Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260038

 

гр. Русе, 02.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Русенски окръжен съд  гражданска колегия в открито заседание на 3 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря  НЕДЯЛКА Н.   и в присъствието на

прокурора    като    разгледа докладваното от съдията гр. дело № 863 описа  за 2018 г., за се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.И.С. твърди, че на 28.07.2017 г. претърпял ПТП, виновно причинено от И.С.П. и е постановено влязло в сила споразумение, с което последният е признат за виновен за това, че на 28.07.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха” модел Р1 с рег. № РВ 1589 К, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване с изкълчване на главата на лява бедрена кост, наложило алопластика, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние и управление без необходимата правоспособност. Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, нямал сключена застраховка „гражданска отговорност", поради което ищецът предявил претенции за обезщетение на вредите към Гаранционен фонд. Последният отказал да плати. Счита, че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени, поради което иска от съда да осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати 140 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 4172.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете, като възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника И.С.П. взема становище за неоснователност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязло в сила споразумение по НОХД 1343/2020 г. по описа на Русенски районен съд, И.С.П. е признат за виновен за това, че на 28.07.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха” модел Р1 с рег. № РВ 1589 К, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване с изкълчване на главата на лява бедрена кост, наложило алопластика, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние и управление без необходимата правоспособност.  

В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите Н.   Д.  Н.  и А.  П.  Д.  – съответно майка и баба на ищеца. Те изнасят данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП. Около 2-3 месеца продължил престоят му в болница, претърпял операции, а после бил на легло 6-7 месеца – придвижвал се с инвалидна количка и с чужда помощ под грижите на медицинска сестра, която му поставяла инжекции за разреждане на кръвта, впоследствие започнал да се придвижва с патерици. Болките били силни и това налагало да взема обезболяващи. Затруднения и болки имал и понастоящем, не можел сам да си обува чорапите, ограничени му били движенията в крайниците, не можел да стои прав дълго време и да се движи. Бил нервен и съкрушен, преди бил спортист, а сега - инвалид. Не бил същия човек – не искал да вижда и говори с приятелите си, не излизал. Болките били силни и денонощни. Не работел, защото не можел да си намери работа поради състоянието си.    

Съдът намира, че тези показания, преценени от аспекта на възможната заинтересованост на свидетелите, следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизата по делото.

Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, поради уврежданията от 28.07.2017 г. до  22.08.2017 г. без прекъсване, ищецът е бил на лечение в ортопедичното отделение, претърпял е две оперативни интервенции и през целия период му е провеждана и медикаментозна терапия и еднократно кръвопреливане, както от 25.09.2017 г. до 02.10.2017 г. е проведена рехабилитационна и физикална терапия. След болничното лечение са провеждани и стационарни рехабилитационни процедури. Видно от решение на ТЕЛК С. е с трайно намалена работоспособност, трябва да спазва хигиенно-двигателен режим, изключващ натоварване на двата долни крайника. След уврежданията и през възстановителния период обслужването и движението на  ищеца са бири невъзможни.Понастоящем движенията на лявата става са с ограничен обем. Има болков синдром както при движение, така и в покой. Това затруднява обичайните движения в тазобедрената става като ходене и навеждане, което създава трудности в бита. Ограничаването на движенията могат да се приемат за постоянни, невъзможно е пълно възстановяване. При дясната става е постигнато функционално възстановяване. Скъсен е единият крайник, което би довело до изкривявания на гръбначния стълб. В съдебно заседание вещото лице допълва, че  процесът на лечение ще се променя до края на живота на С. – смяна на стави, евентуални усложнения във връзка с операции,като срокът на годност на една  става е между 15 и 30 години. Предвид възрастта на пострадалия се очаква през живота му да смени поне една става.

Данните, съдържащи се в автотехническата експертиза (приетата преди одобряване на споразумението по НОХД)  се припокриват с неподлежщите на доказване факти относно виновността на дееца и противоправността на деянието, поради което не се коментира от съда.

По делото са събрани писмени доказателства – фактури и фискални бонове, установяващи стойността на извършените от ищеца разходи за лечение, лекарства и медицински консумативи на обща стойност 4172.60 лева.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед непостигането на съгласие между увреденото лице и ответника за заплащането на обезщетение по предявената пред Гаранционен фонд претенция исковете следва да бъдат разгледани от съда.

За възникването на имуществената отговорност на Гаранционен фонд по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: деликвентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното му поведение; отговорността на собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС да е следвало да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност; да са настъпили твърдяните неимуществени вреди и в момента на настъпване на вредоносните последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то водач да не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Постановеното споразумение по НОХД е сформирало сила на пресъдено нещо относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорен и фактът, признат от ответника, че към момента на деянието водачът И.С. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност".

Изложеното обуславя ангажирането отговорността на ответника, налице са всички материалноправни предпоставки за уважаване на исковете, предявени срещу Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.

В резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 28.07.2017 г., на ищеца са причинени неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което следва да се възмездят съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).

Съдът при отчитане на вида увреждането, довело до трайно затрудняване движението на долни крайници, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения, нестихващите такива и през останалата част от възстановителния период, намаления обем на движение на тазобедрената става, металната остеосинтеза и алопластика, предстоящите бъдещи операции, дългият период на възстановяване, който все още не е настъпил напълно – ограничените движения в крайника, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, психологическите неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване в продължение на 6-7 месеца, както и младата възраст на ищеца – 34 години, намира, че следва да му бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в размер на 90 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищеца, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Искът за неимуществени вреди се явява доказан до този размер.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове, че ищецът е извършил разходи за медицински услуги, медикаменти и медицински изделия общо в размер на 4172.60 лева, които са били необходими и използвани за лечението на травмите от процесното ПТП.

Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на деликвента, обуславящо и отговорността на ответника, поради което искът за имуществени вреди се явява изцяло доказан.

Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника за допринасяне от страна на пострадалия за последиците от престъплението. Това възражение е неоснователно. Ответникът, който носи доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи по несъмнен начин, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпилия вредоносен резултат.

Върху главниците се дължи законна лихва, считано от 10.03.2018 г. – изтичане на законоустановения срок за изплащане на обезщетение (молба от 10.01.2018 г. – л.103).

Ответникът Гаранционен фонд следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА и държавна такса върху уважения размер на иска.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б.  М.  и С.  С. , да заплати на Д.И.С., ЕГН **********, сумата 90 000 лева - обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от И.С.П. ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 4172.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди за лечение и медикаменти вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размера над 90000 лв. до 140 000 лв., ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б.  М.  и С.  С.  да заплати на П.В.Р. възнаграждение за процесуално представителство на Д.И.С. на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 3230лева.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б.  М.  и С.  С. , да заплати по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 3600 лв.

Решението е постановено с участието на И.С.П. трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: