№ 177
гр. Ловеч, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20254300500321 по описа за 2025 година
С решение № 50/30.01.2025г., постановено по гр.д. № 1614/2023 г. на РС
– Ловеч, съдът осъдил „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Славянски“ № 16 да заплати на А. М. С.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода Затвора Ловеч,
сумата 145 лв., представляваща имуществена вреда (пазарната стойност на
телевизионен приемник FINLUX, модел 19FLX905SLU), ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 05.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, и отхвърлил иска на А. М. С. против „Еконт Експрес“
ООД за заплащане на сумата от 1 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от лишената възможност да гледа програми и
предавания по телевизията. Със същото решение съдът разпределил
отговорността за разноските, осъждайки всяка от страните да заплати на
насрещната такива в съответните размери, като наред с това осъдил „Еконт
Експрес“ ООД да заплати по сметката на РС Ловеч сумата от 39,96 лв.,
представляваща разноски съобразно уважения размер на иска, заплатени от
бюджета на съд.
Решението е обжалвано от двете страни в съответните му части както
следва: с въззивна жалба (вх. № 1623/06.02.2025 г. на РС Ловеч) от А. М. С. - в
частта, с която съдът е отхвърлил иска на въззивника за заплащане на сумата
от 1 000 лв.; с въззивна жалба (вх. № 2833/04.03.2025 г. на РС Ловеч) от
„Еконт Експрес“ ООД – в частта, с която въззивникът ответник е осъден да
заплати сумата 145 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Еконт
Експрес“ ООД (вх. № 2832/04.03.2025 г. на РС Ловеч).
Във въззивна жалба (вх. № 1623/06.02.2025 г. на РС Ловеч) от А. М. С. се
правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част,
1
свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон, в следните аспекти: игнориране от районния съд на доказателствата по
делото, според които докато е бил в Затвора Плевен, А. М. С. е гледал
телевизия от телевизионен приемник FINLUX, а след преместването на ищеца
в Затвора Ловеч и изпращане телевизора чрез ответника в същото място за
лишаване от свобода, телевизионният приемник не работел; несъобразяване от
съда, че заради отнетата възможност да гледа телевизия и да се информира,
ищецът търпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Във
въззивната жалба е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и за присъждане на справедливо обезщетение в размер на 1 000 лв.
В писмения отговор на въззивната жалба се дава становище за
неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент
върху недоказаност на неимуществените вреди, чиято обезщетяване се
претендира, като е изведено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в тази му част.
Във въззивна жалба (вх. № 2833/04.03.2025 г. на РС Ловеч) от „Еконт
Експрес“ ООД се правят оплаквалия за неправилност на решението в
обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Във въззивната жалба се изразява
несъгласие с изводите на районния съд за наличие на имуществена вреда и за
връзката й с доставяне на телевизора, като се поставя акцент върху липсата на
доказателства в насока установяването им. Направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за имуществени
вреди в размера на присъдената сума от 145 лв.
От въззивника А. М. С. е подадена и частна жалба (вх. 4318/04.04.2025 г.
на РС Ловеч) против определение № 353/25.03.2025 г., с което съдът оставил
без уважение искането по чл. 248 ГПК, подадено от А. М. С. чрез адв. К., за
изменение на решението по делото в частта за разноските, присъдени в полза
на „Еконт Експрес“ ООД.
Въззивникът-ищец взема участие в съдебното заседание лично и с
особения представител адв. П. К., която поддържа въззивната жалба, навежда
съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в
обжалваната му част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен и за присъждане на обезщетението за същите вреди в
претендирания размер от 1 000 лв. От А. М. С. и неговия представител се иска
отмяна и на определението, с която съдът е присъдил в полза на ответника
съдебни разноски, чиито размер се явявал по висок от присъденото
обезщетение за имуществени вреди.
Въззивникът-ответник взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Р. М., който поддържа
въззивната жалба, навежда съображения за нейната основателност, моли за
отмяна на решението в обжалваната му част, с която доверителят му е осъден
да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 145 лв., моли за
отхвърляне на иска относно присъдената сума, за потвърждаване на
решението в частта, обжалваната от насрещната страна (относно отхвърляне
на иска за неимуществени) и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
доводите в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
2
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. М.
С. против „Еконт Експрес“ ООД иск по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ за заплащане на
обезщетение за вреди от повреден пощенски колет (телевизионен приемник
FINLUX, модел 19FLX905SLU) в размер на следните суми: 1 000 лв. – за
неимуществени вреди (морални), от невъзможността да гледа телевизия чрез
приемника и 145 лв. – за имуществени вреди (пазарната стойност на
телевизионния приемник), ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на исковата молба (12.10.2023 г.) до окончателното й изплащане.
В писмения отговор на исковата молба ответника се правят защитни
възражения, основани на твърдения и доводи за липса на фактическото
основание за възникване на отговорността за заплащане на обезщетение в
претендираните размери.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори а и това се установява от показанията на свидетелите, Д. З.
Н., Я. В. П., Д. Х. Б. и А. Ц. Б., всичките служители на ГДИН, като първите
двама в Затвора Плевен, а останалите в Затвора Ловеч, че ищецът А. М. С. е
лишен от свобода, че същият е изтърпявал наказанието си в Затвора Плевен,
след което бил преместен в Затвора Ловеч, тъй като се записал да учи.
Установява се от показанията на свидетелите Д. З. Н. и Я. В. П., че докато бил
в Затвора Плевен ищецът гледал телевизия чрез негов телевизионен
приемник, които бил на негово разположение в килията, че по повод
преместването на ищеца в Затвора Ловеч, личните му вещи, заедно с
телевизора, следвало да се изпратят по куриер, тъй като не се допускало те да
бъдат взети от лишения от свобода или да бъдат пренасяни от служителите на
ГДИН. Свидетелят Н. лично предал вещите и телевизора на служител на
ответника, като при предаването той включил щепсела на телевизора в
контакта и след като светнал съответния сензор и се появило логото на
марката, служителят го приел, слагайки стикер чупливо. При доставяне на
личните вещи (в две чанти) в Затвора Ловеч, ищецът установил, че
телевизорът не бил сред тях, че няколко часа по-късно (в същия ден)
телевизорът също бил доставен, след което ищецът бил доведен на специално
установеното място за получаване на вещи от лишените от свобода, за да
разпознае телевизора. След като потвърдил, че телевизорът е негов,
свидетелят А. Б. (техник, който имал задължения да проверява състоянието на
получаваната от лишените от свобода техника, вкл. за скриване в тях на
наличие на забранени предмети), включил щепсела на телевизора в контакта,
при което светодиодът, индикиращ работен/изключен режим, не светнал, с
оглед на това свидетелят заявил на ищеца, че телевизионният приемник не
работи. Ищецът казал, че докато е бил в Затвора в Плевен, телевизорът
работел, след което свидетелят го огледал и констатирал, че по неговата
външност (монитор и корпус) нямало наранявания. Тъй като телевизорът е
бил неработещ и не е следвало да се предава на ищеца, а да се остави на
съхранение в специален склад в затвора, свидетелят Балтов не се ангажирал с
неговото отваряне, с цел извършване на проверка за евентуално укрити в него
3
забранени вещи. За оставяне на телевизионния приемник на съхранение при
домакина в склада на затвора е съставен протокол за иззети вещи от
20.10.2023 г., от който е видно, че освен телевизора, в склада са приети и
дистанционно черно CRAUN с чанта шарена с надпис Thank green.
От заключението на съдебната оценителна експертиза, приета от
първоинстанционния съд, се установява, че пазарната стойност на
телевизионен приемник марка FINLUX, модел 19FLX905SLU към датата на
получаването му в Затвора Ловеч (05.10.2023 г.) е в размер на 145 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ за заплащане на обезщетение
за вреди от повреден пощенски колет (телевизионен приемник FINLUX, модел
19FLX905SLU) е неоснователен както за сумата от 1 000 лв. – за
неимуществени вреди (морални), от невъзможността ищецът да гледа
телевизия чрез приемника, така за сумата 145 лв. – за имуществени вреди
(пазарната стойност на телевизионния приемник), ведно със законната лихва
върху сумите от подаване на исковата молба (12.10.2023 г.) до окончателното й
изплащане.
Отговорността на ответника в случая се ангажира за причинена повреда
на пощенски колет (телевизионен приемник FINLUX, модел 19FLX905SLU)
(чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ) С оглед на това, ищецът следва да докаже, че повредата
е резултат именно от дейността на ответника по доставяне на пощенската
пратка. В случая това не се доказва, включително с оглед установения по
делото факт, че при предаването му на куриера от затворническата
администрация в Затвора Плевен телевизионният приемник е работел, а при
получаването му в Затвора Ловеч, не е работел. Физическата цялост на
телевизора не е била компрометирана, по неговия корпус и дисплей не е имало
наранявания, а при липса на такива би могло да се приеме несъмнено, че
повредата е резултат именно от дейността на ответника по доставяне на
колета. Напротив, липсата на физически наранявания по корпуса и дисплея на
телевизионния приемник свидетелстват за това, че при доставянето му на
адреса ответникът не е допуснал отклонение от дължимата грижа да запази
неговата цялост при пренасянето му, вкл. да подсигури дължимата опаковка,
изключваща причиняване на повредата. Ищецът е доказал единствено, че
преди предаването му на куриера телевизорът е работел, а при получаването
му в Затвора Ловеч, не и естеството на повредата. Без нейното изясняване не
би могло да се изгради извод, че тя е резултат от дейността на ответника по
неговото доставяне, с оглед запазената физическа цялост на приемника и
липсата на следи от нараняване по корпуса и дисплея, индикиращи механично
въздействие върху него. С оглед недоказване естеството на повредата, ищецът
не е установил фактическото основание на предявения иск по чл. 85, ал. 1, т. 1
ЗПУ – че телевизионният приемник е увреден в резултат от дейността на
ответника по доставянето му на ищеца като колет, поради което двете
претенции за заплащане на имуществени и неимуществени вреди са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба на ответника се явява
основателна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а тази на ищеца –
неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта,
с която съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 145
лв., поради което същото следва да се отмени в тази му част, като вместо него
4
се постанови отхвърляне на предявения от А. М. С. против „Еконт Експрес“
ООД иск по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди размер на 145 лв., ведно със законната лихва. Решението е
правилно в останалата му обжалвана част, с която районният съд е отхвърлил
иска за неимуществени вреди, поради което следва да се потвърди.
По частната жалба против определение № 353/25.03.2025 г., по гр.д. №
1614/2023 г. на РС Ловеч, с което районният съд оставил без уважение
искането по чл. 248 ГПК, подадено от частния жалбоподател чрез адв. К., за
изменение на решението по делото в частта за разноските, присъдени в полза
на „Еконт Експрес“ ООД, чрез тяхното намаляване или отхвърляне на
претенцията за заплащането им.
Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решението е допустима, тъй
като е подадена в срок. Представянето на списък е условие за допустимост на
искането за изменение на решението в частта за разноските, претендирани от
и присъдени частично на страната, поискала изменението, не и за разноските,
които тя е осъдена да заплати насрещната страна. В този смисъл следва да се
тълкува чл. 80, изр. 2 ГПК. Задължителните разяснения в ТР-6-13,ОСГТК, т. 9,
на които се е позовал и районният съд, в случая не са приложими, доколкото се
отнасят за хипотезата на неизпълнение на задължението за представяне на
списък на претендираните разноски, не и за отричаните такива на насрещната
страна.
С обжалваното определение съдът неправилно е отказал да уважи
молбата за изменение на решението в частта за разноските, приемайки че от
ответника са представени доказателства за заплащане претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като при договорено негово
заплащане по банков път, страната следва да представи доказателства за това
(плащането му), освен договора за правна защита и съдействие (ТР-6-
13,ОСГТК, т. 1). Крайният срок за представяне от страната на доказателства за
сторените от нея съдебно-деловодни разноски, вкл. за заплатеното адвокатско
възнаграждение, е приключване на устните състезания в съответната
инстанция (агр. чл. 80 ГПК), до който момент страната е длъжна да представи
както списъка с разноски, ведно с доказателствата за тях (ТР-6-13,ОСГТК, т.
11). Пропускът да ги представи до този краен срок не би могъл да бъде
преодолян впоследствие – чрез въззивно обжалване или чрез искане за
изменение или допълване на решението в частта за разноските, защото тези
способи са установени за преодоляване грешките на съда, не и тези на
страната.
В случая по отношение на адвокатското възнаграждение, което се
претендира от ответника като разход за първата инстанция, е договорено, че
ще бъде платено по банков път, с оглед на което страната следва да представи
доказателства за заплащането му (за заверка на сметката със сумата), отделно
от договора за правна защита и съдействие. Доказателство за заплащането му
по банков път не е било представено при приключване на устните състезания
на първа инстанция, като такова се представя едва в развилото се
производство по чл. 248 ГПК, инициирано от ищеца, който е осъден от
районния съд да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
В решението по същество, няма изводи за доказаност на разноските от
5
ответника, а в определението по чл. 248 ГПК районният съд е изградил извод
за доказано плащане на адвокатското възнаграждение именно въз основа на
представеното впоследствие преводно нареждане, въз основа на
доказателства, които не са били ангажирани от страната до приключване на
устните състезания на първа инстанция. Ето защо изводът за доказано от
ответника заплащане на адвокатското възнаграждение и за неговата
дължимост от ищеца е изграден в противоречие с цитираните разпоредби от
процесуалния закон и с разясненията на Върховния касационен съд (ТР-6-
13,ОСГТК, т. 1 и т. 11). В този смисъл определението по чл. 248 ГПК се явява
неправилно и следва да се отмени, като вместо него се допусне изменение на
решението в частта за разноските, чрез отмяната му в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника 410,48 лв. разноски по делото.
Независимо от този изход на делото, на въззивника ответик не следва да
се присъждат разноски за въззивната инстанция, доколкото такива не са
претендирани. С оглед неоснователността на иска и в частта за имуществените
вреди, ответникът не дължи заплащане на присъдените в полза на съда
разноски от 39,96 лв., които следва да останат в тежест на последния (a
contrario чл. 78, ал. 6 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 50/30.01.2025 г., по гр.д. № 1614/2023 г. на РС
Ловеч, в частта, с която „Еконт Експрес“ ООД е осъден да заплати на А. М. С.
сумата от 145 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 05.10.2023г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
присъдените в полза на съда разноски от 39,96 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. С., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода Затвора Ловеч против „Еконт Експрес“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул.
„Славянски“ № 16 иск по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от повреден пощенски колет (телевизионен приемник
FINLUX, модел 19FLX905SLU) в размер на 145 лв., ведно със законната лихва
върху сумите от подаване на исковата молба (12.10.2023 г.) до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/30.01.2025 г., по гр.д. № 1614/2023 г. на
РС Ловеч, в останалата му обжалвана част, с която съдът е отхвърлил
предявения от А. М. С., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване
от свобода Затвора Ловеч против „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Славянски“ № 16 иск по чл.
85, ал. 1, т. 1 ЗПУ за заплащане на обезщетение за неимуществни вреди
(лишена възможност за гледане на телевизия) от повреден пощенски колет
(телевизионен приемник FINLUX, модел 19FLX905SLU) в размер на 1 000 лв.
ОТМЕНЯ определение № 353/25.03.2025 г., по гр.д. № 1614/2023 г. на
РС Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 3 ГПК решение № 50/30.01.2025 г.,
по гр.д. № 1614/2023 г. на РС Ловеч в частта за разноските, като ОТМЕНЯ
същото в частта, с която А. М. С., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
6
лишаване от свобода Затвора Ловеч е осъден да заплати на „Еконт Експрес“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул.
„Славянски“ № 16 съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 410,48
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7