Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 3214 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът Н.А.ЗА П.иска да бъде установено
съществуването и дължимостта на неприети
публични държавни вземания установени по основание и размер в производството по
несъстоятелност на „С. – БГ“ ЕООД /н/. Твърди, че в срока по чл. 688, ал. 1 от
Търговския закон и на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ, НАП е предявила с 3 молби
публични държавни вземания към „С. – БГ“ ЕООД /н/ в общ размер на 2 160 482.22 лева, от които 1 642
090.74 лева- главница и 518 381.48 лева- лихви, представляващи публични
вземания, установени с влезли в сила ревизионен акт № **********/11.01.2013 г.,
ревизионен акт №**********/31.05.2012 г. и ревизионен акт
№**********/23.07.2013 г. Предявените публични вземания синдикът на ответника е
включил в списъците на неприети вземания. В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ,
Националната агенция за приходите е депозирала възражение. С определение № 3138
от 04.05.2015 г., по т.д. № 1249 по описа за 2011 г., СГС е оставил без
уважение възраженията на НАП, като с определението са възприети изложените от
синдика мотиви, че разпоредбата визира публични задължения, възникнали преди
откриването на производство по несъстоятелност и установени с влязъл в сила
ревизионен акт, връчен на синдика съгласно чл. 125 ДОПК в срока по чл. 685 или
чл. 688 ТЗ, или предявени в този срок, както и публични задължения, установени
с ревизионен акт, който не е влязъл в сила, но е връчен на синдика в срока по
чл. 685 или чл. 686 ТЗ или предявени в този срок. Твърди, че разпоредбата на
чл. 164, ал. 4 ДОПК посочва, че актът, с който е установено публичноправното
вземане е влязъл в сила и синдикът е
длъжен незабавно да го включи в списъка на приетите от него вземания. Счита, че
след влизане в сила на ревизионния акт, вземането става определено по размер и
може да бъде предявено без ограничение до приключване на производството.
Твърди, че ревизионните актове са пълното доказателство за основанието и
размера на неприетите публични вземания. Предвид изложеното иска да бъде
установено съществуването и дължимостта на предявените от НАП публични
вземания, включени в одобрените от съда по несъстоятелността списъци с неприети
вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ към „С.-БГ“ /н/ ЕООД в общ размер на
2 160 482.22 лева, от които главница 1 642 090.74 лева и
лихви в размер на 518 391.48 лева, както и лихвите до окончателното
погасяване на главниците. Претендира направените по делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника „С.-БГ“ /н/ ЕООД, като в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е подаден
отговор. Ответникът не взема становище по иска и в хода на производството.
Конституираният на основание чл. 694,
ал. 4 ТЗ, като страна в производството синдик на ответника „С.-БГ“ /н/ ЕООД - Р.Т.
взема становище, с което оспорва предявения иск. Твърди, че публичноправните
вземания са установени с ревизионни актове след изтичане на сроковете по чл.
685 и чл. 688 ТЗ и съответно предявени след изтичане на тези срокове. Твърди,
че „С.-БГ“ /н/ ЕООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди, като е подало
съответни справки декларации по реда на чл. 125 ЗДДС, съответно задълженията му
за заплащане на данък добавена стойност, установени с процесните ревизионни
актове са били изискуеми преди откриване на производството по
несъстоятелност. Преди откриване
производството по несъстоятелност са били изискуеми и установените с
ревизионните актове задължения за заплащане на коппоративен данък. Счита, че претендираните от кредитора
публични държавни вземания за данък добавена стойност за процесните периоди са
дължими за периоди преди откриване на производството по несъстоятелност, когато
е възникнало задължението за плащане и съответно е настъпила изискуемостта на
същите. Твърди, че процесните вземания е следвало да бъдат предявени в
едномесечния срок по чл. 685 ТЗ, съответно в допълнителния двумесечен срок по
чл. 688 ТЗ. Намира за неоснователни възраженията на кредитора, че вземанията следва да се включат в списъка
на приетите вземания, на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК, доколкото същите установяват публично-правни
вземания възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност, но
самите актове са съставени и предявени пред съда по несъстоятелността и
длъжника след изтичането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Оспорва
възможността вземанията на държавата, възникнали преди откриване на
производството по несъстоятелност да могат да бъдат предявени и след изтичане
на преклузивните срокове. Оспорва и акцесорните претенции за мораторна лихва.
Конституираният като трето лице помагач
на страната на ответника кредитор Л.Д.М. оспорва предявения иск. Поддържа мотивите за включване на вземанията
на ищеца в списъка на неприети вземания, изложени от Съда в определението по чл.
692 от ТЗ и от синдика в настоящето производство. Счита, че признаването на
вземанията би създало допълнителна привилегия за Н.А.ЗА П.освен тази, която е
посочена в закона – чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Сочи, че за кредитора следва да важат
сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, като бъде съобразено и обстоятелството,
че кредиторът е имал достатъчно време от получаване на уведомлението по чл. 78
от ДОПК да извършат действия по предявяване на ревизионните актове в
установените в закона преклузивни срокове.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск e процесуално допустим
– ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция, искът е
предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл.694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от
кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане в размера на претендираните от него суми.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи съществуването на всички обстоятелства, от които
произтича претендираното вземане, включително, че са спазени правилата,
установени в закона относно предявяването на процесните вземания. В случая
страните не спорят относно съществуването на процесните публични вземания /не
се твърди настъпването на нови факти след влизането в сила на ревизионните
актове, с които задълженията да са погасени/ и техния размер. Спорно между
страните е обстоятелството следвало ли е актовете, с които са установени тези
публични вземания /възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност/ да се предявят в установените в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ
срокове или синдикът е длъжен да включи
тези вземания в списъка с приети вземания, на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ, независимо
че те не са предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. Ищецът поддържа,
че синдикът е задължен да направи това, доколкото разпоредбата на чл. 164, ал.
4 от ДОПК не прави разграничение относно момента на възникване на публичните
вземания.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че процесните публични вземания в общ размер на 2 160 482.22
лева, от които 1 642 090.74 лева главница и 518 381.48 лева лихви са установени
с влезли в сила ревизионни актове, а именно: ревизионен акт № **********/11.01.2013
г., ревизионен акт № **********/31.05.2012 г. и ревизионен акт №
**********/23.07.2013 г. Актовете са за задължения за корпоративен данък и ДДС,
възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност –
18.01.2012 г. Видно от датата на съставяне на актовете, последните са съставени
след изтичане на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.
Целта на производството по несъстоятелност,
като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез
осребряване на притежаваното от длъжника имущество. В Търговския закон са предвидени правила
за упражняване на правото на
кредиторите да предявят вземанията си, възникнали преди откриване на производството
по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността, като са въведени преклузивни
срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ - основен
срок и по чл. 688, ал. 1 ТЗ - допълнителен. Тези срокове касаят вземания, които са предявяеми и не се отнасят до вземанията по чл. 687
от ТЗ, за които е предвидено служебно приемане от синдика. В чл. 687 е предвидено задължение за синдика да впише служебно две категории
вземания: 1. вземания на
работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника и 2.
публични вземания, установени с влязъл в сила акт. Съгласно чл. 164, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, публичните
вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез
присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника, като в случай че вземането
е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено. Предявеното вземане, установено с влязъл в сила акт не може да бъде оспорено по реда на част
четвърта от ТЗ или чрез обжалване
на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с
приетите от синдика вземания. В случая са налице
установени с влязъл в
сила акт публични вземания, които съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК е следвало служебно да бъдат включени от синдика в списъка на предявените вземания независимо
дали са били предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ или извън тях, тъй като за тези публични вземания законът
не предвижда краен срок за предявяването им. Действително задълженията, установени с процесните ревизионни актове са за
публични задължения, възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност 18.01.2012 г., но точното определяне по размер на тези задължения е направено с ревизионните актове.
Следователно едва след влизане в сила на ревизионните актове вземането става определено по размер и
може да бъде предявено без ограничение до приключване на производството.
Законодателят е предвидил само едно разграничение в задълженията на синдика по чл. 164 от ДОПК в зависимост от това влязъл ли е в
сила или не актът, с който са установени публичните вземания, като в случаите,
когато актът е влязъл в сила /такъв
е и настоящият случай/, вземанията следва да се приемат от синдика безусловно.
Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за производството по делото
държавна такса в размер на 21604.82 лв.
Искането на ищеца, заявено в исковата молба, за
присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение следва да се
остави без уважение, доколкото по делото не се установява извършването на
някакви разноски от страна на ищеца, като в
настоящото производство ищецът не е бил представляван от лице, имащо качеството на юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „С.-БГ“ /н/ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съществуването на публични вземания в общ
размер на 2 160 482.22 лева, от
които главница 1 642 090.74 лева и лихви в размер на 518 391.48
лева, включени в списъци на
неприетите допълнително предявени вземания, обявени по партидата на длъжника в ТР под №№ 20130527142409; 201306241657748 и 20150123095930, установени
с влезли в сила актове за установяване на публични вземания: ревизионен акт № **********/11.01.2013 г.; ревизионен
акт № **********/31.05.2012 г. и ревизионен акт № **********/23.07.2013 г.
ОСЪЖДА „С.-БГ“ /н/ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за
производството по делото в размер на 21604.82 лв.
Решението е постановено при участие на
кредитора Л.Д.М., като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: