Решение по дело №24/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от Й. А. Р. от [населено място], Община Димитровград, подадена чрез адв. З. Г., срещу Заповед № 24-0254-000363/11.12.2024 г., издадена от младши полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Димитровград.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният индивидуален административен акт бил издаден от материално некомпетентен орган, поради което същият бил нищожен. Заповедта не била мотивирана и не съдържала предпоставките по чл. 171, т. 2, б. "б" от ЗДвП - задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за да се наложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", следвало да е налице следната предпоставка - „водачът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико- токсикологично лабораторно изследване или с тест“. В случая Р. оспорил резултата от направения тест, според който той управлявал МПС след употребата на „амфетамин“, тъй като това не отговаряло на действителната фактическа обстановка. На 11.12.2024 г. жалбоподателят бил задържан от органите на МВР за 24 часа. Непосредствено след излизането си от ареста Р. искал да направи кръвен и уринен тест, но му било казано, че такава възможност вече не съществува, защото трябвало да ги направи в определения момент в ЦСМП в присъствието на двамата полицаи. Понеже след излизането му от ареста най-близката лаборатория в Димитровград ("Рамус"), извършваща кръвни тестове за установяване употребата на наркотични вещества, вече била затворена, Р. си направил единствено уринен тест в лаборатория „ДЕЛПЕМ“ - [населено място], който тест отчел наличието на канабис, но не и на амфетамин.

Жалбоподателят посочва още, че при налагане на мярката били допуснати съществени административнопроцесуални нарушения. Не било ясно дали посоченото техническо средство DRAGER „DRUG TEST 5000“ARLK 0007 е надлежно утвърдено за използване като средство за измерване, дали е техническо годно и дали е преминало периодична проверка. При извършване на проверката били допуснати редица нарушения от страна на полицейските служители при вземане на пробата и провеждане на анализа съобразно изискванията на методическите указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества с орален тест DRAGER „DRUG TEST 5000“. Неясно останало, дали температурата в интервала на проверката била в границите на допустимата. При извършване на теста органите не спазили инструкцията и правилата за работа с DRAGER „DRUG TEST 5000“. Непосредствено преди да спрат Р. за проверка, той хвърлил цигарата си. Пушил и по време на проверката. В допълнение неправилно анализаторът бил поставен на задната седалка на патрулката, който факт компрометирал резултата от теста. Не се сочело в обстоятелствената част на заповедта, че Р. бил в автомобила си с друго лице - пътник. Наред с това не било изложено къде, как и кой е направил теста за употреба на наркотични вещества. Видно от протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, проверката започнала в 14:49 ч. Този факт противоречал на твърдението в административния акт, че Р. управлявал собствения си лек автомобил около 14:20 ч. Неизяснено останало защо има разлика от около половин час между часа на нарушението, посочен в заповедта, и този, посочен в протокола. В допълнение протокол с резултатите от теста не бил връчван на жалбоподателя.

Нормата на чл. 59, т. 5 АПК изисквала индивидуалният административен акт да притежава разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В разпоредителната част на заповедта не бил посочен регистрационният номер на ППС, чиято регистрация се прекратява за срок от 6 месеца, като по този начин били нарушени и материалноправните разпоредби на чл. 172, ал. 8 и чл. 59, т. 5 от АПК. Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменена обжалваната заповед.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и в депозирани писмени бележки, жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Младши полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Димитровград (Т. Е. Т.), не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2024 г., около 14:20 часа, в [населено място], община Димитровград, на [улица]до № 23, при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. номер № [рег. номер], негова собственост, жалбоподателят Й. А. Р. бил спрян за проверка от служители на Районно управление – Димитровград към ОД на МВР – Хасково. При проверката същият бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drager Drug Тest 5000 с № ARLK 0007, скалата на което техническо средство отчела положителна проба за наличие на амфетамин. Издаден му бил Талон за медицинско изследване № 0158607, с който му е указано до 120 минути от връчването на талона да се яви във филиал на ЦСМП – Хасково или болница „Св.Е.“ Димитровград, като с подписа си жалбоподателят е удостоверил избора си да бъде изследван с медицинско и химическо изследване, както и факта на връчването на талона в 15:00 часа на 11.12.2024 г.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-359/11.12.2024 г. в 15:00 часа на 11.12.2024 г. жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Хасково.

Във връзка с извършената проверка са издадени и Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. № 370560 от 11.12.2024 г., съставен на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП („управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“), както и оспорената Заповед № 24-0254-000363/11.12.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрация на ППС за срок от 6 месеца“. В заповедта е отбелязано, че са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели [рег. номер]. Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка, заповедта е връчена на Й. Р. на 11.12.2024 г. Оспорването й е осъществено на 30.12.2024 г. с подадена чрез Районно управление – Димитровград към ОД на МВР – Хасково до Административен съд – Хасково жалба.

В заповедта е отразена следната фактическа обстановка: съставен АУАН № [рег. номер]/11.12.2024 г. против Й. А. Р. за това, че на 11.12.2024 г. около 14:20 часа в [населено място] на ул. Х. Б. като водач на МПС – Ауди А4 с рег. № [рег. номер], при обстоятелства: на 11.12.24 г., около 14:20 часа, в [населено място], общ. Димитровград, по [улица], в посока на движение запад-изток, водачът Р. управлява собствения си л.а. Ауди А4 с рег. номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Употребата е установена на място на гореописания адрес с техн. средство Drager Drug Test 5000 с номер ARLK 0007, скалата на което отчете положителна проба за наличие на амфетамини под номер на пробата № 481. Показанията бяха показани на водача и свидетеля. Издаден е талон за мед. изследване с номер 0158607 с 8 бр. холограмни стикери.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от жалбоподателя.

В показанията си пред съда свидетелката А. Й. Т., първа братовчедка на жалбоподателя, заяви, че на 11.12.2024 г. била заедно с жалбоподателя. Връщали се от Стара Загора и в [населено място] спрели до магазина за цигари и нещо за хапване, взели си кафе и тръгнали към дома ѝ. Тогава били спрени от полицейски патрул. Полицаите прегледали документите, а след това извикали жалбоподателя, връчили му фиш за фарове и го помолили да отиде до патрулката за проверка за алкохол и наркотици. Жалбоподателят бил тестван с техническо средство за наркотици, а свидетелката видяла, че тестът бил направен с уред, донесен от друга патрулка, и оставен на задната седалка на полицейския автомобил. След отчитане на резултатите полицаят снимал устройството с телефона си и показал резултата на жалбоподателя. Свидетелката заявила, че жалбоподателят не очаквал такъв резултат. На въпрос относно времето за отчитане на резултата, свидетелката сочи, че отнело не повече от пет минути. След приключване на теста патрулката, която донесл уредаа, си тръгнала, а впоследствие дошла друга патрулка с криминалисти, които претърсили жалбоподателя и автомобила му, без да открият нещо. След това жалбоподателят бил качен в патрулката и отведен в дома си, където бил извършен обиск, а след това той бил заведен в районното управление, където бил задържан. Същата заявява, че на следващия ден, след като жалбоподателят бил освободен, тя го взела от Димитровград, взели баща ѝ и отишли в Хасково за тест за наркотици. Сочи, че тестът бил уринен, извършен в лаборатория, чието име не помнела. Споделя, че резултатът от лабораторния тест показал наличие на марихуана. Добавя, че жалбоподателят ѝ споделил, че употребил марихуана два дни преди полицейския тест.

Свидетелят Й. Н. Т. заяви в показанията си пред съда, че на 11.12.2024 г. жалбоподателят отишъл в Стара Загора да прибере дъщеря му. Около 13:00 часа му съобщили, че се връщат. След около половин час получил обаждане от дъщеря си, че жалбоподателят бил спрян от полицията. Свидетелят незабавно се отправил към мястото, което било на около 300 метра от работата му. Когато пристигнал, жалбоподателят вече бил дал проби. Полицаите качили жалбоподателя в патрулката и отишли в дома му, където било извършено претърсване. Жалбоподателят бил задържан за 24 часа. На следващия ден, около 15:00 - 15:30 часа, го освободили и заедно тръгнали да търсят лаборатория за нов тест. Установили, че кръвна проба можело да се даде само в София, така че в Хасково около 18:15 часа извършили уринен тест. Свидетелят заявява, че не знаел причината жалбоподателят да откаже да даде кръвна проба, но споделя, че чул за някакво споразумение, което полицаите предложили на жалбоподателя. Допълва, че жалбоподателят за първи път бил спрян от полиция. Свидетелят потвърждава, че изчакал резултата от лабораторния тест, който излязъл в рамките на 30 минути и показал наличие на марихуана.

Свидетелят М. Г. М., в хода на разпита му в съдебно заседание потвърждава, че си спомня за случая с жалбоподателя от декември месец на предходната година. Уточнява, че заедно с колегата си Т. Т. осъществявали охранителен обход в [населено място]. Докато патрулирали в селото, забелязали автомобил „Ауди“, управляван от жалбоподателя, който се движел без включени светлини. Подали сигнал със „Стоп-палка“ за спиране и автомобилът отбил. В автомобила пътувало и младо момиче. При проверката на документите свидетелят забелязал, че жалбоподателят изглеждал видимо притеснен – ръцете му се разтреперили, а поведението му било необичайно нервно. Свидетелят попитал дали е употребявал алкохол, а жалбоподателят отрекъл. Когато бил попитан за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят отговорил, че в момента не е употребявал, но преди време бил употребявал. Това навело свидетеля на мисълта, че може да е под въздействие на упойващи вещества. Докато изготвял фиша за нарушение за невключени светлини, свидетелят отбелязал, че жалбоподателят бил толкова притеснен, че изпуснал химикала, когато го подали за подпис. Свидетелят поискал от оперативния дежурен да бъде донесен наркотест, за да бъде изпробван водачът на място. Негови колеги от районното управление донесли наркотеста със служебен автомобил. Уредът бил преносим, съхраняван в специален куфар с уплътнения, който предпазвал от наранявания. Свидетелят обяснил, че дрегерът бил позициониран на задната седалка върху своята кутия, която била подравнена. Уредът бил електронен и сам изписвал кога е готов за измерване. Жалбоподателят бил инструктиран да натърка със слюнка „касетата“ (тампон) от под езика, между бузата и венеца. Тампонът бил със срок на годност, който бил проверен и показан на водача. След поставяне в уреда, тестът отчел положителна проба за амфетамини. След установяване на положителния резултат, свидетелят докладвал, а на място пристигнала оперативна група, която извършила оглед на автомобила. Жалбоподателят бил отведен в районното управление, оформени били съответните документи, а в болницата същият отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Лекарката, д-р П., попитала жалбоподателя няколко пъти дали е сигурен, но той отказал да даде кръв.

На въпрос относно времето за „климатизиране“ на уреда, свидетелят заявява, че уредът сам показвал кога е готов за измерване и не било необходимо допълнително изчакване. По време на подготовката за теста преминали около 5-6 минути, докато жалбоподателят вземал слюнка с тампона, а уредът загрявал. Свидетелят потвърждава, че този интервал бил достатъчен и тестът бил проведен правилно. Относно околната среда свидетелят сочи, че не помни да е било много студено, а времето било нормално, без валежи. На въпрос дали жалбоподателят бил употребил кафе или цигари непосредствено преди проверката, свидетелят заявява, че не можел да си спомни. Свидетелят посочва, че жалбоподателят се учудил, когато видял положителния резултат за амфетамин. Свидетелят пояснява, че няма спомен жалбоподателят да е потърсил връзка с него или с колегата му, за да поиска кръвна проба на следващия ден. Обяснява, че такава процедура се извършва на момента, в присъствието на полицай, от упълномощено медицинско лице, със специални стикери и запечатване на пробата.

По делото бяха представени и Заповед № 272з-199/19.01.2023 г., издадена от Директора на ОДМВР – Хасково за оправомощаване на полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ и други структурни звена на ОДМВР – Хасково да издават принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2 и 2а от Закона за движение по пътищата; Метеорологична справка, издадена от Националния институт по метеорология и хидрология, Хидрометереологична обсерватория – Хасково, удостоверяваща атмосферните условия в района на [населено място] на 11.12.2024 г., между 14:15 и 14:20 ч.; Сервизен протокол за техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000, предоставен от вносителя; Дневник за използване на техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000; Ръководство за работа с техническо средство Dräger DrugTest и с тестови касети Dräger DrugTest 5000 STK; справка от Българския институт по метрология (БИМ) изх.№ 57-00-45/11.04.2025 г., в която се посочва, че техническото средство „Dräger DrugTest 5000“ със сериен номер ARLK-007 не попада под разпоредбите на Закона за измерванията и не подлежи на метрологичен контрол; Методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г., издадени от Министерство на вътрешните работи за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Dräger DrugTest 5000 и тест Dräger DrugCheck; Резултати от изследване, проведено на 12.12.2024 г. в МДЛ ДЕЛПЕМ ЕООД, [населено място], на Й. А. Р. ([ЕГН]): Проба: Урина, Установено наркотично вещество: Марихуана THC (Tetrahydrocannabinol) – Положителен резултат.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР - Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (т. 10), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл. 31, т. 2 от ЗМВР. Установява се по делото, че младши полицейски инспектор Т. Е. Т., назначен на длъжност младши автоконтрольор, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ, е служител в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград при ОДМВР - Хасково, тоест попада сред посочените в т. 10 от цитираната заповед държавни служители – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид което материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта се явява доказана.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Заповедта обаче е издадена в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 от ЗАНН. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка.

В настоящия случай, с оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство", като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана една от регламентираните с горната разпоредба хипотези, а именно - управление на моторно превозно средство от собственик, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като така описаното кореспондира с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП, съгласно която разпоредба, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази конкретна хипотеза на чл. 171, т. 2a, б. "б" от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка е установяване по надлежния ред на факта на употреба от водача на МПС на наркотични вещества или техни аналози, като нарушението следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който акт, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Във връзка с горното следва да се посочи, че според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като в случая това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

В чл. 3, ал. 1 от горецитираната наредба е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, като същевременно, разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. гласи, че когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Пак в тази връзка, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

В настоящия случай, от обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, приобщени по делото, се установява безспорно, че жалбоподателят, спрямо когото е приложена процесната ПАМ, на посочените в заповедта дата, време и място, е управлявал собственото си МПС, описано в оспорения административен акт, като след спирането му и при извършената му проверка от контролните органи като водач на МПС, за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Dräger DrugTest 5000“ със сериен номер ARLK-007, последният е отчел положителен резултат, а именно наличие на амфетамини. От друга страна обаче, безспорно се установява и, че на жалбоподателя е бил връчен Талон за изследване № 0158607 в 15:00 часа на 11.12.2024 г., в който същият е удостоверил избора си да бъде изследван с медицинско и химическо изследване, както и че съгласно Заповед за задържане на лице рег. № 254зз-359/11.12.2024 г. в същия час (15:00 часа) жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Хасково. При това положение съдът приема, че за жалбоподателя е била възпрепятствана възможността да даде биологични проби за медицинско изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, доколкото талонът, с който е трябвало да посети болница, му е предоставен в часа и минутата, в които е задържан съгласно посочената заповед за задържане за срок от 24 часа, което обективно го е възпрепятствало да отиде до мястото за извършване на изследването в рамките на посочения интервал от време от връчването на талона. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от същата наредба, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. След като в случая проверяващият орган е нарушил нормативно установената процедура, като не е осигурил възможност за извършване на лабораторно изследване въпреки изразената от жалбоподателя воля, констатациите на техническото средство не следва да се вземат предвид, тъй като процедурата по установяване на употребата на наркотични вещества е била компрометирана. На практика процесната заповед е издадена, преди да е изчерпан редът по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В процесната заповед и в АУАН липсва отбелязване жалбоподателят да е отказал изрично проверка с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При задържането му същият е следвало да бъде съпроводен до мястото за извършване на изследването, където пред медицинско лице да даде или да откаже да даде съответната проба за изследване, което да се отрази в съответен протокол. Такъв протокол по делото няма приложен. Показанията на полицейския служител, че жалбоподателят е бил отведен в болницата, където е отказал да даде кръв за изследване, не могат да заместят липсата на оформен и надлежно подписан протокол за отказ или за даване на проба за химическо изследване. Този протокол е задължителен и представлява официален документ, удостоверяващ дали проверяваното лице е отказало или е дало биологични проби в присъствието на медицинско лице. В противен случай - без надлежно оформен протокол за отказ, удостоверен от медицинско лице и подписан от проверяваното лице, не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да даде биологични проби, съответно липсва годно доказателство за спазване на процедурата, предвидена от закона.

Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обстоятелствата за издаване на ЗППАМ. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил процесната ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспорената заповед като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 10 лв. - платена държавна такса, и сумата от 300 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

За дължимите на жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Хасково, към структурата на която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 24-0254-000363/11.12.2024 г., издадена от младши полицейски инспектор към ОДМВР - Хасково, РУ – Димитровград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Й. А. Р., с [ЕГН], от [населено място], обл.Хасково, [улица]сумата в размер на 310 (триста и десет) лева, представляваща направени деловодни разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.