагане със съдебното решение, като в случай че искът бъде отхвърлен,
разноските са за сметка на ищеца. С оглед размера на вземането предмет на
исковете, дължимата държавна такса възлиза на 50 лв.
На присъждане в полза на
ответницата Н.К. подлежат и сторените от нея разноски, с оглед изхода на спора
и в приложение нормата на чл. 621 ТЗ, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, и възлизащи на
500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Другите ответници в
производството не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Ж.“ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, против Н.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
„Б.П.С.“ЕАД /н./, ЕИК *****, синдика Н.А.Г., искове с правно основание чл. 694 ТЗ, за признаване за установено, че включеното в списъка на приети вземания в
производството по несъстоятелност на „Б.П.С.“ЕАД
/н./ по т.д.№ 2238/2014г. по описа на СГС, вземане в полза на ответницата Н.Й.К. за сумата от
2376 лв. на основание неизплатено трудово възнаграждение за периода
01.06.2017г. – 23.02.2018г., е недължимо, както и за признаване за установено,
че вземането следва да бъде удовлетворено по реда на привилегията в чл. 722,
ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „Б.Ж.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, по бюджетна
сметка на Софийски градски съд сумата от 50
лв. – дължима държавна такса за производството по предявените искове.
ОСЪЖДА „Б.Ж.“ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Н.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 621 ТЗ, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2- седмичен срок от връчване на
съобщението за изготвянето му на страните.
СЪДИЯ
: