Решение по дело №19355/2017 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 948

 

гр. Пловдив, 19.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                          Районен съдия: Кирил Петров

                                                                   

при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19355 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Джи Би Груп“ АД. 

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Ответникът бил потребител на ел. енергия. За ответника бил открит клиентски номер *** за обекта му на потребление в ***. Потребителят имал задължението да заплаща задълженията си свързани със снабдяването с електрическа енергия, както и предоставените мрежови услуги, а именно за достъп до електропреносната мрежа, пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. От предоставените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност, като се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът имал качеството на небитов потребител като предоставената мощност за обекта била 53,000 кВт.

Твърди, че за периода 01.11.2015 г. - 26.09.2016 г. на ответника е била доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги на обща стойност 347.58 лева, които не били заплатени. За неплатените задължения били издадени фактури, в които били посочени отделните задължения, период, размер на дължимата сума.  Ответникът изпадал в забава от датата на падежа на вземанията по фактурите. Поради това се дължала и лихва за забава която в конкретния случая възлизала на сумата от 49.40 лева за периода 11.12.2015 г.–04.10.2017 г.

Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното частно гр. дело № *** г. на ПРС, I бр. с-в била издадена заповед по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника. Посочено и, че сумите са платени. Моли производството по делото да се прекрати.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Правната квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадено от  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Джи Би Груп“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 347.58 лв. - главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект за потребление в ***, за период от 01.11.2015 г. – 26.09.2016 г., сумата 49.40 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.12.2015 г. до 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.10.2017 г. до погасяване на вземането, както и разноските по делото. По образуваното ч .гр. д. № *** г. на ПРС, I бр. с., в полза на заявителя съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г. за посочените вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение за недължимост. В предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК, кредиторът е предявил настоящите искови претенции.

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество. Обстоятелството налице ли е плащане в хода на процеса или не, винаги е относимо към основателността на претенциите, но не засяга тяхната допустимост.

С постъпилата в срока по чл. 131 ГПК молба от ответника, същият е заявил, че задълженията са погасени. Със становище депозирано на 01.03.2017 г., както и в съдебно заседание на 13.03.2018 г, ответникът не оспорва настъпилото плащане. Сочи, че с направените плащания не са погасени разноските по ч. гр. д. Моли съда да му присъди направените в заповедното и исковото производство разноски. Оттук и не се спори между страните, че ответникът е заплатил дължимите суми, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил задължението си, с което и спорното право. Плащането е настъпило в хода на процеса – 01.02.2018 г.Същото се установява и от приетите писмени доказателства. Съобразно представените от ответника квитанции за платени суми – л. 32 - 37 – е заплатена за главница сумата от 347.58 лв. и за обезщетение за забава сумата от 61.02 лв. Представените доказателства за плащане съвпадат и с отразеното при ищеца, съобразно препис-извлечение от сметка за клиентски номер ***. Погасени са всички дължими суми, вкл. и обезщетението за забавено плащане до датата на плащането 01.02.2018 г.,

Следователно няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като се установява, че  ищецът – заявител е удовлетворен, тъй като дължимите суми са платени. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

Относно разноските няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното производство, са били дължими от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Спорното право е погасено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.10.2017 г. и подаване на исковата молба на 05.12.2017 г. с направените плащания на 01.02.2018 г.  С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

 При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г.  на IV г. о. на ВКС/.

На ищеца ще се присъдят разноски, както по заповедното производство, така и по исковото производство. За заповедното производство се дължат разноски в размер на 75 лв. – 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За исковото на ищеца ще се присъдят - 75 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП или общо 175 лв.

Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, против „Джи Би Груп“ АД, ЕИК *********, с адрес ***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че „Джи Би Груп“ АД дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 347.58 лв. - главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект за потребление в ***, за период от 01.11.2015 г. – 26.09.2016 г., сумата 49.40 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.12.2015 г. до 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда- 05.10.2017 г. до погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, I бр. с., поради плащането им в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Джи Би Груп“ АД, ЕИК *********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лв. – разноски в производството по ч. гр. д .№ *** г. на ПРС, I бр. с-в.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