Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.***, 10. 05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание
на осми май, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 605 по описа за 2018
година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М. АД против Х.– И. ЕООД, с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, и цена на иска 21 172, 80 лв. главница. В
исковата молба се посочва следното:
Х.– И. ЕООД е възложил на М. АД
да извърши услуга с Багер, услуга с Багер с кофа и чук, услуга с валяк и боб
кат на обект ***- завод, както и транспортна услуга, разположен на главния път
между гр. ***и гр. ***. Въз основа на първичните документи за извършената
работа / сменни рапорти и пътен лист/ за извършената работа, са съставени
фактури № 6979 / 30. 06. 2017 г. за сумата от 15 280, 80 лв. с ДДС № 6980 / 30.
06. 2017 г. за сумата от 5460, 00 лв. с ДДС и № 6981 /30. 06. 2017 г. за сумата
от 432 лв. с ДДС.
Извършената работа и услуга от М. АД е през периода от 01. 06. 2017 г. до 30.
06. 2017 г. и е обективирана във фактури, предадени с първичните документи на представителя на
дружеството - длъжник в деня на издаването им. Срокът за плащане, уговорен
устно между страните, е до 30 дни от извършване
на работата / услугата. Въпреки изтеклия краен срок и множество обещания за
плащането на фактури № 6979 / 30. 06. 2017 г. за сумата от 15 280. 80 лв. с
ДДС № 6980 / 30. 06. 2017 г. за сумата
от 5460 лв. с ДДС и № 6981 /30. 06. 2017
г. за сумата от 432 лв. с ДДС - общо в
размер на 21 172, 80 лв. с ДДС, плащане на задължението не е извършено.
В тази връзка,
М. АД е предприело действия по
събиране на вземането си по предвидения в закона ред, като е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите от 21 172. 80 лв.
главница, 565. 71 лв. мораторна лихва,
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сума в
размер на 423.46 лева - платена държавна такса и 830 лева - платено адвокатско
възнаграждение. Образувано е ч. гр. д. №
8524 / 2017 г. по описа на Районен Съд ***, по което е издадена Заповед за
изпълнение. Срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от
дружеството - длъжник.
На 09. 11. 2017 г. Х.- И. ЕООД извършват
плащането по фактурите в пълен размер и подават възражение по гореописаното
заповедно производство. Плащането е извършено след образуване със заявление по
чл.410 от ГПК на 02.11.2017г. на ЧГД 8524 / 2017 г. на ПРС. Съгласно чл. 422,
ал. 1 „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Във връзка с това, за М.
АД, възниква правният интерес от
подаване на иск за установяване на вземанията към Х.–
И. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.И.И..
II.
Аргументи по същество на иска
Основание за възникване на вземането между страните е съществувала облигационна
обвързаност, произтичаща от търговските им взаимоотношения. Между тях се е
породило валидно правоотношение, основано на извършената и приета работа
съгласно подписаните документи, както следва:
1.1. По
фактура № 6979 / 30. 06. 2017 г. в размер на 15 280, 80 лв.:
-
Сменен рапорт за валиране за дните 1 и 2 - ри на месец 06 година 2017. Подписан
от представител на ищеца - ***Ж.Ж. и представител на ответника - *** - Н.;
-
Сменен рапорт за разстилане чакъл за дните 1, 5, 8, 9, 12, 13, 14, 15 и 16-ти
на месец 06 година 2017. Подписан от представител на ищеца - ***И.П. и
представител на ответника - *** - Н.;
-
Сменен рапорт за изкоп на земна маса за дните 2 и 6 - ти на месец 06 година
2017. Подписан от представител на ищеца
- ***И.П. и представител на ответника - *** - Н.;
- Сменен
рапорт за подравняване за дните
1, 2, 5, 6, 7, 8, 9 и 12 - ти на месец 06 година 2017г, подписан от представител на ищеца - ***М.Х. и представител
на ответника- *** З.;
-
Сменен рапорт за подравняване за дните 13,
14, 15, 16, 20, 21, 22 и 23 - ти
на месец 06 година 2017 г, подписан от представител на ищеца - ***М.Х. и
представител на ответника - *** З.;
- Сменен
рапорт за подравняване за дните
26, 27, 28, 29 и 30 - ти на
месец 06 година 2017г, подписан от представител на ищеца - ***Х. и
представител на ответника - *** З.;
-
Пътни листи и товарителници към тях - 7 броя за датите 21, 22, 23, 26, 27, 28 и
30-ти на месец 06 / 2017 г. за извършена транспортна услуга - превоз на фракции
до обект ***. Товарителниците са подписани и приети от представител на
ответното дружество;
1.2. По
фактура № 6980 / 30. 06. 2017 г. в размер на 5460 лв.:
-
Сменен рапорт за изкоп на земна маса за дните 21, 22, 23, 26, 27, 28 и 29 - ти
на месец 06 година 2017 г. Подписан от представител на ищеца- ***И.П. и
представител на ответника - *** - Н.;
1.3. По
фактура № 6981 / 30. 06. 2017 г. в размер на 432 лв.:
- Пътен
лист и товарителница от 29. 06. 2017 г.
за превоз на фракции, подписани и приети от представителя на длъжника - З.;
Уговорените цени са описани в процесните фактури и
са известни предварително на дружеството длъжник. Извършената работа и услуга
от М.
АД е през периода от 01. 06. 2017
г. до 30. 06. 2017 г. и е
обективирана в гореописаните фактури, съгласно уговорените цени. Фактурите са
предадени на техническия ръководител на дружеството длъжник в деня на
създаването й. Срокът за плащане, уговорен устно между страните, е до 30 дни от извършване на работата /
услугата. Дори и да не е уговорен между страните срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо, че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това.“
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК,
фактурата може да се приеме като доказателство за сключения между страните
договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид
на стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на
техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата
да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити или да е
оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти, заедно с всички останали доказателства по делото,
вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит. Отразяването на фактурите във водените от ответника счетоводни
книги и ползването на данъчен кредит по тях, представлява недвусмислено
признание, както за съществуване на правоотношенията, така и на задълженията.
На дата 09. 11.2017 г. Х.- И. ЕООД извършват
плащането по фактурите и подават възражение по гореописаното заповедно
производство. Плащането е извършено след образуване със заявление по чл.410 от ГПК на 02. 11. 2017 г. на ЧГД 8524 / 2017 г. на ПРС. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4.“
Във връзка с това, ищецът твърди, че за М. АД,
възниква правният интерес от подаване на иск за установяване на вземанията към Х. - И. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.И.И..
М. АД е
предприело правновалидни действия по събиране на вземането си по предвидения в
закона ред, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. ПРС е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 8524 / 2017 г. Против издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение
от дружеството - длъжник. В указания 1 - месечен срок е подадена и настоящата
искова молба за установяване съществуването на вземането по издадената заповед
за изпълнение.
III. Петитум:
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М. АД ***, че
Х.- И. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б.И.И., че дължи на кредитора М. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** шосе, представлявано от *** Г.И.С. следните суми:
-
Главница по фактури № 6979 / 30. 06. 2017 г. за сумата от 15 280,80 лв. с ДДС,
№ 6980 / 30. 06. 2017 г. за сумата от 5460
лв. с ДДС и № 6981 / 30. 06. 2017 г. за сумата от 432 лв. с ДДС или обща
стойност 21 172, 80 лева с ДДС към момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, а именно 02. 11. 2017 г, платена към настоящият момент;
-
Мораторна лихва в размер на 565, 71 лв,
считано от 30. 07. 2017 г. до 02. 11. 2017 г. Мораторната лихва е
съобразена и начислена, съобразно уговорката за плащане от 30 дни от издаване
на фактурата и е до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Прилага към настоящата искова молба справка за изчисляване на мораторната
лихва;
- Законова
лихва от деня на подаване на заявлението – 02. 11. 2017 г. до изплащане на
вземането;
-
Разноски в заповедното производство по ч. гр.д.
№ 8524 / 2 017 г. на ПРС в размер
на 1253, 46 лева, от които 423, 46 лв.
заплатена ДТ и 830 лв. платен адв. хонорар.
Ищецът
претендира и направените разноски в
настоящото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който искът се оспорва като недопустим, алтернативно
неоснователен и се излагат подробни аргументи.
Ищецът, М. АД, се представлява от адв. М. и поддържа исковата
молба.
Ответникът, Х.– И.
ЕООД, редовно призован се представлява от адв. И. и поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По ч. гр. д. № 8524 / 2017 г,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с което
е разпоредил длъжникът Х.– И. ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК***,
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора М. АД, със седалище и адрес на управление ***
шосе , ЕИК***, сумата 21172, 80 лв.- главница, сумата 565, 71 лв. лихва за
забава за периода 30. 07. 2017 г.-02. 11. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 02. 11. 2017 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 434,77лв. за заплатена д.т. и 830лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизплатено задължение по Договор за извършване на услуга с механизация
и транспортна услуги по фактури: № 6679 /
30. 06. 2017 г, № 6980 / 30. 06. 2017 г,
№ 6981 / 30. 06. 2017 г.
Съдът е допуснал изслушването на
съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и воденото счетоводство
и извършена проверка,
е отговорило на въпросите, поставени в
исковата молба.
Видно от заключението на вещото лице, прието и вложено в делото, като
обективно и компетентно, общият размер на задължението е за сумата от 21 172,80 лв. към 02. 11. 2017 г, т.е. към момента на
съдебното дирене, това вземане не съществува, тъй като е погасено чрез плащане,
факт, който видно от изложените в исковата молба обстоятелства, е бил известен
на ищцовото дружество и се признава от
същото.
Според ТР № 4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато кредиторът е получил изпълнение след подаване заявлението и при
депозирано възражение от длъжника, следва да се приеме, че интересът на ищеца
като кредитор от предявяване на иск за съществуване на вземането си за главница
е отпаднал.
Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
не към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, а към
момента на приключване съдебното дирене в исковия процес по чл. 422 от ГПК / т.
9 от ТР № 4
/ 2013 г. на ВКС /.
Съдът взе предвид, че по ч. гр. д. № 8524 / 2017 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5967 / 08. 12. 2017 г, връчена на 11. 12.
2017 г, с която съдът е разпоредил да се
плати задължение в размер на 21 172,80
лв. по фактури № 6679, 6980, 6981 от 30. 06. 29.017 г. Съдът намира, че
към датата на издаване на цитираната
заповед, ответникът не дължи посочената в нея сума. Плащането е извършено но
09. 11. 2017 г, към който момент не е имало издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, нито дружеството е известено, че е предприета процедура по
чл. 410 от ГПК, за да се приеме твърдяното от ищеца умишлено оспорване на
заповедта. Предмет на установителния иск е следвало да бъде само сумата на
претендираните лихви, а претенцията за главницата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът не е доказал твърдяните от него
факти относно дължимостта на главницата. Ответникът е провел пълно и пряко доказване на факта, че е изпълнил поетото задължение, като е извършил плащанe в размер на главницата в полза на
ищеца.
Съдът намира, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предявеният
иск от М. АД, със седалище и адрес на управление *** шосе, ЕИК*** против Х.– И.
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, и
цена на иска сумата 21172, 80 лв.-
главница, сумата 565, 71 лв. лихва за забава за периода 30. 07. 2017 г. - 02.
11. 2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02. 11. 2017
г, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 434, 77 лв. за заплатена д. т. и
830 лв. адвокатско възнаграждение
Експертизата при проверката е установила, че за процесния период дължимата лихва
от страна на ответника е в размер на 565, 71 лв. Предвид заключението на вещото лице, следва да
бъде признато за установено по отношение на М.
АД ***, че Х.- И. ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И.И., дължи на кредитора М. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** шосе, представлявано от *** Г.И.С.,
сумата в размер на 565, 71 лв, представляваща
мораторна лихва за забава за
периода от 30. 07. 2017 г. до 02. 11. 2017 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на
1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН,
предявеният иск от М. АД, със седалище и адрес на управление *** шосе, ЕИК***,
представлявано от Г.И.С. - ***, против Х.– И. ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК***, представлявано
от Б.И.И., с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, за сумата 21 172, 80 лв.-
главница.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М. АД ***, че Х.- И. ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.И.И., дължи на кредитора М. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** шосе, представлявано от *** Г.И.С.
сумата в
размер на 565, 71 лв, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 30. 07.
2017 г. до 02. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 от ГПК, М. АД, със седалище и адрес на управление *** шосе, ЕИК***, представлявано
от Г.И.С. - ***, да заплати на Х.– И. ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК***,
представлявано от Б.И.И., направените по делото разноски в размер на 1200 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: