№ 391
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502185 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2731 от 09.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 4014/2022 год. по описа на
СГС, I-23 състав, С. Х. М. е осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, на правно
основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД сумата от 146 763.74 лева, получена без основание за
периода 20.03.2020 год. до 09.02.2021 год., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.04.2022 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 628.33 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 19.01.2022 год. до 17.04.2022 год., като искът
по чл.86, ал.1 е отхвърлен до пълния размер от 4 362.14 лева и с решението са разпределени
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника С. Х. М., чрез назначения му от съда особен
представител в осъдителната част, като се излагат твърдения за неправилност. Правят се
оплаквания, че неправилно съдът е приел, че сумата е постъпила по сметка на ответника. Не
е установено, че сумите са собственост на ищеца, както и ответника да се е обогатил за
нейна сметка. Отделно от това се твърди, че ответника никога не е получавал карта Visa или
каквато й да било друга карта. Моли се съда да отмени решението и вместо него постанови
ново с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Уникредит Булбанк“ АД оспорва наведените в жалбата доводи и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от „Уникредит Булбанк” АД против С. М. иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 146 763.74 лева,
получена от ответника без основание за периода 21.03.2020 г. до 08.02.2021 г., както и
мораторна лихва в размер на 4 362.14 лева за периода 19.01.2022 год. до 17.04.2022 год..
Твърди се, че на 30.03.2018 г. ответникът е получил банкова карта за платежни услуги, за
обслужване на която банката е открила сметка. Поддържа, че в периода 21.03.2020 г. до
08.02.2021 г. по банковата сметка на ответника са постъпвали суми, чрез извършването на
общо 162 превода, от които 115 от самия ответник и 47 от други лица, като конкретното
посочва надплатени суми в размери, съгласно извлечение от разплащателната сметка,
подробно описани в исковата молба. За посочения период от дебитната карта ответникът бил
усвоил сума в размер на 146 763.74 лева, която била повече от действително получените по
банковата му сметка суми. Постъпленията били отразявани по два канала. По първия канал
постъпленията са били под формата на авторизационно електронно съобщение,
осчетоводявани са в левова равностойност в рамките на няколко секунди и са постъпвали по
сметката на ответника. Постъплението е под формата на незабавен превод (fast fund). В
извлечението по банковата сметка тези трансакции са с отбелязана дата, час и минута в
полето „ТТ“ и с авторизационен код, означен с „АС“. По друг канал, няколко дни по-късно,
се получавал файл със същия авторизационен код, означен в извлечението от
разплащателната сметка с „авт. код“, който също е осчетоводяван, със съответната сума в
лева отново е заверявана сметката на ответника - разчетна операция Visa. По тази причина
едни и същи преводи с еднакъв авторизационен код на наредителя са осчетоводявани два
пъти и банковата сметка, която е обслужвала дебитната карта, е заверявана двойно с
незначителна разлика в сумите в лева, когато преводът е бил в рубли, заради разликата във
валутния курс за съответната дата. След повторното заверяване на сметката ответникът е
усвоявал наличните пари за свои нужди, често чрез преводи по сметки на фирми за спортни
и други залагания, както и към финансови институции извън България.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител оспорва исковете, като твърди,
че не е получавал банкова карта Visa от ищеца и че не е усвоявал суми от тази банка. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за реституиране на
получените без основание парични средства.
Видно е от протокол за получаване на бонкова карта, съставен на 30.03.2018 год., че
ответника С. М. е получил от ищцовата банка карта с № ******.
Представена е нотариална покана, отправена от банката до ответника, с която същият е
приканен да възстанови получени от него без основание суми в размер на 146 763.74 лева, в
двуседмичен срок от връчването, поради направено двойно заверяване на сметката му.
Поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК, като се счита за редовно връчена на 04.01.2022 г.
2
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз
основа на приетите по делото счетоводни документи, която се кридитира и от настоящия
състав, като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че по данни от
информационната система на „Уникредит Булбанк“ АД, в периода 20.03.2020 г. – 09.02.2021
г. по сметката на ответника са постъпили 146 суми превалутирани в лева от рубли и 16 суми
превалутирано в лева от евро. Допълнително се констатират 33 суми постъпили в левове и
една сума превалутирана в лева от евро в следствие на върнато плащане чрез ПОС.
Оригиналната валута на сумите по 146 превода е рубли, а оригиналната валута на 16
превода е евро. От получените преводи, 146 превода от рубли и 16 от евро са осчетоводен
два пъти, а именно: веднъж - като е дебитирана сметка ******* и кредитирана сметката на
клиента в общ размер на 146 764.85 лева получени средства и веднъж - като е дебитирана
сметка ******* и кредитирана сметката на клиента в общ размер на 146 763.74 лева
получени средства. Съответно, с автоматичното двойно осчетоводяване са извършени и
двойни заверки на постъпления по сметката на ответника. При нормални условия,
осчетоводяването трябва да е само по една от двете разчетни сметки: ******* или *******.
Установява, че възможното обяснение за двойната заверка на извършените преводи е
неправилно обвързване на първоначалните съобщения за оторизация OCT 0100 със
съответстващото клиринг съобщение TC 06. При направената проверка е установено, че от
банковата сметка на ответника са извършени дебитни транзакции в общ размер на
321 220.63 лева, представляващи плащания на ПОС, тегления чрез банкомат и платени
банкови такси. Сумата по повторните заверки за периода от 20.03.2020 г. до 09.02.2021 г.,
постъпили по сметката на ответника са в размер на 146 763.74 лева.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При предявяване на иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че имуществото му е обедняло до претендирания размер, до който
размер патримониума на ответника се е обогатил и това обогатяване да е станало без правно
основание за това. В настоящия случай се устонови по делото, че между страните е налице
договор, въз основа на който ответника е разполагал в карта с ******, предадена му на
30.03.2018 год. Установи се също така категорично от съдебно-счетоводна експертиза, че
поради грешно осчетоводяване на постъпващи по сметката на ответника суми и двойното
заверяване, ищецът е предоставил на същия сумата от 146 763.74 лева, без да има основание
за това. Ответникът не е доказал, че това имуществено разместване е извършено на валидно
правно основание, предвид което същият следва да възстанови паричните средства. При
основателност на главния иск е основателен и акцесорния иск за заплащане на мораторна
лихва за процесния период, като ответната страна не е оспорила изчисления размер до който
този иск е уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
3
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия разноски в размер на 4 964 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2731 от 09.05.2024 год., постановено по гр.д.№ 4014/2022 год.
по описа на СГС, I-23 състав.
ОСЪЖДА С. Х. М. да заплати на „Уникредит Булбанк” АД сумата от 4 964 лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4