Р Е Ш Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в открито съдебно заседание на деветнадесети януари 2016г
Председател:
ДЕСПИНА Г.
Членове: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
При участието на секретаря С.Т.
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д. № 2811 по описа за 2015,
за да се произнесе,
взе предвид:
С Решение №
72/21.05.2015 на Девненски РС
Е ОСЪДЕНО дружеството „Аякс 2002” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Калоян, общ.Вълчи дол, обл.Варна, имот № 166, да заплати на Д.К.И. ЕГН ********** съд.адрес: *** офис № 2,
сумите за неизплатено
трудово възнаграждение, както следва:
- за м.03.2013г сумата в размер на 820лв,
- за м.04.2013г сумата в размер на 925лв,
- за м.05.2013г сумата в размер на 167лв,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска в
съда–10.05.2014г до окончателното им заплащане, на осн.чл.128 т.2 КТ ;
сумите за лихва
за забава върху всяко едно от незаплатените трудови възнаграждения за
м.03.2013г, за м.04.2013г и за м.05.2015г, на осн.чл.86 ЗЗД,както следва:
- за м.03.2014г сумата в размер
на 48,79лв за периода 31.04.2013г до 8.05.2014г, като отхвърля иска за
горницата над 48,79лв до претендира ните 91,97лв, както и за периода от
1.04.2013г до 31.04.2013г,
- за м.04.2013г сумата в размер
на 65,27лв за претендирания период 1.06.2013г до 8.05.14г, като е отхвърлено
искането за горницата над 65,27лв до претендираните 88,04лв,
- за м.05.2015г сумата в размер на 1,93лв за периода 1.07.13г до
8.04.15г, като отхвърля иска за горницата до претендираните 14,15лв;
сумата от 121,72лв,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното
им заплащане, на осн.чл.224 ал.1 КТ;
сумата от 125,84лв,
представляваща средства за неизплатени командировъчни за 515дни за периода от 17.07.2011г до 17.05.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното
заплащане, като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения
размер от 3320лв;
сумата от 360,94лв,
представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК
ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на Д.К.И. срещу „АЯКС 2002” ООД с правно
основание чл.262 ал.1 т.1 КТ за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумите от
8 063,10лв, представляваща неизплатено
от работодателя трудово възнаграждение за отработени извънредни часове за работа през работните дни за периода от
м.юли 2011г до м.май 2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда–10.05.2014г до окончателното заплащане;
10 500лв, представляваща неизплатено от работодателя
трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през почивните дни за периода от м.юли 2011г до м.май 2013г,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда –
10.05.2014г до окончателното заплащане;
500лв, представляваща неизплатено от работодателя
трудово възнаграждение за отработени 5
дни официални празници, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното заплащане.
ОСЪДЕН Е Д.К.И.
да заплати на АЯКС 2002” ООД сумата
от 840,28лв - сторените от
дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение и за съдебно
удостоверение, на осн.чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК.
ОСЪДЕНО Е дружеството „АЯКС 2002” ООД ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 226,48лв - държавна такса върху уважените искове за
главници и лихви, и сумата от 114,99лв -
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
С Определение № 366/1.07.2015 по
гр.д.№ 758/2014, постановено по реда на чл.248 ГПк, Девненски РС е изменил
размера на дължимите от ищеца в полза на ответното дружество разноски от
840,28лв на 1193,74лв
Въззивното производство е образувано по жалбите и на двете страни , а
именно:
І Въззивна жалба вх.№
3464/16.06.2015/ е подадена от ищеца Д.К.И.
/л.4/ срещу
решение на Девненски РС в частите
му, с които са отхвърлени неговите претенции за присъждане на суми за
обезщетение за положен извънреден труд през работната седмица, през почивните
дни и по време на официалните празници,
както и е отхвърлена претенцията му за присъждане на средства за
неизплатени командировъчни за 515дни за периода от 17.07.2011г до 17.05.2013г, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до
окончателното заплащане за разликата над 125,84лв до първоначално предявения
размер от 3320лв;
Счита решението за
незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна в тези части и вместо него
за постановяване на друго, с което да бъдат уважени претенциите му в пълен
размер.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „АЯКС 2002“ООД, представлявано
от Б.И.Я., е депозирала писмен
отговор вх.№ 3989/9.03.2015 /л.19/ за неоснователност на жалбата.
