РЕШЕНИЕ
Номер 1285 10.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На шестнадесети юни 2020
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2169 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-011310 от 28.11.2019г. на Началник
група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р “Пътна полиция”, с
което на К.Н.Й., ЕГН **********, адрес: ***, за извършено административно
нарушение по чл.104б, т.2 от от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 3000 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-1030-011310 от 28.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив,
с-р “Пътна полиция”, с което на К.Н.Й., ЕГН **********, адрес: ***, за
извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лева, както и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят, К.Н.Й., формулира претенция за отмяна на процесното НП. В
депозираната до съда жалба излага доводи за незаконосъобразност на НП, поради
некомпетентност на актосъставителя, което твърдение впоследствие е
оттеглено.
С допълнителна молба-становище оспорва
нарушението по същество, излагайки друга фактическа обстановка. Редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител. От представляващия го адв. Т.
до съда е постъпила допълнителна молба-становище,
с което навежда допълнително становище за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.18 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – С-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призована
за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против К.Н.Й., ЕГН **********, за това, че на 02.11.2019г.
около 14:50 ч., в гр.Пловдив на ул.”Вратцата”, срещу № 7, като водач на лек
автомобил – „Порше Панамера Турбо“, с рег.№ ***, държава България, при
обстоятелства: управлява гореописаното МПС, като използва път за обществено
ползване за други цели, освен в съотвествие с неговото предназначение за превоз
на хора и товари, като извършва резки маневри, върти МПС, извежда МПС извън
контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните му гуми.
С това виновно е
нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен от свид. Г.К.П.,
на длъжност „мл. инспектор“ при с-р „СПС“ група „Сигма“ при ОД на МВР-Пловдив,
в присъствието на жалбоподателя Й.,
който се запознал с акта и изрично отбелязал, че няма възражения за така
установената фактическа обстановка и вменената му отговорност.
В 3-дневния срок по
чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят направил писмени възражения срещу АУАН с довода
за различна фактическа обстановка от така установената.
Наказващият орган
счел възражението на жалбоподателя за неоснователно и въз основа на съставения
АУАН, издал процесното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на
свидетелските показания на актосъставителя, считайки ги за подробни, логични и
лишени от субективизъм. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Същият пояснява, че в момент, в
който колегата му подал сигнал за
спиране със „стоп“ палка за рутинна проверка на жалбподателя, последният вместо
да преустанови движението на автомобила, завъртял рязко гуми и продължил.
Мощността на автомобила в нарушение, не позволила на служебния автомобил първоначално
съвсем да го догони, но контролните органи в продължение на 3 км наблюдавали поведението на
жалбоподателя, докато шофира – заради високата скорост занасял на завоите,
движенията му по пътя криволичели, дори при спирането на МПС накрая, гумите му
пушели. Всъщност жалбоподателят спрял автомобила едва на моста на „Адата“,
когато се оказал в тапа на пътя, заради ремонт. Хората, станали свидетели на
поведението на жалбоподателя като водач, се възмущавали, че преминал със 150
км/ч. покрай тях. Свид. П. в показанията си, уточнява,че „ст. полицай“ му е
званието, а “мл. инспектор“ – длъжността му.
В тази връзка съдът намира, че изследваното административно нарушение се
доказва по несъмнен начин, като същото е било правилно и законосъобразно
квалифицирано по цитираната правна разпоредба.
Безспорно се установява, че жалбоподателят
Й., като водач на лек автомобил – „Порше Панамера Турбо“, с рег.№ ***, в
процесното време и място, извършил резки маневри, криволичел, въртял МПС, като
извел същото извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните
му гуми. Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат.
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени
за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното
предназначение - за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по
пътя, за да превози себе си, е извадил автомобила от сцепление с пътната
настилка, като е предизвикал загубата на контрол върху него, същият заради високата скорост занасял на
завоите, движенията му по пътя криволичели, дори при спирането на автомобила,
накрая гумите му пушели. Такива са и
показанията на разпитания полицейски служител, който първо е видял
въртенето на гуми, при подаване на „стоп“ палка от колегата му за рутинна
проверка на жалбподателя и автомобила, след това последвало и занасянето на
завоите, криволиченето, а накрая забелязал и пушенето на гумите при
преустановяване на движението му принудително от контролните орагани и
ситуацята на пътя с ремонта.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва
пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от
материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, въртене
на гуми,извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление
на задните гуми, с което е извършил
нарушението при пряк умисъл.
Отделно от това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше
оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в
последния обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН с изричното отбелязване, че няма възражения,
което на практика е признание за разбиране на отговорността, с която е
ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово поведение.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган
е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито
наказващият орган имат правомощието да ги изменят.
Съдът не споделя и твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.18 от ЗАНН. Посочената разпоредба регламентира задължение за
административнонаказващия орган да налага отделно наказание за всяко отделно
нарушение и тези наказания да се изтърпяват поотделно. В случая, както в акта,
така и в постановлението е описано едно нарушение /вмененото/, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено/ и му е наложил едно съотвестващо на него наказание.
Затова не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и да е засегнато
правото на защита на нарушителя, защото в показанията на актосъставителя се
изяснява,че цялостното укоримо поведение
на жалбоподателя е започнало в момент, в който е решил да не спре на подаден от
полицейски служител сигнал със „стоп“ палка /което не се описва и не се вменява
в АУАН и НП, за да постави в
невъзможност съда да прецени за кое нарушение е наложено наказание/. Напротив, видно
от надлежно прилжената по делото справка за нарушител/водач, за твърдяното
второ нарушение в съотвествие със закона е съставен друг отделен АУАН.
Налице е компетентност на актосъставителя, с оглед длъжността, която заема,
потвърдена в показанията му и приложената по админстративната преписка
оправомощителна заповед.
Що се отнася до добрите характериситики на процесния автомобил, то те не му
пречат да извърши нарушението, за което е ангажирана
адмиинстративнонаказателната му отговорност, още повече да го освободят от нея.
Ето защо и това възражение се явява неоснователно.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушенията от от този вид, а факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет при преценката за маловажност на случая. Всъщност, съдът намира за необходимо да
подчерате, че се касае се поведение, което се характеризира с висока степен на
обществена опасност, доколкото единствено късмет е предотвратило настъпването
на вредоносен резултат, предвид и въпреки възрастта на водача и наличната му
практика за нарушение на правилата по ЗДвП /справка нарушител/водач/. Това е
така, тъй като подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
хората на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващите пешеходци. Не може да се пренебрегне и това, че нарушението е
извършено на фона на проявена демонстрация за неподчинение на органите на реда.
Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би
способствало да се предубреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН,
така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените
реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове,
досежно тяхното съставяне, респективно издаване.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно
постановление № 19-1030-011310 от 28.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР
– гр.Пловдив, с-р “Пътна полиция”, с което на К.Н.Й., ЕГН **********, адрес: ***,
за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лева, както и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като
правилно и законосъобразно.
За изложените мотиви съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРОГИНАЛА!
Е.Р.