Мотиви към присъда по НОХД № 57 по описа за 2011г.
на ШРС
На 13.01.11г от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС
- гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 9/2011г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу Д.И.Я. , с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196 ал.1 т.2 от НК вр чл.195 ал.1 т.3,
от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК вр.
с чл.26 ал.1 от НК вр. чл. чл. 29 ал.1 б. А и б.Б от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че в периода от 06.06.10г до 06.08.10г в гр. Шумен, при условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи както следва : на 06.06.10г отнел 60 литра ракия от
владението на А.Б.Г. *** , без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; в периода от 01.08.10 до 06.08.10г отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор
“Краун”; 1 бр. кожен сак ; 2 бр. картини; 1 бр. метален свещник ;1 бр. метален
пепелник; 6 бр. метални поставки за
чаши 1 бр. сешоар; 2 бутилки коняк
“Наполеон”; 1 бр. старинно ветрило; 1 бр. кръгъл персийски килим; 1 бр. несесер
, от владението на Д. В.Д.
без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои ; всичко
общо на стойност 883 лв , престъпление
по чл. 196 ал.1 т.2 от НК вр чл.195
ал.1 т.3, от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК вр. с чл.26 ал.1 от НК вр. чл. чл. 29 ал.1 б. А и
б.Б от НК.
Преди началото
на съдебното следствие подсъдимия заявява че на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия
Д.И.Я. по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
15.02.11г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
Преди
началото на съдебното следствие пострадалата Д. В.Д. своевременно е предявила граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 883 лв представляващи обезщетение за причинените имуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.196 , ал.1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва от
датата на деянието до
окончателното изплащане.
Д. В.Д. е
лице, непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и лице
имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, тъй като
е предявен в правно – релевантния момент – преди началото на съдебното
следствие, от пострадалата и отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата
на чл.85 от НПК, поради което пострадалата е конституирана като граждански
ищец и е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск срещу за причинените й имуществени
вреди в размер на 883лв, ведно със
законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия Д.И.Я. наказание “лишаване от свобода” при условията на
чл.58а от НК , което да бъде изтърпяно ефективно .
Служебният защитник на подсъдимия моли за
приложение на чл. 55 от НК при определяне на наказанието или да бъде определоно наказание от 2 години
лишаване от свобода при приложение на
чл. 58 а от НК .
В хода на
съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли
да му бъде определено минимално
наказание.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдмият е осъждан
многократно за престъпни посагатества
срещу собствеността .
През месец юни 2010г поради финансови затруднения решил да се снабди с пари чрез кражба. В късните часове на 06.06.10 г
подсъдимият проникнал в общо избено помещение на кооперация находяща
се в гр. Шумен на ул. “Васил Друмев” № 8. Чрез разбиване на катинар, проникнал в избеното помещение собственост на
пострадалия Г. и от там отнел 60 литра
ракия, чиято остойност по делото е
определена на 480 лв от съдебно икономическата експертиза . Подсъдимият
продал част от ракията на св. Р.Л. .
В началото на месец август, подсъдимият отново решил да извърши кражба,
като отишъл в жилищна кооперация находяща се на ул.”П.Волов”№44 и взломил входната врата на таванското помещение,
обитавано от пострадалата Д. . От там отнел следните вещи: 1 бр.
телевизор “Краун”; 1 бр. кожен сак ; 2 бр. картини; 1 бр. метален свещник ;1
бр. метален пепелник; 6 бр. метални
поставки за чаши 1 бр. сешоар; 2 бутилки
коняк “Наполеон”; 1 бр. старинно ветрило; 1 бр. кръгъл персийски килим; 1 бр.
несесер. Подсъдимият продал отнетите
вещи .
В хода на
досъдебното производство с разписка от 13.08.10г/стр.23/ по делото, телевизор “Краун” бил върнат на св. Возницка,
близка приятелка на пострадалата Д., която в този момент била в Холандия,
където работи .
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание, на основание
чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът, като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Д.И.Я. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. чл.
196 ал.1 т.2 от НК вр чл.195 ал.1 т.3, от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК вр. с чл.26 ал.1 от НК вр. чл. чл. 29 ал.1 б. А и
б.Б от НК защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е отнел
чужди движими вещи от владението на
различни лица: на 06.06.10г отнел 60 литра ракия от
владението на А.Б.Г. *** , без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; в периода от 01.08.10 до 06.08.10г отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор
“Краун”; 1 бр. кожен сак ; 2 бр. картини; 1 бр. метален свещник ;1 бр. метален
пепелник; 6 бр. метални поставки за чаши 1 бр. сешоар; 2 бутилки коняк “Наполеон”; 1
бр. старинно ветрило; 1 бр. кръгъл персийски килим; 1 бр. несесер , от владението на Д. В.Д.
без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои ; всичко
общо на стойност 883 лв, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която
до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е установил своя
фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;
* субект на
престъплението - - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху
движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал,
че лишава от фактическа власт владелците
на чуждите движими вещи, предвиждал са
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал са
намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
- квалификацията по т.3
на чл. 195 е налице, тъй като подсъдимият
е разрушил прегради здраво направени за защита на имот за да отнеме процесните
вещи ;
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като деянията
е извършени в периода от
06.06.10г до 06.08.10г в гр. Шумен, по
отношение на различни собственици осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината,
при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото
Квалификацията
на престъплението при условията на чл.196
от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен
рецидив съгласно разпоредбите на чл.29 ал.1 б.А и б. Б от НК. Престъпното
посегателство е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б.А и б. Б от НК. предвид предходните осъждания подсъдимия за тежки
умишлени престъпления, по които е осъждан на лишаване от свобода.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне
на наказанието на подсъдимия Д.И.Я. за
извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената
опасност на деянието , която съдът
преценява като много висока,
степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява също висока
предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия Д.И.Я.: Съдът преценява, че за подс. Д.И.Я. е налице смекчаващи
отговорността обстоятелства – единствено направеното самопризнание.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Д.И.Я., като наказанието за престъплението по чл. 196 ал.1,т.2 от
НК бъде определено при условията на
чл.58а от НК, доколкото е налице липса на изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.196 ал.1 т. 2
от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 3 до петнадесет години. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното от
подс. Д.И.Я. ще бъде налагане на
наказание "лишаване от свобода" в размер над предвидения минимум в особената част на НК за 196 ал.1т.2 от НК- 5 години, което след редукцията на чл. 58 а
от НК ,с намалението на една трета остава 3 /години / и 4 /шест/ месеца.
На основание
чл. 25 ал.1 отнК вр. чл. 23 ал.1 от НК
съдът определя общо наказание между наложеното и наказанието
по НОХД №1345/10Г на ШРС , влязла в законна сила на 13.12.2010
год. и НОХД 1547/10
на ШРС влязла в законна сила на
24.01.11г, в размер на
най-тежкото от определените наказания, а именно 3 /три / години и 4
/четири/ месеца “Лишаване от свобода”
.
На основание чл.47 ал.1 б “б” от ЗИН съдът
определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието
следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете времето
през което спрямо подсъдимият е била взета мярка за неотклонение “ задържане под стража “ от 13.08.10 до 05.11.11г по НОХД 1547/10г на ШРС .
На основание
чл. 25 ал.2 от НК съдът зачете и
приспадна изтърпяната част от
определеното общо наказание по посочените присъди .
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимя за нанесените на пострадалата в резултат на деянието имуществени вреди,
съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму
– чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите, в
резултат на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за имуществените вреди следва да бъде съответен на невъзстановената част на
нанесените имуществени . Доколкото по делото има данни, че част от вещите –
телевизора “Краун “са върнати на пострадалата Д., а стойността на отнетата ракия -480 лв, е на
втория пострадал и няма отношение към
гражданската ищца, съдът уважава частично гражданския иск предявен от нея, в
размер на 283лв , като в останалата част до пълния предявен размер – 883лв, го отхвърля, като неоснователен. Вредите от
непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от
Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване.
Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а
именно – 06.08.10г .
Определеният
такъв размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията извършени
от подсъдимият и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият , а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски,
в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
На осн. чл. 2 от Тарифата за държавните такси , осъди подсъдимия да заплати такса в размер на 50 лв .
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.