ІІ Въззивна жалба вх.№ 3438/15.06.2015 е депозирана от „АЯКС 2002“ООД, представлявано
от Б.И.Я. /л.24/ срещу решението на ДРС в неговите осъдителни части, като моли
в тази част за отмяната на решението и вместо него да бъде постановено друго за
отхвърлянето на претенциите.
Претендира и присъждането
на разноски.
В срока по чл.263 ГПК е
депозиран писмен отговор от Д.К.И.,
в който изразява становище както за неоснователност на жалбата, така и по
отношение на разноските.
ІІІ Срещу Решението на ДРС в атакуваната от ответното дружество
част е подадена насрещна въззивна жалба
от ищеца Д.К.И. вх.№ 4203/22.07.2015. Отправя искане за потвърждаване
решението в тази част или за увеличаване цената на исковете му, както следва :
- на ТВ за м.март 2013 на 1050лв;
- на ТВ за м.април
2013 на 1100лв;
- на ТВ за м.май 2013 на 450лв;
както и полагащото се обезщетение за забава върху посоченото увеличение
на сумите в размер на 118,67лв, както и обезщетението за забава от подаването
на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Освен това, претендира да
бъ де осъдено ответното дружество да му заплати полагащото се ТВ за м.02.2012 и за м.07.2012
Прави изменение на иска за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2013г от 121,72лв на 140,94лв.
Срещу НВЖ е депозиран писмен отговор от отв.дружество „АЯКС
2002“ ООД за недопустимост на жалбата, в евентуалност за нейната
неоснователност, както и за недопустимост на отправените искания за изменението
на претенциите по размер чрез тяхното увеличаване.
ІV Частна жалба вх.№ 4114/16.07.2015 е подадена от Д.К.И. срещу
постановеното от ДРС Определение № 366/1.07.2015 по реда на чл.248 ГПК, с което
е осъден ищецът да заплати на ответното дружество сумата от 1193,74лв-представляваща направени от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение и за съд.у-е.
Съдът , за да се произнесе, съобрази следното
В исковата си молба ищецът Д.К.И. фактически излага, че е работил
по трудов договор при ответното дружество от м.април 2011г като машинист на
еднокофов багер на 8-часов работен ден. За периода от 13.07.2011г до датата на
прекратяване на трудовия му договор бил работил не по 8 часа, а по 11 часа на
ден /работен ден/, като е полагал и извънреден труд през почивните дни- събота
и неделя, и в дните на официалните празници. Твърди, че по устна договорка
между него и работодателя му се заплащало възнаграждение за нормален работен
ден в размер на 50лв дневно като нетно възнаграждение.
В
ответното дружество работил до м.май 2013г, като не му било изплатено трудовото
възнаграждение за месеците март, април и май 2013г, както и възнаграждение за
положения от него извънреден труд за този период. Твърди се още, че не му е
било изплатено и обезщетение съгл. чл.224 КТ в
размер на 121,72лв за неползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за
2013г по Заповед № 145/18.05.2013г. Излага също,
че не му са изплатени средства за командировки при работа в друго населено
място за 526 дни за периода от 13.07.2011г до
17.05.2013г в размер на 3320лв.
Моли за уважаване на предявените от него осъдителни
искове. Претендира
и заплащане на законната лихва върху главниците по исковете от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите, както и сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва
изцяло основателността на предявените искове, както и техния размер. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения, както и истинността на
представените с ИМ писмени доказателства относно отбелязвания на листове хартия
колко часа е изработил ищецът всеки работен ден.
Така
предявените в условията на обективно кумулативно
съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.262 ал. т.1 , т.2
и т.3 КТ, чл.215 КТ, чл.128 КТ и чл. 86 ЗЗД и иск по чл.224 КТ.
