Решение по дело №2031/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), София.

Ищецът твърди, че пребивава в затвора от 04.10.2021 г. От тогава много често, кореспонденцията му, в т.ч. със съда и прокуратурата, се забавяла с 1 – 14 дни. Имало случаи на загубени молби за издаване на документи за платени държавни такси, имало закъснения (вкл. дело било прекратено поради забавяне на кореспонденцията). Изложението продължава с твърдение, че входящи номера до началника на затвора, мед. център, деловодство и ИСДВР не били издавани.

Иска ответникът ГДИН да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г., за претърпян страх и безпокойство за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него. Твърди, че постоянно се налагало да пише допълнителни уточняващи молби за пословичната мудност на затворническата администрация. Сочи още объркване на изходящи номера, което впоследствие активно препятствало следенето на хода им.

На ищеца е предоставена правна помощ и назначен процесуален представител от АК – Бургас.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния представител, искът се поддържа на изложените в исковата молба и уточняващите молби основания. По същество се сочи, че затворническата администрация не води дневника за кореспонденция според разпоредбите на закона – входящи и изходящи разделно. Твърди, че част от кореспонденцията му е изпращана до съд, различен от посочения адресат, както и че организацията на изпращане на писмата води до забавяне в рамките на няколко дни, което можело да доведе до прекратяване на производствата по делата.

В срока за изготвяне на решението е постъпило писмено становище от ищеца, в което се настоява да не се уважава искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и се прави искане за изпращане на книжа от делото.

Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмен отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен. Твърди, че ищецът е инициирал множество дела пред Административен съд – Бургас с идентично съдържание. Оспорват се като неверни твърденията в исковата молба и се сочи, че всяка жалба, молба или писмо се приема от служителя изпълняващ инспектор по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) в деня на представянето й от задържаното лице и се регистрира по съответния ред в електронни дневници. Моли, за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че по делото не са налични доказателства за конкретно причинени неимуществени вреди вследствие на действия или бездействия на затворническата администрация.

Факти:

По делото не се спори, че ищецът С. П. С. пребивава в Затвор Бургас от 04.10.2021 г. и към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. е подсъдим. През процесния период (27.05.2023 г. – 27.10.2023 г.) С. е бил подсъдим и се е намирал в Затвор Бургас.

В исковата молба С. твърди, че в периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. е претърпял страх за изхода на водените от него дела, както и това срещу него, безпокойство и притеснение, произтичащи от факта, че постоянно му се е налагало да пише допълнителни молби за да упоменава пословичната мудност на затворническата администрация, отчасти за хода на делата, объркване на изходящи номера, което в последствие възпрепятствало следенето им. Към исковата молба не са приложени доказателства и не са направени доказателсвени искания.

В уточняваща молба с вх.№ 1269/31.01.2024 г. (л.48) ищецът е направил опис на копия на молби, жалби и др., които е изпращал до съдилища и затворническата администрация. Сочи, че молба с изх.№ М-2474/06.06.2023 г. (л.56) е подадена от него на 01.06.2023 г., като на нея от ИСДВР неправилно е поставена дата 05.06.2023 г. На следващо място се твърди, че молба с изх.№ М-2505/07.06.2023 г. (л.57) е с нечетлив изходящ номер. По отношение на молба с изх.№ М-2660/16.06.2023 г. се сочи, че е подадена от ищеца на 14.06.2024 г., закъснение 1 ден. За молба с изх.№ М-2715/20.06.2023 г. (л.59) се твърди, че е подадена на 16.06.2023 г., закъснение 1 ден. Според С. молба № М-2783/23.06.2023 г. (л.60) е подадена на 19.06.2023 г., закъснение 3 дни. По отношение на молба с изх.№ М-2782/23.06.2023 г. (л.61) ищецът сочи, че е подадена на 21.06.2023 г., с 1 ден закъснение. За молба с изх.№ М-2805/26.06.2023 г. (л.62) е посочено, че е подадена на 22.06.2023 г. Молба с изх.№ М-5196/25.10.2023 г. (л.78) според ищеца е подадена на 24.10.2023 г., невзета на време и закъснение 1 ден. За молба с изх.№ М-5199/25.10.2023 г. (л.79) се твърди, че е от дата 24.10.2023 г. и не е взета, закъснение 1 ден. За молби, находящи се на л.80 – 82 се твърди, че не са взети на 24.10.2023 г., като са взети на следващия ден. За молба с изх.№ М-5179/25.10.2023 г. (л.83) се твърди, че е с нечетлив номер, че е подадена на 23.10.2023 г. По отношение на молба с изх.№ М-4553/26.09.2023 г. ищецът сочи, че е с неособенно четлив номер и е подадена на 21.09.2023 г., закъснение 1 ден. Молба с изх.№ М-3591/04.08.2023 г. (л.86) и молба с изх.№ М-3590/04.08.2023 г. (л.87) според С. са изготвени на 02.08.2023 г., не са взети навреме, закъснение 1 ден. Молба с изх.№ М-3680/09.08.2023 г. (л.88) според твърденията на ищеца е от дата 08.08.2023 г., закъснение 1 ден. За молба с изх.№ М-4548/26.09.2023 г. (л.89), молба с изх.№ М-4549/26.09.2023 г. (л.90) и молба с изх.№ М-4551/26.09.2023 г. (л.93) се твърди, че са подадени на 21.09.2023 г., 1 ден закъснение.

В молба с вх.№ 1269/31.01.2024 г. (л.48) са описани молби, номерирани от ищеца с номера от 45 до 94. С оглед предмета на делото част от посочените и представените с тази уточняваща молба жалби, уточнения, заявления и други, касаещи молби до началника на затвора относно „мизерните условия във фитнеса“, „незатварящите се от 1 година прозорци“, „желанието и необходимостта от преглед за тромби“, „неосигурен преглед при оториноларинголог“, „лекарство, стоящо в медициннския център и недадено 20 дни“, „липсата на сянка и вода на голямото каре“, „липсата на препарати“, „изписани капки за очи при оплаквания от нос и кашлица“, молба „за преглед на крака“, „желание за обезболяващ крем с локално действие“, „искане за копие на храните за 07.2023 г.“, „актуалността на използвания рецептурник за диети“, „искане за меню за диета №1 за м. 07 и 08.2023 г.“, питания относно медицинското лечение на ишеца и множество други, се явяват неотносими към предмета на настоящото производство, очертан с петитума на исковата молба. По тези съображения на изследване и преценка подлежат единствено представените от ищеца ръкописни молби, касаещи настоящото съдебно производство.

Ищецът е представил съобщение до него по адм.д. № 1048/2023 г. (л.94), видно от което касационната жалба е оставена без движение, дадени са указания за отстраняване на нередовности и касатора е предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания.

С. е представил и свои молби до ИСДВР, с които е поискал да му бъдат предоставени регистрационните номера на изготвени от него молби (л.95 – 99), видно от съдържанието на които ИСДВР е изписал съответстващи им регистрационни номера.

В уточняваща молба с вх.№ 1636/08.02.2024 г. (л.104) ищецът посочва, че 9 бр. негови молби и жалби са обобщени от затворническата администрация под един № 3592/31.05.2023 г.

От страна на затворническата администрация е представена справка от В. К. – инспектор Режимна дейност, в която се посочва, че всички документи на хартиен носител, донесени от ИСДВР, отговарящ за С. С. се регистрират в електронни дневници (л.34). Към справката са приложени примерни разпечатки на регистрирани молби, изпратени от ищеца към лица, различни от началника на затвора – медицински център и началник сектор НОД.

Ответникът е представил разпечатка от електронния дневник относно С. С. (л.132), в която е посочен номер на инициираща преписка, номерът на регистрирания документ, със съответното отбелязване за вида на документа: молба, жалба, писмо (затворен плик), съобщение, призовка и др. Към част от кореспонденцията са посочени номер на дело и съответния съд, който го разглежда.

По делото е разпитан свидетелят П. Л. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) в Затвор Бургас, който посочва, че на молби, които са адресирани до ръководството на затвора, на базата на поставени от него въпроси, ищецът следва да получи регистрационни номера и съответно да си следи кореспонденцията коректно. На молби, отправени до свидетеля, не е необходимо да се ангажира администрацията на затвора, тъй като той лично, в качеството си на длъжностно лице, което отговаря за него, може да даде конкретен отговор. Счита, че нито една молба не е загубена, изчезнала или забавена. Твърди, че на всяка представена от ищеца молба до началника на затвора или до различни институции е издаван съответният регистрационен номер, не входящ, който се регистрира в дневника за молби и жалби на лишените от свобода, който се съхранява в деловодството на Затвор Бургас, и всички молби, които той е представил, са били регистрирани надлежно, за което е получил съответния регистрационен номер.

Правни изводи:

По допустимостта:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Последният в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал.2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД ИН – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС.

По основателността:

Искът е неоснователен.

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” или при „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Съгласно чл.75, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Алинея 3 на същата разпоредба гласи, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.

Начинът и сроковете за изпращане на кореспонденцията са определени в чл.77 от ППЗИНЗС, чиято ал.1 определя, че молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Съгласно ал.2, срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се изпращат в първия работен ден на администрацията.

Доказателства за твърденията за загубена или изчезнала кореспонденция на ищеца не са сочени за събиране, нито ангажирани по делото, поради което съдебният състав приема тези твърдения за недоказани.

Събраните по делото доказателства не установяват основателност и на твърдението за „объркване на изходящи номера“ на кореспонденцията на ищеца. Налични са твърдения за неясни, нечетими регистрационни номера, които съдът определя като неоснователни, тъй като от представените и посочени по-горе копия се установява, че регистрационните номера са ясни и четими и отговарят точно на записванията в електронния регистър, предоставен от ответната страна.

По отношение на твърденията, че изпращана от ищеца кореспонденция, през процесния период, е била забавяна по вина на затворническата администрация съдът намира, че липсват доказателства и в тази насока. Действително в представените по делото копия на молби датите на регистрирането са след датите, които С. лично е поставил на саморъчно изготвените преписи на изпратените до различни институции молби, жалби и писма. По делото обаче не се доказа, че саморъчно поставените дати върху молбите съответстват не само на датата на изготвянето им, но и на датата на фактическото им предаване на ИСДВР, а това обстоятелство подлежи на главно и пълно доказване, като доказателствената тежест е указана, както с определение № 1758/01.03.2024 г., така и в открито съдебно заседание от 17.04.2024 г. по делото.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установява и забава при фактическото предаване на писмата на лишените от свобода и задържаните лица до регистрирането им с специалната книга по чл.77, ал.1 от ППЗИНС. В тази връзка от показанията на св. Л. се установява, че за процесния период, той е изпълнявал ИСДВР като при посещенията си при лишените от свобода е приемал предадените му от лишените от свобода писма. Така свидетелят посочва, че на всички молби, адресирани от ищеца до началника на затвора и до различни институции е издаван съответният регистрационен номер. При разпита на свидетеля ищецът не посочи конкретни молби, преписка или други, по които не е получил регистрационен номер, като единствено настояваше свидетелят да потвърди, че С. е искал информация за жалби, без да ги конкретизира по дата, предмет и адресат. Уточнена е само касационна жалба от 13.02.2024 г. по адм.д. № 1048 на Административен съд – Бургас, която обаче касае период извън процесния.

В утощняваща молба с вх.№ 1269/31.01.2024 г. от ищеца се твърди, че е налице закъснение за изпращане на молби от 1 ден до 3 дни, без конкретизиране дали в тези дни са включени предвидените в чл.77 от ППЗИНЗС срокове за изпращане на молбите в тридневен срок от завеждането им в спецаилната книга, съответно в първия работен ден, когато срокът изтича в неприсъствен ден. Наред с това както вече беше посочено не са налице доказателства за автентичността на датите, за които ищецът твърди, че е изготвил и предал на ИСДВР съответните документи. Още повече по делото е представена разпечатка от електронния дневник за кореспонденцията на ищеца и от нея е видно, че всички сочени молби са заведени, обработени и изпратени. При това положение е недоказано твърдението за допусната, от администрацията, забава, съответстваща на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Не се констатира твърдяната необоснована забава от страна на администрацията на затвора, която да е от такова естество, че да е довела до накърняване на правата и законните интереси на ищеца. В о.с.з. на 12.06.2024 г. ищецът посочва, че дело 954 (без да се посочва година и съд, в който е образувано производството) е било прекратено поради несвоевренно изпращане от страна на затворническата администрация на молба, като същата не е индивидуализарана, не е ясен поводът, по който е изпратена, а не на последно място, по данни на С. производството по делото е възобновено. Ето защо неоснователна се намира тезата, че специализираната администрация е допуснала нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Видно от представените по делото разпечатка от електронния дневник относно С. С., данните за кореспонденцията са последователни в регистрирането по хронология с посочване на изискуемите по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС реквизити. Следователно от доказателствата по делото се установява, че предадените от ищеца писма на ИСДВР се предават на деловодството, където се регистрират и изпращат до съответните адресати, в случая органи на съдебната власт. Образуваните съдебни производства се развиват, указанията на съда по различните дела се регистрират в специалната книга по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС, след което достигат по посочения ред до ищеца, в качеството на адресат/ищец/жалбоподател. Фактическите действия на св. Л., както се установява от горното отговарят на нормативно предвиденото в чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС задължение на инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, съгласно който писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават чрез съответния инспектор в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав.

Според настоящия съдебен състав по делото не се доказаха претърпени неимуществено вреди – страх за изхода на делата, които ищецът води, както и на делото срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби. Липсва конкретно посочване коя молба до съда не е била получена своевременно, какво е произтекло от това и дали действително се е налагало изготвяне на уточняващи молби.

В обобщение може да се посочи, че ищецът не сочи никакви конкретни факти. Исканията му почиват на общи твърдения, за които не сочи конкретни доказателства.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради установената неоснователност на исковата претенция следва да бъде уважено искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, 2 ЗПС, к. 226 срещу ГД ИН, София, за сума в размер на 20 000 лв. за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. за претърпени вреди –претърпян страх за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него, от това, че се налагало да пише допълнителни уточняващи молби поради пословичната мудност на затворническата администрация и объркването на изходящи номера.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Столетов“ № 21 разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.