РЕШЕНИЕ
№ 2955
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110214476 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д.Д. И, ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А“ №, чрез адв.К П от САК, срещу наказателно
постановление №99154/12.10.2011 г., издадено от Началник АНД-ОПП-
СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.137а, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че на 12.07.2021 г. е получил удостоверение
№433200-74751, издадено от ОПП-СДВР, в което се съдържат данни за
процесното НП, което не му е връчвано, нито обжалвано, поради което на
17.07.2021 г. депозира жалба против него.
Навежда доводи, че наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл.60 от ЗАНН, поради което депозира жалбата си пред съда.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
1
представител – адв.К. П. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени обжалваното НП, поради изтекла погасителна давност на
основание чл.80, ал.1, т.5 от НК. Навежда доводи, че не са били налице
предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН, доколкото жалбоподателят не е
търсен на установения друг адрес в гр.София, съобразно данните от
изготвените докладни записки. Претендира присъждане на направените
разноски в полза на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не
изпраща представител и не взема становище по същество на делото и
направените възражения от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН №99154 на 30.09.2011 г. от ЕД. Ц. В., заемаща
длъжността: старши полицай при 07 РУ-СДВР, в присъствието на един
свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта – Ивайло
Михайлов Янков, против Д. Д. Й., ЕГН , с адрес гр.С, ж.к.“М“, бл., вх., ет., ап.,
за това, че на 30.09.2011 г., около 10:10 часа, в гр.София, с посока на
движение от ул.“Проф.Ал.Тодоров-Балан“, по ул.“Проф.д-р Васил Златарски“
към ул.“Св.Киприян“, управлява лек автомобил „Ф Г“, с рег.№, лична
собственост, като при извършена проверка до бл.220 в ж.к.“Младост-2“ е
установено, че водачът не използва обезопасителен колан, при наличие на
такъв в купето и управлява с изтекъл АУАН.
Актосъставителят посочил като виновно нарушение от водача
разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.157а, ал.6 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя и на
датата на неговото съставяне – 30.09.2011 г., без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си да
представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН,
Началник АНД-ОПП-СДВР издал процесното НП №99154 на 12.10.2011 г., с
2
което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Върху процесното НП е направено отбелязване, че същото е връчено
при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 30.08.2013 г., и е влязло в законна
сила на 07.09.2013 г.
Видно от изготвена докладна записка от 30.08.2013 г. от
мл.пол.инспектор при 07 РУ-СДВР е, че жалбоподателят е бил търсен на
известния адрес в гр.София, ж.к.“Младост-1“, бл.59, вх.6, ет.5, ап.13, но в
хода на проверката е установено, че лицето не живее на този адрес, като е
посочен настоящ адрес на Добрев в гр.София-Кокаляне, ул.“Буката“ №1,
находящ се в района на 08 РУ-СДВР. По делото няма данни, жалбоподателят
да е бил търсен на установения като настоящ адрес, във връзка с връчване на
процесното НП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
докладна записка от 30.08.2013 г.; известие за доставяне на жалба;
удостоверение №433200-74751/12.7-2021 г.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП. Видно от представената по делото докладна записка е, че
процесното НП въобще не е било връчено на жалбоподателя. Въпреки, че е
установен настоящия му адрес в гр.София, жалбоподателят въобще не е
търсен на него. По преписката не са приложени доказателства, че НП е
връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от известие за
доставяне, жалбоподателят е депозирал жалба срещу процесното НП чрез
ОПП-СДВР, получена от упълномощено лице на 20.07.2021 г. Наказващият
орган не е изпратил преписката в съда, ведно с подадената жалба, поради
което жалбоподателят е сезирал съда с друга жалба, подадена на 15.09.2021 г.
Видно от приложеното удостоверение от ОПП-СДВР е, че същото е издадено
на 12.07.2021 г., поради което следва да се приеме, че жалбоподателят е
разбрал за процесното НП на тази дата. С оглед на тези данни, съдът намира,
че жалбата против процесното НП е подадена в законоустановения
преклузивен 14-двенен срок на 20.07.2021 г., считано от датата на узнаването
3
за неговото издаване от санкционираното лице - на 12.07.2021 г.
Основателно се явява направеното възражение в жалбата, че
процесното НП не е било надлежно връчено на жалбоподателя, след
изчерпване на предвидените способи в закона. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от
ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично
срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една
правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява
„неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения
от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган
може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при
които за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е
налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е
намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да
е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че
НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай
не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представената докладна записка
е, че е бил посетен известния тогава адрес на жалбоподателя, на който същият
не е намерен, тъй като не живее на него. Но в същата тази докладна записка е
отразен установения нов адрес по местоживеене на жалбоподателя, но към
преписката липсват доказателства жалбоподателят да е бил издирван на този
адрес за връчване на издаденото против него НП /липсват справки за
актуален адрес, за адрес по месторабота и др./. При това положение, съдът не
може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Такова отбелязване върху представеното
НП по делото липсва. Следователно, процесното НП не е влязло в законна
сила, а подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледна по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира, че в случая е изтекла погасителна давност за
наказателно преследване. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че от датата на нарушението – 30.09.2011 г., до датата на
4
връчване на НП, съответно до датата на узнаването за него – 12.07.2021 г., е
изминал период от десет години. Относителната преследвателна погасителна
давност за вменените нарушения е три години, като е изтекла тригодишната
погасителна давност за наказателно преследване. Съгласно разпоредбата на
чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния,
за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на
относителната погасителна давност от три години. По делото не са
ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че в този период
са извършвани действия, с които да се прекъсва изтичането на тази давност,
т.е. липсва основание да се приеме, че давността е прекъсната и изтеклата да е
загубила правното си значение. Следва да се отбележи и това, че към края на
месец февруари 2016 г. е изтекла и абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване на дееца, която е четири години и шест месеца. Но
за да бъде прилаган този срок следва да бъде доказано прекъсването на
относителната давност, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Връчването на НП, след изтичането на относителната и абсолютната
погасителна давност, се явява незаконосъобразно и води на извод, че
санкционният акт следва да бъде отменен само на това основание, като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество, а
административно-наказателното производство по делото – прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същият е направил изрично
искане в този смисъл, чрез процесуалния си представител, като представя
списък на разноските и доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство
в размер на 200 лева /съгласно договор за правна помощ и пълномощно/.
Претенцията е основателна в пълния си размер. Разноските, съгласно т.6 от
ДР на АПК, следва да бъдат възложени за заплащане от СДВР, със седалище
гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.6, във вр. с ал.2, т.3, във вр. с чл.58д,
т.1, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №99154/12.10.2011 г., издадено
от Началник АНД-ОПП-СДВР, с което на Д.Д. И, ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.С, ул.“Ц А“ №, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл.157, ал.6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД
№14476/2021 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, със седалище гр.София, да заплати на Д.Д.
И, ЕГН **********, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6