СЪДЪТ, предвид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа
страна:
По делото са представени трудов договор № 212/26.04.2011г
и Заповед № 145/18.05.2013г, от които е видно, че между ищеца и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което работникът
е бил назначен на длъжност с код по НКПД 83422002, който отговаря на длъжност
„МАШИНИСТ ЕДНОКОФОВ БАГЕР“, на пълно работно време от 8 часа и с месечно
трудово възнаграждение в размер на 396лв.
Не се спори между страните, че трудовото
правоотношение е било прекратено на 18.05.2013г.
От заключението на в.лице Радослав Хр.Станчев по допуснатата ССЕ, приета
от съда като обективно и компетентно дадена, въз основа на представената от
работодателя документация, подробно описана в заключението, се установява, че част
от ведомостите не съдържали подписа на служителя, което навежда на извода, че
не всякога трудовите възнаграждения били изплащани в брой. От документите,
установяващи изплащане на трудовото възнаграждение по банкова сметка, ***, че дължими
и неизплатени са тези за м.02.2012г - 347,89лв и за м.07.2012г- 349,80лв.
Размерът на мораторната лихва върху установените неизплатени или изплатени със
закъснение суми за заплати от падежа на всяка една от тях, определен съгласно
чл.4 от Вътрешните правила за работната заплата в ответното дружество, до
датата на исковата молба, възлиза общо на 152,09лв.
Констатациите на в.лице според проверените документи е, че работните
часове на ищеца по графиците за работа съответстват на нормалната
продължителност на работното време. Същото е изготвило и втори вариант съобразно
представените от ищеца саморъчно изготвени от него графици на работа и
наведените от него твърдения за допълнителна уговорки за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 50лв на ден.
Според проверените в счетоводството на ответното дружество документи в.лице
е посочило размера на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца за 2013г–6
дена. Размерът на трудовото възнаграждение за последният пълен отработен
месец-м.04.2013г, възлиза на 446,29лв-414лв основна заплата + 32,29лв добавка
за трудов стаж. Броят на работните дни за последния пълен отработен месец е 22.
Средно дневното БТВ брутно трудово възнаграждение е в размер от 20,29лв /446,29лв : 22раб.дни/, като тази
сума е преобразувана съгласно работните дни за м.май 2013г на 23,49лв., при
което размерът на дължимото от ответника обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода на правоотношението /за 6 работни дни/ възлиза на
140,94лв /23,49лв х 6дни неизползван платен год.отпуск/. Вещото лице не е констатирало начисляването
на тази сума във ведомостите за заплати.
Съгласно представените по делото заповеди и разпоредбите на НКСК на
ищеца се полагат по 20лв на ден за всеки ден от командировката. Дължимите суми
за командировки според приложените към делото и проверени от вещото лице
документи възлизат на 10 300лв, от които на ищеца с РКО и с банков превод от
22.11.2012г са заплатени общо 10 174,16лв, като по този начин се формира
остатък за доплащане в размер на 125,84лв.
Във връзка с направените оспорвания от страна на ищеца ответното
дружество представи и допълнителни доказателства - Удостоверение от ИА “Главна инспекция по
труда“ Дирекция “Инспекция по труда“ - гр.Видин относно извършени проверки и
установени нарушения за периода 26.04.2001г–18.05.2013г на “АЯКС 2002 “
ООД за обекта Дунав мост–2 в гр.Видин.
По делото са ангажирани и гласни доказателства - показанията на разпитаните
по делото свидетели Митко Романов Петров и Иван Тодоров Тодоров, сочни от
ищеца, и Маня Цанова Николова, сочена от ответната страна .
Свидетелите М.Петров и И.Тодоров, и двамата страни по трудови спорове и
дела с ответното дружество, излагат, че работното време на обекта в гр.Видин „Дунав
мост-2“ било сутрин от 6.30/7часа до 18.30/19ч. Тъй като изоставали с графиците,
се работело извънредно в почивните дни, както и по време на празници. Свид.Петров
излага, че не се е работело на обекта само през дъждовни дни, а по думите на
свид.Тодоров излага 1-2 пъти през месеца се почивало в събота и неделя, а през празниците
– само на Коледа и Нова година, понякога и на Великден. Сочат, че били уговорени устно с работодателя допълнителни суми в размер на
минимум 50лв за 8–часовия работен ден, като за положения извънреден труд
възнаграждение изобщо не е било заплащано. Излагат още, че не им е известно
ищеца или някой друг да се е жалил в Инспекция по труда. Свидетелят Митко
Романов Петров няма спомен да е получавал безплатна храна, свидетелят Иван
Тодоров Тодоров излага, че безплатна храна е била ползвана през втората
половина на м.07.2011г. И двамата свидетели излагат, че ищеца е ползвал обедна
почивка от 1 час.
Свид.Николова излага, че е работила като ръководител
на „Отдел по безопастност и здравословни условия на труда“ от 12.11.2007г до
31.12.2014г към „ФЦЦ Конструксион Билд“. Твърди, че в изпълнение на служебните
си задължения е извършвала контрол по спазването на трудовото законодателство
относно обекта „Дунав мост–2“ и по-точно мостовото съоръжение по Договор 1 и
пътната инфраструктура по Договор 3. Излага, че ответното дружество е работило
по пътната инфраструктура, като е извършвало само наземни работи и работното
време за ИТР персонал е било от 8ч до 13.30ч и от 15 до 18ч, а за работниците
от 8 до 17ч с обедна почивка от 1 час и по 15 минути почивка съгл. НФРТП. Излага,
че не е имало нарушения на трудовото законодателство от всички подизпълнителни
дружества, вкл. и ответното, тъй като проверки са били извършвани и от ИТ в
гр.Видин, също и лично от Министъра на МТСП и от Главна ИТ, както и от инженера
на обекта – „Хайпойнт Инженеринг
Консорциум“. Сочи, че ако при проверка би се установило някакво нарушение на
трудовото законодателство, според вътрешните правила на „ФЦЦ Конструксион Билд“
подизпълнителят е трябвало да предостави данните от протокола за отстраняване
на допуснатите нарушения. Твърди, че не
е била уведомявана за извършени нарушения на трудовата дисциплина нито от контролните
органи, нито от самите подизипълнители.
Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:
По І в.ж.вх.№ 3464/16.06.2015 на ищеца Д.К.И. и ІІ в.ж.вх.№
3438/15.06.2015 на ответното дружество „АЯКС 2002“ООД, поставящи във висящност изцяло
решението на РС, с което се е произнесъл по претенциите на ищеца.
По претенцията за неизплатени трудови възнаграждения, на осн. чл.128 КТ
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 КТ
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За забава
при изплащане на трудовото възнаграждение същото се дължи заедно със законната
лихва – чл.245 ал.2 КТ.
Няма спор между страните, че са били в трудово
правоотношение, което е било прекратено впоследствие. Не се спори и по
отношение факта на престирания от страна на ищеца труд.
Спорът е по размера на трудовото възнаграждение и
дали е бил възмезден изцяло положеният от ищеца труд.
По отношение на размера на ТВ следва да възприеме уговореното
между страните допълнително възнаграждение от минимум 50лв на ден.
Недопустимо е с
гласни доказателства да се установяват съществени елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение, каквото е работната заплата, при положение, че
валидността законът предвижда писмена
форма съгл.чл.62 ал.1 КТ. В тази връзка в процесния случай са представени
писмени доказателства от ответното дружество :
С РКО от
26.10.2012г е била изплатена сума от 349,84лв работна заплата за м.09.2012г, която
сума е била начислена и по ведомост от м.09.2012г, на която, обаче, ищецът не
се е подписал и затова му била изплатена чрез “касов превод “ през м.11.2012г;
Във ведомостта за
заплати за м.05.2012г за сумата от 347,90лв ищецът е положил подпис за получена
сума, като по банков път на 5.07.2012г посочената сума му е била преведена като
заплата за м.май 2012.
Макар горепосочените
писмени доказателства да касаят друг период на действие на трудовия договор, за
който няма твърдения трудовото възнаграждение да не е било изплатено, същите се
възприемат като индиция за съществуването на уговорка между страните за заплащане
на допълнително възнаграждение на ден от 50лв за 8 часов работен ден.
В тежест на ответното дружество е доказването на
факта на заплащане на полагащото се ТВ за процесните месеци март, април и май
2013г
Според заключението на в.лице работодателят е предвидил във ведомостите
за заплати ТВ на ищеца за м.03.2013 в размер на 349,84лв; за м.04.2013 в размер на 349,84лв и за м.05.2013 в
размер на 165,73лв, срещу които суми не е имало положен подпис във ведомостта
от страна на ищеца. Посочените суми са му били изплатени по банков път, както следва:
на 30.04.2013 - 349,84лв РЗ за м.03.2013г;
на 14.06.2013 - 349,84лв РЗ за м.04.2015г
на 18.07.2013 - 165,73лв РЗ за м.05.2013г.
Съобразно изложеното по-горе, към посочения размер на ТВ за всеки месец следва
да се начислят и по 50лв за всеки изработен през месеца 8–часов работен ден.
Това налага преизчисляването на дължимите възнаграждения след приспадане
получената вече част.
Изчислено
по този начин, общият размер на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения
за процесния период /без положен извънреден труд/ - 168 часа за 21 отработени
дни през м.03.2015 = 1050лв,
176 часа за 22
отработени дни през м.04.2015 = 1100лв
152 часа за 19
отработени дни през м.05 2013г = 450лв ,
или общо 2 600лв.
Следователно,
предявените от ищеца искове за заплащане на ТВ за м.март 2013г–820лв ; ТВ за м.април
2013г– 925лв и ТВ за м.май 2013г – 167лв се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло до размера на претендираните суми.
Макар вещото лице да е установило, че на ищеца не
са били заплатени суми за ТВ за м.02. и м.07.2012г, предвид липсата на
отправено своевременно искане за посочените месеци, недопустимо е съдът да се
произнася по отношение на тях.
По претенцията по чл.245 ал.1 КТ вр
чл.86 ЗЗД
При
така установения размер на дължимите трудови възнаграждения, на осн.чл.245 ал.2 КТ следва да се присъди и законната лихва за забава върху разликата от
заплатите, които не са били получени от ищеца, считано от датата на
изискуемостта на отделното ТВ до предявяване на ИМ.
В
трудовия договор не е посочен срокът на изплащане на дължимите ТВ. Според
констатираното от в.лице, съгласно Вътрешните правила за работната заплата, ТВ
в отв.дружество се дължи до 30-то число на месеца, следващ този на
начисляването му, а след тази дата се дължи законна лихва върху неизплатените
суми. Ето защо, заявената претенция по чл.245 КТ се явява основателна за
претендирания период, като периодът е от последното число на месеца, следващ
този, за който се дължи ТВ, до посочената от него дата – 8.05.2014г в молбата
от 30.05.2014г по гр. д. № 5905/2014г.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен с ПМС. Доколкото правно релевантен е основният лихвен
процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ,
съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до предявяване на иска
не са необходими специални знания, налагащи повторно назначаване на вещо лице.
След направени аритметични
изчисления и при ползване на софтуерен продукт balans.bg за
пресмятане на законната лихва, определя размера на дължимите обезщетения за
забава, както следва
:
върху
главницата за м.03 2014 за периода 31.04.13г до 08.05.14г е в размер на 48,79лв,
като искът следва да се отхвърли за разликата над посочената сума до
претендираните 91,97лв;
както и за периода
от 01.04.2013г. до 31.04.2013г,
върху
главницата за м.04 2013г за претендирания период 1.06.2013г до 8.05.14г е в
размер на 65,27лв, като искът следва да се отхвърли за разликата над посочената
сума до претендираните 88,04лв, е в размер на 1,93 лв.
