Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 27.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №3746 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.11.2018 год.,
постановено по гр.дело №8784/2018 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, са
отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С.П.Л.
срещу А.И.Д. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 450 лв., представляваща такса за запазване на
място в детско заведение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело № 80205/2017 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в – 10.11.2017
год. до окончателното й изплащане и за сумата от 113.73 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.05.2015 год.
до 10.11.2017 год. и ищецът С.П.Л. е осъден да заплати на ответницата А.И.Д. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца С.П.Л.. Жалбоподаелят поддържа, че при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест относно основанието за разместване на имуществени
блага тежала върху ответника, а не върху ищеца, както бил приел СРС. Първоинстанционният
съд не бил квалифицирал напълно спорното право, а именно не бил посочил
конкретния състав от трите предложения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая претендира
връщането на процесната сума като заплатена по сметката на ответницата на
18.05.2015 год. при липса на основание. Между страните не било налице валидно
облигационно правоотношение. Не било доказано, че ищецът бил водил преговори за
сключването на договор. Писмата, изхождащи от детската градина, не били
подписани от ответницата.
Кореспонденцията била водена от трети лица. Детската градина била
регистрирана като дружество с ограничена отговорност и нямало как да бъде „на
ответницата“, тъй като съдружниците при ООД били поне двама. Освен това
детската градина била самостоятелен субект на правото, насител на права и
задължения, които били различни от тези на ответницата. СРС бил приел, че
плащането не било извършено на ответницата в лично качество, доколкото в
основанието било записано уговорено между страните по електронната поща на детското
заведение, на което ответницата била представител. Т.е. неправилно бил приел,
че е възможно плащане към юридическо лице да бъде извършено по личната банкова
сметка ***, които го представляват и това транслирало облигационната връзка,
учредена между юридическото лице и платеца директно върху физическото лице –
представител. Представителите на юридическите лица нямали законово установено
право да получат изпълнение вместо представляваното от тях юридическо лице.
Детската градина не била страна в настоящото производство, а
първоинстанционният съд бил съзрял облигационна връзка между страните, която
дори не се твърдяла от ответницата. Самата ответница сочела, че между страните
било постигнато съгласие детето Д.да посещава детската градина, като право на
родителите е да се откажат от услугата, като прекратят договора с детската
градина. Т.е. защитната й теза била, че е налице договор за предоставяне на
услуга от детското заведение. Същият извод можел да бъде направен и при анализ
на водената и представена по делото кореспонденция. Същата потвърждавала, че не
се е стигнало до сключването на договор с детската градина. По делото липсвали
доказателства за представянето на изискуемите по закон документи , които били
абсолютна предпоставка за приемане на дете в предучилищно учебно заведение.
Липсвали договори или заявления, каквато била изискуемата от закона форма за
действителност на този вид договор. В случая се касаело за превод на такса по
договор с детска градина за м.септември 2015 год., а не по договор с
ответницата, още по-малко за договор за предоставяне на услуга от самата
ответница за запазване на място в детската градина. Очевидно се касаело за
ненаименован договор, в който едната страна се задължила да запази място в
детската градина за конкретно малолетно лице, срещу възнаграждение, а другата –
да заплати договореното възнаграждение. Не било ясно обаче какъв бил
договореният размер на това възнаграждение, а от представената кореспонденция
не било видно кое е задълженото лице за предоставяне на услугата, при какви
условия се заплаща възнаграждението и на кого се заплаща то. В случая не било
доказано постигането на съгласие за нито един от съществените елементи на този
ненаименован договор. Ако се приемело, че действително са водени преговори за
сключването на договор между детското заведение и ищеца, то в този случай
дадената от СРС правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явявала
неправилна, предвид приетото, че ответницата била представител на детското
заведение и в това качество е приела плащането на процесната сума, т.е. налице
била хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. – получено при неосъществено
основание, в аванс, но при нея предявеният иск бил основателен, но с друг
ответник – детското заведение /но ищецът не бил извършил плащане към него и
следователно нямал право на иск срещу него/. Ето защо моли обжалваното решение
да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Ответницата
по жалбата А.И.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че доказването на отрицателен факт ставало чрез ангажирането на
доказателства за положителни факти, които създават достатъчно убеждение за
сбъдването на отрицателния. Вземането за неоснователно обогатяване възниквало
при наличието на разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД били две – получаване на нещо и липса на установено основание за
това. В случая страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение –
те били постигнали съгласие детето Д.да посещава частната детска градина на
ответницата. Ищецът бил заплатил сумата от 450 лв. в изпълнение на договорните
си задължения – виж и чл. 13 ЗЗД. Според стандартния договор на частната детска
градина „Петър Пан“ и на конкретния такъв, сключен между страните, ищецът
следвало да потвърди сключването на договора с плащането на такса за
м.септември 2015 год., като с плащането освен че запазвал място на детето в
детската градина, потвърждавал и сключването на договора. Неоснователният отказ
на родителите на детето да посещава детската градина след завръщането им в
България, не можело да се приеме като липса на договорно правоотношение между
страните. Той можел да се разглежда като прекратяване на съществуващите между
тях договорни отношения, с действие за в бъдеще. Ответницата била обвързана от
договорните отношения и била изпълнила задължението си да осигури и пази място
в детската градина. Право на родителите било да прекратят договора, но не било
налице неоснователно обогатяване. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че
искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо,
което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже само даването. В тежест
на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Първата
хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното него основание, така и когато ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже
даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало –
в този смисъл Решение № 374 от 8.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК,
Решението е и правилно като краен
резултат. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във въззивното
производство, а и това се установява от приетото като доказателство по делото преводно
нареждане от 15.05.2015 год., че на посочената дата ищецът превел по банковата
сметка на ответницата сумата от 450 лв., представляваща такса за детето Д.С.Л./според
отразеното в документа основание за превод/. Банковата сметка била заверена на
18.05.215 год. Видно е също така от разменената между ищеца и ЧЦДГ „Петър Пан“ кореспонденция
чрез електронни съобщения, че заплащането на посочената сума по банковата
сметка с титуляр ответницата осигурява запазването на място на детето в
детската градина, която съответно се прихваща от таксата за м.септември 2015
год. при постъпване на детето, т.е. при възникване на правоотношение по договор
за обучение.
Спорните между страните въпроси по
същество във въззивното производство въпрос са свързани с функцията на процесната
сума и кой е правният субект, който я е получил, респективно подлежи ли на
връщане същата.
Съгласно приложимите в частност
разпоредби на чл. 17, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Правилника за прилагане на Закона
за народната просвета и чл. 8 от Наредба № 7 от 25.06.2001 год. за откриване,
преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища /издадена
от министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 год., в
сила от 15.09.2011 год., отм., бр. 68 от 30.08.2016 год., в сила от 30.08.2016
год./, договорите за обучение в частните детски градини са срочни, като трябва
да съдържат срок и начин на плащане на таксата за обучение, условия за
прекратяване на договора и задължение на изпълнителя за връщане на възложителя
на остатъка от внесената такса за обучение – при прекратяване на договора по
взаимно съгласие; при закриване на детската градина; по причини, свързани със
здравословното състояние на детето. Съдържанието на проекта на договора за обучение
се удостоверява с подписа на кандидата.
По принцип преддоговорните отношения
между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването
на договора, като няма пречка в рамките на тези преддоговорни отношения
страните да сключат съглашения с организационен характер спрямо следващ етап от
преговорите или спрямо сключването на конкретен договор – да си обещаят, че
преговорите ще продължат или че ще сключат договор след определен срок от време
и/или при определени условия, т.е. да поемат насрещни задължения за това. В
разглеждания случай съглашението за запазване на място на детето Д.в частната
детска градина „Петър Пан“ е именно такова – същото е сключено с приемането на
офертата на детската градина от страна на ищеца /виж чл. 14, ал. 1 ЗЗД/ и представлява
валиден ненаименован договор с организационен и подготвителен характер спрямо
бъдещите отношения по повод сключването на договор за обучение. По този договор
и двете страни са поели насрещни задължения, а именно ищецът да заплати сумата
от 450 лв. – една месечна такса /капаро/ по посочената от предложителя банкова сметка
/***/, а частната детска градина – да запази място на детето Д.С.Л., като двете
страни са се задължили да сключат договор за обучение с начална дата
м.септември 2015 год. Няма никаква пречка в закона изпълнението и на такива
договорни задължения, произтичащи от такива споразумения с организационен и
подготвителен характер, включително с оглед сключването на договор за обучение,
да бъдат обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина.
Когато страните по такова съглашение си обещаят с него – задължат се да сключат
конкретен договор и се уговорят, че едната страна предава на другата определена
парична сума /включително, и нерядко – и като авансово плащане на част от
цената/възнаграждението по сделката/, която да служи и като обезпечение за
изпълнение на поетото задължение за сключване на договора /а често – и на други
задължения по съглашението/, респ. да служи като обезщетение при неизпълнение
на това задължение и/или при отмятане от него – в зависимост от конкретната
уговорка /която, както и цялото съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл.
20 ЗЗД/, тя може да има функциите както на задатък, така и на отметнина, които
са уредени с диспозитивни правни норми, съответно на чл. 93 ЗЗД и на чл. 308 ТЗ
/последната се прилага и в отношенията между нетърговци/ – в този смисъл Решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV
г. о., ГК, Решение № 474 от
13.07.2010 год. на ВКС по гр. д. № 457/2009 год., ІV г. о., ГК, Решение № 64 от
10.09.2012 год. на ВКС по т. д. № 193/2011 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно преценката за функцията
на процесната сума е обусловена от уговореното между страните – т.е. от
действителната им воля. При неясни договорни клаузи и при възникнал спор между
страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора, съдът е длъжен
да извърши тълкуване на договора; тълкуването следва да се извърши съобразно
критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата
воля на договарящите страни; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага
отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който
произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практика и
добросъвестността, без са се подменя формираната при сключване на договора и
обективирана в съдържанието му воля на договарящите – виж Решение № 38 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г.
о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г.
о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т.
о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о.,
ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т.
о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т.
о., ТК и др.
При осъщественото по горепосочения
начин тълкуване на уговореното между страните и при съобразяване на етапа, на
който са се намирали техните преддоговорните отношения, въззивният съд приема,
че действителната обща воля на страните е била да придадат на процесната сума
както значението на аванс /частично престиране срещу изпълнение/, така и обезпечителна
функция по отношение на задължението на ищеца за сключването на договор за
обучение, а именно ако той се откаже от сключването на такъв, да загуби даденото,
т.е. то да бъде задържано от частната детска градина. С това страните са уговорили
отметнина /чл. 308 ТЗ/. Отметнината може да се ползва от всяка от страните,
която не иска да изпълни задълженията си, произтичащи от договора, преди да е
започнало изпълнението договора /за разлика от задатъка, който предоставя това
право на изправната страна по договора – чл. 93, ал. 3 ЗЗД/. В случай на
прекратяване на договора по причина, за която страната, обещала или дала
отметнината, не отговаря – обективна невъзможност, съглашение и др.,
отметнината се връща или прихваща – чл. 308, ал. 2 ТЗ.
В гражданското право изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от
съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него /чл. 75, ал. 1 ЗЗД/.
Добросъвестният длъжник може да изпълни също и на лице, което, въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението /чл. 75,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД/.
Когато изпълнението е получено от
пълномощник на кредитора, но то подлежи на връщане поради липса, отпадане или
неосъществяване на основанието, изпълнилият несъществуващо или отпаднало
задължение може да иска връщане на даденото от кредитора, ако пълномощникът е
бил надлежно овластен, защото в този случай последиците от изпълнението
настъпват направо в неговия патримониум /чл. 36, ал. 2 ЗЗД/. Той може да
направи същото и ако разполага с доказателства, че кредиторът е потвърдил в
надлежната форма извършените от негово име действия и актът на потвърждаването
е достигнал до него. Когато изпълнилият несъществуващото или отпаднало
задължение не разполага с доказателства, той може да претендира връщане на
даденото само от този, който го е получил – пълномощникът без представителна
власт. По така предявения иск, пълномощникът без представителна власт може да
се брани с възражение, че представителната му власт е потвърдена в надлежната
форма и потвърждаването е достигнало адресата, но той не може да се брани с
възражението, че кредиторът се е възползвал от изпълнението, тъй като това има
значение единствено във вътрешните отношения между упълномощител и упълномощен
/доколкото пълномощникът, мним или не, би има регрес срещу упълномощителя, ако
той се е възползвал от изпълнението_ и съответно може да бъде установено само
при такъв спор с участието на двете страни. Възражение на кредитора не може да
бъде противопоставено на изпълнилия несъществуващо или отпаднало задължение,
така както той не би могъл да противопостави на кредитора съдебното решение, с
което би бил отхвърлен искът срещу пълномощника – виж Решение № 267 от
07.12.2018 год. на ВКС по гр.дел № 2088/2018 год., ІV г. о., ГК.
В разглеждания случай доколкото е
несъмнено установено по делото, че ответницата е била надлежно овластена от
частната детска градина да получи процесната сума по банковата си сметка, то
със заверяването на последната ищецът е престирал на овластено от кредитора
/частната детска градина/ лице – чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което
осъщественото изпълнение е породило действие /т. е. има погасителен ефект/. Извън
предмета на делото е дали ответницата се е отчела пред частната детска градина,
тъй като даването на отчет е предмет на вътрешните отношения между ответницата
и частната детска градина, която не е страна по делото. Следователно връщане на
полученото би могъл да дължи само представляваният – в частност ЧЦДГ „Петър
Пан“, поради което и само на това основание настоящият съдебен състав счита, че
релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне /като
предявена срещу лице, което не е пасивно материално легитимирано да отговаря по
нея/.
Само за пълнота трябва да се посочи,
че доколкото съдържащото се в исковата молба изявление, че условията в детската
градина са неподходящи за детето, е с ефект на едностранен отказ от договора /обстоятелство,
което не е и спорно между страните/, а същевременно по делото липсват
доказателства, че ищецът е положил дължимата грижа да проучи и се запознае с материално-техническата
база, организацията на обучението и възпитанието, спазването на държавните
образователни изисквания и опазването на живота и здравето на децата,
осигуряване на медицинското им обслужване в частната детска градина /чл. 63 ЗЗД/, то СГС приема, че за него не е възникнало правото да иска връщането на
отметнината /виж чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 308, ал. 2 ТЗ/.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
Ответницата по жалбата /ответникът/
претендира разноски, по което искане, с оглед изхода от настоящия спор, СГС
следва да се произнесе на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В тази връзка, след като
взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6/2012 год. на ВКС по т.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за
правна защита и съдействие, с който е уговорен адвокатски хонорар от 500 лв.,
който е заплатен изцяло и в брой от ответницата. Материалният интерес в
конкретния случай възлиза на 450 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. при интерес до 1 000 лв. минималното възнаграждение е 300
лв. Настоящият съдебен състав намира, че действително заплатеният адвокатски
хонорар /който е около 2 пъти по-висок от минимално предвидения/, съотнесен към
действителната фактическа и правна сложност на делото /въззивното производство
се е развило в едно съдебно заседание, като не са събирани доказателства/, се
явява прекомерен и следва да бъде намален до 300 лв., за която и сума следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за разноски във въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.11.2018 год.,
постановено по гр.дело №8784/2018 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.
ОСЪЖДА С.П.Л. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на А.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/