РЕШЕНИЕ
№ 260771/18.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2689/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „В.И.“ ООД гр. Варна, ЕИК *********,
срещу Наказателно
постановление №03-011895 от
29.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Вcъззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано и моли
същото да бъде отменено. Твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
нарушения по чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като липсва ясно описание
на нарушението. Оспорва твърдяната фактическа обстановка, като посочва, че новоназначения
работник е допуснат в строителния обект само за запознаване с възложената
работа, но не и за полагане на труд. Счита размера на наказанието за прекомерен
и неправилно определен. Излага становище за приложимост на института маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020
г. около 14.00 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите Н.И. – гл.
инспектор и Е.Н. – ст. инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект „Изграждане на уличен водопровод“ от о.т.43 през о.т.42 до о.т.41 с
дължина 92 м, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. св.
Константин и Елена“, изграждан от въззивника „В.И.“
ООД, при което установили свид. Ц.И.,
съвместно с други две лица – свид. Г.Д. и С.Г., да
полагат труд, извършвайки изкопна дейност с ръчни инструменти. В предоставен от
проверяващите констативен протокол всеки от тримата свидетели декларирал и удостоверил
с подпис, че работи на длъжност „общ работник“ в обект на „В.И.“ ООД по трудов
договор от 13.01.2020 г. с определено работно време и конкретно трудово
възнаграждение. При приключване на проверката на свид.
Г. Д. била връчена призовка за въззивното дружество за
явяване на 17.01.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указания
за представяне на документи, сред които пълни трудови досиета за тримата
работници. Сред представените от въззивника документи
фигурирал Трудов договор №488 от 13.01.2020 г. с работник Ц. И. за длъжност „общ
работник“. Чрез служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено,
че за всеки от тримата новоназначени работници Ц. И., С. Г. и Г. Д., било
регистрирано от въззивника уведомление по чл.62, ал.5 КТ към 20.47 ч на 14.01.2020 г. При тези констатации срещу въззивника
бил съставен АУАН №03-011895 от 23.01.2020 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено
на 14.01.2020 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Ц.В.И.,
ЕГН **********, на длъжност „общ работник“ в обект, изпълняван от „В.И.“ ООД,
преди да му е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от
уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.
На 29.01.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание
имуществена санкция в размер 3000.00
лв.
Визираната
фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите Н. И. и Е. Н., така и от
напълно съответстващите им приобщени документи – НП №03-011895 от 29.01.2020 г., ведно с обратна разписка
за връчване и придружително писмо, АУАН №03-011895 от 23.01.2020 г., протокол за извършена проверка
на „В.И." ООД, призовка, връчена
при проверка на „В.И." ООД, идентификационна
карта на „В.И."
ООД, констативен протокол от 14.01.2020 г., трудов
договор на Ц.В.И., Справка за
уведомление по чл.62, ал.5 КТ с вх.№03388203006415 от 14.01.2020 г. за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, книга за инструктаж, жалба
вх.№20015524 от 18.02.2020 г.
Основното
спорно фактическо обстоятелство по делото – извършвал ли е свид.
Ц.И. действия по полагане на труд в изграждания от въззивника
обект на 14.01.2020 г. около 14.30 ч., съдът счита за категорично установено,
както от приобщения и неоспорен документ – констативен протокол от 14.01.2020
г., така и от напълно съответстващите му и кредитирани от съда като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия,
непротиворечащи помежду си, взаимнодопълващи се, конкретни,
детайлни и категорично и уверено заявени, включително при проведените очни
ставки със свид. Г. Д., показания на всеки един от
свидетелите Н. И. и Е. Н. Всеки от тези двама свидетели посочва ясно, да е
възприел при проверката от 14.01.2020 г., как всяко от трите лица Ц. И., С. Г.
и Г. Д. осъществява трудови функции, извършвайки дейност по изравняване на
изкоп за полагане на тръбопровод със съответни ръчни инструменти – кирка и
лопата като посочва и конкретното местоположение на работещите в изкопния
участък, както и че всяко от съответните лица, в последствие, след снемане на
самоличност, е посочило идентични данни за осъществяване на съответната трудова
функция от предния ден по силата на сключен тогава трудов договор и е удостоверило
декларираните данни с лично положен подпис в приобщения констативен протокол.
Съдържащите
се данни в показанията на всеки един от другите трима свидетели – П.П., Ц.И. и Г.Д., не са в състояние да опровергаят
кредитираните показания на свидетелите Н. И. и Е. Н.
По същество,
свид. П. П. не е присъствал при проверката, няма
възприятия за действията на установените в обекта лица по време на проверката и
няма как да удостовери обстоятелства, различни от описаните от свидетелите Н. И.
и Е. Н. Вместо това, свид. П. П. само заявява, че
тримата новоназначени работника не е трябвало да осъществяват някаква дейност в
обекта, тъй като били заведени от него там в сутрешните часове на 14.01.2020 г.,
само за да се запознаят с обекта и предстоящата работа. Както бе изтъкнато,
това твърдение, от една страна не опровергава възприятията на свидетелите Н. И.
е Е. Н., да са видели всеки от тримата да извършва конкретна работа в изкопа
часове по-късно. А от друга страна, е фактически и житейски нелогично и
несъстоятелно, а е и нерентабилно за работодателя, подобно забавяне на
възложеното изпълнение, след като трудови договори с работниците са сключени от
предния ден – 13.01.2020 г., но без да е започнато изпълнение на трудовите
задължения, на следващия ден само да се покаже обекта и предстоящата работа за
новоназначените работници, и едва от третия ден работодателят да продължи
изпълнението на възложената му поръчка. Нелогично и несъстоятелно е също, да
заведеш лично новоназначените си работници до съответния обект, само за да се
запознаят с работата, което реално няма как да отнеме много време, но да не ги
върнеш след това обратно, а да ги оставиш да се прибират от обекта
самостоятелно. Всъщност, твърденията на свид. П. П.
да е завел и показал обекта на тримата новоназначени работници на 14.01.2020
г., след като по-рано същата сутрин те били подписали в офиса в гр. Варна
трудови договори, се опровергават и от несъмнено установения факт, че трудовите
договори са сключени от предния ден – 13.01.2020 г. Този факт по същество сочи
и достоверност на данните от показанията на свидетелите Н. И. и Е. Н., всеки от
установените на обекта трима работници да е посочил, че са започнали работа там
от предхождащия проверката ден – 13.01.2020 г.
За разлика
от свид. П. П., свидетелите Ц. И. и Г. Д.
действително са присъствали при провеждане на проверката и противно на
свидетелите Н. И. и Е. Н., твърдят, че не са работели там, а били заведени от свид. П. П. само за да видят обекта, след което той
заминал, а те останали да изчакат автобус, за да се приберат. Но, преди всичко,
за разлика от безпротиворечивите и напълно
съответстващи си показания на свидетелите Н. И. и Е. Н., твърденията на
свидетелите Ц. И. и Г. Д. са твърде нееднозначни и несъответстващи помежду си
за обстоятелства, които следва да са възприели едновременно и идентично. Така
например, докато свид. Ц. И. твърди, че заедно с
другите двама работници са пристигнали с автобус №409 и са отишли на обекта
около 9.00 ч. сутринта, то свид. Г. Д. твърди, че са
били заведени до обекта от свид. П. П. около 13.00 ч.
като преди това, подписвали документи в офиса. А, както бе изтъкнато,
твърдението, че трудовите договори са подписани сутринта на 14.01.2020 г., се
опровергава не само от показанията на свид. Ц. И., но
и от факта, че документите са датирани от 13.01.2020 г. А освен, че са
противоречиви по съществени детайли, показанията на двамата свидетели Ц. И. и
Г. Д., са също фактически и житейски нелогични и несъстоятелни относно
твърдението, да са останали при обекта, след като са го видели и свид. П. П. си е тръгнал, не за да работят там, а за да
чакат автобус, с който да се приберат след няколко часа. Както става ясно от
показанията на свид. Ц. И., техния транспорт за
населеното им място – гр. Старо Оряхово, не потегля от к. к. „Св. св.
Константин и Елена“, а от централната част на гр. Варна – до Полиграфията, като
от курортния комплекс до града има редовен градски транспорт. И при това,
автобусите от гр. Варна за гр. Старо Оряхово пътуват редовно през час. В този
смисъл, твърдението за оставане при обекта часове наред, за да се чака автобус
за прибиране, е фактически и логически изцяло необосновано и несъстоятелно.
При така
констатираните фактическа и житейска нелогичност и несъстоятелност и съществени
противоречия в показанията на свидетелите Ц. И. и Г. Д., както и поради факта,
че за разлика от изявленията на тези двама свидетели, показанията на всеки от
другите двама непосредствени очевидци – свидетелите Н. И. и Е. Н. са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, конкретни,
ясни, детайлни и категорично и убедително заявени, включително и при
проведените очни ставки със свид. Г. Д., съдът
намира, че не следва да кредитира твърденията на двамата свидетели Ц. И. и Г. Д.
по основния факт – установени ли са да полагат труд на съответния обект по
време на проверката.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП
не се състои в престиране на труд по трудово
правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа
преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП
уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на
нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на
съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до
затруднение за въззивника да разбере, в какво се
състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
При приетата
за установена фактическа обстановка от кредитираните показания на всеки един от
свидетелите Н. И. и Е. Н. и приобщените документи – констативен протокол от
14.01.2020 г. и справка за
уведомление по чл.62, ал.5 КТ с вх.№03388203006415 от 14.01.2020 г., се налага
несъмнена констатация, че на 14.01.2020 г. въззивникът
“В.И.” ООД в качеството на работодател е допуснал до работа Ц.И. преди да му
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Тези
факти напълно съответстват на съставомерните елементи
на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП.
Съдът
намира, че в процесния случай не са налице основания за
приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото
деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и правилно въззивникът
е бил санкциониран.
Приложимият
санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 15000 лв за работодателя.
Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 3000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия
съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена
опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат,
трудовото правоотношение с Ц. И. да е възникнало на 13.01.2020 г. – в деня,
предхождащ проверката, като същевременно, трудовият договор за лицето е
регистриран непосредствено във вечерните часове след проверката и липсват данни
за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника,
както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират
извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло
адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на
наложената санкция.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв
до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност и кратката продължителност на първоинстанционното
производство, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-011895 от
29.01.2020 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „В.И.“
ООД гр. Варна, ЕИК *********, административно наказание имуществена санкция от 3000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда
и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „В.И.“ ООД
гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, сумата 80.00 лв
(осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 и
чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: