В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ

На двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

Секретар: М.П.

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело №518 по описа за 2010 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№518 по описа на Варненски окръжен съд за 2010г. е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул.Александър Вутимски 5 бл.2 ет.1 ап.4, представлявано от В. Л. В. - управител, срещу „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Дрин 65, представлявано от М. С. Г., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца:

сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 2 444 544 лева, по Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г.

сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено по размер на законната лихва, за периода от 10.07.2007г. до 10.02.2009г. в общ размер от 839 353.92 лева.

Ищецът претендира за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане иска до окончателното плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че между страните по делото - „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* - като възложител и „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* – като изпълнител - е налице валидно облигационно правоотношение, основаващо се на редовно сключен Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. с предмет предоставяне на консултантски услуги по програма САПАРТ на МЗГ ДФЗ във връзка с подготовка на проект „Изграждане на пазар на производителите на Варненска област” чрез реконструкция и модернизация на централния пазар на град В. и въз основа на Задание за проектиране с изх.№499/18.06.2003г. Договорът е съгласуван с Кмета на Община В. с писмо изх.№002-9100/190/13.11.2002г. и одобрен с Решение №2304-4/17.02.2002 на Общински съвет В.. Сочи се, че съгласно чл.5 от договора възложителят е поел задължение да заплати консултантско възнаграждение в размер на 18 % без включен ДДС от цялата стойност на одобрения по програма САПАРТ проект. Същото е дължимо при одобряване от ДФЗ на консултирания от изпълнителя проект. За да обоснове исканията си ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията по договора и съответно на възложеното задание, е подготвил и съгласувал с компетентните държавни и общински органи комплексна преписка по проект „Изграждане на пазар за производителите на Варненска област”, както и бизнес-план на обща стойност от 11 734 000 лева. Работата била приета и издадено Разрешение за строеж №10/25.01.2005г. от Главния архитект на Община В. в полза на „ПАЗАРИ” ЕАД. Изготвеният проект с бизнес план бил приет от възложителя без възражения и внесен за разглеждане пред ДФЗ на 21.02.2006г. Проектът бил одобрен на стойност 11 734 000 лева и на 21.08.2006г. между ДФЗ и „ПАЗАРИ” ЕООД е сключен Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРТ на МЗГ-ДФЗ. Ищецът настоява, че е изпълнил изцяло и точно в съгласие с договореното възложената работа, която е приета от едноличния собственик на капитала на дружеството-възложител, Община В.. С решение на Общински съвет В. №4297-3(45)/28.09.2006г. било дадено съгласие „ПАЗАРИ” ЕООД да проведе преговори с банкови институции за предоставянето на кредит за реализиране на проекта. На следващо място с Решение на Общински съвет В. под №4619-18/20 от 20.12.2006г. било прието, че ако безвъзмездната финансова помощ по програмата се окаже недостатъчна, общинското дружество ще бъде подпомогнато с финансови средства за реализацията на проекта чрез залагането на такива в бюджета на Община В. за 2007г. Ищецът твърди, че с доклад, придружен с документацията по цялата преписка, е предаден на ответника, с негов вх.№3153 от 05.12.2006г., и извършената работа е отчетена. Сочи се, че част от договореното възнаграждение е заплатено под формата на частично авансово плащане в размер на 90 000 лева с ДДС. Ищецът настоява, че предвид извършената работа, клаузите на договора, както и с оглед допълнително извършените разходи за правно обслужване, ответникът му дължи общо възнаграждение в размер на 2 532 543 лева с ДДС, за която е издал фактура №48 от 10.07.2007г.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Въвежда възражения за нищожност на консултантския договор; счита същия за развален по право на осн.чл.89, изр.първо от ЗЗД; твърди, че е налице пълно неизпълнение на възложената работа. В срока за отговор са предявени и приети от съда за съвместно разглеждане с главния иск насрещни искове на ответника за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс по договора в общ размер от 90 000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на законната лихва, и представляваща част от цялата сума на стойност 36 737.54 лева за периода от 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба. Ответникът оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им.

Ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение по договор за изработка намира правното си основание в разпоредбата на чл.266 от ЗЗД. Ищецът следва да установи изпълнението на възложената работа съобразно договора и анекса между страните - наличието на пълно и точно изпълнение във времево, количествено и качествено отношение. Ищецът следва да установи предаването на изработката на възложителя и приемането й без възражения, както и размера на претендираното от него възнаграждение. Ответникът следва да установи твърдението си за нищожност на договора на всички твърдени от него основания, твърденията си за разваляне на същия на основание чл.89 от ЗЗД, и за изпълнение на работата от трети лица, за нейната некачественост, несъответствие с техническите правила и норми, негодност за финансиране по програма “САПАРД”, както и за нищожност на сключения договор между него и ДФ ”Земеделие” .

Ищецът по насрещния иск обосновава правото си да получи предоставеното капаро с нищожност, респективно липса на изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, предмет на главния иск. Ответникът обосновава становището си за неоснователност на иска с наличието на пълно и точно изпълнение на задълженията си по същия договор.

Ищцовата претенция – за връщане на предоставено капаро по нищожен, респективно неизпълнен договор за изработка намира правното си основание в разпоредбата на чл.55 от ЗЗД. Ищецът по насрещния иск следва да установи твърденията си за нищожност и некачествено изпълнение на задълженията на изпълнителя сключения договор. Ответникът по насрещния иск следва да установи възражения си за пълно изпълнение на поетите от него задължения по същия договор.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Договорът за консултантски услуги представлява вид договор за изработка, който има за предмет престиране на резултат на вложен физически и интелектуален труд.

Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД.

Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл.261, ал.1 от ЗЗД. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл.261, ал.2 от ЗЗД. Изпълнителят дължи на поръчващия един трудов резултат, т.е. една завършена работа, но не и работната си сила. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ от ЗЗД.

От задължението си по договора да престира на поръчващия един трудов резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 ЗЗД.

Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл.266, ал.1 във вр. с чл.264 от ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл.267, ал.1 от ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл.260 от ЗЗД - чл.267, ал.2 от ЗЗД.

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 от ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Предмет на настоящото търговско дело е иск за плащане на незаплатеното възнаграждение по приета работа, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за изпълнение на възложената работа, както бе посочено по – горе, включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.

С ангажираните от ищеца допустими доказателства не се установява по делото наличието на въведените с отговора основания за нищожност на Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. Липсва основание договора да се счита развален по право по причини, въз основа на които настоява ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.5 от договора възложителят „ПАЗАРИ” ЕООД се задължава да заплати на изпълнителя „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* възнаграждение в размер на 18 % /без ДДС/ от цялата стойност на одобрения от програма САПАРТ проект, като се приспаднат направените авансови плащания. С анекса от 08.04.2003г. страните се споразумяват окончателното разплащане по чл.5 от договора да се извърши след одобрението по Програма САПАРТ на изготвения от изпълнителя проект в срок от 3 месеца.

С оглед особения характер на сключения договор за консултантски услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРТ приемането по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД от възложителя е прехвърлено на Комисията за избор на проекти към агенцията. Правомощията на Комисията да прави предложения за одобряване или отхвърляне на проектите до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се съдържат в разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредба №36/27.08.2003г. на МЗГ. От своя страна и съгласно ал.3 на същата разпоредба Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" взема решения за одобряване или отхвърляне на проектите. В обобщение, сключването на договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по наредбата, включва посочените два етапа. По делото е представено влязло в сила съдебно решение от 15.06.2012г. по гр.д.№14090 по описа на СГС, с което Договор №2246 от 14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРТ/, сключен между „Пазари” ЕООД и ДФ „Земеделие”, е прогласен за нищожен на осн.чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. В хода на производството е установено нарушение на производствените правила при одобрение на проекта от Комисията за избор на проекти – обстоятелство, което налага извода, че проектът не е одобрен, т.е. работата не е приета. По настоящото дело не се установи (по арг. от чл.12, ал.4 от Наредбата) в по-късен момент одобрението да е реално осъществено с друг акт. Възнаграждението е определяемо по размер от стойността на одобрения по програмата проект, и след като същият не е приет, то и размера не може да бъде определен, с което иска остава недоказан и по размер.

Следователно поради отсъствие на два елемента от фактическия състав, необходим за присъждане на възнаграждение за поръчана работа, то такова не се дължи. Като неоснователен и недоказан главният иск подлежи на отхвърляне. С оглед акцесорния характер на иска за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главното задължение, и предвид изхода на спора по него, то на отхвърляне подлежи и иска за присъждане на мораторната лихва.

По исковете на „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс по договора в общ размер от 90 000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на законната лихва, и представляваща част от цялата сума на стойност 36 737.54 лева за периода от 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба :

Както се посочи по-горе, основните задължения на изпълнителя по договора за изработка, на чиито правила се подчинява договора за консултантски услуги, доколкото за него липсва специална нормативна уредба, са да изработи изделията съгласно поръчката без отклонения от нея, в срок, и то така, че да бъдат годни за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, и да предаде изработеното на поръчващия, а основните задължения на поръчващия са: да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да плати възнаграждение за приетата работа.

Предпоставка за заплащане на възнаграждението е извършването на работата, включително и нейното приемане, което може да е с фактически и правни действия, мълчаливо или изрично. Законът задължава възложителят да приема не само изпълнението, което напълно съответства на дължимото по договора, но и това, което се отклонява или е с недостатъци, без това да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В конкретния случай по делото бе установено, че работата не е приета по посочените по-горе причини.

При липса на доказателства за достигане на изявлението на „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* за отказ от договора до адресата преди подаване на исковата молба, правото по чл.268 от ЗЗД следва да се счита упражнено с предявяването по съдебен ред на искането за връщане на дадената сума.

Следователно след като се установява, че поръчващият се е отказал от договора, поради факта, че не е бил одобрен за подпомагане по програма от ДФ Земеделие поради нищожност на договора с ДФ Земеделие, което се приема за основателна причина за отказ от консултантския договор, то изпълнителят има право да получи стойността на направените разходи, извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението, на осн.чл.268 от ЗЗД.

В обобщение, след като не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, то следва да се приеме, че претендирата от възложителя за връщане сума е получена от изпълнителя на годно правно основание и представлява направени разходи и възнаграждение за извършеното по договора до съответния момент. Процесната сума е част от уговореното възнаграждение и не подлежи на връщане. Като неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 78 439.73 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, при отчитане, че не следва да се присъди държавна такса за обезпечение на насрещния иск и държавната такса за въззивното обжалване на определението, с което не се допуска обезпечение, държавната такса по насрещния иск, както и адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск в размер на 696 лева с ДДС, изчислено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

Воден от горното, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул.Александър Вутимски 5 бл.2 ет.1 ап.4, представлявано от В. Л. В. - управител, срещу „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Дрин 65, представлявано от М. С. Г., искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Дрин 65, представлявано от М. С. Г. срещу „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул.Александър Вутимски 5 бл.2 ет.1 ап.4, представлявано от В. Л. В. – управител искове за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс по Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. в общ размер от 90 000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на законната лихва, и представляваща част от цялата сума на стойност 36 737.54 лева за периода от 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба.

ОСЪЖДА „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул.Александър Вутимски 5 бл.2 ет.1 ап.4, представлявано от В. Л. В. – управител ДА ЗАПЛАТИ на „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Дрин 65, представлявано от М. С. Г., сторените разноски в размер на 78 439.73 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	315
Дата:	23 април 2015 г. (в сила от 22 март 2017 г.)
Съдия:	Светлана Тодорова Кирякова

Дело:	20103100900518
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	6 април 2010 г.

Решение по дело №518/2010 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А