Р Е Ш Е Н И Е
№ …218…. 22.07.2020г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на осми юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието
на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев
в.гр.д.№351/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение
№132/07.02.2020г., постановено по гр.д.№1200/2019г. по описа на РС- Пещера е
признато за установено по отношение на „А.- И. 999“ ЕООД, ЕИК: *********, с
адрес: с.К.Д., ул.“Г. Д.“***, представлявано от К.К.Б.,*** Б.Т.М.“ АД,
ЕИК:********* с адрес: гр.П., ул.“Д-р Н.Л.“ №24, представляван от Х.Г.Т. има
валидно и изискуемо вземане срещу ответника в размер на 1000лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2019г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед №366 от 01.08.2019г. по ч.гр.дело
№1037/2019г. по описа на РС- Пещера.
Осъден е „А.- И.
999“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: с.К.Д., ул.“Г. Д.“***, представлявано от К.К.Б.,***
Б.Т.М.“ АД, ЕИК:*********, разноски по
делото в размер на 25лв.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от „А.- И. 999“ ЕООД, представлявано от
Управителя К.К.Б., чрез пълномощника му адв.Т.Т..
Твърди се в
същата, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано.
В тази връзка се
визира, че първоинстанционния съд неправилно е преценил поотделно и в своята
съвкупност събраните доказателства- писмени и свидетелски показания събрани в
съдебното дирене пред него.
Приема се, че в
своята цялост и разгледани поотделно, същите водят до един обоснован извод, а
именно, че неизправна страна по Договор за наем от 01.05.2016г. е ищеца-
въззивник в настоящото производство, а именно: „П. БТМ“ АД.
Твърди се, че
пред първоинстанционния съд е доказано по категоричен начин, че от края на
месец септември 2016г., отдадения от „П. БТМ“ АД недвижим имот не е могъл да се
използва, съгласно сключения Договор за наем от 01.05.2016г. и въпреки това
наемната цена е плащана и за следващите два месеца- октомври и ноември 2016г. В
същото време са направени постъпки за прекратяване на договора за наем, по
който към 2016г., неизправна страна е точно „П. БТМ“ АД.
Приема се, че
всички събрани доказателства сочат, че последният е нарушил добрите нрави и
лоялните търговски практики, при отдаване на процесния имот. Не е осигурил
нормално и безпрепятствено ползване на същия от „А.- И. 999“ ЕООД, а същия и недобросъвестно черпи права от вече един
прекратен договор, като събира суми, които са недължими.
Отделно от това
се визира, че „А.- И. 999“ ЕООД ползва процесния имот до средата на месец
ноември 2016г., като за същия месец е заплатен дължимия наем по договора, като
е изцяло изправна и изрядна страна.
В този смисъл се
излагат съображения.
Искането е да
бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и необосновано, както и се
отмени Заповед за изпълнение №366 от 01.08.2019г. по ч.гр.д.№1037/2019г. по
описа на РС- Пещера.
Моли се за
присъждане на направените в настоящото производство разноски, както и
направените такива пред първата инстанция.
В срокът по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „П.
БТМ“ АД, чрез Изпълнителния му директор Х.Т..
В него се
твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно и обосновано.
В тази насока се
излагат подробни съображения.
Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят „А. И.- 999“ ЕООД, редовно
призован, законен представител не се явява. За същият се явява процесуалния му
представител адв.Т.. От страна на последният се поддържа подадената въззивна
жалба. Моли се същата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
Моли се за
присъждане на направените разноски, по представен списък.
Ответникът „П.
БТМ“ АД, редовно призован представител не се явява.
Пазарджишкият окръжен съд, в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Делото пред
първоинстанционния съд е образувано по повод на подадена искова молба от „П. Б.Т.М.“
АД, ЕИК:********* с адрес: гр. П., ул.“Д-р Н.Л.“ №24, представляван от Х.Г.Т., против „А.- И. 999“ ЕООД, ЕИК: *********, с
адрес: с.К.Д., ул.“Г. Д.“***, представлявано от К.К.Б., с която е предявен иск,
с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Твърди се в
същата от страна на ищецът, че на 01.05.2016г., че с ответника са сключили
Договор за наем- складова площ от 1330кв.м. По силата на същият, последният бил
задължен да заплаща наемна цена в размер
на 500лв. ежемесечно с включено ДДС.
Сочи се, че
ответникът не изпълнил задължението за заплащане на наемната цена, което се
отнасяло за следните периодични плащания- неплатени наемни вноски за месеците
12.2016г., м.01.2017г., за която е издадена Фактура №*********/10.04.2018г. в
общ размер от 1000лв.
Искането е да
бъде осъден ответникът да заплати сумата 1000лв., съставляваща неплатените
наемни вноски за месец 12.2016г. и месец 01.2017г., ведно със законната лихва
върху тези суми. Претендират се разноски.
В указания срок
за отговор такъв е постъпил такъв от
ответникът „А.- И. 999“ ЕООД, ЕИК: *********, с който се оспорва иска по
основание.
Не оспорва
твърдението, че е имало сключен валиден наемен договор с ищеца.
Твърди се, че
техни служители рядко посещавали обекта, който били наели в с.Ц., като месец
септември на 2016г. било констатирано, че е било влизано в помещението. Разбрало се, че складовата база била изнесена
на публична продан от ЧСИ Д.С.. Получили обаждания от купувачи, които им били
заявили, че след закупуване на имота, нямало да отдават обекта под наем. Твърдят, че техния служител З.К. се била
срещнала с тогавашния изпълнителен директор
Д.Т. и заявила, че договора се прекратявал на основание чл.13, ал.3 от договора. В тази връзка било поискано съставяне
на двустранен протокол за предаване на обекта, но ищецът отказал.
Визира се, че
ответникът ползвал имота до средата на м.ноември на 2016г., като дотогава бил и
заплатен наема.
Твърди се, че е
нарушен чл.7, ал.2 от договора, като ищецът бил неизправната страна по
договора. Претендират се разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от матералите по ч.гр.д.№1037/2019г. по
описа на РС- Пещера се установява, че на 31.07.2019г., ищцовото дружество „П.
БТМ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Д-р Н.Л.“ №24, представлявано от Х.Г.Т., чрез
адв.С.А.Ф. е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответника „А.- И. 999“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.К.Д., общ.Пещера, ул.“Г. Д.“ №1, представлявано от К.К.Б., в
качеството му на длъжник. Подаденото заявление е уважено, като в тази връзка,
първоинстанционният съд е издал Заповед №366 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 31.07.2019г., с която е разпоредил ответника- длъжник
да заплати на кредитора- ищец главница
размер на 1000лв. Посочено е че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по Договор
за наем от 01.01.2016г. и 01.10.2017г. и издадена проформа фактура
№00000000050/10.04.2019г.
Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника, който
е подал възражение в срок. В законния едномесечен срок, дружеството- ищец е
предявило настоящия установителен иск.
Видно от Договор
за наем от 01.05.2016г. се установява, че същият е сключен между „П. БТМ“ АД и
„А.- И. 999“ ЕООД. По силата на същият, наемодателя /ищеца/ предоставя на
наемателя /ответника/ за временно ползване складова площ /за тютюн/ от 1330кв.м.
находяща се в с.Ц. срещу месечно възнаграждение в размер на 500лв. с ДДС,
платимо до пет работни дни след изтичане на съответния месец в брой на касата на Наемодателя. Срокът на
договорът е до 30.04.2017г.
Съгласно чл.7,
ал.2 от договора, наемодателят е длъжен да обезпечи ползването на наетия имот
от наемателя при условия, които не пречат на неговата дейност. Уговорено е и в чл.10, ал.5, че връщането на
имота и евентуалните възражения на наемодателя се удостоверяват с протокол.
Предвидено е в чл.13 от договора, че същият се прекратява по взаимно съгласие,
при изтичане срока на договора, поради нарушаване на добрите нрави, едностранно
от наемодателя с писмено уведомление с 1- месечно предизвестие, едностранно от
наемателя с 1- месечно (писмено) предизвестие до наемодателя, едностранно от
наемодателя с 1- месечно (писмено) предизвестие до наемателя, при погиване на
имота. В чл.15 е договорено, че при прекратяване на договора наемателят е
длъжен да го освободи незабавно и да го предаде на наемодателя с двустранен
протокол.
Видно от
Проформа фактура №50/10.042019г. се
установява, че същата е издадена за сума в размер на 1 000лв., като основанието
за издаване е наем сгради за м. 12.2016г. и м.01.2017г. и дата на плащане
10.04.2019г.
От нотариално
заверено пълномощно от дата 03.02.2014г. от К.Б., представляващ „А.- И. 999“
ЕООД, че е упълномощена З.Д.К. да го представлява пред трети лица, като
пълномощното е безсрочно.
От седем броя
фактури- №2361/03.06.2016г. и фискален бон за платена сума в размер на 500лв.
наем за м.май на 2016г., както и №2438/22.07.2016г. и фискален бон за платена
сума в размер на 500лв. наем за м.юни на 2016г., №2486/26.08.2016г. и фискален
бон за наем за м.07.2016г. в размер на 500лв., №2532/16.09.2016г. и фискален
бон за наем за м.август на 2016г. в размер на 500лв., №2588/24.10.2016г. и
фискален бон за наем за м.септември на 2016г., №2622/14.11.2016г. и фискален
бон за м.октомври на 2016г., №2677/14.12.2016г. и фискален бон за м. ноември на
2016г., че е изплащана договорената наемна сума за посочените по- горе месеци
по 500лв.
Видно от Справка
от Агенцията по вписване по партидата на ищецът се установява, че е записана
продан от 15.02.2017г. със страни ищеца и И.К., придобиване чрез публичен търг
/постановление възлагане чрез ЧСИ Д.Станчева, като предмет на продажбата е
склад за тютюн в с. Ц. с площ от 1350кв.м.
В показанията се св.З.К. излага данни, че е
нает склада в с.Ц., като за известен период са плащани наемите на место в ищцовото дружество. Свидетелката
визира, че е ходила да плаща, като през 2016г. случайно разбрано, без да
уточнява конкретно от кого, от сайт на ЧСИ, че помещението, което са наели е
обявено на публична продан. В това помещение се държали движими вещи- мебели,
професионални машини, ел.инструменти, строителни материали и други. Разпознали
го по снимките и вещите, които били снимани.
Визира, че пред
месец октомври- ноември са махнали вещите си от това помещение и когато отишла
да плаща свидетелката последния наем за м.октомври била заявила, не уточнява
пред което точно лице, че повече няма да плащат наем, като искали да се състави
двустранен протокол, но такъв не бил съставен.
Твърди се от
свидетелката, че не е могло да се използва имота пълноценно, тъй като са
влизали купувачите на имота.
Завява се от свидетелката, че както тогава, така и
към момента представлявала ответника.
При така установената по делото фактическа
обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Въззивната жалба
е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото
си, същата се явява основателна.
В конкретният
казус, първоинстанционният съд няма основание да не отчете установеното по
несъмнен начин по делото, липсата на
спор относно възникналата облигационна връзка между страните, с оглед на
сключения между тях Договор за наем от 01.05.2016г., в писмена форма и действащ
до 30.04.2017г. Не се спори по делото и относно уговорената между тях месечната
наемна цена в размер на 500лв. с ДДС.
В случая,
категорично е установено по делото, че
наемодателят не е заплати л дължимите от него две месечни вноски за месеците
декември 2016г., януари 2017г. в общ размер на 1000лв.
Категорична е
нормата на чл.20а, ал.2 ЗЗД, че прекратяване на двустранни договори се извършва
по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези,
предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните
норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите,
с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за
основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай
въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на
които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на
договора. В този смисъл е и цитираното Решение № 42/11.05.2015г. по т.д. №
1357/2013г. по т.д. № 1357/2013г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Т.е. срочното наемно правоотношение може да бъде прекратено по взаимно
съгласие на страните и преди изтичане на уговорения срок.
Разпоредбата на
чл.13, т.5 и т.6 от договора е предвидено, че наемателят/наемодателят може да
прекрати договора с 1- месечно писмено
предизвестие.
Съгласно чл.87
от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може
да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението
е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е
станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
В конкретният
казус не се установява, че са настъпили условията на цитираните по- горе норми.
На практика не е
налице хипотезите твърдени от ответника разваляне на срочния наемен договор
преди изтичане на определения в него срок.
Не се спори, че
ответната страна е напуснала преди изтичане на договора за наем, но това
обстоятелство не означава, че страните не са останали обвързани от същото
правоотношение и след преустановяването на ползването на имота от страна на
наемателя от м.декември на 2016г., и че той следва да бъде освободен от
дължимите се наемните вноски за периода
от м. декември на 2016г. до м. януари на 2017г.
Наличието на
твърдение, че от страна на наемодателят
са създадени трудности през този период за ползване на вещта изразени в
нарушаване на чл.7, ал.2 от договора, дава възможност на ответникът да развали
договора съгласно изискванията на материалния закон, а именно с писмено
изявление. Такова действие на практика не е реализирано.
Излагат се
доводи в насока, че в имота е влизано от потенциални купувачи по публична
продан, но в случая, няма основание да се игнорира нормата на чл.237 от ЗЗД която визира, че за
приобретателя на имота при вписан договор за наем, същия остава в сила за срока
на договора, а при невписан какъвто е настоящия случай се трансформира като
договор без определен срок. В този смисъл Решение №242/10.02.2017г. по т.д. №3389/2015г.
ВКС.
Налице е твърдение за нарушение на чл.13, т.3
от Договора за наем от ответника, като основание за прекратяване на договора,
което в случая не може да се приеме за основателно. В този аспект следва да се
посочи, че позоваването на нарушаване на добрите нрави следва да бъде извършено
в писмена форма, а такава по делото с оглед на събрания доказателствен материал
не се установи. Такова нарушение не може да се вмени и от самия факт, че се
провежда публична продан в процесния имот. Доказателства, че потенциални
купувачи по някакъв начин са възпрепятствали дейността на наемополучателя да
полза въпросния имот също не са налице.
Действително и
да се приемат показанията на разпитаната по делото свидетелка, че е ходила при
наемодателя с коментари за прекратяване на договора, то при липса на писмено
предизвестие за прекратяване на договора, респ. липса на нарушение на добрите
нрави не може да се приеме извод, че процесния договор за наем е прекратен
предсрочно. Ето защо претендираната сума от страна на ищецът по делото е
дължима.
Предвид на
гореизложеното, споделяйки изцяло правните изводи на първоинстанционният съд,
настоящата инстанция приема, че подадената въззивна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди изцяло.
Независимо от
този изход на делото, в тежест на жалбоподателят не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са претендирани от страна на въззиваемата страна-
„П. БТМ“ АД.
Предвид на гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №132 от 07.02.2020г.,
постановено по гр.д.№1200/2019г. по описа на РС- Пещера.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.