№ 15734
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110105238 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С решение № 18229/06.11.2023 г. по гр.д. № 5238 по описа за 2022 г. СРС, 84-ти състав,
съдът по претенция с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е изменил определения режим на
лични отношения между ответника и детето на страните.
От ищцовата страна е подадена молба за изменение на решението в частта относно
присъдените разноски, като са изложени съображения, че съдът неправилно не е присъдил
такива. Насрещната страна изразява за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК
Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за процесуално
допустима като подадена в срок и от легитимирани страни, но по същество неоснователна.
Съдът е изложил мотиви в постановеното по делото решение, като е приел, че с оглед
характера на производството на спорна съдебна администрация разноски не следва да бъдат
присъждани. Ищцовата страна излага съображения, свързани с практика на ВКС,
обективирана в цитирани в молбата определения. Настоящият съдебен състав обаче не
споделя обективираната в цитираните определения практика. Това е така, защото за разлика
от исковото производство в производствата, представляващи спорна съдебна
администрация, които са свързани с определяне и изменение на мерки относно родителската
отговорност спрямо ненавършило пълнолетие дете, не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва
съдействие относно начина на определяне на тези мерки, така че и липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и всички страни и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора /определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., ВКС. I г.о./. Поради двустранния спорен характер на
производството разноски биха могли да се присъдят, само ако молбата бъде изцяло
отхвърлена по причина на отсъствие на родителско качество на страна или на пълнолетие
на детето, т.е. когато изобщо липсва субективно право да се иска постановяване на мярка за
уреждане на гражданските отношения, което не е случаят по делото. Разноски могат да се
1
претендират и във въззивното и касационното производство, ако бъде подадена
неоснователна въззивна и касационна жалба /така - определение № 45 от 17.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 2857/2019 г., ВКС, III г.о., определение № 475 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. №
4327/2018 г., ВКС, III г.о. и др./. В първата инстанция обаче, когато съдът сам преценява кои
мерки са в най-добър интерес на детето, разноски не се дължат на нито една страна
/решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 3356/2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 139 от
16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г., ВКС, IV г.о./.
Ето защо съдът намира, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 18229/06.11.2023
г. по гр.д. № 5238 по описа за 2022 г. СРС, 84-ти състав,, обективирана в молба с вх. №
25000738/06.01.2022 г., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2