върху
главницата за м.05.2014г за периода 01.07.13г. до 08.04.15г е в размер на 1,93лв,
като искът следва да се отхвърли за разликата над 1,93лв до претендираните 14,15лв.
По претенциите по чл. 262 КТ
т.1 т.2 и т.3 КТ
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 КТ извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. За полагането на
извънреден труд се издава заповед на работодателя, която се съобщава на
работниците най-малко 24 часа предварително.
Нормата на чл.149 КТ визира задължението на
работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд, като
положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред „Инспекцията по
труда”.
Съгласно чл.150 КТ за положения извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгл.чл.262 КТ, а нормата на чл.262
ал.1 т.1-4 КТ посочва начина на заплащане на извънредния труд - според деня, в
който е бил положен.
Анализът на събраните по делото доказателства не
налага извода за реализиран извънреден труд. Тъй като воденето на книги за
извънреден труд и издаването на заповеди е в тежест на работодателя, а по
делото се установи, че такива не е имало, и за да се избегне възможността
работодателят да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение,
то установяване полагането на извънреден труд може да стане с гласни
доказателства, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС.
Съгласно същата, за да послужат свидетелските показания като сигурно и убедително
доказателство, обаче, е необходимо да бъдат конкретни, точни, безпротиворечиви
и по един категоричен и недвусмислен начин да установяват най-съществените
елементи от съответния фактически състав и преди всичко периода, през който е
полаган извънредният труд и неговата продължителност в часове. Разпитаните в
тази насока свидетели на ищеца съдът намира за заинтересовани по смисъла на
чл.172 ГПК, тъй като се намират с ответното дружество в трудовоправен спор,
налице са и противоречия в техните показания относно периода на полагания труд
по време на почивните дни и по време на официалните празници: свид.Петров излага, че не се е работело на обекта само през дъждовни дни, а свид.Тодоров
сочи, че 1-2 пъти през месеца се е почивало
в събота и неделя, а от празниците – само на Коледа и Нова година, понякога и
на Великден.
За обекта в гр.Видин „Дунав мост 2“, като обект с национално значение, е била
предвидена засилена сигурност и контрол, като същият, както твърди свид.Николова, се
охранявал след приключване на работното
време и всички работници на подизпълнителите напускали обекта. От това може да
се направи извод, че работниците на подизпълнителя „АЯКС 2002“ ООД също не биха
могли да извършват някакви дейности извън установеното работно време, а също и
през почивни дни и дните на официални празници.
Крайният извод е за недоказаност на претенцията за паричното възмездяване
на полаган от ищеца извънреден труд и затова подлежи на отхвърляне на осн.чл.262
ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
По иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ
Съгл. чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж.
Доколкото заплащането на допълнителното уговореното
възнаграждение между страните от минимум 50лв за 8-часов работен ден е
поставено в зависимост от броя на отработените дни с нормална продължителност
на работното време за съответния месец, то същото не е постоянна величина и не
се обхваща
от нормата на чл.17 ал.1 НСОРЗ
Вещото лице сочи, че обезщетението по чл.224 ал.1 КТ е възлиза на 140,94лв. Искът се явява основателен до размера, посочен от
ищеца в ИМ - 121,72лв и следва да бъде уважен до размера на
претендираната сума.
По иска с правно основание по чл.215 КТ
Съгл.
разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право
да получи освен БТВ, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката
представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото
правоотношение Редът за извършване на командироването в страната е определен в
НКСК. Съгласно посочената наредба командироването се извършва с писмена
заповед, с определено съдържание, като изменението на условията на
командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед.
По
делото са представени заповеди за командировка на ищеца в гр.Видин /л.121-л.134-І/
и следователно за работодателя е възникнало задължение да заплати на ищеца
командировъчни пари за компенсиране на неудобствата, които работникът търпи при
изпълнение на задача извън мястото на работа и местоживеенето си.
От
показанията на свидетелите на ищеца не се установи на работниците да е била
предоставяна служебно безплатна целодневна храна в мястото на командировката и
затова следва да се приеме, че отв.дружество дължи заплащане на ищеца на дневни
пари в размер на 20лв на ден за всеки ден от командировката.
Според
заключението на в.лице по ССЕ за периода на командировката от 17.07.2011г до 17.05.2013
= 515 дни, размерът на дължимата сума възлиза на 10 300лв, от която на
ищеца са били изплатени 10 174,16лв Следователно, остатъкът за плащане във
връзка с извършените командировки е в размер на 125,84лв. До този размер искът
следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираната сума от 3320лв
Достигането до крайни правни изводи, съвпадащи с тези на
РС, обуславят извода за неоснователност и на двете жалби и затова решението в
атакуваните му части следва да бъде потвърдено.
ІІІ
По подадената от ищеца
Д.К.И. НВЖ вх.№ 4203/ 22.07.2015, в
която отправя искане за потвърждаване решението в частта относно дължимото ТВ или
за увеличаване цената на исковете му, както следва :
-
на ТВ за м.март 2013 на 1050лв;
-
на ТВ за м.април 2013 на 1100лв;
-
на ТВ за м.май 2013 на 450лв;
както
и полагащото се обезщетение за забава върху посоченото увеличение на сумите в
размер на 118,67лв, както и обезщетението за забава от подаването на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението. Освен това, претендира да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати полагащото се ТВ за м.02.2012 и
за м.07.2012 , както и прави изменение на иска за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2013г от 121,72лв на 140,94лв.
На практика, в жалбата са обективирани само искания за
изменение претенциите му за незаплатено ТВ чрез тяхното увеличаване по размер.
В тази връзка възражението на ответната страна е основателно.
Искането е недопустимо, тъй като не е своевременно заявено - срокът за това е
преклузивен - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, съгл.чл.214 ал.1 изр.2ро ГПК
Ето защо, производството по подадената НВЖ следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По
разноските
За първата инстанция
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да му
бъдат присъдени сторените от него разноски по делото съразмерно на уважената
част от претенциите му. Доколкото
претендираната от ищеца сума за адвокатско възнаграждение от 360,94лв, разделена на броя на
предявените по делото искове, е в минимален размер, определен според чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г на ВАС, възражението на отв. Дружество за
прекомерност е неоснователно. Не са представени доказателства за включените
в списъка по чл.80 ГПК суми за разход на гориво и изпращане на писма с обратна
разписка по пощата, и затова съдът счита, че няма основание да бъдат присъждани
под формата на разноски по чл.78 ГПК.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 226,48лв за уважените оценяеми искове и
за възнаграждение на вещо лице в размер на 114,99лв.
за въззивната инстанция
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция
разноски не следва да бъдат присъждани и същите остават в тежест на всяка от
страните както са били сторени.
ІV По ч.жалба вх.№ 4114/16.07.2015 на Д.К.И. срещу постановеното от ДРС по реда на чл.248 ГПК Определение № 366/1.07.2015,
с което е изменен размерът на дължимите от ищеца в полза на ответното дружество
разноски от 840,28лв на 1193,74лв,-представляваща
направени от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение и за съд.у-е.
При изменението на размера РС правилно е съобразил,
че общият размер на сторените от ответната страна разноски следва да бъде
уважен съразмерно на отхвърлените претенции на ищеца. Що се отнася до размера
на юрисконсултското възнаграждение, не се налага да бъдат представяни
доказателства за предварителното му заплащане с оглед естеството на
представителството, което произтича от съществуващо между ответника и
представителя трудово правоотношение. Размерът на същото е съобразен с
минималния за предвидените по Наредба № 1/2004 случаи на водене на трудови
спорове, като е отчетено и това че съдът е сезиран с няколко обективно
съединени иска.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без
уважение
С оглед на горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Девненски РС № 72/21.05.2015, с което Е
ОСЪДЕНО дружеството „Аякс 2002” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Калоян, общ.Вълчи дол, обл.Варна, имот № 166, да заплати на Д.К.И. ЕГН
********** съд.адрес: *** офис № 2,
сумите за неизплатено
трудово възнаграждение, както следва:
- за м.03.2013г сумата в размер на 820лв,
- за м.04.2013г сумата в размер на 925лв,
- за м.05.2013г сумата в размер на 167лв,
ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на иска в съда–10.05.2014г
до окончателното им заплащане, на осн.чл.128 т.2 КТ ;
сумите за лихва
за забава върху всяко едно от незаплатените трудови възнаграждения за
м.03.2013г, за м.04.2013г и за м.05.2015г, на осн.чл.86 ЗЗД,както следва:
- за м.03.2014г сумата в размер на
48,79лв за периода 31.04.2013г до 8.05.2014г, като отхвърля иска за горницата
над 48,79лв до претендира ните 91,97лв, както и за периода от 1.04.2013г до
31.04.2013г,
- за м.04.2013г сумата в размер
на 65,27лв за претендирания период 1.06.2013г до 8.05.14г, като е отхвърлено
искането за горницата над 65,27лв до претендираните 88,04лв,
- за м.05.2015г сумата в размер на 1,93лв за периода 1.07.13г до
8.04.15г, като отхвърля иска за горницата до претендираните 14,15лв;
сумата от 121,72лв,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното
им заплащане, на осн.чл.224 ал.1 КТ;
сумата от 125,84лв,
представляваща средства за неизплатени командировъчни за 515дни за периода от 17.07.2011г до 17.05.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното
заплащане, като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения
размер от 3320лв;
сумата от 360,94лв,
представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК
ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на Д.К.И. срещу „АЯКС 2002” ООД с правно
основание чл.262 ал.1 т.1 КТ за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумите от
8 063,10лв, представляваща неизплатено
от работодателя трудово възнаграждение за отработени извънредни часове за работа през работните дни за периода от
м.юли 2011г до м.май 2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда–10.05.2014г до окончателното заплащане;
10 500лв, представляваща неизплатено от работодателя
трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през почивните дни за периода от м.юли 2011г до м.май 2013г,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда –
10.05.2014г до окончателното заплащане;
500лв, представляваща неизплатено от работодателя
трудово възнаграждение за отработени 5
дни официални празници, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска в съда – 10.05.2014г до окончателното заплащане.
ОСЪДЕН Е Д.К.И.
да заплати на АЯКС 2002” ООД сумата
от 840,28лв - сторените от
дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение и за съдебно
удостоверение, на осн.чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК.
ОСЪДЕНО Е дружеството „АЯКС 2002” ООД ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт, сумата от 226,48лв - държавна такса върху уважените искове за
главници и лихви, и сумата от 114,99лв -
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по
подадената от Д.К. насрещна въззивна
жалба вх.№
4203/22.07.2015,
ПОТВЪРЖДАВА Определение на Девненски РС № 366/1.07.2015 по гр.д.№ 758/2014, с което
е изменено Решението на Девненски РС № 72/ 21.05.2015 в частта му, с която е
определен размерът на дължимите от ищеца Д.И.К. в полза на ответното дружество
„АЯКС 2002“ООД разноски , като ги е увеличил от 840,28лв на 1193,74лв, на осн.чл.248 ГПК
Решението само в частта
му, с която съдът се е произнесъл по отношение на сумите за претендиран
извънреден труд общо в размер на
8 063,10лв - неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за отработени извънредни
часове за работа през работните дни за периода от м.юли 2011г до м.май
2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в
съда–10.05.2014г до окончателното заплащане;
10 500лв - неизплатено от работодателя трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през почивните дни за периода от м.юли 2011г до м.май 2013г, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда –
10.05.2014г до окончателното заплащане, може да се обжалва с касационна жалба
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните,
на осн.чл.280 ал.2 т. 3 ГПК.
В останалите части е окончателно
и не подлежи на обжалване, предвид че съдът е сезиран с множество обективно
съединени искове, цената на всеки един от които е под 5000лв, съгласно чл.280
ал.280 ал.2 т.3 ГПК .
Решението в
прекратителната част, имаща характера на определение, може да бъде обжалвана
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД самостоятелно с частна жалба в едноседмичен срок
от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: